АБАК - вид антично сметало, представляващо дъска с нанесени обозначения за числата и камъчета.

АБАНТ - другар на Диомед, превърнат в птица (Овидий, “Метаморфози”, ХIV, 505).

АБАНТ - кентавър.

АБАНТ - митически цар на Аргос, баща на Акризий, прадядо на Персей (Овидий, “Метаморфози”, IV, 607, 673; V, 138, 237).

АБАНТ - съюзник на Финей в битката му срещу Персей (Овидий, “Метаморфози”, V, 126).

АБАНТИАД - потомък на аргоския цар Абант, неговият правнук Персей (Овидий, “Метаморфози”, IV, 673; V, 138, 237).

АБАНТСКИ - принадлежащ на митическия цар Абант: абантски Аргос (Овидий, “Метаморфози”, ХV, 164).

АБАТИС - приятел на Финей от Кавказ, противник на Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 85).

АБДЕРА - град в Гърция, родно място на философа Демокрит, софиста Протагор и историка Хекатей. Градът се смятал за нездравословно място поради блатния и задушен въздух, а гражданите били възприемани като глупци.

АБИДОС - град на малоазийския бряг на пролива Хелеспонт (днес Дарданели).

АБОРИГЕНИ - най-старите жители на една страна в противоположност на по-късно заселилите се. Така били наричани и най-старите коренни жители на Лациум, живели в подножието на Апенините по времето на Еней, обитавали първоначално в незащитени селища, а после в градове, заградени със стени.

АБСИРТ (АПСИРТ) - син на колхидския цар Еет, брат на Медея, когото тя убила и чиито останки разпръснала, за да забави предследвачите на аргонавтите, водени от баща и Еет.

АВАРИК - главно селище на битуригите, днес Бурж, което дължало името си на река Авара (Евр). По време на подчиняването на Галия от римляните Аварик играл много важна роля и затова Цезар, след като го завладял, го опожарил.

АВГА - дъщеря на цар Алей от аркадския град Тегея, жрица на Атина и любимка на Херкулес, от когото родила Телеф; Херкулес я срещнал в Партенийската планина (между Арголида и Аркадия). Станала съпруга на Тевтрант, царя на малоазийска Фригия, който осиновил тайно родения и син Телеф.

АВГИЙ - цар на Елида, притежатал на безбройни стада добитък. Шестият подвиг на Херкулес бил да изчисти огромните купища тор от Авгиевите обори, което той направил, като пуснал през тях реката Алфей (Овидий, “Метаморфози”, IХ, 187).

АВГУРИ - почетна и влиятелна колегия в Рим, отначало от уредници на обредите за плодородие, после - от жреци гадатели, особено птицегадатели. Преди всеки важен държавен акт гадаели за волята на боговете по небесните явления - облаци, мълнии, гръмотевици и най-вече по поведението на птиците при летене, песен или писък, кълване и по вътрешностите на жертвените животни. Според преданието тези жреци били установени от Ромул; първоначално били 3, а после числото им достигнало до 9. Колегията на авгурите се събирала на ноните на всеки месец (5-о или 7-о число). Били на висока почит и никаква важна работа не била предприемана, докато не се посъветвали с тях. Всяко заседание на сената започвало след гадания (ауспиции), проведени от авгурите. Упражнявали голямо влияние върху държавния и политическия живот в Рим, но към края на републиканския период значението им твърде намаляло, а и както съобщава Цицерон, когато авгурите се поглеждали през време на гадания, не могли да скрият усмивката си, понеже сами не вярвали в тях. При гадаенето най-напред авгурът очертавал така наречения templum (свещеното място) в пространството, над което трябвало да се явят очакваните божи знамения. В случай, че тези знамения възникнели извън проекцията в пространството над очертаната от авгура плоскост (templum), то те се смятали за невалидни. (Ливий, І, 18).

АВГУСТ - първият римски император (23. IX. 63 г. пр. Хр. - 19. VIII. 14 г. сл. Хр.), управлявал от 30 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. Прозвището Август (лат. “възвеличен”, “възвишен”) му било дадено от римския сенат при обявяването му за едноличен владетел в 27 г. пр. Хр. Синът на Гай Октавий и Атия (дъщеря на сестрата на Цезар) първоначално носел името Гай Октавий; след осиновяването си от Цезар получил името Гай Юлий Цезар Октавиан, от 27 г. пр. Хр. се наричал император Цезар Август. Според завещанието на Цезар бил назначен за негов наследник, но водил дълги борби, докато постигнал еднолична власт в Рим след победата при Акциум в 31 г. пр. Хр. Съсредоточил върховната държавна власт в свои ръце, като запазил старите републикански форми, установил дългоочаквания граждански мир, който довел до разцвет на изкуството и поезията (Вергилий, Овидий, Хораций, Проперций, Ливий). Обновил градоустройствения облик на Рим, издигнал множество храмове и обществени сгради и т. нар. Августов форум. В законодателството направил много реформи, като се опитвал да възвърне почитта към старинните римски традиции. Той е дарител на мира, при който небесните ощастливяват безгранично човешкия род. В 43 г. пр. Хр. Октавиан се сражава при Мутина (дн. Модена) в Северна Италия все още на страната на сенаторската партия (начело на която стои Цицерон) с Антоний, в същата година влиза с него и с Лепид във втория триумвират. Триумвирите без Лепид разбиват през 42 г. пр. Хр. Октавиан разбива в Сицилия Секст Помпей, сина на Гней Помпей, през 31 г. пр. Хр. флотата на своя предишен колега триумвира Антоний и на египетската царица Клеопатра. През 4 г. сл. Хр. е осиновил сина на съпругата си Ливия от първия й брак Тиберий и го утвърдил за свой наследник. Посмъртно бил обявен за бог, след като и приживе се радвал на божески почести. Най-пълният източник за живота и управлението на Август е биографията, написана от Светоний. Най-известната му статуя, намерена при Прима Порта в Рим, се пази във Ватикана. Камея “Обожествяването на Август и Олимп”. (Овидий, “Метаморфози”, ХV 447, 758 и сл., 819, 836 и сл.).

АВГУСТАЛИ - колегия от шест членове, наречени Августови севири (seviri Augustales), основана от Август през 2 г. пр. Хр. и избирана от съвета на декурионите - управителния съвет на италийските градове. Представлявали религиозни общества, чиято грижа била култът към Август и следващите императори. Освен организацията на императорския култ те се занимавали и с провеждането на обществени игри, от което извличали значителни облаги. Севирите се избирали между дребните хора и освободените роби и образували преходното съсловие между простия народ и муниципалната аристокрация. При встъпването си в длъжност трябвало да заплатят в общинската каса известна сума и се считало за голяма чест, когато севирът бил освобождаван от вноската. При изпълнение на длъжностите си се обличали в претекста (тога с пурпурна ивица) и седели на трибуна, като имали право да бъдат придружавани от ликтори.

АВГУСТОВ ФОРУМ - построен от Октавиан Август форум, който служел предимно за съдебни заседания. На този форум се издигала прочута статуя на Аполон, изработена от слонова кост.

АВЕНТИН - един от хълмовете, върху които е разположен Рим, в югозападната му част. Върху него извършил своето птицегадание Рем. Не е бил включен в помериума (първоначалните свещени очертания на града) и няма археологически данни да е бил обитаван през царската епоха. Бил е част от обществената земя (ager publicus) и от V в. пр. Хр. бил предоставен за заселване на плебса. В подножието му се намирал храмът на Либер Патер и Церера - божества-покровители на плебса. На Авентин и на Свещената планина се установили плебеите по време на своите сецесии. Хълмът бил и център на латините. На него се намирал храм на Диана, която била тяхна покровителка, и на Юнона Регина (Царица Юнона). Нума Помпилий построил на хълма храм на Юпитер Елиций. Авентин бил включен официално в чертите на града през I в. сл. Хр. (Ливий, І, 3; І, 6; І, 20; І, 33; ХХІ, 52; ХХІІ, 1; ХХV, 10).

АВЕНТИН - цар на Алба Лонга, по когото е наречен един от седемте римски хълма (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 620).

АВЕРН - езеро източно от Куме в Кампания (днес Лаго д'Аверно), дълбоко 65 м, което изпълва стар вулканичен кратер, заградено от стръмни склонове и засенчено от гъста гора, с островни изпарения. Според древните там бил един от входовете за подземното царство (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 106).

АВЕРНСКИ - прилагателно от Аверн, синоним на подземен. Авернската долина е долината на езерото Аверн, авернски нимфи са езерните нимфи, а авернска Юнона е Прозерпина - царицата на подземното царство (Овидий, “Метаморфози”, V 540; Х 51; ХIV 114).

АВЕСТАНИ - народност в Североизточна Испания (Ливий, ХХІ, 23).

АВЗОНИЙСКИ, АВЗОНСКИ - прилагателно от авзони, авзонийци, грецизирана форма от латинското аурунци, най-старите обитатели на Южна и Средна Италия, в поезията синоним на италийски. Нос Пелор в Сицилия е авзонийски, защото е разположен срещу Южна Италия (Овидий, “Метаморфози”, V 350; ХIII 708; ХIV 76, 772, 785; ХV 647, 693).

АВЗОНИЯ - страната на авзоните, поетическо има на Италия (Овидий, “Метаморфози”, V 350; ХIV 7, 320).

АВИТ, ЛОЛИАН - управител на провинция Африка.

АВЛИДА - стар пристанищен град в Беотия. След като гръцката флота очаквала там дълго време благоприятен вятър, за да от­плава към Троя, дъщерята на предводителя на гръцките войски Агамемнон Ифигения трябвало да бъде принесена в жертва (Овидий, “Метаморфози”, ХII 9; ХIII 182).

АВРЕЛИЙ КОТА, ГАЙ - вж. Кота, Гай Аврелий.

АВРЕЛИЙ ОРЕСТ, ГАЙ - римски претор в 130 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 94).

АВРЕЛИЙ ОРЕСТ, ЛУЦИЙ - римски консул в 126 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 94, 109).

АВРЕЛИЙ СКАВЪР, МАРК - римски консул в 108 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 135).

АВРЕЛИЙ, ГАЙ - римски държавник (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.), легат в 216 г., участвувал в защитата на Нола (Ливий, ХХІІІ, 16).

АВРЕЛИЯ - майката на Цезар, която бдяла най-грижливо над образованието му в детството.

АВРОРА - богиня на утринната зора (лат. аурора “зора”), дъщеря на титана Палант (затова Палантиада), майка на ветровете. Отговаря на гръцката Еос. Пурпурна, розовопръста, с росни коси и шафранена одежда, извежда в ранно утро светлината на колесница с два лъчезарни коня, подкарва звездите и пъди тъмата. Похитила Цефал, влюбения в своята Прокрида, но отблъсната, му отмъстила жестоко. Взела за съпруг Титон, сина на тро­янския цар Лаомедонт, брат на Приам, и го отвлякла в океана или в страната на слънцето Етиопия. Измолила от Юпитер безсмъртие за него, но не се досетила да поиска и вечна младост, затова той се състарявал и се смалявал, додето, превърнат в щурче, запазил само гласа си. От Титон родила етиопския герой Мемнон, който участвувал в Троянската война на страната на Троя и паднал от ръката на Ахил. При смъртта му избледняла руменината на Зората. Из пепелта от кладата на сина й излитат птиците мемноиди. Оттогава майката плаче при всяко зазоряване, нейните сълзи са утринната роса (Овидий, “Метаморфози”, II 112, 144; III 149, 184, 600 и сл.; IV 629 и сл.; V 440; VI 47 и сл.; VII 100, 102, 209, 703, 721, 835; IХ 421 и сл.; ХI 295, 442, 598; ХIII 578 и сл., 597, 621 и сл.; ХIV 228; ХV 665).

АВТОЛИК - син на Меркурий и Хиона, съпруг на Местра, дъщерята на Еризихтон, баща на Антиклея, майката на Одисей. Известен със своите хитрини и притворство, които наследил от баща си (Овидий, “Метаморфози”, VIII 738; ХI 312).

АВТОМЕДОНТ - кочияшът на Ахил.

АВТОНОЯ - дъщеря на Кадъм и Хармония, майка на Актеон. В бакхическо безумие скършва ръката на племенника си Пентей (Овидий, “Метаморфози”, III 198, 719).

АГАВА - дъщеря на Кадъм и Хармония, съпруга на Ехион, майка на Пентей, когото в пристъп на безумие сметнала за див звяр и раздрала, призовала на помощ “двете сестри” Ино и Автония (Овидий, “Метаморфози”, III 713, 725).

АГАМЕМНОН - митически цар на Микена, правнук на Тантал (затова наричан Танталид), внук на Пелопс, син на Атрей (затова наричан Атрид, младши Атрид), брат на Менелай, съпруг на Клитемнестра, баща на Орест, Електра и Ифигения, предводител на гръцката войска срещу Троя. За да смекчи гнева на Диана (Артемида) и да измоли попътните ветрове пред похода, принася в жертва дъщеря си Ифигения. Отнема на Ахил красивата пленница Бризеида (Омир, “Илиада”, I 188 и сл.), което Ахил не забравя и в подземното царство. След падането на Троя се завръща с пленницата си Касандра, но бива погубен от Клитемнестра и нейния прелъстител Егист. Трагедии от Есхил и Сенека (Овидий, “Метаморфози”, ХII 30 и сл., 623, 626; ХIII 184 и сл., 189, 230, 364, 439, 443 и сл., 655; ХV 855).

АГАНИПА - извор в подножието на планината Хеликон в Беотия, свещен за музите (Овидий, “Метаморфози”, V 312).

АГЕЗИЛАЙ II - спартански цар (444 - 361 г. пр. Хр.), победил антиспартанската коалиция в битката при Коронея в 394 г. пр. Хр. Ксенофонт го смята за образцов управник и пълководец. Цицерон, “За оратора”, II, 341; III, 139.

АГЕНОР - митичен финикийски цар, син на Нептун (Посейдон) и Либия, баща на Кадъм (който се нарича Агенорид, Агеноров потомък, дворецът му е “дом Агеноров” по името на бащата), Европа (Агенорида), Киликс и Феникс. Агенорид е също неговият правнук Персей. Пратил Кадъм да търси сестра си, похитена от Юпитер, с поръка да не се връща без нея (Овидий, “Метаморфози”, II 858; III 3, 6, 51, 90, 97, 257, 308; IV 563, 772).

АГЕНОРИД - основателят на Тива Кадъм като син на Агенор и Персей като негов правнук.

АГЕНОРИД - синът на тракиеца Агенор Финей, ослепеният митически цар на тракийския град Салмидес, който научил аргонавтите как да преминат през скалите Симплегади (Кианеи).

АГИЛА - древно име на един от дванадесетте етруски града, по-късно Цере (Вергилий, “Енеида” VIII, 479).

АГИРТЕС (гр. “измамник”) - отцеубиец и войн от свитата на Финей; убит от Персий (Овидий, “Метаморфози”, V 148).

АГЛАВРА (гр. “светлата”) - една от трите дъщери на Кекропс, на които Палада поверила в затворено кошче мледенеца Ерихтоний, пазен отвътре от дракон. Нарушила запрещението на богинята и разплела от любопитство кошчето. Взела от Меркурий подкуп в злато, за да го пусне в спалнята на сестра си Херза. От ревност към нея се превърнала в черен камък. Притежавала светилище на атинския Акропол (Овидий, “Метаморфози”, II 559 и сл., 739 и сл., 784 и сл., 797).

АГЛАОФОНТ - вероятно син на Полигнот, гръцки живописец: Цицерон, “За оратора”, III, 26

АГРА (гр. “ловджийка”) - хрътка на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 212).

АГРИГЕНТ - вж. Акрагант.

АГРИЙ - бащата на Терсит, най-грозния от гръцките войни пред Троя, брат на калидонския цар Ойней, чийто пре­стол заграбил, но бил убит от внука му Диомед.

АГРИОД (гр. “див зъб”) - хрът на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 223).

АГРИПА (легенд.) - син на Тиберин, легендарния десети цар на Алба Лонга (Ливий, І, 3).

АГРИПА, АВЪЛ МЕНЕНИЙ - римски консул от 503 г. пр. Хр., посредник между плебеите и патрициите в гражданския смут през 494 г. пр. Хр.

АГРИПА, МАРК ВИПСАНИЙ - римски държавник и пълководец (62 - 12 г. пр. Хр.), съратник на Октавиан Август. От него били издигнати значителни сгради в Рим като Пантеона, храма на всички богове; Портика на Агрипа на Марсово поле, любимо място за срещи на висшето римско общество; Термите на Агрипа и свързаните с тях водопроводи и т. н.

АГРИПИНА СТАРАТА - съпруга на Германик, внучка на Август.

АДМЕТ - син на тесалийския владетел Ферес (затова Феретиад), цар на Фере в Тесалия, любимец на боговете, участник в Калидонския лов. Аполон известно време пасъл неговите крави по заповед на Юпитер или от любов към царя. Според мита Адмет можел да се спаси от смъртта, ако някой друг се съгласи да умре вместо него. Никой, дори баща му и майка му, не пожелал да се пожертвува, единствена съпругата му Алкестида с готовност пожертвала живота си за него. На този сюжет е посветена трагедията на Еврипид “Алкестида” (Овидий, “Метаморфози”, VIII 310).

АДОНИС - божество от източен произход, символизиращо умирането и пробуждането на природата. Според една от разпространените в гръкоримския свят версии красив млад ловец, син на кипърския цар Кинирас и дъщеря му Мира, любимец на Венера (Афродита), разкъсан от глиган, който изпратил срещу него ревнивият Марс (Арес). Денят на трагичната му смърт бил чествуван с празнични мистерии (Овидий, “Любовно изкуство” I, 75). Според друго разпространено схващане красив младеж, обичан от Венера (Афродита) и Прозерпина (Персефона), на когото Зевс наредил 6 месеца да бъде при Персефона в царството на мъртвите и 6 месеца на земята при Афродита. Кръвта му била превърната от Венера в цветето съсънка (анемона). Адонис бил любим сюжет в античното изобразително изкуство, от Варна произхожда скулптурна група на Афродита и Адонис (Овидий, “Метаморфози”, Х 503, 532, 542, 681, 725 и сл.).

АДРАСТ - митичен цар на Аргос.

АДРИЯ - град в южната част на областта Пиценум, намираща се в североизточния край на Апенинския полуостров (Ливий, ХХІІ, 9).

АДРИЯ - поетично име на Адриатическо море.

АДХЕРБАЛ - по-старият син на Миципса, който избягал н Рим през 117 г. пр. Хр. Воювал с Югурта, който го обсадил в Цирта и го убил през 112 г. (Салустий, “Югуртинската война”, 48, 55, 77).

АЕЛО - харпия, крилата богиня на смъртта, птица с момичешко лице (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 710).

АЕЛО (гр. “вихреният”) - хрът на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 219).

АЕРОПА - съпруга на Атрей, прелъстена от девера си Тиест. За отмъщение Атрей го нагостил с месата на децата му, за­ради което слънцето (Сол) ужасено обърнало обратно ко­лесницата си по небесния път.

АЗЕЛ, ТИБЕРИЙ КЛАВДИЙ - трибун 139 г. пр. Хр., Цицерон, “За оратора”, II 258, 268

АЗЕЛИЙ - римски аналист.

АЗИАНИЗЪМ - течение в реториката, възникнало в гръцките градове на Мала Азия през III в. пр. Хр. като съзнателно противопоставяне на класическото красноречие - т. нар. атицизъм. Азианизмът се характеризира с натруфен стил, натрупване на фрази и ефектни изразни средства, които целят емоционално въздействие върху публиката.

АЗИАТИК, ВАЛЕРИЙ - римски политик (около 5 г. пр. Хр. - 47 г. сл. Хр.), “нов човек” от Нарбонска Галия, консул през 46 г. сл. н. е, самоубил се през 47 г. сл. Хр.

АЗИЛНО ПРАВО - право на неприкосновеност на намиращия се в свещено убежище беглец (от гр. asylos “свободен от насилие”). Този обичай бил много разпространен в Древна Гърция и Изтока, но като римски не е засвидетелствуван в класическата епоха. Убежища били храмовете и свещените места, където преследваните - справедливо или не - се намирали под закрилата на боговете и ставали неприкосновени. Според Ливий (I, 8) Ромул въвел този обичай, за да увеличи населението на новосъздадения Рим. По разказа на Ливий и на някои други автори са правени опити да се установи мястото и божеството, давало убежище на първите римляни. Посочва се светилището на Вейовис (древно италийско божество на отмъщението), което се намирало между двете възвишения на Капитолий. Вероятно в мотива за убежището има силно влияние от гръцките легенди за основаване на градове, което е указано и в самия текст на Ливий, а към него се насочва и изразът “потомство на тази земя” със същото значение като гръцката дума “автохтон”, защото да бъдеш автохтонен, туземен, това е бил един от най-важните аргументи за дадено гръцко племе, че има древни корени и права над дадена земя. Като друг аргумент за гръцко влияние върху легендата се привежда това, че Рим не би могъл за кратко време да стане толкова силна и организирана държава, каквато била в началото на републиканския период, ако е възникнала по този начин.

АЗИНИЙ ПОЛИОН, ГАЙ - виден рим­ски обществен деец, запазил независимостта си по отношение на Август, пълководец, поет и историк (76 г. пр. Хр. - 5 г. сл. Хр.). Участвал в гражданската война на страната на Цезар, в 40 г. пр. Хр. консул, а след това проконсул на Македония. Радетел на изкуствата, създател на първата обществена библиотека в Рим и учредител на практиката на публични четения (рецитации) на литературни творби.

АЗИЯ - днешна Мала Азия, за римляните западната й половина, римската провинция Азия Минор, наследена след смъртта на Атал III през 133 г. пр. Хр. по завещание (Овидий, “Метаморфози”, V 648; ХIII 484).

АЗОП - река в Беотия, Гърция, и речният бог, син на Океан и Тетия (или на Нептун и Перо), баща на Егина (“Азопида”) и дядо на Еак (“Азопиад”), който е син на Егина от Юпитер (Овидий, “Метаморфози”, VI 113; VII 484, 616).

АИД - син на Кронос (лат. Сатурн), бог на подземния свят (лат. Плутон).

АКАДЕМИЯ - градина в гимназиона, посветен на атическия герой Академ, отдалечена на 6 стадия от Атина, където изнасял беседите си Платон. По името на тази градина била наречена и самата Платонова школа.

АКАМАНТ - атински херой, син на Тезей (Вергилий, “Енеида” II, 262).

АКАНТ - Акантовите листа са обичаен орнамент в античната декоративна пластика.

АКАНТ - меча стъпка (Acanthus mollis), средиземноморско растение, любима трева на пчелите. Красивите му дълбоко врязани листа служили в стилизиран вид като орнамент в архитектурата, особено на коринтския и композитния капител, във фризове, надгробни плочи, стенописи и в изобразителното изкуство (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 701).

АКАРНАНСКИ - принадлежащ на Акарнания, област по западното крайбрежие на Средна Гърция. Акарнанския речен бог е Ахелой (Овидий, “Метаморфози”, VIII 570).

АКАСТ - син на хемонийския (т. е. тесалийския) цар Пелий, участник в Калидонския лов, баща на Лаодамея. Оневинил по-късно цар Пелей, който убил несъщия си брат Фок (Овидий, “Метаморфози”, VIII 306; ХI 409).

АКАТАЛЕПСИЯ - термин на представителите на философията на скептиците: неспособност да разберат нещата.

АКВА ВИРГО - “Вода на девойката”, извор, според легендата открит от млада девойка и отведен в Рим по акведукта Вирго (“Девойка”), построен от Марк Агрипа. Един от прочутите водопроводи на Рим, достигащ до Марсово поле, той подхранва и днес фон­тана Треви.

АКВИЛЕЯ - град на Адриатика, недалеч от днешна Венеция.

АКВИЛИИ - римски род, участвувал в заговора за връщането на Тарквините на престола (Ливий, ІІ, 3; ІІ, 7).

АКВИЛИЙ, ГАЙ - римски консул в 487 г. пр. Хр. заедно с Тит Сициний (Ливий, ІІ, 40).

АКВИЛИЙ, МАНИЙ - римски консул в 101 г. пр. Хр., усмирител на второто робско въстание в Сицилия; Цицерон, “За оратора” II, 188, 194 - 196; Цицерон, “Брут” 222.

АКВИЛОН - Севернякът, северният вятър, у гърците Борей. Съпруг на Орития, баща на Калаис и Зет. Домът му е пещера в Хемус, днес Стара планина (Овидий, “Метаморфози”, I 262, 328; V 285; VII 4).

АКВИН - град в областта Лациум, който се отличавал поради съседните гори и планински хълмове със своя прохладен и чист въздух, култов център на Церера и Диана, роден град на поета Ювенал.

АКВИТАНИ - многобройни малки племена от иберийски произход, които населявали областта Аквитания в Галия.

АКВИТАНИЯ - област в Югозападна Галия, разположена межу Океана, Пиренеите и река Гарумна (днес Гарона).

АККА ЛАРЕНЦИЯ - римска богиня, почитана като държавен лар. Празниците в нейна чест се наричали Ларенталии и се провеждали на 23 декември.

АКМОН - другар на Диомед, от град Плеврон в Етолия, превърнат от Венера, която предизвиква, в птица (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 484, 495, 497).

АКОНТЕЙ - привърженик на Персей, случайно превърнат от него в скала (Овидий, “Метаморфози”, V 202).

АКОНТИЙ - младеж от остров Кеос, който спечелил с остроумна хитрост ръката на знатната атинянка Кидипа (Овидий, “Героини”, XX, 4).

АКРАГАНТ - град на южното крайбрежие на Сицилия, дорийска колония, наричан на латински Агригент, днес Джирдженти. (Ливий, ХХV, 13).

АКРИЗИЙ - митически цар на Аргос, внук на Инах, син на Абант и Аглая, баща на Даная. Затворил дъщеря си в кула или бронзова гробница, но Зевс (Юпитер) проникнал до нея във вид на златен дъжд и тя родила от него героя Персей (който като внук на Акризий се нарича Акризиониад). Бил изгонен от града си от своя брат Прет, но възвърнат от Персей, от когото, в изпълнение на едно предсказание, бил неволно убит (Овидий, “Метаморфози”, III 559; IV 607, 612; V 69, 236 и сл.).

АКРОКЕРАВНИЙСКИ НОСОВЕ - опасни носове на брега на Епир, днес Кепи и Гюхьозео в Албания.

АКРОТА - цар на Алба, брат на Ремул (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 617, 619).

АКТЕ (гр. “крайбрежие”) - по-старо име на най-известната област в Гърция Атика, която имала дълга крайбрежна ивица, с главен град Атина (Овидий, “Метаморфози”, II 721).

АКТЕЙКА - обитателка на Акте, атинянка (Овидий, “Метаморфози”, VI 711).

АКТЕЙСКИ - принадлежащ на областта Акте, т. е. атически. Актейските братя са Клитос и Бут, синовете на Палант (Овидий, “Метаморфози”, II 553; VII 500, 681; VIII 170).

АКТЕОН - ловец, тивански царски син, който имал нещастието да види гола Диана, която се къпела Богинята го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си ловджийски кучета (Овидий, “Героини” XX, 103).

АКТЕОН (гр. “бог на крайбрежието”) - митически ловец, внук на Кадъм, син на дъщеря му Автоноя (затова “Автоноина рожба”) и на Аристей, превърнат от Диана в елен и разкъсан от собствените си кучета. Гневът на богинята се обяснява различно, според Овидий Актеон я видял неволно, когато се къпела заедно с нимфите си в един планински ручей (Овидий, “Метаморфози”, III 138 и сл., 174, 198; III 230, 243, 244, 720 и сл.).

АКТОР - бащата на Ерит (който затова се назовавал Акторид), когото убил Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 79).

АКТОР - бащата на Менойтий, чийто син е Патрокъл, когото Ахил след свадата си с Агамемнон облякъл в собствените си доспехи и изпратил начело на мирмидонците срещу Хектор и троянската войска (Омир, “Илиада”, ХVI песен; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 273).

АКТОР - месенски цар, баща на Еврит и Ктеат.

АКТОРИД - внукът на Актор, т. е. Патрокъл (Овидий, “Любовно изкуство” I, 743; “Тъги” I, 9, 29).

АКТОРИДСКАТА ДВОЙКА - близнаците Еврит и Ктеат, синове на месенския цар Актор, взели участие в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 308).

АКУЗИЛАЙ - гръцки историк (V в. пр. Хр.) от Аргос, Цицерон, “За оратора” II, 53.

АКУЛЕОН, ГАЙ ВИЗЕЛИЙ ВАРОН - римски конник, роднина на Цицерон, приятел на Луций Крас (Цицерон, “Брут”, 264).

АКЦЕНЗИ - лековъоръжени войници от гражданите с най-нисък ценз, предназначени да заместят убитите и ранените, чието оръжие вземали, тъй като нямали свое собствено (Ливий, VІІІ, 8).

АКЦИЙ (АКЦИУМ) - град и морски нос в Северозападна Акарнания (Западна Гърция), при входа на Амбракийския залив, където на 2 септември 31 г. пр. Хр. Октавиан Август нанесъл решително поражение на обединените сили на Марк Антоний и Клеопатра, в резултат на което в негова власт минали Гърция, Егейският архипелаг и Западна Мала Азия и в резултат той станал единствен владетел на империята след завръщането си в Рим през 29 г. пр. Хр. Там Август издигнал статуя на Аполон “Акцийски” за възпоминание на победата си над Антоний и Клеопатра през 31 г. пр. Хр. (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 715; Ливий, І, 19).

АКЦИЙ, ЛУЦИЙ - римски поет, автор на трагедии (170-86 г. пр. Хр.). В своята история на римската драматургия “Дидаскалика” объркал първото превземане на Тарент през 272 г. пр. Хр. с второто през 209 г. пр. Хр. и съответно сгрешил и годината, в която била поставена пиесата. По неговите изчисления излизало, че Ливий трябва да е съвременник на Ений, което е абсурдно, тъй като Ливий е първият римски поет, а Ений е живял след Плавт и Невий (Цицерон, “За оратора”, III, 27; “Брут”, 72, 107. 229; “Ораторът”, 36, 156. 163. 164).

АКЦИЙ, ТИТ - обвинител в процеса против Клуенций (Цицерон, “За оратора”, II, 271).

АЛАСТОР (гр. “злодей”) - ликиец от троянските войни, противник на Одисей (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 257).

АЛБА - легендарен син на Латин Силвий, петия цар на Алба Лонга (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 612; Ливий, І, 3).

АЛБА ЛОНГА - древен град в Лациум, югоизточно от Рим, разположен на дълъг хребет на Албанските планини (Монс Албанус), близо до днешното Лаго ди Албано. Според преданието основан около 1150 г. пр. Хр. от Асканий (Юл), син на Еней. Около началото на І хилядолетие пр. Хр. бил център на Латинския съюз. Бил разрушен в VІІ в. пр. Хр. по заповед на Тул Хостилий и жителите му били преселени в Рим, но намиращото се при Алба светилище на Юпитер Лациарис останало свещен център на Латинския съюз ((Овидий, “Метаморфози”, ХIV 609; Ливий, І, 3; І, 6; І, 20; І, 22; І, 23; І, 29; І, 30; І, 52; ХХХ, 45).

АЛБАНИ - жители на Алба Лонга (Ливий, І, 6; І, 22; І, 23; І, 24; І, 33; V, 5).

АЛБАНСКИ ПЛАНИНИ - свещената планина на латините (от лат. albus “бял”, “снежен”), в областта Лациум, югоизточно от Рим, днес Монте Каво. На западния склон на планината бил разположен древният град Алба Лонга. Там били чествани религиозните празници на латинския съюз при храма на Юпитер Лациарис (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 674; “Писма от Понта” I, 8, 67; Ливий, І, 3; VІІ, 25).

АЛБАНСКИ КАМЪК - вид евтин и мек вулканичен туф, добиван в Албанските планини.

АЛБИЙ - приятел на К винт Сцевола Авгура (Цицерон, “За оратора”, II, 281)

АЛБИН, АВЪЛ ПОСТУМИЙ - консул 151 г. пр. Хр., написал на гръцки език история на Рим (Цицерон, “Брут”, 94).

АЛБИН, АВЪЛ ПОСТУМИЙ - консул 99 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 135).

АЛБИН, СПУРИЙ ПОСТУМИЙ - консул 110 г. пр. Хр., един от римските пълководци, во­ювали с Югурта, сключил позорен мир с него (Цицерон, “Брут”, 128).

АЛБИН, СПУРИЙ ПОСТУМИЙ - консул 148 г. (Цицерон, “Брут”, 94).

АЛБИНИЙ, ЛУЦИЙ - човек от плебса, който по време на бягството от Рим при нападението на галите в 390 г. пр. Хр. свалил семейството си от колата, за да качи весталките и да ги откара в Цере (Ливий, V, 40).

АЛБИНОВАН, ГАЙ ПЕДОН - римски епически поет (I в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.), близък до Тиберий, известен като автор на епиграми, приятел на Овидий. Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 4; 16, 6.

АЛБИС - река в Германия, днес Елба.

АЛБУЛА (лат. “бяла вода”) - поток със серни води, течащ в Лацуим край град Тибур или старо име на река Тибър. В древни времена била граница между етруските и латините (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 328; Ливий, І, 3).

АЛБУРН - планина в Лукания.

АЛБУЦИЙ, ТИТ - епикуреец, елинофил, противник на Квинт Сцевола Авгура. претор 106 г. пр. Хр. Цицерон, “За оратора” II, 281; III, 171; Цицерон, “Брут” 102, 131; Цицерон, “Ораторът” 149.

АЛГИД - планинска верига в Лациум, на югоизток от Рим, където се намирал прочут храм на Фортуна (Ливий, ХХІ, 52; ХХVІ, 9).

АЛЕКСАНДЪР III ВЕЛИКИ - македонски цар и прочут пълководец (356 - 323 г. пр. Хр.), управлявал 336 - 323 г. пр. Хр., син на цар Филип II и Олимпиада, възпитаник на Аристотел. Побеждавайки персите след битката при Гавгамела (октомври 331 г. пр. Хр.), завършила с пълен разгром на последния персийски цар Дарий Кодоман, завоювал Средна Азия до река Инд и създал най-голямата в древността монархия, която се разпаднала след смъртта му, лишена от вътрешна връзка. Съществували легенди, че бил син на бог, който се явил при майка му в образа на змия. Цицерон, “За оратора” II, 158. 341; III, 141; “Брут” 282; Ливий, ХХVІ, 18; ХХХV, 14.

АЛЕКСИРОЯ - дъщеря на речния бог Граник и внучка на морската богиня Тетия, майка от Приам на Есак (Овидий, “Метаморфози”, ХI 763).

АЛЕКТО - най-жестоката от трите еринии, богините на въз­мездието. Овидий, “Героини” II, 119.

АЛЕМОН - жител на Арголида, баща на Мисцел, строителя на град Кротон (Овидий, “Метаморфози”, ХV 19).

АЛИЕН, АВЪЛ - римски държавник, в 60 г. пр. Хр. бил легат на Квинт Цицерон в Мала Азия, в 55 г. - народен трибун, а в 49 г. - претор. През 48-47 г. пр. Хр. бил проконсул на остров Сицилия, откъдето подпомагал Цезар.

АЛИЯ - малка река в Италия, извираща от Сабинската област, приток на река Тибър. На нея римляните претърпели пълно поражение на 16 юли 387 г. пр. Хр. от галите. Този ден - черен за рим­ляните, станал за тях траурен и на него не се поз­волявало да се раздава правосъдие и да се сключват по-го­леми сделки (Ливий, V, 39; V, 49; ХХІІ, 50; Овидий, “Любовно изкуство” I, 414; “Средства против любовта” 220).

АЛКА (гр. “сила”) - хрътка на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 217).

АЛКАНДЪР - ликиец от троянските войни, противник на Одисей и убит от него (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 257).

АЛКАТОЯ - поетично прозвище на град Мегара според името на възстановителя на градската й крепост Алкатой, син на Пелопс (Овидий, “Метаморфози”, VII 443; VIII 7).

АЛКЕСТИДА - дъщеря на Пелий, вярната и пожертвователна съпруга на Адмет, син на тесалийския цар Ферет и затова нари­чан още Феретиад. Дала живота си за своя съпруг, като слязла доброволно в подземния свят, за да остане жив Адмет. Овидий, “Любовно изкуство” III, 19.

АЛКИВИАД - атински пълководец и политик (451 - 404 г. пр. Хр.). Цицерон, “За оратора” II, 93; III, 139; “Брут”, 29.

АЛКИД - потомък на Алкей. Обикновено така се нарича Херкулес, който израснал като природен син на Амфитрион, съпруг на Алкмена, син на Алкей и внук на Персей (Вергилий, “Енеида” V, 413; VIII, 256; Х, 464; Овидий, “Метаморфози”, IХ 13, 50, 109, 217; ХI 213; ХII 538; “Писма от Понта” IV, 8, 62; “Любовни елегии” III, 8, 52; “Героини” IX, 134; “Любовно изкуство” III, 156).

АЛКИДАМ - жител на град Картея на остров Кеос. Заклел се да даде дъщеря си Ктезила за жена на атинянина Хермохар, но решил да я ожени за другиго. Наистина Хермохар я отвлякъл от олтара, но за клетвопрестъпничеството на бащата дъщерята починала преждевременно. Пред очите на всички ковчегът й изчезнал, след като от него излетял гълъб (Овидий, “Метаморфози”, VII 369).

АЛКИМЕДА - майката на Язон. Овидий, “Героини” VI, 105.

АЛКИНОЙ - митически цар на феаките на остров Схерия, изпратил с богати дарове Одисей за родния му остров Итака с чудотворния кораб, който бил превърнат при обратния му курс от Нептун на скала (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 565; “Писма от Понта” II, 9, 42; IV, 2, 10; “Любовни елегии” I, 10, 56).

АЛКМАН - гръцки лирически поет (VІІ - VІ в. пр. Хр.), родом от Сарди. Живял в Спарта, където ръководел хор от девойки, за които създавал партении и религиозни химни.

АЛКМЕНА - от Тиринт (затова “тиринтийка”), дъщеря на Електрион, съпруга на Амфитрион, с която Юпитер могъл да се сближи през една тройно удължена нощ под образа на мъжа й. От тази близост тя родила Херкулес, “син Алкменин”, нейна снаха е Деянира. Юнона се опитала от ревност да й попречи при раждането на Херкулес (Овидий, “Метаморфози”, VI 112; VIII 543; IX 23, 275, 281, 313, 395).

АЛКМЕОН - един от “епигоните”, син на прочутия гадател Амфиарай (Еклид) и на Ерифила, убил по внушение на оракула своята майка, за да отмъсти за нейното предателство спрямо съпруга й, затова преследван от ериниите, изпаднал в безумие. Бил женен за Арсиноя, дъщерята на Фегей, която по-късно изоставил заради речната нимфа Калироя (Овидий, “Метаморфози”, IХ 407; “Средства против любовта” 455).

АЛКОН - изкусен гравьор на мед, от Хила в Беотия (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 683).

АЛМОН - малка река, която се влива южно от Рим в Тибър (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 328).

АЛОБРОГИ - най-мощното и богато галско племе, населявало Нарбонска Галия между река Рона и Леманското езеро. Подчинено на римските войски на Ахенобарб през 121 г. пр. Хр. След потушаването на заговора на Катилина били заплашени от друго галско племе, хелветите, и потърсили помощта на Гай Юлий Цезар (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 40).

АЛОЕЙ - гигант, съпруг на Ифимедея, която родила от Нептун Алоидите - двата великана От и Ефиалт (Овидий, “Метаморфози”, VI 117).

АЛОРК - испанец от Ханибаловата армия (ІІІ в. пр. Хр.), получил статута на “приятел и гостоприемник” от жителите на обсадения от Ханибал Сагунт, на които той съобщил условията на Ханибал за предаването на града (Ливий, ХХІ, 14).

АЛПИ - планина (от келтски “височина”, “висока планина”) (Овидий, “Метаморфози”, II 226; ХIV 794).

АЛТЕЯ - дъщеря на етолийсиия цар Тестий, съпруга на калидонския цар Ойней, майка на Мелеагър (според един мит от Ойней, според друг от Марс), Горга и Деянира. Парките й предрекли, че нейният син ще живее, докато се изпепели главнята, която горяла при раждането му в огнището. Алтея я крила на тайно място, но когато Мелеагър, вече младеж, при свада заради кожата на убития калидонски глиган убил своите вуйчовци - двамата нейни кръвни братя, я хвърлила в огъня и се пробола с меча (Овидий, “Метаморфози”, VIII 445, 532).

АЛТИНА - богат търговски град по долината на река Пад (По).

АЛФЕЙ - най-голямата река в Пелопонес, извира от Аркадия, тече край Олимпия през Елида и се влива в Йонийско море. Богът на реката, син на Океан и Тетия, преследвал под морето изворната нимфа Аретуза. Релеф на източния фронтон на храма на Зевс и Олимпия (Овидий, “Метаморфози”, II 250; V 599, 609 и сл.).

АЛФЕНОР - един от седемте синове на Ниоба, когото Феб поразил с невидима стрела (Овидий, “Метаморфози”, VI 248).

АЛФЕЯДА - прозвище, с което Овидий нарича речната нимфа Аретуза от Елида поради връзката й с речния бог Алфей, от чието задиряне тя се спасила с бягство (Овидий, “Метаморфози”, V 487).

АЛЦИМЕДОН - тиренски моряк от свитата на Ацет (Овидий, “Метаморфози”, III 617).

АЛЦИОНА - внучка на Полипемон и дъщеря на разбойника Скирон, който за лекомисления й живот я хвърлил от скала в морето, където тя се превърнала на птичката “алционка” - морско рибарче (Овидий, “Метаморфози”, VII 401).

АЛЦИОНА - дъщеря на повелителя на ветровете Еол (затова “Еолида”), съпруга на Кеик (Цеик), пример на съпружеска обич. След като съпругът й на път за оракула на Аполон в Кларос намира при корабокрушение смъртта си и вълните изхвърлят трупа му на родния бряг пред нея и от жал тя се хвърля в морето, богиня Тетида превръща съпрузите в две птички алционки - морски рибарчета (Овидий, “Метаморфози”, ХI 384 и сл., 415 и сл., 444 и сл., 544 и сл., 563 и сл., 567, 573 и сл., 628, 654 и сл., 661, 665, 674, 684, 684, 745; “Тъги” V, 1, 60).

АЛЦИОНА - една от седемте плеяди, любимка на Нептун, от когото родила Хирией (Овидий, “Героини” XIX, 133).

АЛЦИТОЯ - една от трите дъщери на митическия цар Миний, които отхвърляли култа на Бакх и сквернили празненството му, като влачели вълна и пресуквали прежда. Била превърната в прилеп (Овидий, “Метаморфози”, IV 1 и сл., 274 и сл.).

АМАЗЕН - река, вливаща се в Тиренско море (Вергилий, “Енеида” VII, 685).

АМАЗОНКИ - митично племе от красиви жени-воини, населявали малоазийската област между Мизия, Кария и Лидия, по бреговете на река Термодонт, както и бреговете на Меотида. Приемали мъже от съседните племена само за да заченат и после ги прогонвали, като им връщали децата, ако се родели момчета. В сражения използвали сърповидни щитове, лъкове, копия, двуостри бойни брадви и мечове, окачени на златни колани. Амазонка била майката на Иполит Антиопа или Иполита (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 51).

АМАЛТЕЯ - възведената в небесна звезда оленска (от Олен в Ахея) коза, която откърмила младенеца Юпитер (Зевс) на остров Крит, или нимфата, която му давала козето мляко (Овидий, “Метаморфози”, III 594).

АМАЛТЕЯ - едно от имената на Кумската Сибила.

АМАРИЛИДА - любимата на овчаря Алексид от “Буколики” на Вергилий (II, 52).

АМАТ - град на остров Кипър, колония на сирийския град Хамат. Култов център на Адонис и Афродита (Вергилий, “Енеида” Х, 51).

АМАТА - съпруга на цар Латин, леля на Турн (Вергилий, “Енеида” VII, 56, 343, 348, 375, 397, 402, 404; ХI, 476; ХII, 71).

АМАТУНТ - прадревен град на южното крайбрежие на остров Кипър, днес Лимасол, разположен близо до богати медни рудници и прочут с храма и култа на Венера (Овидий, “Метаморфози”, Х 220, 531).

АМАТУНТИЙСКИ - принадлежащ на град Аматунт (Овидий, “Метаморфози”, Х 227).

АМАТУНТИЯ - епитет на Венера (Афро­дита), изведен от името на кипърския град Аматунт, едно от култо­вите средища на богинята.

АМБИБАРИИ - племе в Келтска Галия, причислено от Цезар към аремориките, дало името на съвременния град Амбриен.

АМБИВИЙ ТУРПИОН, ЛУЦИЙ - прочут актьор (II в. пр. Хр.), живял в Рим, който играл в комедиите на Теренций и допринесъл много за неговата слава.

АМБРАКИЯ - град в Южен Епир, , срещу йонийския остров Левкада, днес Арта. За него водили спор Аполон, Диана и Херкулес. Привлеченият за съдник Крагалей се произнесъл в полза на Херкулес, затова бил превърнат от Аполон в камък. При входа на Амбракийския залив Август след победата си над Антоний и Клеопатра при Акциум през 31 г. пр. Хр. издигнал колосална статуя на Аполон Акцийски (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 713 и сл.).

АМБРИОНИ - галско племе, заселено в Цизалпинска Галия.

АМБРОЗИЯ - храната на боговете, чрез която те получават безсмъртието си (от гръцки ambrosia “безсмъртие”), също ароматна течност, с която се мажели те, за да поддържат красотата си. С амброзия се хранели и конете на бога на слънцето (Овидий, “Метаморфози”, II, 120; IV, 215; ХIV 606).

АМЕБЕЙ - прочут атически китарод. Овидий, “Любовно изкуство” III, 399.

АМЕНАН - река в Източна Сицилия, днес Индичело (Овидий, “Метаморфози”, ХV 279).

АМИК - кентавър, син на Офион, на сватбата на Пиритой умъртвил лапита Целадонт, но паднал убит от ръката на Пелат (Овидий, “Метаморфози”, XII 245, 254 и сл.).

АМИКЛА - град в Лакония, старо предградие на Спарта, където се родили Елена и Диоскурите. Прадревно култово средище със светилище и колосална статуя на Аполон Амиклейски. Разполо­жен южно от Спарта, Амикла бил център на бояджийска индустрия, чиито произведения обаче далеч отстъпвали на внасяните от финикийския бряг оц­ветени тъкани. “Амиклейци” се употребява и вместо “спар­танци” като поетично прозвище на братята диоскури Кастор и Полукс (Овидий, “Метаморфози”, VIII 314; “Любовно изкуство” II, 5; “Средства против любовта” 707; “Героини” VIII, 69).

АМИКЛА - малък град в Кампания, между Гайета и Терацина. Едно нашествие на змии принудило жителите му да се изселят, което, според Сервий, обяснява епитета им “мълчаливи” у Вергилий. Но същият Сервий споменава и друго, по-правдоподобно обяснение. Метрополията на този град е била Амикла в Лакония. Изморени от постоянните неверни съобщения за настъпващ неприятел, гражданите забранили да се говори, и когато неприятелят действително нахлул, никой не се осмелил да съобщи за това и градът бил превзет. От там и известният стих на Луцилий “Аз трябва да говоря, понеже зная, че Амикла загина поради мълчанието си”.

АМИКЛИД - “младежът от Амикла”, любимецът на Аполон Хиацинт, чийто гроб сочели в този град, откъдето се разпространило по цяла Лакония празнуването на ежегодните Хиацинтии (Овидий, “Метаморфози”, Х 162).

АМИМОНА - една от 50-те дъщери на Данай, любимка на Нептун. Преследвана от сатир, била спасена от Нептун, който сам се влюбил в нея. Богът й предал тризъбеца си и тя изтръгнала с него из земята извор с три потока. Този извор и започващата от него река в Арголида, течаща през езерото Лерна, били наречени на нея (Овидий, “Метаморфози”, II 240; “Любовни елегии” I, 10, 5; “Тъги” XIX, 131).

АМИНЕИ - италийско племе.

АМИНТОР - цар на долопите, син на Ормен, баща на Феникс (наричан “потомък на Аминтор”), който взел участие в Калидонския лов. Победен, предал на Еакид (Пелей) за заложник гиганта Крантор (Овидий, “Метаморфози”, VIII 307; ХII 364; “Героини” III, 27).

АМИС - град в Галатия (Мала Азия) на черноморското крайбрежие, основан от Милет. Особено известен като търговски център и чрез войните на Митридат, който го направил своя резиденция.

АМИТАОН - основател на град Пилос, глава на гадателски род в Пилос, баща на гадателя Меламп, който излекувал дъщерите на цар Прет (“Претиди”) от лудостта им, вдъхната им за тяхното непокорство на Бакх. Лечебното средство захвърлил в Клиторийския извор (Овидий, “Метаморфози”, ХV 325 и сл.).

АМИТЕРН - град в областта на сабините (Ливий, ХХІ, 52).

АМОМ - ароматично тревисто растение, отглеждано предимно в Индия, от плода му се приготвял благоухаен балсам, добре познат в Рим (Овидий, “Метаморфози”, Х 308, ХV 394).

АМОН - брат-близнак на Бротей, другар на Персей, паднал от ръката на Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 108).

АМОН - един от главните богове на Египет, изобразяван с овнешки рога, почитан първоначално в египетска Тива, по-късно бог-оракул с прочут храм в оазиса Сивах в Либийската пустиня, в Гърция отъждествяван със Зевс (Пиндар му посветил един от своите химни). В Рим бил приет като Юпитер Амон, с овнешки образ или като мъж с овнешка глава и вити рога (Амон Либийски). Изворът при либийското му светилище показвал значителни температурни колебания през различните часове на денонощието (Овидий, “Метаморфози”, IV 670; V 17, 328; ХV 310).

АМОР (АМУР) - богът на любовта (лат. amor “любов”), син на Венера и Марс, изобразяван крилат, с колчан, пълен с два вида стрели, с които разпалвал или прогонвал любовта не само у хората, но и у боговете. Брат на Еней, който бил син на Венера и на смърт­ния Анхиз. Наричан още Купидон, отговаря на гръцкия Ерос. Той е най-велик бог и съпротивата срещу него е невъзможна. За да отмъсти за обидата на Аполон, с една стрела разпалил у него страстна любов към Дафна, а с друга предизвикал в гръдта на нимфата, и без туй равнодушна към Амур и брака, отвращение от бога. По молба на Венера упражнил мощта си и върху бога на подземното царство: най-острата и най-безпогрешната му стрела направила Дит да пламне от любов към Прозерпина и да я похити. За въздействието на Купидон върху подземните богове говори в самия Тартар Орфей. Капризното момче не жали и собствената си майка: със случайно одраскване с върха на стрела събужда у нея любов към красивия ловец Адонис. Името на бога е също синоним на любовното чувство. Т. нар. амури (купидони), богове на любовта, са любими персонажи в античната живопис. (Вергилий, “Енеида” I, 663, 689; Овидий, “Метаморфози”, I 453 и сл., 461, 463, 470 и сл., 480, 540 и сл.; V 365 и сл., 374 и сл., 380 и сл.; VII 55; IХ 482; Х 26, 29, 517, 526 и сл.; ХI 767; “Любовни елегии” I, 6, 7; 1, 26; III, 9, 7; “Писма от Понта” I, 4, 42; III, 3, 13).

АМПИЙ БАЛБИЙ, ТИТ - римски държавник, привърженик на Помпей. Като народен трибун в 63 г. пр. Хр. Ампий издействал заедно с Тит Лабиен чрез плебисцит за Помпей правото по време на циркови игри да носи одеждите на триумфатор, а по време на сценични игри да носи златен венец.

АМПИК - жрец на Церера, привърженик на Персей, на чиято сватба бил умъртвен от Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 109).

АМПИКС - войн на страната на Финей, вкаменен от Персей чрез погледана Медуза (Овидий, “Метаморфози”, V 184).

АМПИКС - лапит, баща на гадателя Мопс (оттам “Ампицид”, “син на Ампикс”). На сватбата на Пиритой умъртвил кентавъра Ехекъл (Овидий, “Метаморфози”, VIII 316, 350; ХII 449, 455, 524).

АМУЛИЙ - митичен цар, син на Прок, царя на Алба Лонга, отстранил от престола по-стария си брат Нумитор, сина му умъртвил, а дъщеря му направил весталка. Нейните (на Рея Силвия, или Илия) синове-близнаци, Ромул и Рем, които при раждането им Амулий подхвърлил в реката, убили тирана и възвърнали властта на дядо си Нумитор (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 772; Ливий, І, 3; І, 5).

АМУР - вж. Амор.

АМФИАРАЙ - виж Еклид.

АМФИАРАЙ - герой от похода на Седемте против Тива. Имал пророчески дар и знаел гибелния край на похода срещу Тива, но взел участие в него. Про­паднал заедно с колесницата си в пролука в земята, която Зевс (Юпитер) разтворил с мълнията си (Овидий, “Писма от Понта” III, 1, 52).

АМФИМЕДОН - либийски войн от свитата на Финей, убит от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 75, 78).

АМФИОН - син на Юпитер и Антиопа, брат-близнак на Зет, цар на Тива (“твърдта на Амфион”). Получил от Меркурий (или Аполон) дарбата да пее и да свири вълшебно. Под звуците на неговата лира скални отломъци сами се подреждали в зидовете на тиванската крепост, която издигнал заедно с брат си. Съпруг на Ниоба, дъщерята на Тантал, която му родила седем сина и седем дъщери, Сложил край на своя живот след трагичната смърт на рожбите си (Овидий, “Метаморфози”, VI 178 и сл., 221 и сл., 271, 402; ХV 427). Вж. също Зет и Амфион.

АМФИПОЛИС - важен гръцки град в онази част на Егейска Тракия, която от 359 г. била подчинена на Македония. Като важно кръстовище на пътища Амфиполис се наричал първоначално Енеа Ходой (гр. “Девет пътища”).

АМФИС - син на Феб и Дриопа, внук на Еврит (Овидий, “Метаморфози”, IХ 356).

АМФИТЕАТЪР - буквално “двоен театър”, овална обществена постройка - римско изобретение за представяне на ловни зрелища и гладиаторски игри. Борбите с диви зверове (venationes) се провеждали най-често с лъвове‚ пантери, леопарди, тигри и мечки. За тях били отреждани осъдените на смърт престъпници. Впрочем зрителите не се наслаждавали на някаква борба между хора и животни, а на гледката, която представяла разкъсването на нещастниците от изгладнелите зверове. Битките между гладиаторите започвали от ранна утрин, а на обяд, след разотиване на повечето зрители, на арената били пускани гладиатори без защитни оръжия (доспехи и щитове) и тогава започвала действително кървава сеч. Понякога амфитеатърът се запълвал с вода и се превръщал в “навмахия” - изкуствено езеро, в което представяли морски бой с кораби.

АМФИТРИОН - митически цар на Тиринт в Арголида, син на Алцей, внук на Персей и съпруг на Алкмена. Изгнаник в Тива, където Алкмена родила синовете си близнаци - от него Ификъл и от Юпитер Херкулес, който се споменава като “потомък на Амфитрион”. Плавт му посвещава комедията “Амфитрион” (Овидий, “Метаморфози”, VI 112; IХ 140; ХV 48; “Героини” IX, 44).

АМФИТРИТА - една от нереидите (на гръцки “шумящата”), съпруга на Нептун, от когото родила Тритон, богиня на морето, често негово олицетворение (Овидий, “Метаморфози”, I 14).

АМФОРА - съд за течности и оттам мярка за вместимост, равна на 26 литра. В амфори се измервала и вместимостта на плавателните съдове (Ливий, ХХІ, 63).

АМФРИЗ - малка река в Тесалия, извира от планината Отрис и се влива в Пегасейския залив; също богът на реката. По бреговете на Амфриз Аполон пасъл стадата на цар Адмет (Овидий, “Метаморфози”, I 580; VII 228).

АМФРИЗИЯ - днес неизвестна област по крайбрежието на Южна Италия (Овидий, “Метаморфози”, ХV 704).

АНА - сестра на картагенската царица Дидона, след смъртта на и избягала в Италия при Еней, но преследвана от ревнивата му съпруга Лавиния, се хвърлила в река Нумиций и била превърната в речна Нимфа. Вергилий, “Енеида” IV, 9, 20, 31, 416, 420, 435, 500, 634, 672.

АНАГНИЯ - главен град на херниците, войнствен народ, който населявал планинската област между Ларис и Трерус (днес Толеро). Намирал се в Лациум (Вергилий, “Енеида” VII, 684; Ливий, ХХVІ, 9).

АНАКРЕОНТ - гръцки лирически поет от остров Теос (VI в. пр. Хр.). Запазените фрагменти от стиховете му имат главно любовна тематика. На Анакреонт се приписват и множество стихове, възхваляващи пиршества и празници.

АНАКСАГОР - гръцки философ от гр. Клазомена в Мала Азия (500 - 428 г. пр. Хр.). Живял дълго в Атина, където се сближил с Перикъл. Търсенето на рационално обяснение на природните явления му навлякло обвинение в безбожие и изгнание от Атина (Цицерон, “За оратора” III, 56, 138; “Брут”, 44; “Оратор”,15).

АНАКСАРЕТА - знатна кипърска девойка от рода на стария Тевкър. Заради коравосърдечието й към безумно влюбения в нея Ифис превърната от боговете в камък (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 699, 718, 750 и сл.).

АНАКСИМАНДЪР - гръцки философ от гр. Милет в Мала Азия (610 - 547 г. пр. Хр.), автор на загубеното съчинение “За природата”. Ученик на Талес, застъпник на античния материализъм.

АНАПИС (АНАП) - река в Източна Сицилия, днес Анапо; влива се в морето южно от “големия пристан” на Сиракуза. Речният бог бил любовник на нимфата Циана, която влива водите си в Анапис малко преди морето (Овидий, “Метаморфози”, V 417; “Писма от Понта” II, 10, 26).

АНАС - река в югоизточната част на Пиренейския полуостров, извираща в Тараконската провинция, днес Гвадиана.

АНАФА - един от Цикладските острови в Егейско море (Овидий, “Метаморфози”, VII 461 и сл.).

АНАХАРСИС - скитски княз, който търсил мъдростта и се сприятелил в Атина със Солон.

АНДРЕМОН - баща на Амфис и съпруг на превърнатата в лотос Дриопа (Овидий, “Метаморфози”, IХ 333).

АНДРЕМОН - цар на етолийския град Калидон, баща на Тоант, вожда на етолийците срещу Троя (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 357).

АНДРОГЕЙ - атински герой, участник в Троянската война, другар на атинския вожд Менестей (Вергилий “Енеида” II, 370, 382; VI, 20).

АНДРОГЕЙ - син на критския цар Минос и на Пазифая, коварно убит от атиняните, които му завидели за победите във всички състезания на Панатенеите. Заради смъртта му атиняните били наказани да изпращат всяка година по 7 младежи и 7 девойки за храна на Минотавъра (Овидий, “Метаморфози”, VII 458; “Героини” Х, 99).

АНДРОМАХА - дъщеря на Естион, царя на Тива в Киликия, любимата и предана съпруга на троянския вожд Хектор, майка на Астианакс, произхождала от киликийска Тива. След падането на Троя я отвел в робство Ахиловият син Пир (Неоптолем) (Вергилий, “Енеида” II, 455; III, 297, 302, 482; Овидий, “Любовни елегии” I, 9, 35; V, 107; “Героини” VIII, 11; “Средства против любовта” 383).

АНДРОМЕДА - красивата дъщеря на етиопския цар Кефей (Цефей). Нейната май­ка Касиопея разгневила нереидите с хвалбите си, че била по-красива от тях и Нептун за наказание пратил в Етиопия морски дракон, който да опустошава страната. На допитването на етиопците оракулът на Амон в Либия отговорил, че те ще се избавят от чудовището, ако му дадат в жертва царската дъщеря Андромеда. Царят оставил дъщеря си прикована на скала край морето, където я съгледал и обикнал Персей. Той я спасил при условието да му я дадат за съпруга (Овидий, “Любовни елегии” III, 3, 17; “Героини” XV, 35; “Метаморфози” IV 670 и сл.; 757).

АНДРОС - най-северният от Цикладските острови в Егейско море, югоизточно от остров Евбея, наречен на героя Андрос. На острова се намирал едноименен град, в който бил издигнат храм на Бакх. (Овидий, “Метаморфози”, VII 469; ХIII 649, 661, 665).

АНДРОС - син на Аний, владетел на остров Андрос (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 649).

АНИГЪР - малка река със серни извори в пелопонеската област Елида. Павзаний разказва, че рибата не се задържала в зловонните й води. Според преданието в тях кентаврите промивали раните си, нанесени им от отровните стрели на Херкулес (Овидий, “Метаморфози”, ХV 281).

АНИЕН - река в Лациум (днес Аниере), приток на Тибър, днес Анио. Богът на реката се влюбил в Илия (Рея Силвия). (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 328; “Любовни елегии” III, 6, 51; Ливий, V, 39; VІІ, 9; ХХVІ, 10; ХХVІ, 11).

АНИЙ - син на Рео и Аполон, негов жрец и владетел на Делос, дал гостоприемство на Анхиз и Еней, на които разказва за превръщането на дъщерите си в гълъби и ги отпраща с богати дарове (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 632, 643 и сл., 679 и сл.).

АНИЙ, ЛУЦИЙ - латински пълководец (ІV в. пр. Хр.), военачалник на латините по време на Първата латинска война (340 - 338 г. пр. Хр.). Ливий, VІІІ, 3-6.

АНИЙ, ТИТ - прочут римски съдебен оратор (Цицерон, “Брут”, 178).

АНИЙ, ТИТ - римски консул в 153 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 79).

АНИСТИЙ, МАРК - неизвестен римски политик (Цицерон, “За оратора”, II, 287).

АНИТ - един от обвинителите на Сократ. Овидий, “Тъги” V, 12, 12.

АНИЦИЙ - римски консул от 150 г. пр. Хр.

АНИЦИЙ, ГАЛ ЛУЦИЙ - римски консул в 160 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 287-288).

АНИЦИЙ, МАРК - римски пълководец (ІІІ в. пр. Хр.), военачалник на съюзния отряд от Пренесте, който в 216 г. закъснял за битката при Кана и се установил в Канузиум. След превземането на Канузиум от Ханибал в началото на 215 г. върнал оцелелите войници в Пренесте (Ливий, ХХІІІ, 19).

АНК МАРЦИЙ - четвърти цар на Рим, вж. Марций, Анк.

АНСЕР - римски поет, съвременник на Вергилий (Овидий, “Тъги” II, 435).

АНТАНДЪР - древен пристанищен град в Малоазийска Мизия, недалеч от планината Ида (Вергилий, “Енеида” III, 5; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 628).

АНТЕДОНА - град и държава в Беотия, с пристанище на брега на Евбейския залив (Овидий, “Метаморфози”, VII 232; ХIII 905).

АНТЕЙ - великан от Либия, прочут борец, син на Нептун (Посейдон) и на Гея (Земята), от която получавал нова сила, когато се докоснел до нея. Предизвиквал на борба чужденците, които минавали през страната, и ги убивал. Херкулес го задушил, като го вдигнал нагоре във въздуха. Този подвиг на Херкулес е изобразен в многобройни рисунки върху антични вази (Вергилий, “Енеида” I, 181, 510; Овидий, “Героини” IX, 71, 97, 98; “Метаморфози”, IХ 183).

АНТЕМНАТИ - жители на Антемна, древен сабински град на североизток от Рим, разположен там, където река Аниен се влива в Тибър (Вергилий, “Енеида” VII, 631; Ливий, І, 9; І, 11).

АНТЕНОР - мъдър троянец, син на Айсиет и съпруг на Теано, сестра на Хекуба. Приел в Троя гръцките пратеници Одисей и Менелай и съветвал троянците да върнат Елена и даровете, които тя донесла, и да сключат мир. При превземането на крепостта гърците пощадили него и близките му и след дълго странствуване той достигнал до Италия (преди Еней), където основал заедно с племето венети гр. Патавий (дн. Падуа) на италийска земя (Вергилий, “Енеида” I, 242; VI, 483; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 201; “Героини” V, 95; Ливий, І, 1).

АНТЕПИЛАНИ - първите два реда войници (хастатите и принципите) на построен за бой легион, стоящи пред триариите. Въоръжени били с тежко метално копие (pilum), откъдето идва и името им (Ливий, VІІІ, 9 - 10).

АНТЕСИГНАНИ - отначало така се наричали войници, които се сражавали в първите редици пред триариите (най-старите и опитни войници) и имали при себе си знамената (signa), които трябвало да защитават; впоследствие антесигнаните били специално подбрани бойци при всеки легион, които трябвало да оказват поддръжка на конницата и изобщо да изпълняват особено трудни и опасни задачи (Ливий, XХХ, 32).

АНТИГЕНИД - име на двама гръцки музиканти от IV в. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 187).

АНТИГОН I МОНОФТАЛМ (“Едноок”) - македонски пълководец (382 - 301 г. пр. Хр.), един от диадохите, цар 306 - 301 г. пр. Хр., баща на Деметрий Полиоркет, родоначалник на династията на Антигонидите. Получил прозвището си след като загубил лявото си око в сражение.

АНТИГОН II ГОНАТ - македонски владетел (319 - 239 г. пр. Хр.), царувал 283 - 239 г. пр. Хр., син на Деметрий Полиоркет.

АНТИГОНА - дъщеря на Едип и Иокаста, сестра на Етеокъл и Полинейк. По време на похода на Седемте против Тива погребала загиналия Полинейк въпреки забраната на цар Креонт. Софокъл й посвещава едноименната си трагедия (Овидий, “Тъги” III, 3, 67).

АНТИГОНА - дъщеря на троянския цар Лаомедон (различна от героинята на Софоколовата драма). Според етиологичния мит горда от дългите си коси, се сравнявала с Юнона, за наказание богинята превърнала косите й в змии. Боговете се смилили и я превърнали в щъркел - врага на змиите (Овидий, “Метаморфози”, VI 93).

АНТИКИРА - име на три града в Гърция. Най-известен е този във Фокида, с пристанище на Коринтския залив. Прочут бил антикирският кукуряк, известен лек срещу лудост. (Овидий, “Писма от Понта” IV, 3, 54).

АНТИКЛЕЯ - съпруга на Лаерт и майка на Одисей. Съществува и мит, според който преди да се омъжи за Лаерт, тя вече била бре­менна от Сизиф, митическия основател и първи цар на Ефира (Коринт).

АНТИЛОХ - най-старият син на пилоския цар Нестор, един от най-старите войни на гърците пред Троя, най-добър приятел на Ахил след Патрокъл. Загинал от ръката на Хектор (Овидий, “Героини” I, 15, 16).

АНТИМАХ - гръцки поет и граматик (ок. 400 г. пр. Хр.) от Колофон. Изследовател и издател на Омир, автор на сборник любовни елегии, наречен “Лида” на неговата рано починала любима или съпруга, както и на епическата поема “Тиваида” в 24 песни (Цицерон, “Брут”, 191).

АНТИМАХ - кентавър, когото посякъл със секира Ценей (Овидий, “Метаморфози”, ХII 459).

АНТИНОЙ - един от женихите на Пенелопа (Овидий, “Героини” I, 92).

АНТИОПА - амазонка, съпруга на Тезей и майка на Иполит. Според една версия била изоставена и убита от Тезей през време на сватбата му с Федра.

АНТИОПА - дъщеря на Никтей, майка на Амфион и Зет (Овидий, “Метаморфози”, VI 111).

АНТИОХ - философ-еклектик от Аскалон, учител на Цицерон, Атик и Варон (Цицерон, “Брут”, 315).

АНТИОХ I СОТЕР (“Спасител”) - сирийски цар от династията на Селевкидите (324 - 261 г. пр. Хр.), син на Селевк I, най-напред пълководец и участник в управлението, а от 281 г. пр. Хр. самостоятелен владетел.

АНТИОХ II ТЕОС (“Бог”) - сирийски цар от династията на Селевкидите (278 - 246 г. пр. Хр.), син на Антиох I, цар от 261 г. пр. Хр.

АНТИОХ III ВЕЛИКИ - сирийски цар от династията на Селевкидите (242 - 187 г. пр. Хр.), цар от 223 г. пр. Хр. По време на управлението му държавата била разширена, като на изток достигнала до Индия, и придобила значителен международен престиж. През 203 г. сключил таен съюз с Филип V за подялбата на Птолемеевата държава. Неговите победи в извънегипетските владения на тази държава (в Мала Азия и на Балканския полуостров) предизвикали т. нар. Сирийска война с римляните, която загубил с битката при Магнезия (190 г.). По мирния договор му били отнети много от подвластните територии, западна граница на държавата на Селевкидите станала планината Тавър в Мала Азия, след което селевкидската държава загубила предишното си политическо значение в елинистическия свят (Салустий, “Истории”, кн. IV, фрг. 69; Ливий, XХХV, 13).

АНТИОХ IV ЕПИФАН (“Прочут”) - сирийски цар от династията на Селевкидите (215 - 164 г. пр. Хр.), син на Антиох III, цар от 175 г. пр. Хр. След битката при Магнезия бил заложник в Рим, където живял до 176 г. пр. Хр.

АНТИОХИЯ - град в Сирия, столица на елинистическото царство на Селевкидите, днес Антакия, разположена недалеч от морето на река Оронт (днес Нахр-ел-Аси). Основан от Селевк I Никатор в 300 г. пр. Хр. заедно с другите градове със същото име в чест на баща му Антиох. През елинистическата епоха бил най-големият политически, икономически и културен център в Азия, а след 64 г. пр. Хр. влязъл в пределите на Римската империя и станал главен град на провинция Сирия, седалище на наместника на Сирия, по-късно императорска резиденция на Изток, средище на християнството. Разрушен в 538 г. от персите.

АНТИОХИЯ - град на река Пирам в Кападокия и Киликия, при днешния нос Караташ.

АНТИПАТЕР, Луций Целий - историк, описал Втората Пуническа война, учител на Крас (Цицерон, “За оратора” II, 54; III, 153; “Брут” 102; “Ораторът” 230).

АНТИПАТЪР - виден гръцки оратор, роден през 384 г. пр. Хр. в Атина. След като се опълчил против Атина, която след смъртта на Александър Велики в 323 г. пр. Хр. се опитала да си възвърне предишната свобода, и добил известни успехи, поискал в 322 г. пр. Хр. от атиняните да му предадат Демостен, който не само ги подбудил да въстанат, но и се опитал да създаде съюз между малките гръцки държави против Македония.

АНТИПАТЪР - елинистически поет от Сидон (ок. 100 г. пр. Хр.), автор на епиграми, включени в Антология Палатина (Цицерон, “За оратора” III, 194).

АНТИСА - град, разположен на северозападния бряг на остров Лесбос. Плиний Стари съобщава, че най-напред бил самостоятелен остров и по-късно се съединил с Лесбос (Овидий, “Метаморфози”, ХV 287; Плиний Стари, “Естествена история”, II 89).

АНТИСТЕН - гръцки философ от Атина (450 - 366 г. пр. Хр.), ученик на Сократ, основател на киническата школа, учител на Диоген от Синопа. Учението му за добродетелта като единствено важното за човека благо е залегнало и в основата на стоицизма (Цицерон, “За оратора” Ш, 62).

АНТИСТИЙ, МАРК - римски държавник (ІІІ в. пр. Хр.), легат през 217 г. пр. Хр. заедно с Квинт Теренций, изпратен от сената да върне в Рим консула Гай Фламиний, за да извърши обичайните ритуали при встъпване в длъжност (Ливий, XХІ, 63).

АНТИСТИЙ, ПУБЛИЙ - римски държавник и виден оратор, трибун в 88 г. пр. Хр., обвинител на Цезар Страбон, домогващ се до консулство не по установения ред (Цицерон, “Брут” 182, 220-228, 308, 311).

АНТИФАТ - в “Одисея” великан, цар на човекоядците лестригони, на чиито брегове попаднал Одисей по време на своите скитания. Нагълтал един от другарите на Одисей и потопил корабите му. Древните търсели царството му (“дома на Антифат”) в околностите на град Формие в Лациум, днес Моле ди Гаета (Омир, “Одисея”, Х 81 и сл.; Вергилий, “Енеида” IХ, 697; Овидий, “Писма от Понта” II, 2, 114; 9, 41; “Метаморфози”, ХIV 234, 237 и сл., 249; ХV 717).

АНТИФОНТ - прочут гръцки оратор (ок. 480 - 411 г. пр. Хр.), родом от Рамнунт. Ревностен поддръжник на олигархическата партия в Атина, основател на политическото красно­речие (Цицерон, “Брут” 47).

АНТОНИЙ, МАРК - римски държавник (143 - 87 г. пр. Хр.), консул в 99 г. г. пр. Хр., цензор в 95 г. г. пр. Хр., прочут оратор, роднина на триумвира Марк Антоний. Едно от главните действуващи лица в диалога “За оратора” на Цицерон (Цицерон, “Брут” 115, 138-144, 161, 163, 165, 168, 173, 186, 189, 203, 207, 214, 215, 230, 296, 297, 301, 304, 307, 333; “Ораторът” 18, 19, 33, 69, 100, 105, 106, 132).

АНТОНИЙ, МАРК - римски държавник (83 - 31 г. пр. Хр.). Пълководец на Цезар, след неговото убийство се опълчил срещу неговите убийци и републиканската сенатска аристокрация и сключил т. нар. втори триумвират (43 г. пр. Хр.) с Октавиан, по-късния император Август, и по-незначителния Лепид. Марк Антоний бил съпруг на Октавия, сестрата на Октавиан. След като били унищожени убийците на Цезар, при разпределяне на властите между триумвирите той получил Изтока, където попаднал под влияние на египетската царица Клеопатра, с която сключил брак. Отцепил се от Октавиан, бил победен от него в битката при Акциум (31 г. пр. Хр.) и сложил край на живота си (Овидий, “Метаморфози”, ХV 820 и сл.; “Писма от Понта” I, 23).

АНТОНИЯ МЛАДАТА - майка на император Клавдий.

АНУБИС - син на Озирис, главно египетско божество, представяно с глава на чакал или куче (египетски Анубис “кученце”), затова наричано “лаяч”. В мистериите на Изида бил отъждествяван с Меркурий като съпровождач на душите (Овидий, “Метаморфози”, IХ 690; “Любовни елегии” II, 13, 11).

АНХИАЛО - античен град на Черно море, днес град Поморие.

АНХИЗ - дардански владетел, син на Капис и Темида, внук на Асарак, потомък на Трос, основателя на Троя. Заради хубостта му Афродита (Венера) се влюбила в него, и му родила син Еней. След превземането на Троя бил отнесен на гръб от сина си Еней от развалините на града. Умрял в Сицилия по време на пътуването на Еней към Италия. От Елизиум, където се намирал след смъртта си, съобщил на слезлия при него Еней бъдещето на Рим. Бил смятан за родоначалник на римския род на Юлиите (Вергилий, “Енеида” I, 618; II, 299; III, 9, 82, 179, 475, 525, 539, 558, 610, 697, 710; IV, 427; V, 32, 244, 406, 424, 535, 614, 652, 722; VI, 126, 670, 679, 712, 752, 722; VI, 126, 670, 679, 712, 752, 854, 866, 897; VII, 123, 133, 152, 246; VIII, 156; Х, 820; Овидий, “Героини” XVI, 203; “Метаморфози”, IХ 425; ХIII 624 и сл., 640; ХIV 84, 112, 117 и сл.; “Тъги” II, 1, 299; Ливий, I, 1).

АНЦЕЙ (АНКЕЙ) - син на Ликург, от аркадската област Паразия, затова наричан “аркадецът с двойната брадва”, прочут участник в Калидонския лов. Дръзнал да се похвали, че против волята на Диана ще убие глигана, но той го промушил. Изобразен е в момента на нараняването си върху източния фронтон на храма на Атина в Тегея, изваян от Скопас през IV в. пр. Хр. (Овидий, “Метаморфози”, VIII 315, 391, 401, 407, 519).

АНЦИЙ БРИЗОН, МАРК - римски държавник, трибун в 137 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут” 97).

АНЦИЛЕ - свещен кръгъл щит, който според мита бил спуснат от небето в отговор на молитвата, отправена от цар Нума Помпилий към боговете да защитят Рим. Били изработени 11 копия (ancilia), които били съхраняване в Регията (древния царски дворец) и с тях салиите извършвали ритуалните си шествия през Рим в месеците март и откомври (Ливий, I, 20).

АНЦИУМ (АНЦИЙ) - град на брега на Лациум, разположен върху вдаден в морето скалист нос, днес Порто д’Анцио. Бил известен с храма на Фортуна. Родно място на Нерон (Ливий, VІІІ, 25; ХХІІ, І; Овидий, “Метаморфози”, ХV 718).

АОНИДИ - беотийски девойки, музите, които обитавали край извора Аганипа в планината Хеликон в Беотия (Аония) (Овидий, “Метаморфози”, V 333).

АОНИЙЦИ - туземното население на Беотия, поетически синоним на беотийците (Овидий, “Метаморфози”, IХ 111).

АОНИЯ - поетически синоним на Беотия. “Аонски” и “аонийски” в поезията означава беотийски. “Аонийски деви” са музите като обитателки на планината Хеликон в Беотия, аонийски е град Тива в Беотия, за разлика от едноименните градове в Горен Египет, Тесалия и Мизия. Аонийски извор е изворът на музите Хипокрена на планината Хеликон. Аониец е младежът Хипомен, който произхожда от Онхест в Беотия. Аониец е също Херкулес, който според предание се родил в беотийска Тива. “Аонийски проток” е наречен заливът пред Авлида в Тесалия (Овидий, “Метаморфози”, III 339; VI 2; VII 763; Х 588; ХII 24; ХIII 689; “Писма от Понта” IV, 2, 47).

АПАМЕЯ - име на няколко града в Азия.

АПЕЛЕС - най-прославеният старогръцки художник (около 375 - 300 г. пр. Хр.), родом от Колофон, официален портретист на Александър Велики, след чиято смърт отишъл в Кос, където умира. Неговата живопис слага началото на иконографския тип на апотеоза на владетеля с един прочут портрет на Александър, който държи мълнии като Зевс, изрисуван в храма на Артемида в Ефес. Живописта му се характеризира с индивидуалистична и субективна интерпретация на красотата и с изразяване на отблясъци от светлина в детайлите. В Рим е била запазена неговата прочута Афродита (Венера) Анадиомена (“Аф­родита излизаща от вълните”), донесена от Кос, където е била рисувана през 336 г. пр. Хр., и посветена от Август в храма на Цезар (Цицерон, “За оратора” III , 26; “Брут”, 70; “Ораторът” 73).

АПЕНИНИ - планинска верига в Италия (Овидий, “Метаморфози”, II 226; ХV 432).

АПИАДА - водна нимфа. Група от статуи на апиади била поставена върху Апиевия извор на форума, близо до храма на Венера Родителка (Овидий, “Средства против любовта” 660).

АПИДАН - малка река в Тесалия, южен приток на Пеней (Овидий, “Метаморфози”, I 580).

АПИЕВ ПЪТ - вж. Виа Апиа.

АПИЙ КЛАВДИЙ - вж. Клавдий, Апий.

АПИЙ СИЛАН - втори баща на Фауст Сула.

АПИОЛА - град в Лациум, западно от Албанската планина, разрушен от Тарквиний Приск (Ливий, I, 35).

АПИС - свещеният бик в Мемфис, Египет, който египтяните почитали като бог. Той бил свещен на луната, на слънцето или на Озирис и трябвало да притежава отличителни белези -според Херодот да бъде черен и да има четириъгълно бяло петно на челото (Овидий, “Метаморфози”, IХ 691; “Любовни елегии” II, 13, 14).

АПИЦИЙ - прочут гастроном от I в. сл. Хр., под чието име е запазена латинска готварска книга.

АПОЛИЙ - учител по реторика (края на II в. пр. Хр.), родом от Алабанда, живял и работил в Родос (Цицерон, “За оратора”, I, 75, 126, 130).

АПОЛОБЕКС - маг, който според Плиний Стари бил възпят от Демокрит.

АПОЛОДОР - гръцки тиран, през 297 г. пр. Хр. с помощта на келтски наемници завзел град Касандрия (старата Потидея) в Македония, но няколко години по-късно оттам го прогонил Антигон Гонат.

АПОЛОН - гръцки бог на деня, слънцето, светлината, оракулите, мъдростта, музиката, поезията, изкуствата и медицината. Син на Зевс (Юпитер) и Лето (Латона), брат-близнак на Артемида (Диана), баща на Асклепий (Ескулап) от Коронида и на Орфей от Калиопа. Бил роден на планината Кинт (Цинт) на остров Делос, където майка му избягала от преследванията на Хера (Юнона). Според легендата получил лирата си от Хермес (Меркурий). Наказал сатира Марсий, който дръзнал да се мери с него, и Титий, който посегнал на майка му Лето. Заедно с Артемида отмъстили на възгордялата се Ниоба, като избили децата й. Аполон бил най-почитан като бог на предсказанията, и то като известител на волята и съветите на Зевс, а неговите оракули се ползвали с голяма известност и влияние до късно време. Най-прочутото прорицалище било в град Делфи в областта Фокида в Средна Гърция, което Аполон учредил след победата си над змея Питон. В храма на Аполон в Делфи имало специално помещение под равнището на пода, в което пророчицата Пития в екстатично състояние, предизвикано от дъвкането на лаврови листа или от изпаренията, които излизали от една цепнатина на земята в храма, слизала, за да предсказва бъдещето на запитващите я. Друг прочут в древността и много посещаван Аполонов храм с прорицалище бил този в град Дидима, близо до град Милет. В Рим култът на Аполон, зает от гърците, проникнал много рано (около V в. пр. Хр.) от гръцките колонии в Италия, вероятно от Куме, както и чрез посредничеството на етруските. В ранния Рим богът бил почитан най-вече във връзка с оракулите, със Сибилата в Куме и сибилинските книги. Най-голямо значение в Рим Аполон добил през времето на Август, който му приписвал победата си при Акциум и го смятал за свой покровител. Август издигнал великолепен Аполонов храм (наречен Apollinare) на Палатинския хълм през 26 г. пр. Хр., украсен със статуите на Данай и петдесетте данаиди, като устроил към храма и голяма библиотека. В Рим богът бил почитан и с Аполоновите игри, провеждани от б до 13 юли и съпроводени с драматически представления, като грижата за уреждането им имал градският претор. Свещени птици на Аполон били соколът, а също и лебедите (тъй като Зевс се явил при Леда в образа на лебед). Свещено дърво на бога бил лавърът, според мита преобразената тесалийска нимфа Дафна, бягаща от Аполон. Богът бил изобразяван като млад мъж с дълги златни къдри, носещ лък и колчан със стрели (Аполон Токсофор - “лъконосец”) или лира (Аполон Китаред). Косите, колчанът и лирата на бога били обкичвани с лаврови клончета. Най-прочути антични статуи на Аполон са т. нар. Каселски Аполон, римско копие от оригинал на Фидий (V в. пр. Хр.), Аполон Белведерски, римско мраморно копие на бронзов оригинал от IV в. пр. Хр., може би на Леохар, централната статуя от от западния фронтон на храма на Зевс от Олимпия (V в. пр. Хр.) и Аполон Савроктонос (“гущероубиец”) от Праксител. Най-честите прозвища на Аполон са Феб като бог на светлината (отъждествяван с Хелиос), Музагет като предводител на Музите, Делий по родния остров, Кинтий (Cynthius) по родната планина, Сминтейски - “мишеизтребител”, Питийски (Pythius) като победител на Питон (Вергилий, “Енеида” I, 329; II, 144; III, 75; 80; 99; 119; 154; 252; 359; 372; 395; 436; 479; 637; IV, 58; 143; 245; 376; VI, 10; 18; 56; 69; 70; 77; 343; 627; 644; 662; VII, 63; 241; 773; VIII, 703; 721; IХ, 638; 650; 655; 666; Х, 171; 315; 874; ХI, 794; Овидий, “Метаморфози”, I 438, 446, 459, 473, 490 и сл., 558; III 31; IV 457; VI 148, 155 и сл., 400; Х 209; ХI 8, 155; ХII 585; ХIII 174, 631; ХV 639; “Писма от Понта” IV, 8, 75; Ливий, I, 56; ХХІІ, 10).

АПОЛОНИЯ - голям град на западното черноморско крайбрежие, основан от гръцки колонисти от Милет. Аполония Понтийска отговаря на днешния български град Созопол.

АПОЛОНИЯ - град в южната част на Илирия, пристанище, откъдето започвал военният път през Балканския полуостров на изток, на племенната територия на племето тавлантии. Градът бил основан в началото на VI в. пр. Хр. от колонисти от Коркира, които били подкрепени от колонисти, дошли от Коринт. По местоположение Аполония Илирийска отговаря на днешното село Поян в Албания.

АПОНИАНА - един от егинетските острови, разположен недалеч от град Лилибей (в Сицилия). Покрай него минавал морският път от Лилибей за Картаген. Днес островът носи името Фавиняна.

АПС - река в Южна Илирия, днес Семени. Влива се в Йонийско море близо до град Аполония. По нейно име била наречена и една станция на Виа Егнация.

АПСИРТ (АБСИРТ) - син на колхидския цар Еет, брат на Медея, когото тя, бя­гайки от Колхида, убила и разкъсала, като частите от тялото му хвърляла по вълните, за да забави баща си Еет в преследването (Овидий, “Метаморфози”, VII 51, 54).

АПУЛЕЙ САТУРНИН, ЛУЦИЙ - римски държавник, трибун в 103 и 100 г. пр. Хр., водач на плебеите, продължител на политическата традиция на Гракхите. Участник в Мариевото законодателство, автор на аграрен закон в полза на Мариевите ветерани. Избран през 100 г. пр. Хр. за народен трибун за следващата година, той бил убит през месец декември в курията от озверели оптимати, и всички негови закони в полза на плебса били отменени (Цицерон, “За оратора” II, 107, 301; “Брут” 224; Салустий, “Истории”, кн. I, фрг. 77).

АПУЛИЯ - област в Южна Италия на брега на Адриатическо море (дн. Пулия). На югоизток достигала до брега на Тарентския залив, на северозапад граничела със Самний. На югозапад нейните предели стигали до Лукания, а на североизток - до Калабрия. Била подчинена от Рим през V в. пр. Хр. Населението и древните гърци наричали япиги (Салустий, “Заговорът на Катилина” 27; Ливий, VІІ, 26; ХХІІ, 9; ХХІІ, 38-39; ХХІІ, 43; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 517 и сл.).

АРА МАКСИМА - “Великият олтар”, олтар на Херкулес, който се намирал на Forum Boarium (“пазара за добитък”), разположен между хълма Палатин и река Тибър. Там били сключвани търговските сделки между римските граждани и чужденците. Култът на Херкулес на това място бил старинен и свързан с някои особени забрани - например до светилището не били допускани жени.

АРАБИЯ - област в Южна Азия. Арабският полуостров поради оживената си търговия с Индия в древността бил известен с изобилието на злато, сребро и скъпоценни камъни, затова името му станало пословично.

АРАКИНТ - планина в Етолия.

АРАКС - буйна река в Армения, върху която Александър Велики бил построил мост, който тя отвлякла.

АРАТ - гръцки астроном от Соли (III в. пр. Хр.), автор на астрологическата поема в 1154 хекзаметъра “Явления” (Phainomena), написана изцяло в духа на учението на Евдокс от Книд. Поемата му била превеждана на латински от Цицерон и Германик (Цицерон, “За оратора”, I, 69).

АРАХНА - девойка от Меония (Лидия), дъщеря на Идмон, най-сръчната тъкачка в страната. Предизвикала Палада на състезание в тъкачество и навезала в килим позорни любовни истории на боговете, особено на Юпитер. Уязвена от нейното изкуство и от изобретенията на нейните платна, богинята я превърнала в паяк (гр. arachne “паяк”), омразното нейно животно (Овидий, “Метаморфози”, VI 5 и сл., 133 и сл., 149).

АРБОКАЛА - град на вакцеите в Тараконска Испания (Ливий, XХІ, 5).

АРВЕРНИ - галско племе.

АРГЕИ - малки светилища в Рим, създадени от цар Нума, на брой 24, разположени в чертите на най-стария град. На 16 и 17 март към тях се отправяла процесия от избрани граждани и жреци начело с претора. На 15 май била образувана втора процесия; на този ден весталките хвърляли от моста на Тибър 24 кукли, облечени в мъжки дрехи, като изкупителни жертви към Марс; възможно е в най-старо време на този празник да са принасяли и човешки жертви (Ливий, I, 21).

АРГИЛЕТ - квартал и улица в Рим между хълма Квиринал и Форума. Според преданието чужденец на име Аргос, приет от цар Евандър, пожелал да го убие, за да се отдели от неговото царство, но Евандър го изпреварил и понеже били свързани с връзките на гостоприемството, го погребал в Аргилет. Там се намирал храмът на Янус, построен според преданието на Нума Помпилий (Ливий, I, 19).

АРГО - митичен кораб (гр “Бързият”), с който аргонавтите, начело с Язон, потеглили към Колхида на Черно море за златното руно. Неговият кил бил отсечен от свещения дъб на Додона, затова говорел с човешки глас и сам сочел пътя в морето. Този първи военен кораб се нарича пагаски или пагасейски по името на града, в който бил построен (Овидий, “Метаморфози”, ХV 338; “Любовни елегии” II, 11, 6; “Героини” VI, 66; XII 9; “Тъги” II, 439).

АРГОЛИДА - област в Пелопонес с главен град Аргос. Често се използва като синоним на Гърция. (Вергилий, “Енеида” VIII, 375; Овидий, “Метаморфози”, I 726; VIII 267; ХII 149; ХIV 443, ХV 19, 276; “Героини” I, 25; VI, 80).

АРГОЛИЙСКИ - принадлежащ към областта Арголида или град Аргос. Арголийска дева е Ио, защото баща й Инах е цар на Аргос. Използва се и като поетичен синоним за гръцки (Овидий, “Любовни елегии” I, 9, 34; “Средства против любовта” 73; “Писма от Понта” I, 3, 70).

АРГОНАВТИ - моряците от кораба Арго, Язон и неговите 50 спътници, плавали по Евксинския понт (Черно море) към Колхида (днешна Западна Грузия), за да донесат оттам Златното руно. Между тях са Адмет, диоскурите Кастор и Полукс, Херкулес, Мелеагър, Пелей, Теламон и траките Орфей и бореадите Калаис и Зет. На тях е посветен епосът на Аполоний Родоски “Аргонавтика” (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10).

АРГОС - главният град на гръцката област Арголида в Пелопонес, основан според легендите от Данай. В микенската епоха (ІІ половина на ІІ хилядолетие пр. Хр.) бил един от най-видните градски центрове. Свещено място и център на култа на Хера (Юнона), с известен неин храм (херайон), в който се намирала най-хубавата и най-скъпа статуя на богинята, изваяна от злато и слонова кост от скулптора Поликлет. През императорската епоха бил важно пристанище на римските търговци (Вергилий, “Енеида” I, 24, 285; II, 95, 178, 326; VI, 838; VII, 792; VIII. 347; Х, 778, 781; Овидий, “Метаморфози”, II 240, 524; III 560, 608; VI 414; ХV 164; “Любовни елегии” III, 13, 31; “Героини” VI, 81; Ливий, XХV, 25).

АРГУС - син на Арестор (у Овидий), гигант със сто очи, от които винаги само по две почивали и спели затворени, а оста­налите гледали на всички посоки. Поставен от ревнивата Юнона за страж нa превърнатата в крава Ио, любимка на Юпитер (Зевс). По негова заповед Меркурий (Хермес) приспал всичките очи на гиганта с овчарската си свирка и с вълшебния си жезъл, съ­сякъл го и освободил Ио. Юнона поставила очите на Аргус върху опашката на своята птица паун и те останали като шарки на пъстрите пауни (Овидий, “Метаморфози”, I 625, 635, 664, 670, 678, 680, 720, 722; II 533; “Любовни елегии” III, 4, 19; “Любовно изкуство” III, 6, 17).

АРДЕЯ - главният град на рутулите на брега на Лациум, южно от Рим. Опожарен след победата на Еней над Турн и рутулите, според легендите градът се превърнал на птицата рибар (лат. “ardea”), която излетяла из пепелта му. Всъщност градът станал римска колония в 442 г. пр. Хр. и съществувал до имперторската епоха (Вергилий, “Енеида” VII, 412, 630; IХ, 737; ХII, 44; Ливий, I, 57-60; V, 43; V, 48; ХХІ, 7; ХХІІ, 1; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 573, 580 и сл.).

АРЕЙ - кентавър, умъртвен на сватбата на Пиритой от лапита Дриант (Овидий, “Метаморфози”, ХII 310).

АРЕЙ ДИДИМ - учен от Александрия, учител и приятел на Октавиан Август. Запазените фрагменти от съчиненията му по физика и етика по­казват голяма близост със стоицизма и интерес към Платоновото учение за идеите.

АРЕЛАТЕ - град в Галия, днес Арл.

АРЕМОРИКИ - име от келтски произход, означаващо “племена, които живеят край морето”, срв. славянското “поморяни”. Това име Цезар дава на всички галски племена, които населявали бреговете на Океана от устието на Лоара до онова на Сена, т. е. днешните френски области Бретан и Нормандия.

АРЕОПАГ - най-строгото съдебно учреждение в Атина, разглеждал делата за убийства. Името си носи от хълма, където се намирал (гр. Ареопаг - “хълм на Арес”).

АРЕС - гръцкият бог на войната, вж. Марс.

АРЕСТОР - у Овидий бащата на Аргус (Овидий, “Метаморфози”, I 624).

АРЕТИНСКА ОБЛАСТ - областта около етруския град Ареций, завладяна от римляните преди II пуническа война (Салустий, “Заговорът на Катилина” 36).

АРЕТУЗА - нереида, богиня на едноименния извор в Елида, Гърция, и на остров Ортигия до Сиракуза. Според преданието Аретуза била нимфа от свитата на Диана (Артемида) в Елида, Гърция, която преследвал влю­беният в нея речен бог Алфей. Благосклонната богиня на целомъдрието и помогнала, като я превърнала в поток и и вдъхнала сила да се провре под Йонийско море и да избликне чак в Сицилия. Но Алфей я преследвал по дъното на морето от родината й до Сицилия, и така двете реки се слели на сицилийска почва. Аретуза разказала на Церера (Деметра), че е видяла в земните дълбини похитената й дъщеря Прозерпина (Персефона). Аретуза е назовавана и Алфея по името на речния бог (Вергилий, “Енеида” III, 695; Овидий, “Метаморфози”, V 409, 496 и сл., 504 и сл., 573 и сл., 599 и сл., 625 и сл., 642; “Писма от Понта” II, 10, 27).

АРЕЦИЙ - град в Североизточна Етрурия, днес Арецо (Ливий, XХІІ, 2-3).

АРИАДНА - дъщеря на критския цар Минос и на Пазифая, сестра на Федра. Предала на Тезей кълбо с прежда, с което след убийството на Минотавъра героят намерил обратния път из криволиците на Лабиринта. Избягала от Крит с Тезей, който обещал да се ожени за нея, по пътя за Атина героят я изоставил на пустия остров Наксос (Дия). Там я намерил спяща Дионис (Бакх), той се оженил за нея, а венеца - годежния дар - издигнал от главата й между звездите на небето като съзвездието Корона. Изображения на Ариадна се срещат често върху помпеянски стенописи и римски саркофази (Овидий, “Метаморфози”, III 174; VIII 178; “Любовно изкуство” I, 509, 527; “Любовни елегии” I, 7, 15).

АРИЙ, КВИНТ - римски държавник, претор през 73 г. пр. Хр., участвал в потушаването на въстанието на Спар­так (Цицерон, “Брут” 242, 243).

АРИМИН - пристанищен град в Умбрия, в североизточната част на Апенинския полуостров, днес Римини (Ливий, XХІ, 15; ХХІ, 63).

АРИОБАРЗАН - име на владетели в Кападокия (Мала Азия). Ариобарзан I бил избран за цар около 95 г. пр. Хр. след смъртта на Ариарат със съгласието на римския сенат и управлявал до 63 г. пр. Хр. като съюзник и васален на Рим владетел, противник на Митридат (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69). Ариобарзан III Благочестиви (Eusebes), наричан още “Приятел на римляните” (Philoromaios) управлявал от 52 до 42 г. пр. Хр.

АРИОН - прочут гръцки поет и певец - китаред (VІ в. пр. Хр.). Херодот разказва, че когато веднъж той се завръщал от дълъг път по море в родината си, моряците решили да го убият и ограбят. Той помолил да му позволят, преди да скочи в морето, да изпее песен. Един делфин, очарован от песента му, го взел на гърба си и така го отнесъл на брега.

АРИСБА - град в Троада, пратил помощ на троянците през войната (Омир, “Илиада” II, 836), преди това покорен на Еней (Вергилий, “Енеида” IХ, 264).

АРИСТ - брат на Антиох от Аскалон, учител на Марк Брут (Цицерон, “Брут” 332).

АРИСТАРХ - известен елинистически граматик и критик от Самотраки (217-145 г. пр. Хр.), ръководител на Александрийската библио­тека, правил разбор на антични автори, особено на Омировите поеми. Името му е нарицателно за критик (Овидий, “Писма от Понта” III, 9, 24).

АРИСТЕЙ - син на Аполон и на нимфата Кирена. възпитаван от нимфи, които го научили на пчеларство, винарство и лов. Особено бил почитан на остров Кеос (Овидий, “Писма от Понта” IV, 2, 9).

АРИСТИД - атински държавен деец и пълководец (540 - 468 г. пр. Хр.), син на Лизимах, противник на Темистокъл. За известно време бил остракизиран. Античните автори го дават като пример за гражданска доблести неподкупност (Цицерон, “За оратора”, II, 341).

АРИСТИД - гръцки писател от Милет (II в. пр. Хр.), автор на сборника комично-еротични новели “Милезиака” (“Милетски истории”), преведени на латински от историка Сизена (Овидий, “Тъги” II, 413; 443).

АРИСТИП - гръцки философ от Кирена (между 435 - 360 г. пр. Хр.), ученик на Сократ, основател на киренайската школа. Учението му изисквало от мъдреците да си служат с всички земни блага и удоволствия, но да остават независими от тях (Цицерон, “За оратора”, III, 62).

АРИСТОДЕМ - владетел на град Куме (VІ - V в. пр. Хр.), при когото умрял последният римски цар Тарквиний Горди (Ливий, IІ, 34).

АРИСТОКСЕН - гръцки философ от Тарент (около 318 г. пр. Хр.). Пръв теоретик на музиката, ученик на Аристотел (Цицерон, “За оратора”, III , 132).

АРИСТОН - гръцки философ-перипатетик от Кеос (около 225 г. пр. Хр.).

АРИСТОНИК - вожд на антиримско въстание в Пергамското царство след смъртта на Атал III (133 г. пр. Хр.). Като незаконен негов брат започнал борба за престола начело на подтиснатите роби, пролетарии и свободни, привлечени от идеята му да основе държава на социалната справедливост. Във война срещу него загинали римският консул Публий Лициний Крас и кападокийският цар Ариарат. През 130 г. въстаналите войски били обсадени и принудени чрез глад да капитулират. Аристоник бил заловен и изпратен в Рим, където последвала екзекуцията му през 129 г. пр. Хр. (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

АРИСТОТЕЛ - прочут гръцки философ и учен от Стагира (384 - 322 г. пр. Хр.), ученик на Платон, основал перипатетическата школа през 335 г. пр. Хр. в атинския гимназион Ликей. (Цицерон, “За оратора”, I, 43, 49, 55; II, 43, 58, 152, 160, 162; III, 62, 67, 71, 80, 141, 147, 182, 183, 193; “Брут”, 46, 121; “Ораторът”, 5, 46, 62, 94, 114, 127, 172, 192-194, 214, 218, 228).

АРИСТОФАН - александрийски граматик от Византион (ок. 257 - 180 г. пр. Хр.), критик и тълкувател на гръцката поезия, издател на Омир (Цицерон, “За оратора”, III, 132).

АРИСТОФАН - гръцки комедиограф от Атина (450 - 385 г. пр. Хр.), най-значителният представи­тел на старата атическа комедия (Цицерон, “Ораторът”, 29).

АРИУЗИЙ - нос на север от остров Хиос.

АРИЦИЙСКИ валог - разположен при Ариция, едно от най-старите селища в Лациум (днес Арича). Там се намирало прочуто старо светилище на богиня, която отъждествявали с Диана (Артемида) Тавридска или Скитска. Култът на тази богиня бил съпровождан с човешки жертви (Овидий, “Метаморфози”, ХV 488).

АРИЦИЯ - едно от най-старите селища в Лациум, на Апиевия път, близо до което имало свещена гора на Диана. В най-ранни времена в тази гора принасяли на богинята човешки жертви. Култов център на Латинския съюз през V - ІV в. пр. Хр. (Вергилий, “Енеида” VII, 761; Ливий, I, 50 - 51).

АРКАД - син на Юпитер и почитаната под мечи образ Калисто, родоначалник на аркадците, превърнат в небесно съзвездие Воловар (на гръцки Боотес), което се движи близо до Голямата мечка. Появата на съзвездието на небето предвещавала настъпване на бурно време (Овидий, “Метаморфози”, II 468, 496, 500).

АРКАДИЯ - централната област в Пелопонес, единствена в Гърция без излаз на море, поради планинския й характер и неплодородната почва повечето от нейните жители били бедни овчари или наемни войници в чужди градове. Поради идеализиращата буколическа поезия (Теокрит, Вергилий) за жителите на големия град била щастливата идилична страна. Аркадският властник е Ликаон, на чийто внук Аркад била назована страната. Секирата с две остриета е обичайното оръжие на аркадците, което размахва Анцей, “аркадецът с двойната брадва”. Според преданието от Аркадия произхождал и цар Евандър (Ливий, I, 5; Овидий, “Метаморфози”, I 217; II 496; VIII 391; ХV 332).

АРКАДСКА ДЕВА - изворната нимфа Аретуза от свитата на Диана, която преследвал богът на реката Алфей.

АРКЕЗИЛАЙ - гръцки философ-платоник (315 - 241 г. пр. Хр.), основател на Средната Академия (Цицерон, “За оратора”, III, 67, 80).

АРКИЗИЙ - син на Юпитер, баща на Лаерт, дядо на Одисей (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 144).

АРКТОС - съзвездието Малка мечка, разположено близо до Северния небесен полюс, символ на Севера (гр. arktos - “мечка” и “север”). Често определяно като “сухо”, защото не се потапя в Океана и все остава във видимата част на небето (Овидий, “Тъги” I, 2, 29; III, 10, 11; “Тъги” V, 5, 39).

АРКТОФИЛАКС - “пазач на Мечката” (гр.), синът на нимфата Калисто, възнесен заедно с майка си на небето и пре­върнат там в съзвездието Воловар.

АРКТУР - най-ярката звезда от съзвездието Воловар (от гр. “пазител на мечката”). Използва се и като име на цялото съзвездие и изобщо като синоним на северно съзвездие (Вергилий, “Енеида” I, 744; III, 516; VI, 16; Овидий, “Писма от Понта” II, 7, 58).

АРН - река в Северна Етрурия, която извира от Апенините и се влива н Тиренско море, днес Арно (Ливий, XХІІ, 2).

АРНА - жителка на Цикладския остров Сифнос. Предала за злато родината си и затова била превърната във врана (Овидий, “Метаморфози”, VII 65 и сл.).

АРПИ - град в северната част на Апулия (Вергилий, “Енеида” ХI, 427; Ливий, XХІІ, 1; ХХІІ, 9; ХХІІ, 12).

АРПИН - град в Лациум, близо до Рим, родно място на Гай Марий и Марк Тулий Цицерон (Салустий, “Югуртинската война”, 63).

АРСАК - цар на Партия (69 - 57 г. пр. Хр.), известен още под името Фраат III. Политическите интереси - границата с Рим на Ефрат - му диктували съюз с Рим, а не с Митридат и царя на Армения Тигран (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

АРСАКИДИ (Арзациди) - партска царска династия, управлявала около пет столетия (ІІІ в. пр. Хр. - ІІІ в. сл. Хр.).

АРСИЙСКА гора - гора на север от Рим, около границата с Етрурия. Място на битката между Тарквините с техните съюзници и римляните през 509 г. пр. Хр. (Ливий, IІ, 7).

АРСИНОЯ - дъщеря на цар Птолемей ХІІ, по-млада сестра на Клеопатра VII. През 47 г. пр. Хр. Цезар предоставил на Арсиноя и брат и Птолемей ХІІ да владеят остров Кипър. Арсиноя била провъзгласена от египтяните за царица и взела участие в сраженията срещу Цезар и в триумфалното шествие след победата на Цезар била показвана между пленниците. По желание на Клеопатра през 41 г. Арсиноя била освободена, но по заповед на Антоний била убита в Ефес.

АРТЕМИДА - сестра на Аполон, отговаря на римската Диана. Богиня на лова и на месеца и богиня-покровителка на девиците и родилките; Главен център на култа бил нейният прочут храм в Ефес, светилище на 12-те съюзни йонийски градове в Мала Азия, считан за едно от 7-те чудеса на света.

АРУНТ - брат на Тарквиний Стари, баща на Егерий (Ливий, I, 34).

АРХЕЛАЙ - син на Архелай, военачалник на цар Митридат VІ, воювал за него през 88 - 83 г. пр. Хр. Опустошил с понтийската флота остров Делос и завзел голяма част от Гърция, но бил принуден да се оттегли под напора на Сула в Пирея, където се отбранявал дълго време, но накрая бил принуден да отстъпи. След преговорите, които уредил Митридат със Сула, бил заподозрян в изменничество и преминал на страната на Митридатовите врагове Мурена и Лукул (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

АРХЕЛАЙ - цар на Кападокия, извикан в Рим и принуден да се самоубие в 17 г. сл. Хр.

АРХИЛОХ - гръцки поет (VII в. пр. Хр.), създател на ямбическата поезия (Цицерон, “Ораторът”, 4).

АРХИМЕД - гръцки учен от Сиракуза (287 - 212 г. пр. Хр.), направил много открития в областта на математиката и механиката. Нему принадлежат формулите за лицето и обема на цилиндъра и кълбото, принципът на зъбчатото колело, “Архимедовият винт” и др., както и откриването на закона за относителното тегло на телата, потопени във вода. По време на обсадата на Сиракуза от римляните в хода на Втората пуническа война съоръжил в града редица средства за защита от неприятеля. Убит при превземането на Сиракуза в 212 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, III, 132; Ливий, XХІV, 34; ХХV, 31).

АРХИП, ФЛАВИЙ - известен доносник от времето на император Домициан, спечелил неговото благоволение. Както показва името му, бил от гръцки или малоазийски произход, вероятно либертин на Домициан.

АРХИТ - гръцки философ, държавен деятел, пълководец и математик от Тарент (440 - 360 г. пр. Хр.), приятел на Платон, последовател на Питагор (Цицерон, “За оратора”, III, 139).

АС - римска медна монета. Първоначално тежал 330 г, т. е. една римска либра. От 217 г. пр. Хр. нататък теглото му намалява до една трета, но се предполага, че при религиозни обреди се е изчислявало по старата стойност. На нея отговарял въведеният приблизително по това време сребърен сестерций, равен на 2,5 аса. По-късно теглото на аса намалява още и той става почти без стойност (Ливий, XХІІ, 10).

АСАРАК - един от троянските родоначалници, син на Трос, дядо на Анхиз (Вергилий, “Енеида” VI, 650; Овидий, “Метаморфози”, ХI 756).

АСБОЛ - име (от гр. asbolos “чернилка”) наедин от копоите на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 218).

АСКАЛАФ - син на Ахеронт и на авернската нимфа Орфна. Издал, че Прозерпина е яла в подземното царство и затова тя го превърнала в бухал (Овидий, “Метаморфози”, V 538, 543 и сл.; ХV 791).

АСКАНИЙ - река във Витиния и езерото, от което тя извира.

АСКАНИЙ - син на Еней и Креуза, съпровождал баща си от Илион до Италия (по друга версия син на Еней и Лавиния, наследил след смъртта на баща си властта над град Лавиниум). Около тридесет години по-късно основал Алба Лонга. Наричан още Юл и считан от представителите на Юлиевия род в Рим за техен родоначалник (Вергилий, “Енеида” I, 267, 659; II, 597, 651, 666, 747; III, 339, 483; IV, 84, 603; V, 548, 596, 599, 667, 673; VII, 496. 522; VIII, 47, 549; IХ, 257, 590, 636; Х, 47, 50, 52, 132, 604; ХII, 184; Овидий, “Метаморфози”, III 626; ХIV 609; Ливий, I, 1; І, 3).

АСКЛЕПИАД - гръцки лекар от Пруза (124 - 96 г. пр. Хр.), основал в Рим своя школа, противопоставила се на учението на Хипократ (Цицерон, “За оратора”, I, 62).

АСКЛЕПИЙ - гпъцки бог на лечението, вж. Ескулап.

АСКРА - село в подножието на планината Хеликон в Беотия, Гърция, родно място на поета Хезиод (Овидий, “Писма от Понта” IV, 31, 34).

АСТЕРИЯ - дъщеря на титана Цей и на Феба (от гр. aster “звезда”), сестра на Латона. Понеже отблъснала прегръдката на Юпитер, била превърната в пъдпъдък. Когато върховният бог продължил да я преследва като орел, се хвърлила в морето, но там се смразила в остров, който най-напред се наричал Астерия, после Ортигия (“пъдпъдечен остров”) и накрая Делос (“светъл”, “мълчащ”) (Овидий, “Метаморфози”, VI 108).

АСТИАГ - привърженик на Финей, превърнат от Персей чрез главата на Медуза в мрамор (Овидий, “Метаморфози”, V 203, 205).

АСТИАНАКС - малолетният син на Хектор и Андромаха, когото гърците след превземането на Троя хвърлили от градската крепост поради предсказанието, че той щял да въздигне отново града (Вергилий, “Енеида”, II, 457; III, 489; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 415).

АСТИЛ - предсказателят на кентаврите (Овидий, “Метаморфози”, ХII 307).

АСТИПАЛЕЯ - един от Спорадските острова близо до Крит с едноименен град, днес Стампалия, където почитали Ахил като бог (Овидий, “Метаморфози”, VII 461, 462).

АСТРЕЙ - един от привържениците на Финей, повален от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 144).

АСТРЕЙСКИ БРАТЯ - боговете на ветровете като синове на титана Астрей и на Аврора (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 544).

АСТРЕЯ - богиня на справедливостта и правосъдието (гр. “звездна девица”), отъждествявана с гръцката Дике. През златния век живяла честита сред хората, през сребърния забягнала в планините, а през бронзовия отлетяла на набето последна от боговете (заедно с Верността, Свенливостта, Мира и други добродетели), превърната там на съзвездието Дева (Virgo), наричано от антични писатели Астрея (Овидий, “Метаморфози”, I 149).

АСТУРА - крайбрежен град при едноименна река в Лаций.

АТАЛ - жител на Сиракуза (ІІІ в. пр. Хр.), издал на Епицид преговорите за предаване на града на Марцел, които водела в 212 г. пр. Хр. проримски настроена група сиракузки граждани (Ливий, XХV, 23).

АТАЛ - име на пергамски царе от династията на Аталидите.

АТАЛАНТА - девойка от Беотия, дъщеря на цер Схеней, красива ловджийка, участничка в Калидонския лов, която първа поразила глигана с копието си. Предопределена от оракул да не се омъжва, тя поставила на кандидатите си условието да бъде надвита в бягане, но надвитият трябвало да загине. Мнозина смелчаци, състезавали се с нея, заплатили с живота си, докато Хипомен (Меланион) успял да я надбяга с хитрост, подучен от Афродита (Венера): той подхвърлял на промеждутъци по пътя на състезанието трите златни ялъбки от градината на Хесперидите. Накрай богинята на любовта превърнала в лъвове младите съпрузи, защото забравили да благодарят за помощта й (Овидий, “Метаморфози”, Х 560 и сл., 598, 609, 660, 669 и сл.; “Тъги” II, 399; “Любовни елегии” III, 2, 29; “Героини” IV, 99; “Любовно изкуство” II, 185).

АТАЛАНТА - девойка от град Тегея в Аркадия, дъщеря на Ясион (Овидий, “Метаморфози”, VIII 317, 380)

АТАМАНИ - народ на областта Атамания в Южен Епир. Още Плиний назовава “извора на Юпитер” при епирския град Додона: водите му на обед пресъхвали, но от въздушния пласт над тях жителите си палели дървата.

АТАМАНИЯ - част от Епир в планинските области на Пинд, населявана главно от илири. По своите природни особености Атамания била свързана повече с Тесалия, отколкото с останалия Епир.

АТАМАНТ - цар на беотийския град Орхомен, син на бога на ветровете Еол, следователно от еолийски произход. От първата си жена Нефела (богиня на облаците) имал две деца: Фрикс и Хела. Те избягали от мащехата си Ино върху гърба на златния овен, който им пратила Нефела. Ино родила на беотийския цар синовете Меликерт и Леарх, но защото преди това гледала Бакх - сина на съперницата на Юнона, разгневена, небесната царица вдъхнала безумие в гърдите на двамата съпрузи. В изблик на лудост Атамант убил Леарх. От уплаха да не убие и другия им син, Ино се хвърлила в морето, където станала морската богиня Левкотея, а Меликерт се превърнал в морски бог Палемон (Овидий, “Метаморфози”, III 564; IV 420, 467, 471, 489, 497, 512 и сл.; VI 512; ХIII 919).

АТАМАНТИДА - прозвище на Хела като дъщеря на Атамант.

АТАРГАТИС - предполагаемо име на така наречената Сирийска богиня (Syria dea). Център на култа и бил град Хиерапол в Сирия. Била почитана като богиня на земята, сходна с фригийската Кибела. Празненствата и имали характер на оргии - поклонниците си нанасяли рани с мечове, бичували се и дори се скопявали. Жреците на богинята били скопени, обличали се в женски дрехи и се скитали из цялата Римска империя.

АТЕЛАНА - италийски комически вид, наречен така по името на кампанския град Атела. Имала фриволен и подигравателен характер, с четири типа основни маски: лакомникът Мак, глупакът Букон, изкуфелият старец Пап и хитрият гърбушко Досен. Най-известните автори, от които са останали само заглавия и кратки фрагменти, са Новий и Луций Помпоний.

АТЕНАГОР - гръцки пълководец (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.), началник на наемниците при македонския цар Филип V в битката при Киноскефале в 197 г. пр. Хр. (Ливий, XХХІІІ, 7).

АТЕНОДОР КАНАНИТ - стоически философ от Тарс, учител на Гай Октавий, бъдещия император Август.

АТИЙ ВАР, ПУБЛИЙ - римски политик, претор в 53 г. пр. Хр., в 52 г. пр. Хр. пропретор в Африка.

АТИК - близък приятел на Овидий от младежките му години, заедно с него прекарал известно време в Атина. (Овидий, “Любовни елегии” I, 9, 2).

АТИК, ТИТ ПОМПОНИЙ - богат римски конник, учен-историк, изда­тел (109 - 32 г. пр. Хр.). Още след първите политически сътресения при Сула избягал от страх от Рим и се установил в Атина, където живял в продължение на 22 години. Оттам дошло и прозвището му Atticus. Най-близък приятел и издател на Цицерон, един от участниците в диалога му “Брут” (Цицерон, “Ораторът”, 120).

АТИЛИИ - римски плебейски род.

АТИЛИЙ КАЛАТИН, АВЪЛ - римски държавен деец, консул в 258 и 254 г. пр. Хр., в 249 г. пр. Хр. диктатор, а в 247 г. пр. Хр. цензор.

АТИЛИЙ РЕГУЛ, МАРК - римски държавник и пълководец, консул в 267 и 256 г. пр. Хр. Спечелил многобройни победи над Картаген, но когато след победата над картагенския флот при нос Енкомиум (заедно с Луций Манлий) в 255 г. пр. Хр. се опитал да прехвърли сраженията в Африка, бил пленен от картагенците. Пет години по-късно бил изпратен от тях в Рим с цел да преговаря със сената за сключване на мирен договор и размяна на пленници. В Рим обаче убедил сенаторите да не приемат предложението на врага и да не сключват договор и се върнал в Картаген, тъй като бил дал обещание, въпреки че знаел за смъртното наказание, което го очаквало. Според преданието бил убит след жестоки мъчения (Ливий, XХІХ, 28).

АТИЛИЙ СЕРАН - римски държавник, консул през 106 г.

АТИЛИЙ СЕРАН, ГАЙ - римски държавник, претор в 218 г. пр. Хр. Поел религиозен обет във връзка с лошите знамения, появили се в Рим при приближаването на Ханибал към Италия. Загинал като претор в битката при Кана в 217 г. пр. Хр. (Ливий, XХІ, 52; ХХІ, 63; ХХІІ, 39).

АТИЛИЙ, ЛУЦИЙ - римски държавник, квестор в 217 г. пр. Хр. Бил убит в битката при Кана (Ливий, XХІІ, 49).

АТИНА - вж. Минерва.

АТИНА - главен град на областта Атика в Гърция, най-могъщият и красив гръцки град, морска сила, център на античните науки и изкуства, философия и красноречие. Наречен по името на своята покровителка Атина Палада, богиня на мъдростта и военното умение, назоваван по нейното прозвище още Тритонидин град, а по имената на митическите си царе Мопсопия, Мопсопска крепост, Кекропия, Кекропска крепост; по името на пристанището й мунихийска, и т. н. През римската епоха загубила значението си, но все още оставала културен център на античния свят. Върху атинския Акропол - център на града - се издигали най-старите и най-значителни градски светилища: Партенонът с 12-метровата хризелефантинна статуя на Атина Партенос (“Девицата”), широкото мраморно стърбище Пропилеи - вход към храмовете, Ерехтейонът, посветен на създателите на благополучието на града - Атина, Посейдон и митическия цар Ерехтей, от едната страна с колонадата с шестте Кариатиди, храмът на Атина Нике (“Победа”) и в подножието на крепостта Одеонът на софиста Херодес Атикус и Дионисовият театър. Атина била много посещавана от млади римляни за овладяване на повече знания (Овидий, “Метаморфози”, II 710; V 645, 653; VI 70, 421, 423; VIII 263; ХV 430).

АТИС - млад и красив фригийски овчар, когото богиня Кибела обикнала и направила свой жрец, след като той и обещал, че няма да встъпва в брак. Въпреки обещанието си той обаче решил да се ожени за една нимфа. Тогава богинята, измъчвана от силна ревност, се явила на сватбеното тържество и вселила безумие у всички сватбари. Женихът обезумял, избягал в планината и там се пробол с нож. Бил почитан като бог на вегетацията, свързан с култа на Кибела. Превръщането му в пиния - свещеното дърво на Кибела се среща само у Овидий (Овидий, “Метаморфози”, Х 104).

АТИС - според римските предания син на Алба, легендарния шести цар на Алба Лонга (Ливий, I, 3).

АТИС (Athis) - индиец, син на Лимнея, дъщеря на Ганг. Принадлежи към свитата на Финей, приятел на асириеца Ликабант. Бил убит от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 47, 59, 62, 72).

АТЛАНТ - титанът, който държи на плещите си небесния свод (от гръцки “носач”), наказан за участие в бунта на титаните срещу боговете. Превърнат в планина от Персей чрез главата на Медуза, защото като цар на Мавритания отказал гостоприемство на героя. Властелин на земния предел и на морето, от него получил името си океанът, което споменава още Плиний Стари. Син на титана Япет и Климена, брат на Прометей, Епиметей и Менойтий, баща от Плейона на седемте плеяди, от Етра на седемте хиади, дядо на Меркурий - сина на Мая от Юпитер (и затова споменаван като Атлантиад и като внук на Атлант и Плейона), прадядо на Хермафродит (назоваван Атлантиад както баща си Меркурий), баща на танталидите и Калипсо и дядо на Ниоба. Дъщери на Атлант от океанската нимфа Хесперида са хесперидите, пазачки на градината на златните ябълки, която титанът оградил с планини, поставил дракон за страж и забранил да влизат в нея пришълци. Според легендата Херкулес поел от него за известно време небесния свод, докато Атлас му вземе златните ябълки на хесперидите (Вергилий, “Енеида” I, 741; IV, 481; VI, 794; VIII, 136, 140; Овидий, “Героини” IX, 17; “Метаморфози”, I 682; II 296, 742, 853; IV 368, 631, 644, 653 и сл., 657 и сл.; VI 174 и сл.; VIII 627; IХ 273).

АТЛАНТИАД - потомък на Атлант: Меркурий (Хермес), който е внук на Атлант като син на дъщеря му Мая, и Хермафродит, синът на Меркурий (Овидий, “Метаморфози”, I 682; II 685, 704; IV 368).

АТЛАС - планина в Северозападна Африка, в която Персей превърнал титана Атлант (Овидий, “Метаморфози”, IV 657, 772).

АТЛАС - вж. Атлант.

АТОН - планински масив в Македония, югоизточният край на Халкидическия полуостров на Егейско море, с височина 2032 м, дължина около 50 км и ширина 5-10 км, сега известен и като Света гора. Според свидетелството на Херодот, персийският цар Ксеркс прокопал канал през Атон, за да избегне опасните морски бури (Овидий, “Любовно изкуство” П, 518; “Писма от Понта” I, 5, 22; “Метаморфози”, II 217; ХI 554).

АТРАК - цар на кентаврите, чиято дъщеря била причина за войната между лапити и кентаври.

АТРАКСКИ - поетичиски синоним на тесалийски, от името на град Атракс в Тесалия (Овидий, “Метаморфози”, ХII 208).

АТРЕЙ - поставил на трапезата на брат си Тиест части от тялото на сина му. Погнусено от случката, Слънцето се отвърнало.

АТРЕЙ - цар на Микена, син на Пелопс и Хиподамея, внук на Тантал, брат на Тиест, баща на Агамемнон и Менелай (наричани по него Атриди); заедно с майка си и брат си Тиест убил несъщия си брат Хризип. Когато поставил на трапезата пред брат си Тиест части от телата на синовете му, Слънцето, погнусено от случката, се отвърнало и настъпила нощ (Овидий, “Героини” VIII, 25; “Писма от Понта” I, 2, 119; “Метаморфози”, ХIII 439, 655; ХV 162, 855; ХIII 359).

АТРИДИ - синовете на микенския цар Атрей - по-големият Агамемнон и по-младият Менелай (Вергилий, “Енеида”, I, 458; II, 104, 415, 500; VIII, 130; IХ, 137; ХI, 260; Овидий, “Метаморфози”, ХII, 623; ХIII 189, 230, 364; ХV 805; “Любовни елегии” II, 12, 10; “Писма от Понта” I, 7, 32; “Героини” III, 39; XVI, 366; “Любовно изкуство” II, 402; “Средства против любовта” 467).

АТРИУМ (АТРИЙ) - централното помещение в италийския дом, в което се намирали огнището и домашният олтар и където най-вече протичал животът на семейството. То било осветявано от голям отвор на покрива, под който имало басейн за стичане на дъждовната вода. Стаите за живеене били разположени около атриума с врати към него. По-късно към атриума бил прибавен заетият от гърците перистил, а самия атриум започнали да украсяват и превърнали в представителна част на къщата и гостна зала. Вътрешни дворове - атриуми често имало и в храмовете и другите обществени постройки (Ливий, V, 41).

АУРА - лъх, полъх.

АУРИФЕКС, ЛУЦИЙ - римски съдия (Цицерон, “За оратора”, II, 245).

АУРУНКИ - италийско племе, живяло между волските и кампанците върху двата бряга на река Лирис (Вергилий, “Енеида” VII, 206, 727, 795).

АУСПИЦИЙ - птицегадание (букв. “гледане на птици”), свещенодействие, състоящо се в наблюдаване на полета, движението, храненето и песента на птиците, по които се гадаела волята на боговете. В Рим нищо важно не можело да се предприеме, без да се извършат такива птицегадания според строго определения ритуал и без предзнаменованията да са благоприятни (Ливий, XХІ, 63; ХХІІ, 9).

АУСТЕР - римски бог на южния вятър, Южнякът (Долнякът), съответстващ на гръцкия Нот (от гръцки notia, notis “влага”), който носи в Гърция и Италия облаци и дъжд (Овидий, “Метаморфози”, I 66, 264; V 285; VII 532, 660; VIII 3, 121; ХI 663; ХII 510; ХIII 725; “Писма от Понта” II, 1, 25).

АУТРОНИЙ ПЕТ, ПУБЛИЙ - римски политик, кандидат за консул за 65 г. пр. Хр., избран, но не получил длъж­ността, защото бил обвинен в даване на подкупи. Участник в заговори­те на Катилина (Цицерон, “Брут”, 179).

АУФИД - буйна планинска река в областта Апулия в земите на дауните, днес Офанто. Край нея римляните разположили своя лагер преди битката при Кана (216 г. пр. Хр.), завършила с разгром на римската войска (Вергилий, “Енеида” ХI, 405; Ливий, XХІІ, 44).

АУФИДИЙ, ТИТ - римски политик, квестор в 84 г. пр. Хр., претор в Азия през 68 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 179).

АФАРЕЙ - кентавър, на когото Тезей на сватбата на Пиритой раздробява лакътната кост (Овидий, “Метаморфози”, ХII 341 и сл.).

АФАРЕЙ - митически цар на Месения, баща на близнаците Линцей и Идас, които се явяват в преданието като противници на Диоскурите, участници в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 304).

АФИДАС - кентавър, който, унесен в дълбок сън на сватбата на Пиритой, бил прободен от копието на лапита Форбас (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 317).

АФРАНИЙ, ЛУЦИЙ - римски комедиограф (II в. пр. Хр.), автор на тогати -комедии с римски сюжет (Цицерон, “Брут”, 167).

АФРИКА - римска провинция в Северна Африка, около град Картаген (днешен Тунис), управлявана от бивш консул.

АФРОДИТА - гръцката богиня на любовта, вж. Венера.

АХАЛА (АЛА), ГАЙ СЕРВИЛИЙ - началник на римската конница през 439 г. пр. Хр. (Цицерон, “Ораторът”, 153).

АХАТ - най-верният другар на Еней (Вергилий, “Енеида” I, 121, 174, 188, 312, 459, 513, 579, 581, 643, 656, 696; III, 523; VI, 34, 158; VIII, 466, 520, 586; Х, 333, 344).

АХАЯ - римска провинция, обхващала Гърция на юг от линията Амбракия - Малийски залив.

АХЕЙСКИ - принадлежащ на областта Ахая и синоним на гръцки според името на римската провинция Ахая (Вергилий, “Енеида” II, 642; Овидий, “Метаморфози”, III 511; V 577; ХII 70; ХIII 61; ХIV 191; “Писма от Понта” I, 4, 33; “Героини” I, 21).

АХЕЙСКИ СЪЮЗ - обединение на основата на съществувалия от древни времена съюз на 12 неголеми ахейски селища в северната част на Пелопонес, който се разпаднал в края на ІV в. пр. Хр. с установяването на македонска хегемония над Гърция. Малко по-късно се възродил като антимакедонско обединение и просъществувал от около 280 до 146 г. пр. Хр. Членовете му били автономни и равноправни, център на съюза бил ахейският град Егион. Влиянието на богатите и имотните слоеве в Ахейския съюз оставило отпечатък върху цялата му политика - антидемократична по същество. Те, от една страна, се стремели да пазят независимостта си от Македония, а от друга се нуждаели от подкрепата на македонския цар за противодействие срещу бедните и робите. Към края на ІІІ в. пр. Хр. с помощта на Македония Ахейският съюз завладял редица нови територии в Пелопонес. В съюз с Рим по време на Втората македонска война ахейците успели до 191 г. пр. Хр. да завладеят Пелопонес и области в Средна Гърция. От 148 г. пр. Хр. Ахейският съюз започнал война с Рим, който все по-сигурно се установявал на Балканския полуостров. 146 г. пр. Хр., в която бил разрушен Коринт - най-значителният град на съюза - се смята за край и на независимостта на Гърция (Ливий, XХХІІІ, 7).

АХЕЙЦИ - жителите на областта Ахея в Гърция, наречена по своя родоначалник Ахей. По времето на Омир “ахейци” е събирателно име на гръцките племена, които воювали срещу Троя Ахейци били наричани и членовете на Ахейския съюз (Вергилий, “Енеида” I, 242, 488; II, 45, 60, 102, 318; V, 497; VI, 837; X, 89; Ливий, I, 1; XХХV, 13; Овидий, “Метаморфози”, VII 142; ХII 168, 600; ХIII 30, 88, 136, 445; ХIV 561).

АХЕЛОЙ - река на границата между Акарнания и Етолия, най-голямата в Гърция, извира от планината Пинд и се влива в Йонийско море. Ахелой е и могъщият бог на реката, който подслонил в дома си Тезей, превърнал ехинадите в острови, а по негова молба Нептун превърнал също в остров любимата му Перимела. Поток на град Калидон, той приемал всякакъв образ. Състезавал се под образа на бик с Херкулес за ръката на Деянира и през време на борбата загубил единия си рог, който, напълнен от наядите с плодове и цветя, станал рогът на изобилието, символ на богатство и земна благодат. Негови дъщери са Калироя и силените (Овидий, “Метаморфози”, VIII 549, 561-614, 727 и сл., 879 и сл.; IХ 1, 16 и сл., 97, 413; “Любовни елегии” III, 6, 35; “Героини” IX, 139).

АХЕЛОЯДИ - дъщери на речния бог Ахелой, поетически синоним на сирени (Овидий, “Метаморфози”, V 552; ХIV 87).

АХЕМЕНИД - спътник на Одисей, изостанал от свита­та на остров Сицилия, където Еней го спасил от Полифем. При връщането на Одисей на острова ге­роят го приел великодушно на кораба си (Вергилий, “Енеида” III, 614, 691; Овидий, “Писма от Понта” II, 2, 25; “Метаморфози”, ХIV 161, 163, 166).

АХЕМЕНСКИ - синоним на “персийски” по името на Ахемен, родоначалника на персийската династия Ахемениди, дядо на Кир Стари (Овидий, “Метаморфози”, IV 212).

АХЕРОНТ - тинеста ленива река в подземното царство (от гръцки “река на въздишките”), която сенките на мъртъвците трябвало да преплават на лодката на Херон. Ахеронт е и богът на тази река, баща на Аскалаф. Името се използва като синоним на “подземно царство” (Вергилий, “Енеида” VI, 295; VII, 569; Овидий, “Метаморфози”, V 541; ХI 504).

АХЕЯ - област по северното крайбрежие на Пелопонес. След 146 г. пр. Хр. името означава цяла Гърция (без Тесалия) като римска провинция (Овидий, “Метаморфози”, IV 606; V 306; VII 56, 504; VIII 268; ХIII 325).

АХИЛ - най-храбрият, най-бързият и най-красивият от гръцките герои пред Троя, син на морската богиня Тетида и на царя на тесалийска Фтия Пелей, затова назоваван Пелид, а като внук на Еак наричан Еакид. Бил обучаван от мъдрия кентавър Хирон да свири на китара, в лечебно изкуство, астрономия, лов и военно изкуство. Победил Нептуновия син Цигън и чествувал с празненства победата си над него. Завладял Лесбос, Скирос, Тенедос, Хриза и Кила - селища на Аполон. Поради предсказание, че без Ахил Троя няма да падне, но той ще загине под стените й, преди началото на похода майка му, богинята Тетида, го об­лякла в женски дрехи и го скрила на остров Скирос между дъ­щерите на цар Ликомед, където той носел името Керкисера. Въпреки това Одисей и Диомед успели да го открият чрез хитрост. В едно сражение ранил с копието си Телеф, царя на Мизия. След като дълго време раната не заздравявала, Телеф предрешен като просяк се явил пред Ахил (или предумал Агамемнон да убеди Ахил) и той му дал ръжда или стърготини от същото копие, с които излекувал раната. Победил под стените на Троя най-силния троянски герой Хектор, но по-късно Нептун, разгневен от превръщането на Цигън в лебед, убедил Феб да го убие и по негово внушение Парис го ранил със стрела в уязвимото място (“Ахилесовата пета”). За оръжието на Ахил след смъртта му избухнала свада между Аякс и Одисей. При завръщането от Троя сянката на Ахил пожелала на тракийския бряг да й се принесе в жертва Поликсена (Вергилий, “Енеида” I, 31, 99, 458, 468, 475, 483, 484, 752; II, 29, 197, 275, 540; III, 83, 322, 326; IV, 804, 809; V, 89; VI, 168, 839; IХ, 741; Х, 581; ХI, 404, 439; ХII, 350; Овидий, “Писма от Понта” I, 7, 51; “Любовни елегии” II, 9, 7; “Метаморфози”, VIII 309; ХI 265; ХII 72 и сл., 82, 150 и сл., 168, 580 и сл.; ХIII 1 и сл., 30, 130, 157, 173 и сл., 179, 273, 281, 284, 298, 301, 441 и сл., 578 и сл.; ХV 856).

АХРАДИНА - квартал в югоизточната част на Сиракуза, най-многолюдният и най-значителният; бил отделен със стена от останалата част на града (Ливий, XХІV, 33 - 34; ХХV, 24; ХХV, 31).

АЦЕРА - град в Кампания, завладян от Ханибал в 216 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІІ, 17; ХХІІІ, 19).

АЦЕСТ - легендарен сицилийски цар, по произход троянец, посрещнал Еней и спътниците му (Вергилий, “Енеида” I, 195, 550, 558, 570; V, 31, 36, 38, 61, 63, 73, 106, 301, 387, 418, 451, 498, 519, 531, 540, 574, 630, 711, 746, 749, 757, 771; IХ, 218, 286; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 83).

АЦЕТ - тускийски (етруски) мореплавател, под чийто образ се явява богът на виното и веселието Бакх (Овидий, “Метаморфози”, III 582 и сл., 697).

АЦИД - сицилийски пастир, син на Фаун и нимфата на реката Симет, любимият на Галатея. От ревност Полифем го убива и кръвта му се превръща на едноименната река (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 750, 756, 787, 861, 873, 884, 886, 887 и сл.).

АЦИЛА - крайморски град в Африка в провинция Бизацена, чието местонахождение досега не е установено с абсолютна сигурност. Повечето изследователи смятат, че отговаря на съвременното селище Бу-Гриа, Бадрия на юг от Тапс.

АЦИЛИЕВИ АНАЛИ - история на Рим, написана на гръцки език от Гай Ацилий, римски сенатор, живял около средата на ІІ в. пр. Хр. (Ливий, XХХV, 14).

АЦИЛИЙ БАЛБ, МАНИЙ - римски държавник, консул в 150 г. пр. Хр. заедно с Тит Квинкций Фламинин.

АЦИЛИЙ ГЛАБРИОН, МАНИЙ - римски държавник, народен трибун в 201 г. пр. Хр., предложил да се разгледа в народното събрание въпросът за сключването на мир с Картаген. Като консул в 191 г. пр. Хр. победил войските на сирийския цар Антиох III и етолийците при Термопилите (Ливий, XХХ, 43).

АЦИЛИЙ ГЛАБРИОН, МАНИЙ - римски консул в 67 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 239).

АЦИЛИЙ, ЛУЦИЙ - известен тълкувател на Законите на дванадесетте таблици, съвременник на Марк Катон Стари.

АЯКС - Големият Аякс, син на саламинския цар Теламон, затова “син Теламонов”, “Теламонид”, след Ахил най-силният и най-храбрият от гръцките войни пред Троя. Надвивал често Хектор край гръцките кораби, устоявал дори на Юпитер (Зевс). Водил спор с Одисей за доспехите на Ахил, но гръцките пълководци, между които първо място заемали Агамемнон и Менелай, разрешили спора в полза на Одисей и му предали оръжието на Ахил. Ожесточен и озлобен от това, Аякс изпаднал в такава ярост, че изклал цяло стадо, вземайки овцете за Одисей и враждебно настроените към него гръцки предводители. Щом дошъл на себе си, не можал да надвие гнева си и се пробол с меча. От кръвта му се родило пурпурно цвете, върху чиито листа се изписват първите букви от името на героя (на гръцки АI АI). Софокъл му посвещава едноименната си трагедия (Овидий, “Метаморфози”, Х 207; ХII 624 и сл.; ХIII 2 и сл., 17, 28, 97, 123, 141, 151, 156, 164, 219, 254, 266, 305, 327, 338, 340, 346, 384 и сл., 386 и сл.; “Любовни елегии” I, 7, 7; “Писма от Понта” 7, 41).

АЯКС - Малкият Аякс, син на локрийския цар Оилей, “по-скромният Аякс”, братовчед на Големия Аякс. При падането на Троя изнасилил в храма на Палада пророчицата Касандра, поради което навлякъл върху гръцката флота при обратния й път гнева на богинята, и при разразилата се при нос Кафарей буря бил поразен от мълния (Вергилий, “Енеида” I, 41; II, 414; Овидий, “Метаморфози”, ХII 622; ХIII 356; ХIV 468).

Б

БАВКИДА - благочестива старица от Фригия, съпруга на престарелия Филемон. Двамата посрещнали дружелюбно в бедния си дом Юпитер (Зевс) и Меркурий (Хермес), които пътували под образи на смъртни (Овидий, “Метаморфози”, VIII 631, 640, 682, 705, 714, 715).

БАЗИЛИКА - голямо правоъгълно трикорабно здание, чийто среден кораб се издигал над двата странични, обкръжено с портици, разположено обикновено в близост до форума, с разнообразни обществени функции - съд, търговска борса, място за разходки. При настъпване на нощта, когато публиката се разотивала, пазачите пускали в зданието кучета, за да прогонят онези, които все още се навъртали там. Първата базилика - basilica Porcia, била построена в Рим през 184 г. пр. Хр., издигната от Марк Порций Катон. По-късно, особено след ІІІ в. сл. Хр. насетне под термина “базилика” се разбира обикновено раннохристиянски храм.

БАИ - луксозен морски курорт в Кампания северозападно от Неаполския залив, днес Бая. Любим курорт за богатите хора от Рим, известен с горещите си серни минерални извори и с разпуснатия живот (Овидий, “Любовно изкуство” I, 255).

БАКТРА - главен град на старата персийска област Бактриана, източно от Каспийско море (Овидий, “Метаморфози”, V 135).

БАКТРИЯ (БАКТРИАНА) - една от северните провинции на персийското царство, в днешен Афганистан.

БАКХ - едно от имената на Дионис, бог на виното и лозарството, на музиката, драмата и изкуството, отъждествяван с римския Либер. Първоначално тракийско божество, за гърците син на Зевс (Юпитер) и Семела, дъщерята на тиванския цар Кадъм. Култът му, широко разпространен сред народа в Гърция, в елинските страни и Рим (където се слива с местното божество на плодородието Либер), бил съпътствуван от мистерии и диви оргии. Спътници на Бакх били сатирите и менадите (вакханките). Преди да се роди, ревнивата Юнона, предрешена като старица, предизвикала съперницата си Семела да поиска от своя любим да се яви пред нея в пълно божеско величие. След като Юпитер не могъл да й откаже, от блясъка на неговата мълния Семела била изпепелена. Детето било спасено из майчината утроба, получило божественост от допира с божеския огън, но понеже било недоносено, Юпитер го държал вшито в бедрото си до срока на раждането. Меркурий поел младенеца и го предал да го отгледа тайно Ино, сестрата на Семела, заедно със съпруга си Атамант, а след като Юнона наказала двамата съпрузи с безумие, Бакх бил откърмен в пещера от нимфите на планината Низа. Въвеждането на негръцкия култ на Бакх в Гърция срещало съпротива, но трагичният край на Пентей показва, че тя била напразна. След като тиванският цар не се вслушал в предупрежденията на самия Бакх, явил му се под образа на тиренския моряк Ацет, той бил разкъсан от вакханките. Бакх се оженил за красивата Ариадна, дъщеря на критския цар Минос, изоставена на остров Наксос от Тезей, а венеца на невестата направил небесно съзвездие. Когато гигантът Тифоей преследвал боговете, Бахк се превърнал в козел - свещеното негово животно, символ на оплодителната му сила. Превърнал бик, откраднат от сина му, в елен, за да го скрие от пастира. Във вид на лоза богът прелъстил Еригона. В чест на Бакх се устройвали различни празненства. Невести и девойки чествували всеки три години екстатичните му оргии в планината при светлината на факли през най-дългата зимна нощ. В буйно веселие участничките менади, наметнали еленови кожи, размахвали тирсове (тояги обвити с бръшлян и лозови листа), разпуснали косите си, удряли звънтящите чинели и свирели пронизително на флейти, танцували и раздирали с голи ръце горски животни в знак на страданията, които изпитва съзидателната природа на гористата планина. След като едонските менади посекли Орфей, певеца на Бакховите тайнства, богът ги превърнал в дървета и се оттеглил от Тракия в Мала Азия. Задето митическия фригийски цар Мидас върнал при Бакх залуталия се негов възпитател, участника в оргиите му Силен, богът изпълнил глупавото желани на царя да превръща чрез докосване всичко в злато, но когато и храната, и питието в устата му почнали да се втвърдяват, го освободил от опасния си дар чрез изкъпван във вълните на река Пактол. Подобен дар получили и дъщерите на Аполоновия жрец Аний - да превръщат в едно докосване всичко в зърно, вино и масло. Когато Агамемнон им заповядал да подпомагат с небесния дар гръцката флота, богът по тяхна молба ги превърнал в гълъби. Бакх е многоименен бог, както го зове хорът в Софокловата драма “Антигона”. Освен латинското си име Либер, той притежава култовите прозвища Бромий - “Шумния”, Иакх - “вик”, “вопъл”, Елелей и Евхан - звукоподражателни имена по радостните възгласи в мистериите, Леней - “изстискващ соковете”, Лией - “освобождаващ от грижи”, Никтелий - “Нощния”, Низей - “богът от планината Низа”. Бил изобразяван като красив младеж с женствена фигура и неподрязани къдри. Носел два малки подвижни рога, които прикрепял с повезки за челото, в ръката си държал тирс - тояга, обвита с бръшлян или лозови листа и увенчана на горния край с борова шишарка. Изображенията на Бакх с любима тема на вазовата живопис и скулптурата. За свещени животни на Бакх се смятали пантерите и тигрите (поради мита за пътешествието му до Индия), а свещените му растения били лозата и бръшлянът. Празникът на бога Либералии бил честван в Рим на 17 март (Вергилий, “Енеида” III, 126; IV, 302; VI. 803; VII, 386, 389, 581; ХI, 737; Овидий, “Любовни елегии” III, 2, 53; “Писма от Понта” II, 9, 31; IV, 2, 9; “Метаморфози”, III 313 и сл., 421, 520, 574 и сл., 600 и сл.; IV 11 и сл., 19, 523, 765; V 325 и сл.; VI 125, 488, 587, 598; VII 359; VIII 178 и сл.; ХI 41, 67 и сл., 85 и сл., 102, 125, 132 и сл.; ХIII 639, 650 и сл., 668 и сл.; XV 115, 413).

БАКХИС - митически родоначалник на Бакхиадите - род, който дълго време излъчвал владетелите на Коринт. По негово време (ок. 730 г. пр. Хр.) коринтците основали и заселили колонията Сиракуза с голямото и малкото й пристанище. Ок 600 г. пр. Хр. родът бил отстранен от властта от тиранина Кипсел (Овидий, “Метаморфози”, V 407).

БАЛБ, КВИНТ ЛУЦИЛИЙ - римски политик, защитник на стоическото учение (Цицерон, “За оратора”, III, 78).

БАЛБ, ЛУЦИЙ ЛУЦИЛИЙ - римски юрист, брат на Квинт Луцилий Балб, (Цицерон, “За оратора”, III, 78; “Брут”, 154)

БАЛЕАРИ (БАЛИАРИ) - жителите на Балеарските острови, известни като опитни прашкари, чиято техника е описал Страбон (Салустий, “Югуртинската война” 105; Ливий, XХІІ, 4; ХХІІ, 46; ХХХ, 32; Овидий, “Метаморфози”, IV 710).

БАЛЕАРСКИ ОСТРОВИ - два острова в Източното Средиземноморие, на изток от Тараконска Испания, чиито жители били прочути хвърлячи на прашка.

БАЛИСТА - метателна машина за хвърляне на каменни и метални ядра и стрели.

БАЛСАМ - ароматна смола, която изтича при разрязване на кората на някои дървета.

БАНТИЙ, ЛУЦИЙ - влиятелен ноланец от плебейски произход, участвувал в битката при Кана на страната на Рим. След поражението на римляните станал активен привърженик на партията, ратуваща за предаването на града на Ханибал. Марцел обаче го спечелил на своя страна (Ливий, XХІІІ, 15).

БАРА - град в Африка, на 25 км от град Тибарис (дн. Бежа) в областта Бизацена. Бил разположен в подножието на планината Цирина и вдясно от р. Баградас.

БАРГУСИИ - народност в Тараконска Испания, северно от река Ебро, подчинена от Ханибал в 218 г. пр. н. е. (Ливий, XХІ, 32).

БАРИ - пристанищен град в Апулия.

БАРКА - град в Киренайка (Вергилий, “Енеида” IV, 43).

БАРКА - кърмачката на Сихей (Вергилий, “Енеида” IV, 632, 641).

БАРКИДИ - партията на привържениците на Хамилкар Барка и на сина му Ханибал в Картаген (Ливий, XХІ, 1; ХХІ, 9; ХХVІІІ, 12; ХХХ, 42).

БАС - римски поет, близък приятел на Овидий и Проперций, писал ямбични стихове, които не са запазени (Овидий, “Тъги” IV, 10, 47).

БАСАРИДИ - синоним на вакханки‚ от прозвището на Бакх Басарей.

БАСТАРНИ - германско племе в поречието на река Прут и на бре­га на Черно море до делтата на Дунав.

БАТ - “Бъбривецът”, стар пастир на пилоския цар Нелей. Въпреки дадената дума издал на Аполон скривалището на откраднатите му от Хермес (Меркурий) крави, затова превърнат от него в скала (Овидий, “Метаморфози”, II 687 и сл.)

БАТАВИ - племе в Долна Германия, което обитавало земите около устието на Рейн. Отличавали се с груби нрави и особена войнственост. Те били победени и подчинени от Друз през управлението на Август, но през 70 г. сл. Хр. се вдигнали на голямо въстание под предводителството на Цивилис. Играли значителна роля като войници и моряци на римска военна служба. При подчиняването на траките Тацит съобщава за една батавска част, която се сражава срещу тях.

БАТИАД - име на прочутия александрийски граматик и поет Калимах като син на Бат, основателя на гр. Кирена в Северна Африка (Овидий, “Тъги” II, 367).

БАТОН - далматински вожд, разбунтувал се против римляните, впоследствие покорен (Овидий, “Писма от Понта” II, 1, 46).

БАТУЛ - град в Кампания (Вергилий, “Енеида” VII, 739).

БАУЛИ - местност край Баи между нос Мизен и Лукринското езеро.

БЕБА (БЕБАИДА) - град и езеро в областта Тесалия в Североизточна Гърция (Овидий, “Метаморфози”, VII 231).

БЕБИЙ МАСА - клеветник от времето на Домициан.

БЕБИЙ ТАМФИЛ, КВИНТ - римски военачалник (ІІІ в. пр. Хр.). По време на обсадата на Сагунт (219 г. пр. Хр.) пратеник заедно с Публий Валерий Фалк в Картаген с настояване да бъде наказан военачалникът, нарушил договора от 226 г. пр. Хр. Мисията им претърпяла неуспех (Ливий, XХІ, 6).

БЕБРИЦИЯ - местност във Витиния (Вергилий, “Енеида” V, 373).

БЕДРИАК - село между Верона и Кремона, днес Чивидале.

БЕЛ - митически основател на Вавилон и на асирийското царство, прародител на персийския цар Орхам, легендарен първи цар на Тир. Почитан като бог Баал (Вергилий, Енеида” I, 729; Овидий, “Метаморфози”, IV 213).

БЕЛ - цар на Тир, баща на Дидона (Вергилий, “Енеида” I, 621).

БЕЛЕРОФОНТ - син на Главка и на бог Нептун (Посейдон). Когато бил гостенин на аргоския цар Пройт, отблъснал любовните предложения на неговата съпруга Стенебея. Тя пък от своя страна го обвинила пред Пройт, че и се признал в любов. Пройт не искал сам да убие своя гост и затова го изпратил с писмо, написано с тайни знаци, до своя тъст Иобат в Ликия. Той обаче го приел като гост за няколко дни преди да прочете писмото и също не желаел да накърни правото на гостоприемството. Затова го убедил да се срази с Химера, едно огнебликащо чудовище, което опустошавало в онова време Ликия. С помощта на дадения му за тази цел от Нептун крилат кон Пегас той убил Химера. Тогава Иобат го увещал да нападне солимите и амазонките, като се надявал, че този път Белерофонт вече ще загине. Но и оттам той се върнал непокътнат и затова Иобат накарал ликийски войници да го нападнат из засада и да го убият. Белерофонт обаче сразил и тях. Тогава Иобат се убедил, че Белерофонт се намира под закрилата на боговете, понеже е невинен, и му дал дъщеря си Филоноя за съпруга. Стенебея, като научила за това, се обесила.

БЕЛИД - потомък на Бел (Вергилий, “Енеида” II, 82).

БЕЛИДИ - петдесетте сестри, внучки на египетския цар Бел, дъщери на Данай, по когото се наричат също Данаиди. Баща им бил прогонен в Арголида, Гърция, от своя брат Египт. За отмъщение данаидите по заповед на баща си погубили в първата брачна нощ съпрузите си - своите братовчеди, петдесетте сина на Египт. Само Хиперместра пощадила съпруга си Линцей. За наказание в подземното царство пълнели непрекъснато урни без дъна. На този мит е посветена трагедията на Есхил “Молителките” (Овидий, “Метаморфози”, IV 462, Х 43; “Тъги” III, 1, 61).

БЕЛОНА - богиня на войната у римляните, сестра и придружителка на Марс. По-старата форма на името е Дуелона, срв. латинската дума bellum (старолатински duellum) “война”. Изобразявали я с дълга дреха, копие, щит и окървавен бич. В нейния храм на Марсово поле заседавал сенатът при важни събития, свързани с мира и войната. Към края на републиканската епоха култът на Белона бил отъждествен с култа на кападокийската богиня Ма, характерен със своята жестокост и кръвопролития (Ливий, VІІІ, 9; Овидий, “Метаморфози”, V 155).

БЕНАК - голямо езеро в Северна Италия близо до Верона, днес Лаго ди Гардо (Вергилий, “Енеида” Х, 206).

БЕНЕФИЦИАРИИ - категория войници, които били освободени от извършването на известни работи, като например носене на вода, копане, съоръжаване на окопи и др. Бенефициариите се наричали така, защото дължали своето “повишаване” на благодеянието (beneficium) на своя командир.

БЕОТИЙСКИ - принадлежащ на Беотия или произлязъл от нея. Беотийски град е главният град на страната Тива (Овидий, “Метаморфози”, III 13).

БЕОТИЯ - “страна на говеда” (гр.), област в Средна Гърция с главен град Тива, поетически наричана Аония и Хиантия (Овидий, “Метаморфози”, II 240).

БЕРЕКИНТ - планина в Мала Азия, на която бил чествуван с диви изстъпления празникът на Кибела. На него звучали берекинтските флейти, които по-късно преминали в служба на Дионис-Бакх (Вергилий, “Енеида” VI, 784).

БЕРЕКИНТИЙЦИ - отдавна изчезнала народност в малоазийска Фригия при едноименната планина. Поетически синоним на фригийци. Берекинтийската флейта е инструмент от празненствата на фригийската богиня Кибела. “Берекинтийски цар” е фригиецът Мидас (Овидий, “Метаморфози”, ХI 16, 106).

БЕРОЯ - епидаврийка, дойка на Семела (Овидий, “Метаморфози”, III 278).

БЕСИ - многолюдно и храбро тракийско племе, което населявало голяма част от днешна България, предимно земите между Родопите и горното течение на река Хеброс (Марица). След въстанието им през 29-28 г. пр. Хр. били смазани жестоко, една част от тях били заробени от римляните и продадени далеч от Тракия, друга част били пре­селени в днешна Добруджа. (Овидий, “Тъги” III, 10, 5).

БЕТУЦИЙ Бар, Тит - римски оратор от Аскул (Цицерон, “Брут”, 169).

БИАНОР - великан кентавър (от гръцки “насилник”), когото убива Тезей на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 345).

БИАНОР - митичен герой, основател на Мантуа.

БИАНТ - един от Седемте мъдреци, живял в Приена (около 590 - 530 г. пр. Хр.).

БИБЛИДА - злополучната внучка на Феб, дъщеря на Милет и Кианея (Цианея), залюбила греховно своя брат Каун. По следите му прекосила Кария, Ликия и други области на Мала Азия, докато най-накрая, изморена и безнадеждна, се всълзила и превърнала в струите на едноименния извор, или според друга версия на мита се обесила (Овидий, “Метаморфози”, IХ 450 и сл., 453 и сл., 467, 533, 581, 635, 643, 650, 655, 663; “Любовно изкуство” I, 283).

БИБЛИОТЕКИ - в Рим първата обществена библио­тека била основана от историка Азиний Полион при храма на Свободата (atrium Libertatis) близо до римския форум. Друга прочута библиотека била обществената библиотека на Октавия, сестрата на Август, в т. нар. Портици на Октавия. През 28 г. пр. Хр. Август основал при храма на бог Аполон на Палатинския хълм библиотека с помещение за рецитации. На форума, построен от император Траян, имало две големи библиотеки - латинска и гръцка.

БИБУЛ, МАРК КАЛПУРНИЙ - вж. Калпурний Бибул, Марк.

БИГА - колесница, теглена от два коня.

БИЗАЛТИДА - Теофана, дъщерята на Бизалт. За да отдалечи красавицата от многобройните й обожатели, Нептун я отвлякъл на остров, където превърнал нея на овца, а себе си на овен. От връзката си с морския бог родила овена със златното руно, за което аргонавтите тръгнали през морето за Колхида (Овидий, “Метаморфози”, VI 117).

БИЗАНТИОН - тракийски град на Босфора, от 330 г. сл. Хр. Константинопол, днес Истанбул. По време на Римската империя бил значителен търговски и занаятчийски център. Прочута била произвежданата там маринована риба-тон в големи тумбести глинени съдове (Овидий, “Тъги” I, 10, 31).

БИКОВЕТЕ НА ЕЕТ - два медноноги и огнедишащи бика на колхидския цар Еет, бащата на Медея, които Язон трябвало да впрегне в плуг и да разоре с тях нива, за да получи Златното руно.

БИЛИДЕНЗИ - илирийско племе, наречено според колонията Билис в югозападна Илирия, на долното течение на река Аоус (днешна Виоса).

БИЛИЕН, Гай - римски държавник, кандидат за консул през 103 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 175).

БИОН - гръцки философ от Бористен (III в. пр. н. е.), създател на прозаичния философски жанр диатриба.

БИРЕМА - кораб с два реда весла.

БИРСА (Byrsa) - крепостта на Картагев, построена от Дидона (Вергилий, “Енеида” I, 368).

БИСТОНИ (БИСТОНИЙЦИ) - тракийско племе, населявало областта около устието на Нестос (днес Места) и езерото Бистонида в Македония. Понякога името им се използва като синоним на траки (Овидий, “Тъги” I, 10, 23, 48; “Писма от Понта” I, 2, 110; II, 9, 54; V, 5, 35; “Метаморфози”, ХIII 430).

БИСТОНСКИ ЗАЛИВ - залив в Тракия при устието на река Места.

БИТИДА - съпругата на поета Филетас от остров Кос (Овидий, “Тъги” I, 6, 5; “Писма от Понта” III, 1, 58).

БИТИЙ - началник на картагенската флота по времето на Дидона (Вергилий, “Енеида” I, 738; IХ, 673, 704; ХI, 397).

БИТУРИГИ - галско племе с център град Аварик.

БЛОСИЙ, ГАЙ - философ-стоик от Куме (II в. пр. Хр.). Заради високата си култура бил приет в дома на Сцевола и станал последовател на Тиберий Гракх. Бил осъден след смъртта му, но избягал при цар Аристоник, претендента за престола в Пергам, който водел война с Рим. След поражението на Аристоник в 130 г. пр. Хр. Блосий се самоубил.

БОВИЛА - малък древен град в Лаций на Апиевия път.

БОГУД - син на царя на Мавритания Бокх.

БОКХ - цар на Мавритания.

БОЛА - стар град в Лациум (Вергилий, “Енеида” VI, 773).

БОМИЛКАР - картагенски военачалник (ІІІ в. пр. н. е.). Като командир на картагенския флот помагал на Сиракуза по време на обсадата през 213 - 212 г. пр. Хр. (Ливий, XХV, 25).

БОНА ФОРТУНА - божество на “добрата съдба”, отговарящо на гръцката Агате Тюхе.

БОНОНИЯ - древен етруски град в Цизалпинска Галия с по-старо наименование Фелсина, днес Болоня.

БОНУС ЕВЕНТУС - божество на “добрия успех”, “щастливия изход”. Отначало низше божество на римските селяни, после дарител на всеки успех и персонификация на успеха. Отговаря на гръцкия Агатос Даймон.

БОРЕЙ - “Севернякът”, “северният вятър” (от гръцки), латинският Аквилон, най-буреносният вятър, който прогонва дъждовете, смятан от гърците за тракиец, тъй като в Гърция духа откъм земите на Тракия. Крилат бог с разрошени коси и змиевидни опашки, отвличал млади девойки. От брега на река Илис похитил и отвел в своята обитал Тракия дъщерята на атинския цар Ерехтей Орития, която му родила синовете Калаис и Зет ((Вергилий, “Енеида” III, 687; IV, 442; Овидий, “Писма от Понта” I, 5, 72; IV, 10, 41; 12, 35; “Любовни елегии” I, 6, 53; II, 11, 10; “Героини” XVIII, 15, 37; “Метаморфози”, I 65; VI 682, 702; ХIII 418, 727; ХV 471).

БОРИСТЕН - река в Сарматия, днес Днепър (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 53).

БОСПОРСКО ЦАРСТВО - държава на северния бряг на Черно море, на периферията на елинския свят, с център милетската колония Пантикапей на Кимерийския Босфор.

БОСФОР - 1. Проливът между Мраморно и Черно море (Тракийски Босфор). 2. Кимерийски Босфор - днешният Керченски проток между Черно и Азовско море (Овидий, “Тъги” III, 4, 49).

БОТРЕС - син на Аполоновия жрец Евмел, ял мозъка на жертвено агне, преди то да бъде положено на олтара, затова ударен от бащата със запалена главня по главата. Паднал в гърчове на земята, но Аполон се смилил над воплите на жреца и превърнал прегрешилия в пъстрата птичка пчелояд (merops apiaster) (Овидий, “Метаморфози”, VII 390).

БРЕН - галски военачалник (ІV в. пр. Хр.), предводител на галите във войната с Рим през 390 - 387 г. пр. Хр. Името му вероятно означавало “вожд” и следователно не е негово собствено име, а титла (Ливий, V, 38; V, 48).

БРИАРЕЙ - гигант със сто ръце, син на Земята и Небето (Вергилий, “Енеида” VI, 286).

БРИЗЕИДА - “девойката от Бриза”, епитет на Хиподамия, красивата робиня и любимка на Ахил по време на Троян­ската война. От него я отнел върховният вожд Агамемнон, когато трябвало да се откаже от своята плячка - робинята Хризеида, дъщерята на Аполоновия жрец Хриз (понеже чума нападнала гръц­кия лагер). Разгневен, Ахил дълго отказвал да се сражава и троянците насмалко не превзели гръцкия лагер (Овидий, “Любовни елегии” I, 9, 33; II, 8, 11; “Героини” III, 1; “Тъги” IV, 1, 15).

БРИКСЕЛ - град в Цизалпинска Галия на река Пад, днес Брешело.

БРИТАНИ - жителите на остров Британия, които Цезар не можал да покори, макар че ги побеждавал в походите си през 55 и 54 г. пр. Хр. (Овидий, “Метаморфози”, ХV 752).

БРОМ - кентавър, убит през време на битката между лапити и кентаври от Ценей (Овидий, “Метаморфози”, ХII 460).

БРОМИЙ - култово прозвище на Бакх (от гръцки “шумният”) (Овидий, “Метаморфози”, IV 11).

БРОНТ - “Гръмотевица” (гр.), един от циклопите (Вергилий, “Енеида” VIII, 424).

БРОТЕЙ - брат-близнак на Амон, привърженик на Персей, паднал от ръката на Амон (Овидий, “Метаморфози”, V 107).

БРОТЕЙ - лапит, убит заедно със свой сънародник от кентавъра Гриней (Овидий, “Метаморфози”, ХII 262).

БРУКТЕРИ - германско племе‚ което взело участие заедно с други германски племена във въстанието на Арминий и нанесло поражение на римляните в Тевтобургската гора. Участвували и във въстанието на батавите. Впоследствие били покорени от римляните.

БРУНДИЗИЙ - пристанище на Адриатическо море в източната част на Южна Италия (областта Калабрия) с отличен естествен залив, днес Бриндизи. Бил главното отправно място за Гърция.

БРУТ - виден римски адвокат, приятел на Овидий, писал произведения по стоическа философия (Овидий, “Писма от Понта” I, 1, 4; III, 9, 2; 9, 44; IV, 6, 1; 6, 17; 6, 22; 6, 27).

БРУТ, ДЕЦИМ ЮНИЙ - римски консул в 138 г. пр. Хр., след това проконсул в Испания (Цицерон, “Брут”, 85, 107).

БРУТ, ДЕЦИМ ЮНИЙ - римски консул в 77 г. пр. Хр. Женен за Семпрония, която предоставила дома му през 63 г. пр. Хр. за среща на заговорниците на Катилина с алоброгите. Едноименният му син бил един от убийците на Цезар през 44 г. пр. Хр. (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 40; Цицерон, “Брут”, 175).

БРУТ, ЛУЦИЙ ЮНИЙ - инициатор на изгонването на последния римски цар Тарквиний Горди и първи римски консул след премахването на царската власт в 509 г. пр. Хр. Брут бил заедно със синовете на Тарквиний Горди при Делфийския оракул, където те се интересували кой ще получи властта. Отговорът бил: този, който пръв целуне майката. Царските синове разбрали това буквално, а Брут веднага паднал на земята и незабелязано я целунал като обща майка на всички смъртни. След прогонването на Тарквиний Горди той бил избран за консул заедно с Луций Тарквиний Колатин, един от родствениците на царя, но скоро лишил колегата си от власт и се превърнал в едноличен управник на Рим. Загинал в сражение със сина на Тарквиний Арунт. (Цицерон, “За оратора”, I, 37; II, 225; “Брут”, 53; Вергилий, “Енеида” VI, 818).

БРУТ, МАРК ЮНИЙ - виден римски юрист (средата на II в. пр. Хр.), систематизатор на гражданско­то право (Цицерон, “За оратора”, II, 142, 223-226).

БРУТ, МАРК ЮНИЙ - римски обществен деятел, философ и оратор (85 - 42 г. пр. Хр.), участник в заговора срещу Цезар. Бил син на трибуна Марк Юний Брут, а се обучавал в Атина при ретора-атицист Памен и при Арист, брат на философа Антиох. Бил близък приятел на Цицерон, един от учас­тниците в диалога “Брут” и адресат на трактата “Ораторът”. Първоначално бил приближен на Цезар, който го отрупал с почести и го назначил за пропретор на Галия, но по-късно като убеден републиканец взел участие в заговора против Цезар. Понеже не можал да понесе поражението на републиканската войска при Филипи, се самоубил (Цицерон, “Ораторът”, 13, 19, 33-35, 40, 52 54, 73, 100, 105, 110, 136, 140, 174, 227, 237).

БРУТ, МАРК ЮНИЙ - римски политик, трибун през 83 г. пр. Хр., марианец, участник във въстанието на Марк Лепид през 77 г. (Цицерон, “Брут”, 222).

БРУТ, МАРК ЮНИЙ - син на юриста Марк Юний Брут, обвинител по граждански дела, получил прякора Клеветникът (Цицерон, “За оратора”, II, 220, 222-226; “Брут”, 130).

БРУТИИ - многобройно племе в областта Брутиум в южния край на Италия в днешна Калабрия. Ожесточени противници на Рим, брутиите се сражавали на страната на Пир във войната му срещу римляните, които завладели земите им. После подпомагали Ханибал, който намерил убежище при тях. Повторното завладяване на Брутиум след победата над картагенците било съпроводено с масово заробване на населението (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 23; Ливий, XХХ, 32).

БРУТИУМ (БРУТИЙ) - област в югозападния край на Апенинския полуостров, в днешна Калабрия. От изток се мие от водите на Йонийско море, а от запад - от Тиренско море. Бреговата линия на Брутий е твърде врязана и плодородна и затова тук гърците основали многобройни колонии. В далечна древност областта носела името Енотрия (Ливий, XХVІІІ, 12).

БУБАС - град и област в Кария, Югозападна Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, IХ 644).

БУБАСТИС - египетската богиня на луната Бастет, отъждетвявана в Гърция с Артемида, в Рим с Диана, изобразявана като котка или само с котешка глава. Свещеното й животно била котката, символ на светлината в мрака. Поради прилика с нея Диана се превръща пред Тифоей в котка (Овидий, “Метаморфози”, V 330).

БУЗИРИС (БУЗИРИД) - жесток митически египетски цар, син на Нептун (Посейдон), който по съвета на кипърския жрец Тразий (или Фразий) принасял всички пришълци в жертва върху олтара на Зевс (Юпитер), докато Херкулес не сторил това със самия него. (Овидий, ““Метаморфози”, IХ 182; Писма от Понта” III, 6, 41; “Героини” IX, 69; “Любовно изкуство” I, 649).

БУКУЛЕЙ, МАРК - приятел на Луций Крас (Цицерон, “За оратора”, I, 179).

БУЛЕВТ - член на градския съвет в гръцките и елинистическите градове. На латински думата се превежда като сенатор или декурион.

БУЛЕВТЕРИОН - голяма сграда - покрита заседателна зала, в която се провеждали събранията на градския съвет (буле) в гръцките и елинистическите градове. На латински съответният термин е курия.

БУРИС (БУРА) - град на Коринтския залив в Ахея, при земетресение през зимата на 373/372 г. пр. Хр. потънал в морето (Овидий, “Метаморфози”, ХV 293).

БУТЕС - син на Палант и внук на Кекропс (затова наричан “кекропийска рожба”), атинянин в свитата на Цефал (Овидий, “Метаморфози”, VII 499).

БУТРОТ - пристанищен град в Епир, срещу северното крайбрежие на Коркира, днес Бутринто. В него се поселил Хелен, синът на Приам, и построил наблизо втора Троя, като пренесъл там прежните местни имена (Вергилий, “Енеида” III, 293; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 720).

БУЧИНИШ - растение, от което се приготвяла смъртоносна отрова.

В

ВАВИЛОН - град в Мала Азия, столица на Вавилония (Овидий, “Метаморфози”, IV 44, 53, 99).

ВАВИЛОНИЯ - древна държава по средното и долното течение на реките Тигър и Ефрат (Овидий, “Метаморфози”, II 248).

ВАГА - картагенски град в проконсулска Африка близо до Цирта, който преди това принадлежал на Масиниса. Разрушен от Метел в Югуртинската война. Там император Септимий Север издигнал по-късно колонията Септимия Вага (Салустий, “Югуртинската война”, 29, 47, 66, 67).

ВАКУНА - сабинска богиня на полята, почитана в светилището и в град Реате, символ на свободата от всякакви задължения (лат. vacuus “празен”, “свободен”).

ВАКХАНАЛИИ - празник на Дионис, чествуван всяка трета година. Поради своята разпуснатост те предизвикали негодуванието на сената, който в 186 г. пр. Хр. с едикт забранил празнуването им.

ВАКХАНКИ - жени или девойки, които участвували в свещените тайнства на Бакх с оргиастични танци, обхванати от винената омая на божеството, изпадали до такъв екстаз, че разкъсвали с голи ръце кози, бикове и хора. Наричани още менади (от гръцки “безумствуващи”). Посветена им е трагедията на Еврипид “Вакханки”, скулптурата на Скопас “Менада” (Овидий, “Метаморфози”, III 703; IV 25; VII 257; IХ 641; ХI 89; “Героини” IV, 47).

ВАКЦЕИ - войнствено племе в Тараконска Испания, покорено от Ханибал в 220 г. пр. Хр. (Ливий, XХІ, 5).

ВАЛЕНЦИЯ - пристанищен град в Испания, основан от римляните през 138 г. пр. Хр., изходен пункт във войните на Помпей срещу Перперна (75 г. пр. Хр.) и Гай Херений (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 98).

ВАЛЕРИЙ - известен римски актьор (Цицерон, “За оратора”, III, 86).

ВАЛЕРИЙ АНЦИАТ - римски историк (І в. пр. Хр.), представител на така наречената “млада аналистика”. Автор на съчинение в 75 книги, обхващащо римската история до Сула. Отнасял се твърде безкритично към изворите си (Ливий, XХХІІІ, 10).

ВАЛЕРИЙ КОРВ, МАРК - римски политик и военачалник (ІV в. пр. Хр.). В 349 г. пр. Хр. като военен трибун се отличил във войната срещу галите, откъдето получил и прозвището си, което означава “гарван”. Консул през 348, 346, 343, 335 г. пр. Хр., върховен жрец от 340 г. пр. Хр. нататък, победител на волските и самнитите (Ливий, VІІ, 26; VІІІ, 9).

ВАЛЕРИЙ КОРВИН МЕСАЛА, МАРК - прочут римски политически деец, поет, оратор и историк от втората половина на I в. пр. Хр., покровител на литературни таланти по Августово време.

ВАЛЕРИЙ КОРВИН МЕСАЛИН, МАРК - римски държавник, син на оратора Марк Валерий Корвин Месала и брат на Марк Валерий Кота Максим, приятел и покровител на Овидий (Овидий, “Писма от Понта” I, 7, 1; 7, 67; II, 3; 2, 81; II, 85).

ВАЛЕРИЙ КОТА МАКСИМ, МАРК - син на оратора Марк Валерий Корвин Месала и брат на Марк Валерий Корвин Месалин, който получил имената Кота Максим след като бил осино­вен от вуйчо си.

ВАЛЕРИЙ МАКСИМ, МАРК - диктатор по време на войната с латините през 494 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 54).

ВАЛЕРИЙ МЕСАЛА НИГЕР, МАРК - римски политик, претор през 63 г. пр. Хр., консул през 61 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 246).

ВАЛЕРИЙ МЕСАЛА, МАРК - римски политик, привърженик на Цезар. Консул в 53 г. пр. Хр. заедно с Домиций Калвин. В 51 г. пр. Хр. бил подведен под съдебна отговорност в един процес за ambitus, т. е. за домогване до пост с нечисти средства, на който процес бил защитаван от своя чичо Хортензий (Цицерон, “Брут”, 328).

ВАЛЕРИЙ ПОПЛИКОЛА, ПУБЛИЙ - римски благородник, взел дейно участие в изгонването на Тарквините от Рим (? - 503 г. пр. Хр.). Консул през 509 и 504 г. пр. Хр., празнувал триумф за победите си над сабините и вейентите, виден римски законодател, с чието име се свързват редица от законите на новоустановената римска република (Ливий, I, 58-59; ІІ, 2; ІІ, 6-7; ІІ, 11).

ВАЛЕРИЙ ПОТИТ, ЛУЦИЙ - прочут римски военачалник (V - ІV в. пр. Хр.). Военен трибун с консулска власт през 417, 406, 403, 401, 398 г. пр. Хр., началник на конницата при диктатора Марк Фурий Камил в 390 г. пр. Хр. (Ливий, V, 48).

ВАЛЕРИЙ ПОТИТ, ЛУЦИЙ - римски консул през 449 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 54).

ВАЛЕРИЙ ТРИАРИЙ, ГАЙ - римски пълководец, спечелил редица сражения по суша и по море срещу Митридатовите войски, а през 67 г. пр. Хр. претърпял съкрушително поражение от Митридат при град Газиура (днес Тюркхал) недалеч от Зела.

ВАЛЕРИЙ ФАЛК, ПУБЛИЙ - римски легат в 216 г. пр. Хр., участвувал в отбраната на Нола (Ливий, XХІ, 6; ХХІІ, 16).

ВАЛЕРИЙ, ДЕЦИМ - родом от Сора, брат на граматика Квинт Валерий (Цицерон, “Брут”, 169).

ВАЛЕРИЙ, КВИНТ - римски граматик и познавач на древността, родом от Сора, предшестве­ник на Варон (Цицерон, “За оратора”, III, 43; “Брут”, 169).

ВАР, КВИНТИЛИЙ - римски пълководец, който бил победен и убит от германите с ръководените от него два легиона на 2 август 9 г. сл. Хр.

ВАР, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - римски претор през 208 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 250).

ВАРИЙ РУФ, ЛУЦИЙ - римски поет от времето на Август, пи­сал трагедии и епос, от които са запазени само фрагменти (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 31).

ВАРИЙ, КВИНТ - римски политик, трибун през 91 г. пр. Хр., автор на закон за съдебно преследване на сенаторите, допринесли със своите действия за избухването на съюзничес­кото въстание (Цицерон, “За оратора”, I, 177; “Брут”, 182, 205, 221, 304, 305).

ВАРОН АТАЦИНСКИ, ПУБЛИЙ ТЕРЕНЦИЙ - римски епически поет (81 - 36 г. пр. Хр.) (Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 21).

ВАРОН, КВИНТ РУБРИЙ - колега на Гай Гракх като трибун през 123 г. пр. Хр., внесъл закон за основаване на колония на мястото на разрушения Картаген (Цицерон, “Брут”, 168).

ВАРОН, КВИНТ ТЕРЕНЦИЙ - римски консул през 216 г. пр. Хр., главен виновник за поражението на римляните при Кана (Цицерон, “Брут”, 77).

ВАРОН, МАРК ТЕРЕНЦИЙ - римски писател, учен енциклопедист и обществен деец (116 - 27 г. пр. Хр.), родом от Реате, с огромна за времето си ерудиция и продуктивност, авторитет по въпросите на римската литература и древност и оригинален писател. Създал около 490 съчинения, от които е оцеляло съвсем малко - трактатът “За селското стопанство”, запазен почти изцяло, и значителна част от трактата “За латинския език” (Цицерон, “Брут”, 60, 205).

ВАТИКАН - хълм и едноименна долина на западния бряг на Тибър.

ВАТИНИЙ, ПУБЛИЙ - римски държавник, привърженик на Цезар. През 63 г. пр. Хр. бил избран за квестор, и то след големи усилия благодарение на връзките си с Цезар. В 59 г. пр. Хр. бил народен трибун, длъжност, на която се “отличил” със своето незачитане на решенията на авгурите, в 55 г. пр. Хр. бил претор, а в 47 г. пр. Хр. консул.

ВЕЗЕРИС - рекичка в Кампания до Везувий, известна с битката между латини и римляни в 340 г. пр. Хр. (Ливий, VІІІ, 8).

ВЕЗУВИЙ - планина и вулкан в Кампания, югоизточно от Неапол (Ливий, VІІІ, 8).

ВЕЗУЛА - планина, висока 3840 м. във форма на пирамида, от която извира р. Падус (По).

ВЕИ - древен град в Италия, на река Кремера, на десетина километра северно от Рим, един от дванадесетте града на Етруския съюз. През целия V в. пр. Хр. римляните водели тежки войни с този богат и могъщ град, като в една от битките според легендата загинали 306 представители на рода Фабии и само един човек от този род се спасил. Последната война на Рим с Веи продължила от 406 до 396 г. пр. Хр., когато градът бил завладян от диктатора Марк Фурий Камил и бил присъединен към владенията на Рим, като отвъд Тибър били образувани още четири триби (Ливий, I, 15; ІІ, 6-7; V, 38-39; ХХІІ, 3; ХХІІ, 14).

ВЕЙЕНТИ - жителите на град Веи (Ливий, I, 15; І, 26; І, 30; І, 33; ІІ, 13).

ВЕЙЕНТОН - доносник при Домициан.

ВЕЙОВИС - древно италийско божество на отмъщението.

ВЕКСИЛАРИИ - ветерани, прослужили повече от 16 или 20 години в римската войска, които образували отделни отряди (вексилации), ползуващи се с известни привилегии.

ВЕКСИЛУМ - вж. Знаме.

ВЕКТИС - остров на юг от Британия, днес остров Уайт.

ВЕЛАБЪР - квартал в Рим между Форума, Палатина и Авентина.

ВЕЛАВИИ - племе в Келтска Галия, подчинено на арверните, населявало територията на днешната област Веле (Горна Лоара).

ВЕЛАНДУН - селище в Келтска Галия на територията на сеноните, а по-късно част от територията на Лугдунска Галия, на югозапад от Агединк, по местоположение отговаря на днешното Шато Ландон.

ВЕЛЕЙ, ГАЙ - римски политик, трибун през 90 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, III, 78).

ВЕЛИК ПОНТИФЕКС (PONTIFEX MAXIMUS) - висш жрец на държавната религия, под чиято власт били останалите понтифици, блюстители на традиционната римска религия и религиозно право, жреците (фламини) на отделните богове, а също и весталките. През императорската епоха тази длъжност била изпълнявана от императора.

ВЕЛИКА ГЪРЦИЯ (MAGNA GRAECIA) - така била наричана Южна Италия, по чиито брегове през VII-VI в. пр. Хр. израснали много гръцки колонии.

ВЕЛИКА МАЙКА - вж. Кибела.

ВЕЛИН - езеро в областта на сабиняните.

ВЕЛИТИ - лековъоръжени войници в римската армия, чието предназначение било да дразнят неприятеля с внезапни нападения (Ливий, XХХ, 32).

ВЕЛИТРА - град на волските в Южен Лациум, днес Велетри. Римска колония от 494 г. пр. Хр. (Ливий, IІ, 34; VІІ, 3).

ВЕЛИЯ - достигаща до Палатинския хълм височина в Рим, от която тръгвал към Форума Свещеният път (Ливий, IІ, 7).

ВЕЛИЯ - латинското наименование на Елея, гръцки град в западната част на Лукания, основан от фокидски преселници.

ВЕНЕРА - италийска богиня на пролетта и цъфтежа в природата, по-късно като богиня на красотата и любовта отъждествена с Афродита, култът към която проникнал в Рим през Сицилия, откъдето е и епитетът й Ерицина - по името на планината Ерикс в Сицилия, нейно култово средище. В началото на ІІІ в. пр. Хр. култът й станал държавен в Рим. Постепенно от всички нейни функции надделяла тази на богиня на любовта, и то на чувствената любов. Според една легенда, която предава още поетът Хезиод, Венера се родила от пяната на морските вълни, и гърците произвеждали името и Афродита чрез народна етимология от гръцката дума aphros - “пяна”. Сцената на раждането на Венера от морската пяна била изобразена в най-прочутата антична картина “Афродита Анадиомена” (“излизаща от вълните”), нарисувана от художника Апелес и посветена в храма на Асклепий на остров Кос, а по-късно пренесена в Рим. Според друга версия Венера била дъщеря на кеанидката Диона и на Юпитер (Зевс). Возела се на колесница с впрегнати лебеди и участвувала като скъпа гостенка в сватбените празненства. Нейната власт над богове и хора е неотразима. Тя често я упражнява чрез стрелите на сина си от Марс (Арес) - Амур (Амор, Купидон, Ерос), великия бог на любовта, като и самата тя изпитва върху себе си въздействието им. Неин съпруг е хромият и грозен Вулкан (Хефест), на когото красавицата изневерява не само с богове, особено с Марс (Арес), но и със смъртни. От бога на войната е дъщеря й Хармония, за която се оженил Кадъм. Любовната й среща с Марс (Арес) не останала скрита от всезрящия бог на слънцето Сол (Хелиос), и от него узнал за нея маменият съпруг Вулкан (Хефест), който с хитрост впримчил двамата в любовната прегръдка и ги показал на всички богове и затова обидената богиня не преставала да преследва издайника, неговите любимки и потомки. Рожба на любовната близост на Венера (Афродита) с Меркурий (Хермес) е Хармафродит, който обединява имената на двамата. Тя отправя молба до Юпитер (Зевс) да подмлади любимия й Анхиз, от когото ражда Еней. Обикнала красивия ловец Адонис, а след смъртта му от глигана го превръща в съсънка (анемона). По нейна молба Нептун (Посейдон) превърнал нещастните съпрузи Ино и Меликерт в богове. Дала повеля на Купидон да разпали у Дит (Хадес) обич към Прозерпина (Персефона). Към Венера се обръщат за помощ всички влюбени. Тя се вслушва в молбата на Пигмалион и вдъхва живот на изваяната от него статуя на жена от слонова кост. Помогнала на Хипомен да спечели за съпруга Аталанта, но когато двамата забравили да й благодарят, ги превърнала в лъвове. През време на троянската война била на страната на троянците заради Парис, който й присъдил ябълката и когото тя покровителствувала. Поради близката й намеса в битките била наранена от Диомед и за отмъщение превърнала неговите другари в птици. Вкаменила Анаксарета поради коравосърдечието й към Ифис, наказала керастите и пропетидите. Пред чудовището Тифоей, което преследвало боговете до Египет, се превърнала в риба. Като майка на Еней от Анхиз била провъзгласена за прародителка на императорския род на Юлиевците и на целия римски народ, като придобила политическо значение и за римляните била закрилница на града, създателка на гражданския сговор и любовта между хората. Тя осуетила опита на сабиняните да нахлуят в храма, безпокоила се за съдбата на Цезар и напразно се опитала да отклони бедата от главата му, но извоювала неговото обожествяване. В нейна чест Юлий Цезар построил в Рим на Юлиевия форум храма на Венера Родителка (Venus Genetrix), пред който се намирал фонтан, украсен със статуите на водните нимфи апиади. Празникът на Венера в Рим се празнувал на 1 април с голяма тържественост. Богинята била изобразявана гола или полугола, а нейни символи били миртовото дърво и гълъбите. На Венера бил посветен петият ден от седмицата, петък, dies Veneris. Името на Венера често се употребява от поетите като синоним на любов. По-често срещаните прозвища на богинята са Ерицина по прочутия й храм на планината Ерикс в Сицилия; Идалия по Идалион, планината на остров Кипър, където се издигал един от главните й храмове с общогръцко значение; Китерея (Цитера) от остров Китера, разположен южно от Пелопонес, където според мита богинята излязла из морската пяна; Киприда по името на остров Кипър; Пафия по култовия й център Пафос. Посветени са й многобройни рисунки върху вази и статуи: от Алкаменес (“Афродита в градините”), Праксител (“Афродита Книдска”), Лизип (“Венера от Капуа”), Дойдалсас (“Къпещата се Венера”), “Венера Милоска”, “Венера Киренска”, релеф “Раждането на Венера от пяната на морските вълни” (Вергилий, “Енеида” I, 227, 325, 335, 385, 411, 617, 691; II, 289, 787; IV, 34, 92, 105, 127; V, 759, 779; VII, 321, 555; VIII, 270, 523, 589, 608, 699; IХ, 134; Х, 17, 331, 609, 759; ХI, 274; Овидий, “Метаморфози”, I 463; III 132, 323; IV 171 и сл., 190, 288 и сл., 383, 532, 536 и сл.; V 332, 363, 365 и сл., 379; VII 802; IХ 482, 553, 796; Х 228 и сл., 238 и сл., 270 и сл., 277, 290, 295, 524, 548, 639, 683, 708, 717 и сл., 731; ХIII 624, 674, 759; ХIV 42, 380, 477 и сл., 487, 494 и сл., 572, 585 и сл., 597, 602, 634, 693, 760, 783; ХV 387, 761 и сл., 779, 803 и сл.; “Писма от Понта” I, 3, 80; 10, 33; “Любовни елегии” I, 1, 7; Ливий, I, 1; ХХІІ, 9-10).

ВЕНЕТИ - група племена, населявали в древността северния бряг на Адриатическо море, на североизток от река По. Според археологическите данни появили са се тук през ХІІ - ХІ в. пр. Хр. Основният им поминък бил земеделие и скотовъдство, особено коневъдство. Главните им градове били Атесте (съвременното Есте) и Патавиум или Патавий (съвременната Падуа). Венетите били съюзници на Рим в борбата му с келтските племена през ІV в. пр. Хр. По време на Втората пуническа война (218 - 201 г. пр. Хр.) също били на страната на Рим. В началото на ІІ в. пр. н. е. започнала римската колонизация на техните територии (Ливий, I, 1).

ВЕНИЛИЯ - древна римска богиня, майка от Янус на нимфата Канента, у Вергилий е майката на Турн (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 333; Вергилий, “Енеида” Х, 76).

ВЕНИЦИАН, МАРК - римски държавен деец, квестор в 56 г. пр. Хр., народен трибун в 53 г. пр. Хр. През време на Гражданската война бил на страната на Цезар и, както изглежда, взел участие като претор през 48-47 г. пр. Хр. във военните действия във Витиния и Понт.

ВЕНУЗИИ - град в Апулия, на река Ауфид, в подножието на планината Вултур. В него избягал консулът Гай Теренций Варон след поражението на римляните при Кана в 216 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 49).

ВЕНУЛ - пратеник на царя на рутулите Турн пред Диомед (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 457, 460, 512; Вергилий, “Енеида” VIII, 9; ХI, 240, 294, 747, 749).

ВЕРГИЛИЙ МАРОН, ПУБЛИЙ - прочут римски поет (70 - 19 г. пр. Хр.), автор на поемите “Буколики”, “Георгики” и “Енеида”, както и на няколко по-малки произведения. Принадлежал към литературния кръг на Меценат, бил близък приятел на Хораций. Бил близък с император Октавиан Август, с когото се запознал, когато вземал уроци от оратора Епидий (53 г. пр. Хр.), който е бил учител на Антоний и на Октавий, бъдещия император Октавиан. “Буколики” е поема за пастирския живот, написана по подражание на Теокритовите идилии. “Георгики” е дидактическа поема за селското стопанство, като Вергилий посочва за свой образец Хезиод (Георгики II, 176). “Енеида”, венецът на Вергилиевото творчество, е героическа поема за странстванията на Еней след падането на Троя и установяването му в Италия, целяща да се превърне в римски еквивалент на Омировите “Илиада” и “Одисея”. Император Август смятал, че “Енеида” трябва да бъде поетическото отражение на водената от него политика и Вергилий често му четял завършените части от поемата си. Говори се, че, когато Вергилий чел VI книга, сестрата на Август, Октавия, като чула 26-те стиха (VI, 861-886), с които се възпявал умрелият и преждевременно син Марцел, припаднала и възнаградила поета богато, като му дала за всеки стих по десет хиляди сестерции. Вергилий работил дълги години над “Енеида” и поради голямата си взискателност към стила и достоверността на текста не успял да я завърши. Преди смъртта си той помолил приятелите си да унищожат недовършената поема, но с намесата на Август “Енеида” била спасена и издадена във вида, в който поетът я оставил, което личи по големия брой сюжетни прекъсвания и непълни стихове. Вергилий бил погребан близо до Неапол (Партенопея), на пътя към Путеоли и над гроба му била издълбана следната епиграма, която, както се говори, поетът сам си написал: “Mantua me genuit, Calabri rapuere; tenet nunc / Parthenope, cecini pascua, rura, duces” (В Мантуа аз се родих, сред калабри умрях, а почивам / в Партенопея. Възпях пасбища, ниви, царе).

ВЕРГИЛИЙ, ГАЙ - римски политик, претор в 62 г. пр. Хр. заедно с Квинт Тулий Цицерон. През 61 - 58 г. пр. Хр. като пропретор бил наместник на провинция Сицилия.

ВЕРГИЛИЙ, МАРК - римски политик, народен трибун през 87 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 179).

ВЕРГИНИЯ - дъщеря на Луций Вергиний, която се отличавала със своята хубост. В нея се влюбил децемвирът Апий Клавдий. Той използвал веднъж отсъствието на баща и от града и накарал своя клиент Марк Клавдий да я доведе пред съдийския му трибунал и да предяви господарски права върху нея, понеже уж била дъщеря на една от неговите робини и като дете била подставена на съпругата на Луций Вергиний. Само по настояване на народа, който бил осведомен затова от годеника и Ицилий, той се съгласил да я върне на семейството и, докато се разреши окончателно спорът за господарските права върху нея. А когато трябвало вече да произнесе своята присъда, се явил баща и заедно с нея в траурни дрехи. Апий се произнесъл, че Клавдий има право да я отведе в своя дом като робиня. Тогава баща и я прегърнал и същевременно и забил нож в гърдите.

ВЕРЕС - римски държавен деец, пропретор на Сицилия, който в продължение на цели три години (72 - 70 г. пр. Хр.) ограбвал провинцията по най-безбожен начин. Сицилианците се оплакали в Рим от него (70 г. пр. Хр.) и Цицерон водел процеса против Верес толкова успешно, че той загубил всяка надежда за спасение и доброволно отишъл на заточение.

ВЕРНА - роб, роден и израснал в дома на господаря си.

ВЕРОНИЙ - река в Галия, днес Авейрон.

ВЕРТУМН - първоначално етруско божество, което било бързо възприето в Рим, бог на вегетацията, на градините и на годишния кръговрат. Понеже римляните извеждали неговото име от лат. глагол verto (“превръщам”), му приписвали особената способност да възприема различни образи. Предрешен като старица, склонил хамадриадата Помона да му стане съпруга (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 642, 678).

ВЕРТУРИЙ КАЛВИН - римски консул в 321 г. пр. Хр. заедно със Спурий Постумий Албин.

ВЕСПЕР - божество на вечерта; звездата Вечерница.

ВЕСТА - староиталийска богиня на домашното огнище и чистотата на семейния живот и оттук - закрилница на римското общество, схващано като една фамилия. Култът на Веста, отъждествявана с гръцката Хестия, възхожда към най-древните индоевропейски традиции и е един от най-старите в Рим. Според римските предания култът на Веста заедно със свещения огън били донесени в Италия от Еней. Жриците на богинята се наричали весталки - девици, които трябвало да служат в продължение на 30 години и се радвали на особена почит в Рим, а за нарушение на целомъдрието си били заравяни живи. В храма на Веста - кръгла постройка в югоизточната част на Форума, свързана с някогашния царски дворец (Regia) - жриците весталки съхранявали вечния огън и предметите на държавния култ. Те бдели огънят на Веста да не угасне, тъй като в него римляните виждали залога за благополучието на държавата. Весталките били подчинени на върховния жрец, с когото живеели в служебно жилище близо до храма на богинята. Когато Август станал и върховен жрец, за да не се премества в старата базилика на форума, издигнал до своя дворец на Палатинския хълм нов храм на Веста (Vesta Palatina). Най-голямата държавна светиня, до която достъп имала само една от весталките, била дървената статуя на Палада (Паладиум), която според легендата била донесена от Еней и спътниците му от Троя (Вергилий, “Енеида” I, 292; II, 296, 567; IX, 258; Овидий, “Метаморфози”, ХV 730, 778, 863; “Писма от Понта” IV, 13, 29; Ливий, I, 20; ХХІІ, 10).

ВЕСТАЛИС - центурион на първата манипула на. римския ле­гион, който завоювал град Епис (днешна Тулча в Румъния), потомък на Дон[ус], келтски вожд от Котийските Алпи. Бил изпратен в Томи и други черноморски градове да ги включ­ва в римската провинция (Овидий, “Писма от Понта” IV, 7, 1; 7, 6; 7, 16; 7, 53).

ВЕСТАЛКИ - жриците-служителки на богиня Веста в древния Рим. Длъжността на весталките била да поддържат свещения огън в храма на богинята Веста. За весталки били избирани момичета от знатни семейства на възраст между 6 и 10 години, които били задължени в продължение на 30 години да служат в храма на богинята, като запазят своята девственост; след изтичането на този срок те можели да встъпят в брак, но това рядко ставало, понеже римляните вярвали, че омъжената весталка носи нещастие в семейството. В древни времена весталките били избирани от самия цар, който бил и върховен жрец. Облечени и забулени в бяло, с диадема на главата, те извършвали обредите и се молели за благото на Римската държава. Ползували се с голяма почит и много привилегии, а личността им била неприкосновена. Дори консулите им давали път‚ а при среща с осъден на смърт той бивал помилван. За нарушение на обета за целомъдрие весталките били зазиждани живи в подземието на Квиринала или хвърляни от Тарпейската скала. Храмът на Веста бил свързан с Регията, някогашния царски дворец, където пребивавал великият понтифекс‚ който ръководел колегията на весталките, имал над тях бащина власт и осъждал на телесно наказание тази‚ която допуснела да загасне свещеният огън‚ а нарушилата целомъдрие - на смърт (Ливий, I, 3; V, 39-40).

ВЕТЕРАН - всеки римски войник, който е изслужил военната си служба и е уволнен с почетен документ. Ветераните на пълководците от гражданските войни през I в. пр. Хр. били щедро награждавани със земи заради верността си. Когато държавата била в голяма военна опасност, римляните прибягвали и до ветерански набор (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 59).

ВЕТИЙ ВЕТИАН, КВИНТ - съдебен оратор на племето марси (Цицерон, “Брут”, 169).

ВЕТУРИЙ ФИЛОН, ЛУЦИЙ - римски консул през 206 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 57).

ВЕТУРИЯ - майката на Гней Марций Кориолан, повела римските матрони към неговия лагер, когато той се готвел да нападне Рим, и го убедила да прекрати войната (Ливий, IІ, 40).

ВИА АПИА - Апиевият път, главната пътна артерия в южната част на Италия, която водела от Порта Капена в Рим на юг до Капуа в Кампания, а по времето на император Траян била удължена през Беневентум и Тарент до Брундизиум. Апиевият път бил построен от Апий Клавдий Цек по времето на цензорството му през 312 г. пр. Хр. (Овидий, “Писма от Понта” I, 8, 68; Ливий, XХІІ, 1; ХХІІ, 15).

ВИА ЛАТИНА - Латинският път, който свързвал Рим с Капуа.

ВИА САКРА - “Свещеният път”, улица в Рим, водеща през форума към храма на Юпитер Капитолийски.

ВИА ФЛАМИНИА - “Фламиниевият път”, който водел от Рим през Апенините до долината на река Пад (днес По).

ВИБОН (VIBO VALENTINA) - град в областта Брутий на брега на Тиренско море, днес Бивона. Първоначално се наричал Хипоний, тъй като бил основан от гръцки преселници.

ВИГЕЛИЙ, МАРК - ученик на Панеций (Цицерон, “За оратора”, III, 78).

ВИЗАНТИОН - вж. Бизантион.

ВИЗЕЛИЙ ВАРОН - братовчед на Цицерон, син на Гай Акулеон (Цицерон, “Брут”, 264).

ВИКА ПОТА - “Могъща победителка”, първоначалното име на богинята на победата Виктория (Ливий, IІ, 7).

ВИКТОРИЯ - римската богинята на победата, отъждествявана с гръцката Нике. Била изобразявана с криле и лаврови венци или палмово клонче в ръка, стъпила върху кълбо, което представя земния глобус. Храмът й в Рим се намирал на Палатинския хълм.

ВИЛИЙ ТАПУЛ, ПУБЛИЙ - римски пратеник, изпълнявал редица дипломатически мисии: през 197 - 196 г. пр. Хр. в Гърция, през 196 г. пр. Хр. при Антиох ІІІ в Лизимахия и при Евмен ІІ в Пергам, както и при Ханибал в Ефес (Ливий, XХХV, 13-14).

ВИНДИКТА - преторски жезъл на освобождението. Робът, докоснат по главата от претора с такъв жезъл, ставал свободен (Ливий, IІ, 5).

ВИНЕА - подвижен дървен навес с двускатен покрив и плетени стени, предпазван от подпалване с кожи и мокри торби. Бил употребяван при обсада (Ливий, XХІІІ, 18).

ВИНО - основно питие в античния свят. Древните гърци и римляни не пиели чисто вино, а смесвали виното с вода, обикновено 1 част вино и две части вода. Виното било съхранявано в глинени амфори, чийто отвор бил запечатван с гипс и върху които били обозначавани видът и годината на производството. Преди пиене шийката на бутилка се счупвала с удар на секира.

ВИПСАНИЯ АГРИПИНА - дъщеря на Агрипа, съпруга на Тиберий.

ВИРБИЙ - италийското име на Иполит, което му дала Диана, когато, след като го съживил Ескулап, тя му променила образа (Овидий, “Метаморфози”, ХV 544).

ВИРИАТ - предводителят на продължилото десет години (150 - 141 г. пр. Хр.) въстание на лузитанците против римското господство в Испания (Цицерон, “Брут”, 84).

ВИРИДОМАР - цар на племето инсубри, убит в 222 г. пр. Хр. в сражение с римския пълководец Марк Клавдий Марцел.

ВИСПИЛОН, Квинт Лукреций - известен римски съдебен оратор (Цицерон, “Брут”, 178).

ВИТЕЛИИ - римски род, участвувал в заговора за връщането на Тарквиниите (Ливий, IІ, 3; ІІ, 7).

ВИТЕЛИЙ - един от четиримата братя Вителии, чичо на им­ператор Тиберий (Овидий, “Писма от Понта” IV, 7, 27).

ВИТИНИЯ - етническа област в Северозападна Мала Азия, която е разделена от Европа само чрез Босфора, населявана от траки в древността. Граничела на север с Черно море, на юг с Галатия и Фригия‚ на запад с Мизия‚ а на изток с Пафлагония. Организираното тук Витинско царство било завещано от последния си цар Никомед IV Филопатор на римляните (75 г. пр. Хр.). След победата над Митридат Гней Помпей обединил Понт и Витиния (64 г. пр. Хр.) и уредил тяхното управление със специален закон, а Август ги превърнал в проконсулска провинция (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

ВИТИС - жезъл, направен от преплетени лозови пръчки, отличителен белег на центуриона, с който той си служел при наказание на провинилите се войници.

ВИЦЕТИЯ - град в Северна Италия, днес Виченца.

ВОДЕН ОРГАН - музикален инструмент, изобретен от александрийския механик Ктезибий. Състоял се от различен брой тръби, често разположени на няколко реда, свързани с клавиатура, в които се нагнетявал въздух посредством водна помпа или чрез ръчната сила на роби.

ВОЕНЕН ТРИБУН - висш офицер в римската армия, началник на отделен легион. По време на републиката във всеки легион трибуните били шестима и се редували при изпълнение на задълженията си, които били предимно военноадминистративни и стопански, но не и юридически. Всеки трибун управлявал легиона в продължение на два месеца. Те се избирали от конническото съсловие и службата им била началото на римската военна кариера (Салутий, “Югуртинската война”, 59; “Заговорът на Катилина”, 59; Ливий, V, 38; V, 47-48; VІІ, 10; VІІ, 26; VІІІ, 6; ХХІІ, 14; ХХІІ, 38; ХХІІ, 49-50; ХХV, 23).

ВОЗАГ - планина в Германия, днес Вогези.

ВОЛЕЗ - сабинска форма на името Валерий, бащата на Ва­лерий Попликола, родоначалника на Валериевия род (Овидий, “Писма от Понта” III, 2, 105).

ВОЛОВАР - съзвездие близо до Колата (Голямата мечка), на гръцки Боотес. Снишава се бавно, сякаш не иска да изостави Колата (Овидий, “Метаморфози”, II 176; VIII 207; Х 447).

ВОЛСКИ - староиталийско племе в Лациум, живяло по двата бряга на река Ларис до Тиренско море. Водели чести войни с Рим и едва в 338 г. пр. Хр. били напълно подчинени и получили статут на римски съюзници (Вергилий, “Енеида” XI, 463, 498, 546, 801, 898; Ливий, I, 53; ІІ, 34-40; VІІ, 26; VІІІ, 5).

ВОЛСКИ ГЛАВИ - улица или квартал в десетия район на Рим.

ВОЛСКИ ПАЗАР (FORUM BOARIUM) - основният пазар за добитък в древния Рим. Намирал се между Тибър и Палатин, на юг от пазара за зеленчуци. Там е бил издигнат “Великият олтар” на Херкулес (Ara Maxima) в чест на победата му над Как, който се опитал да му открадне стадата на Герион.

ВОЛТУРН - река в северна Кампания, северно от Неапол (Овидий, “Метаморфози”, ХV 714; Вергилий, “Енеида” VII, 729; Ливий, XХІІ, 14-15; ХХІІІ, 14; ХХІІІ, 17).

ВОЛТУРН - югоизточен вятър, духащ откъм планината Вултур, която се намирала на границата между Апулия, Лукания и Самниум (Ливий, XХІІ, 43; ХХІІ, 46).

ВОЛУЗ - рутулски герой (Вергилий, “Енеида” ХI, 463).

ВОЛУМНИЯ - съпругата на Гней Марций Кориолан (Ливий, IІ, 40).

ВОЛЦИ - многолюдно и важно келтско племе, уседнало в Галия. между река Рона, Севенските планини, река Гарона и Пиренеите, в днешната област Лангедок. В състава на волците влизат аремориците (на североизток) и волците-тектосаги (на югозапад). От името на волците произхожда името на днешен Уелс във Великобритания.

ВОСЪЧНИ МАСКИ - Восъчни отливки от лицата на предците, които знатните римляни съхранявали благоговейно и излагали в преддверията на домовете си в специални шкафове. Отделните маски били съединени с линии помежду им и по този начин представлявали родословното дърво. Под всяка маска били означени деянията, рангът и името на умрелия. Римляните почитали маските на предците си като закрилници на семейството и дома. При погребения специално подготвени хора си поставяли тези маски, за да можело целият род да съпроводи своя потомък, а броят на маските бил свидетелство за знатността и древността на даден род (Салустий, “Югуртинската война”, 4; “История”, кн. III, фрг. 48).

ВОСЪЧНИ ТАБЛИЧКИ - дъсчици, покрити с восък, върху които с острие (стилус) се издрасквали кратки бележки и писма. Плочки с написан върху тях текст, който имал характер на документ, били съединявани наедно и завързвани с връв, върху която били поставяни печатите на свидетелите.

ВУЛКАН - древен римски бог на разрушителния огън, отъждествяван с гръцкия Хефест и етруския Сетлунс. Той е и бог на ковашкото изкуство и на занаятите, за които е нужен огънят. Син на Юпитер (Зевс) и на Юнона (Хера). Той е изкусният майстор на украсата в двореца на бога на слънцето, изработил колесницата на Сол (Хелиос). Макар грозен и хром от рождение е съпруг на най-красивата, но невярна богиня Венера (Афродита). С помощта на Слънцето, което вижда всичко, открил нейната изневяра с Марс (Арес) и омотал двамата с изкусно изработената си мрежа в любовната им прегръдка. Баща на получовека-полузмей Ерихтоний, за когото поискал от Юпитер (Зевс) вечна младост, баща и на разбойника Перифет, който пресрещал пътниците и ги убивал с боздугана си. По молба на Тетида изковал оръжието на сина й Ахил. Върху щита му, необикновена художествена творба, изваял целия свят заедно с океана, земята, градовете и съзвездията. Древните вярвали, че живее във вулканите (оттам тяхното име) и че в тях се намират ковачниците му, където негови помощници са циклопите. Затова култът му бил поддържан във вулканични области, най-вече на остров Лемнос, откъдето е прозвището му лемнийски или лемниец, и на планината Етна в Сицилия. Неговото римско прозвище е Мулцибер - “размекващ желязото”, “леяр”. Негов е храмът на агората в Атина, погрешно наричан “Тезейон”. Римляните често изгаряли част от военната плячка, най-вече оръжието на враговете, в чест на Вулкан. Богът имал свой жрец - фламин, и се считало, че играе известна роля в магиите - приписвана му била способност да отсрочва с десет години повелите на съдбата. Празникът на бога на огъня Вулкан Вулканалии бил чествуван в Рим на 23 август. Римляните вярвали‚ че ако започнат работа срещу празника‚ ще им върви през цялата година (Вергилий, “Енеида” VII, 679; VIII, 197, 372, 394, 422, 536; Х, 243, 544; ХI, 440; Ливий, VІІІ, 10; ХХІІ, 10; Овидий, “Метаморфози”, II 6, 106, 757; IV 173 и сл., 185 и сл.; VII 437; IХ 266, 421, 423; ХII 614; ХIII 110; 292 и сл.; ХIV 533).

ВЪЛЧИ БОБ - вид бобово растение (Lupinus albus L.), което било извънредно евтино и служело за храна на крайно бедните хора.

Г

ГАБИИ - древен латински град между Рим и Пренесте със светилище на Юнона. Бил най-значителният град от Латинския съюз. Според преданието бил завладян с хитрост от последния римски цар Тарквиний Горди. След изгонването на владетелския род от Рим в този град потърсил убежище синът на Секст Тарквиний, но бил убит (Ливий, I, 53 - 54; І, 60; V, 49; ХХІІ, 14; ХХV, 1; ХХV, 9).

ГАБИНИ - жителите на Габии.

ГАБИНИЙ, АВЪЛ - римски консул в 58 г. пр. Хр., в 57 - 54 г. пр. Хр. наместник в Сирия.

ГАДЕС - град в Испания Бетика, южната част на Испания, днес Кадис, разположен в древността на три острова, на запад от Гибралтар, който в древността се наричал Гадески проток. Градът, основан може би още към 1100 г. пр. Хр. от финикийците, играл известна роля във войните, водени от различни картагенски военачалници на европейския континент (Ливий, XХVІІІ, 12).

ГАЗИУРА - град в Мала Азия, днес Тюркхал.

ГАЙ ГРАКХ - вж. Гракх, Гай Семпроний.

ГАЙЕТА - град на границата между Лациум и Кампания.

ГАЛ, ГАЙ АКВИЛИЙ - римски претор през 66 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 154).

ГАЛ, ГНЕЙ КОРНЕЛИЙ - римски оратор и поет-елегик (69 - 26 г. пр. Хр.), създател на римската елегия и любовна лирика, дър­жавник, приятел на Август и Вергилий. Като префект на Египет изпаднал в немилост пред Август и бил принуден да се самоубие. Автор на 4 книги с елегии, от които е запазен само един стих (Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 29; III, 9, 63; “Любовно изкуство” III, 334; “Средства против любовта” 765; “Тъги” II, 445; IV, 10, 53; V, 1, 17).

ГАЛАНТИДА - робиня на Алкмена. Превърната в невестулка, защото измамила богинята на раждането Илития, когато Юнона (Хера) искала тя да попречи на Алкмена да роди Херкулес. Макар и рядко, античните вярвали, че невестулките раждали малките си през устата Споменатата легенда е създадена, за да обясни това вярване (Овидий, “Метаморфози”, IХ 306 и сл., 316 и сл., 322 и сл.).

ГАЛАТЕЯ - нимфа, дъщеря на Нерей и Дорида, красива нереида. Името й на гръцки значи “млечнобялата”. Обикнала Ацид, но била безсилна да се избави от любовта на Полифем. Нея циклопът не можал да стигне, но се нахвърлил срещу нейния любим (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 738, 749, 789, 798, 839, 858, 869, 880, 898; “Любовни елегии” II, 11, 34).

ГАЛБА, ГАЙ СУЛПИЦИЙ - син на Сервий Сулпиций Галба, квестор през 120 г. пр. Хр., осъден през 110 г. пр. Хр. като един от онези, които получили подкуп от Югурта (Цицерон, “За оратора”, I, 239; “Брут”, 127, 128).

ГАЛБА, СЕРВИЙ СУЛПИЦИЙ - римски държавник (191 - 130 г. пр. Хр.), претор в Испания през 150 г. пр. Хр., веролом­но разправил се с лузитанците, консул през 144 г. пр. Хр., виден оратор (Цицерон, “За оратора”, I, 40, 58, 227, 228, 239, 240, 225; II, 9, 263; III, 28; “Брут”, 80, 82, 86-94, 98, 127, 295, 333).

ГАЛБА, СЕРВИЙ СУЛПИЦИЙ - римски император от юни 68 г. до януари 69 г. сл. Хр.

ГАЛЕАГРА - кула от укрепителната система на Сиракуза в северната част на града, близо до Трогиланското пристанище (Ливий, XХV, 23).

ГАЛЕЗ - река близо до Тарент.

ГАЛИ - малоазийски жреци на бо­гиня Кибела, които се самоскопявали.

ГАЛИ - народност, населявала в древността земите на днешна Франция, Белгия, Швейцария и част от Британските острови, които от римляните били наричани “гали”, а на своя език се наричали “келти”. През V в. пр. Хр. гали се установили в долината на река По, а в началото на IV в. пр. Хр. започнали да се придвижват на юг към Етрурия и достигнали до Рим. През 390 г. пр. Хр. галите нападнали и опожарили Рим, но не успели да завладеят крепостта на Капитолия (тъй като свещените гъски в храма на Юнона се разкрякали и събудили защитниците му), и се оттеглили, след като получили голям откуп. В 360 г. пр. Хр. галите отново нахлули в Лациум, но били отблъснати, а малко след това Луций Фурий Камил ги победил в решително сражение. В 332 г. пр. Хр. бил сключен мирен договор. По време на Втората пуническа война през 218 г. пр. Хр. Ханибал влязъл във връзка с племената в Южна Галия, покорени наскоро от Рим, и след като преминал Алпите, получил обещаната от тях подкрепа - те се влели в армията му и я увеличили повече от два пъти. След битката при Требия избухнало всеобщо въстание на келтските племена, но в същото време те водели тайни преговори с Рим, за да се осигурят срещу евентуални репресии при победа на Рим. Галите били окончателно покорени и превърнати в поданици на римска провинция от Гай Юлий Цезар в така наречените Галски войни от 58 до 51 г. пр. Хр. (Ливий, V, 38-49; VІІ, 9-10; VІІ, 25-26; ХХІ, 32; ХХІ, 38; ХХІІ, 1; ХХІІІ, 14; ХХІІ, 46; ХХХ, 32).

ГАЛИЙ, КВИНТ - кандидат за претор в 66 г. пр. Хр., обвинен в заговор, защитаван в съ­да от Цицерон (Цицерон, “Брут”, 277).

ГАЛИОН, ЛУЦИЙ ЮНИЙ - римски ретор, приятел на Овидий от юношески години (Овидий, “Писма от Понта” IV, 11, 1).

ГАЛИЯ - етническа област в Западна Европа, населявана от гали (келти) между Атлантическия океан, Рейн, Алпите, Средиземно море и Пиринеите. Те започнали нахлувания и заселвания в Северна Италия, по бреговете на Падан (днешната река По), която област римляните започнали да назовават Цизалпинска Галия (т. е. “отсам, южно от Алпите”), за разлика от Трансалпинска Галия (т. е. “отвъдалпийска”, северно от Алпите) на територията на днешна Франция, наречена още Gallia comata, “космата” Галия, тъй като тамошното население носело дълги коси. Около средата на II в. пр. Хр. Рим започнал своята експанзия в Галия и в резултат на походите на Кв. Фабий Максим и Гней Домиций Ахенобарб (125 - 118 г. пр. Хр.) била организирана на юг провинцията Нарбонска Галия. Римската експанзия в северните предели на Галия се осъществила с походите на Цезар (58 - 51 г. пр. Хр.). Август през 27 г. пр. н. е. превърнал Нарбонска Галия в сенатска провинция, а останалите земи поделил в трите императорски провинции: Лугдунска, Белгийска и Аквитанска Галия. (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 98; “Заговорът на Катилина”, 40, 42; Ливий, XХІІ, 43; ХХІІІ, 14; Овидий, “Метаморфози”, I 533).

ГАЛСКИ ЗАЛИВ - днешният Лионски залив (Ливий, XХVІ, 19).

ГАЛСКИТЕ МОГИЛИ - място в центъра на Рим, където според легендата галите изгаряли труповете на умрелите от епидемията, избухнала, докато обсаждали Капитолия през 390 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 14).

ГАНГ - индийска река и богът на реката, баща на нимфата Лимнея (Овидий, “Метаморфози”, II 249, IV 21, V 48, VI 637).

ГАНИМЕД - син на троянския цар Трос или Лаомедонт и на Калироя, най-красивият измежду всички смъртни, известен още като “детето от планината Ида” и Илиад (“троянецът”). Заради красо­тата му Зевс (Юпитер) пратил своята птица орела (или сам се превърнал на орел) да го похити и го взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. На латински името му било трансформирано в Катамит. Известни са негова статуя от Леохарес, гръб от старогръцко огледало с релеф “Орелът отвежда Ганимед”, теракотена статуя “Зевс и Ганимед” от Олимпия (Вергилий, “Енеида” I, 28; V, 252; Овидий, “Метаморфози”, Х 155 и сл., ХI 756; “Тъги” II, 406).

ГАРАМАНТИ - народ в Африка.

ГАРГАН - горист планински хребет в Северна Апулия (днес Монте Гаргано), врязан дълбоко в морето и затова изложен на силни ветрове.

ГАРГАРА - най-високият връх на троянската планина Ида и град в плодородната долина в полите на планината в Мизия, Мала Азия. Името често се използва и за цялата област Мизия (Овидий, “Героини” XVI, 109; “Любовно изкуство” I, 57).

ГАРГАФИЯ - долина в Беотия с извор, свещен на Диана (Овидий, “Метаморфози”, III 156 и сл.).

ГАРГОНИЙ, ГАЙ - римски оратор (Цицерон, “Брут”, 180).

ГЕГАНИИ - римски род, който извеждал произхода си от Алба Лонга (Ливий, I, 30).

ГЕГАНИЙ МАЦЕРИН, ТИТ - римски консул в 492 г. пр. Хр. заедно с Публий Мануций Аугурин (Ливий, IІ, 34).

ГЕЗОРИАК - селище на Атлантическото крайбрежие, днес Булон-сюр-Мер.

ГЕЛА - град в Сицилия на едноименната река (Вергилий, “Енеида” III, 701).

ГЕЛИЙ - римски аналист.

ГЕЛИЙ ПОПЛИКОЛА, ЛУЦИЙ - известен римски оратор, вероятно баща на консула през 72 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 105, 174).

ГЕЛОНИ - скитско племе.

ГЕМОНИЯ - “стълбата на воплите”, склон на Капитолийския хълм към Тибър, по който свличали с куки телата на наказаните.

ГЕНИЙ - божество - създател на рода, после бог на мъжката сила, олицетворение на вътрешните сили и способности на мъжа. Смятало се, че всеки мъж има свой genius - дух покровител (покровителките на жените се наричали Юнони), който съпътствувал хората от рождението до смъртта им. Особено се почитал геният на бащата на семейството (pater familias). Освободените роби почитали гения на своя патрон. Свои гении - духове покровители - имали и градовете, местностите (genius loci), корпорациите, войнските части и т. н. Най-често геният бил представян в образа на змия или на юноша с рог на изобилието и чаша. На гения на Рим бил посветен на Капитолия щит, а на Форума имало негова статуя. През императорската епоха почитта към гения на императора добила важен политически смисъл, особено в подчинените на Рим територии (Ливий, XХІ, 52).

ГЕНУА - пристанище и търговски град на лигурите, завладян от Сципион Стари в 218 г. пр. Хр. (Ливий, XХІ, 32).

ГЕРАНА (ЕНОНА) - според мита пигмейска жена, която отхвърляла култа на боговете и особено на Юнона (Хера), затова богинята я превърнала в жерав и възбудила вечна вражда между тази птица и пигмеите.

ГЕРГОВИЯ - град в Келтска Галия, днес Жаржан, на територията на племето арверни, по-късно придаден към Аквитания, наляво от река Елавер (днес Алиер).

ГЕРЕОН - град на границата между Апулия и Саминиум, обсаждан продължително от Ханибал в 216 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 39; ХХІІ, 44).

ГЕРИОН (GERYONES) - великан с три тела, три глави, шест ръце и шест крака, син на Хризаор и Калироя, цар на намиращия се на най-западния край на Европа испански остров Еритея (“Червеникавият” остров, наречен така поради лъчите на залязващото слънце). Един от подвизите на Херкулес (Х подвиг) бил да отнеме стадото му от красиви добре угоени крави, които Герион пазел на острова си с помощта на двуглавото куче Ортос (брат на триглавия Цербер). Херкулес убил Герион и откарал стадото му, като минал през Испания, Алпите и продължил пътя си през Италия (Вергилий, “Енеида” VI, 289; VII, 662; VIII, 202; Овидий, “Метаморфози”, IХ 184; “Героини” IX, 91; Ливий, I, 7).

ГЕРМАНИ - многобройни древни племена, населявали Северна Европа, считани от римляните за изключително диви и войнствени. Тяхното име, изглежда, римляните научили от галите, с които германите граничели на запад. Първите сблъсквания с Рим предизвикало нахлуването на германските племена кимври и тевтони на юг в търсене на плодородни земи, с които се сражавал Гай Марий. По-късно срещу тях воювал Цезар по време на Галската война. Откакто Рим превърнал Рейн в своя граница с варварите, германската заплаха за държавата не загубила никога своята актуалност, тъй като германите често преминавали Рейн и опустошавали галските области. Август решил да ги подчини под властта си и благодарение на походите на Друз и Домиций (12 - 9 г. пр. Хр.) Германия била завзета от римляните чак до Елба. В 8 г. сл. Хр. обаче поради поражението на Публий Квинтилий Вар в Тевтобургската гора римляните се отдръпнали оттам‚ и Рейн отново станал граница между двете страни. Най-многобройни сведения за историята и бита на германите и военните им конфликти с Рим намираме в съчинението на Тацит “Германия”.

ГЕРМАНИК - вж. Друз Стари.

ГЕРМАНИЯ - обширна област в Северна Европа, населявана от дивите и войнствени германски племена. Рим успял да подчини част от тях и били организирани две провинции - Долна Германия на левия бряг на Рейн от планината Возаг до Конфлуент (днес Кобленц), и Горна Германия на левия бряг на Рейн от Конфлуент до морето.

ГЕТИ - тракийско племе, родствено на даките, населявало Добруджа и околните земи. Многобройни сведения за тях имаме от писмата на Овидий, изпратени по време на изгнанието му в Томи (Овидий “Писма от Понта” I, 5, 12; 62; 8, 55; 10, 32; II, 1, 19; 2, 93; 7, 31; III, 2, 37 и др.; Вергилий, “Енеида” VII, 604).

ГЕТУЛИ - многобройно и войнствено берберско племе, което населявало областта Гетулия във Вътрешна Либия и Северозападна Африка, южно от Мавритания, главно в пустинята между Малка Сирта и Атлантическия океан (на територията на южната част на днешно Мароко и Западна Сахара). Част от гетулите воювали срещу римляните и нумидийския цар Югурта (Ливий, XХІІІ, 18; ХХХ, 12).

ГЕТУЛИЯ - област в Северозападна Африка, южно от Мавритания (в южната част на днешно Мароко и Западна Сахара). Понякога се употребява и като синоним на Африка.

ГЕЯ (ГЕ) - богинята на Земята, олицетворение на земята, отговаря на латинската Телус.

ГИАР(ОС) (GYAROS) - един от Цикладските острови в Егейско море (Овидий, “Метаморфози”, V 252; VII 469; Вергилий, “Енеида” III, 76).

ГИАС (GYAS) - троянски герой, спътник на Еней (Вергилий, “Енеида” I, 222, 612; V, 118, 152, 160, 167, 169, 184, 223).

ГИГАНТИ - синове на Гея (Земята), змиекраки исполини. Нападнали Олимп, като накамарили една върху друга планините Оса и Пелион, но, надвити от Юпитер (Зевс) и другите олимпийци, били хвърлени с гръм в Тартар (подземното царство). От тяхната кръв произлязъл необуздания човешки род. Пиеридите възпяват борбата им, а Орфей - победата на Юпитер. Гигантомахията (“битката на гигантите” с боговете) е любим мотив на античното изобразително изкуство (Овидий, “Метаморфози”, I 152, 162, 184; V 318 и сл.; Х 150; “Тъги” IV, 7, 17; “Писма от Понта” IV, 8, 59).

ГИГАНТОМАХИЯ - борбата на боговете с гигантите, любима тема на античните художници и скулптори. Най-известен е фризът с релефи на големия олтар от Пергам от II в. пр. Хр.

ГИГЕС (ГИЕС, ГИАС) - един от сторъките гиганти, синове на Гея, които, за да достигнат Олимп, накамарили една върху друга тесалийските планини Оса и Пелион (Овидий, “Любовни елегии” П, 1, 12).

ГИМНАЗИОН - училище и спортно игрище за младежи в гръцките градове‚ едновременно с това място за срещи и разговори.

ГИПС - минерал, използван за измазване и боядисване. С гипс били белосвани и краката на робите, които се излагали за продан.

ГИТИУМ - крайморски град в Лакония, Гърция, днес Палиополис (Ливий, XХV, 13).

ГЛАБРИОН - вж. Ацилий Глабрион.

ГЛАВК - коринтски цар, син на Сизиф. Отглеждал кобили, на които пречел да раждат, и затова оскърбената Венера ги подлудила и те разкъсали своя господар.

ГЛАВК - рибар от близкия до Евбея град Антедона. След като вкусил от вълшебна билка, се хвърлил в морето, където Океан и Тетия го превърнали в морско божество с прорицателски дар, получовек-полуриба. Безумно обикнал Сцила, която вълшебницата Кирка превърнала от ревност в морско чудовище (Вергилий, “Енеида” VI, 36; Овидий, “Метаморфози”, VII 233; ХIII 904, 906; ХIV 9, 29, 68).

ГЛАВК - троянски герой, внук на Белерофонт (Вергилий, “Енеида” VI, 483).

ГЛАВКА - дъщерята на митическия коринтски цар Креонт, наричана още Креуза, за която искал да се ожени Язон, затова изоставената Медея й пратила дреха с отрова, с която изгорила нея, баща й и царския палат (Овидий, “Метаморфози”, VII 394).

ГЛАВЦИЯ, ГАЙ СЕРВИЛИЙ - римски политик, съратник на Сатурнин, претор през 100 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 249, 263; III, 164; “Брут”, 224).

ГЛАДИАТОРИ - професионални борци в Рим по етруски образец, обучавани в специални школи. Гладиаторите в повечето случаи били вербувани из средата на робите, пленниците и престъпниците и изобщо не се ползвали с добро име. Според облеклото и въоръжението си гладиаторите били разделяни на различни категории - мирмилони, траки, рециарии и т. н. Рециариите били въоръжени с мрежа, тризъбец и малък меч; секуторите - с шлемове с наочник, малък щит и меч; мирмилоните били тежко въоръжени; траките били също тежко въоръжени гладиатори с голям извит щит, крив меч и шлем, но без ризници. Сражаващите се гладиаторски двойки се определяли по жребий. Понякога оставали гладиатори извън жребия, които трябвало да се състезават с победителя.

ГЛАСУВАНЕ - в римския сенат се гласувало като сенаторите ставали от местата си и се присъединявали или към групата, която била “за”, или към другата група, която била “против”. В съда се гласувало чрез восъчни таблички, пускани в урна, като имало три възможни решения за изразяване мнението на съдията, записвани съкратено: „С” - condemno “осъждам”, „А” - absolvo “оправдавам” и „NL” - non liquet “не ми е ясен въпросът” (т. е. въздържал се).

ГЛАШАТАЙ - занятието на глашатая (лат. praeco, гр. keryx) е минавало за непочетно. Той е бил използван за всякакъв вид обществена разгласа, например за загубени вещи, избягали роби и др., но най-голям доход е получавал, като разпродавал на търг чрез наддаване разни вещи за държавна и частна сметка.

ГНАТОН - персонаж от комедията на Теренций “Евнух”, чието име се използва като синоним за паразит.

ГНОЗИЙСКИ - кнососки, принадлежащ на критския град Кносос, наричан на латински Гнозус, синоним на критски (Овидий, “Метаморфози”, VIII 40, 52, 144).

ГОЛЕМИЯТ КАНАЛ (CLOACA MAXIMA) - канал, водещ от Форума към Тибър. Отводнявал долината между Палатинския и Капитолийския хълм. Отначало минавал под повърхността, а пез ІІ в. пр. Хр. стените му били покрити със свод (Ливий, I, 56).

ГОЛЕМИЯТ ЦИРК (CIRCUS MAXIMUS) - най-значимият по размери и значение цирк в древния Рим. Намирал се в низината Мурция между Палатин и Авентин. Според преданието на това място се състояли празненствата, по време на които римските младежи похитили сабинските девойки. В средата на цирка се намирал подземният олтар на бог Консус, който римляните виждали само на празника му Консуалии, когато там се провеждали надбягвания с коне и мулета. Първоначално циркът бил построен от дърво, а по-късно - от камък. На дватна му завоя били издигнати конусовидни стълбове (metae), покрай които завивали колесниците. По времето на Август Големият Цирк побирал 60 хиляди зрители. Освен конни състезания в цирка се провеждали и гладиаторски борби, боеве с диви животни и мимически представления. Зад Цирка се намирал храм на Венера, а вероятно и храм на Меркурий.

ГОЛЯМАТА МЕЧКА - най-ясно видимото съзвездие на северното звездно небе. За жителите на нашия земен пояс не залязва зад хоризонта като зодиакалните съзвездия, според древните защото Юнона й забранила да се потапя в океана (вж. Калисто). Римските селяни оприличавали седемте й звезди на седем вършитбени вола (septem triones), поради близостта им до северния небесен полюс “студени Волове”, и наричали съзвездието още Колата (Овидий, “Метаморфози”, I 65; II 171 и сл., 528).

ГОМФИ - град в Тесалия (Северна Гърция) на границата с Епир.

ГОНИ - град в Тесалия (Северна Гърция), в западната част на долината Темпе, на десния бряг на река Пеней. Там се оттеглил Филип V след поражението си при Киноскефале (Ливий, XХХІІІ, 10).

ГОРГА - дъщеря на красивата царица Алтея, сестра на Мелеагър и Деянира, пощадена от Диана (Артемида) при превръщането на сестрите й мелеагриди в птици (Овидий, “Метаморфози”, VIII 543; “Любовно изкуство” II, 700).

ГОРГИЕВИ ФИГУРИ - фигури на речта, използвани от софиста Горгий от Леонтина: изоколон (равночленност), антитеза (противопоставяне) и хомойотелевтон (еднакво завършване).

ГОРГИЙ - прочут гръцки ретор и софист (485 - 380 г. пр. Хр.), родом от Леонтина. Ученик на Емпедокъл, пренесъл от Сицилия в Атина изкуството на красноречието (Цицерон, “За оратора”, I, 103; III, 59, 129; “Брут”, 30, 47, 292; “Ораторът”, 40, 165, 167, 175, 176).

ГОРГОНА - “Ужасната” Медуза, най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морския дракон Форкин (затова назовавани форкиниди, още горгони) и на китоподобната Кето. Най-напред била първа хубавица с красиви коси, които Минерва (Атина) превърнала в змии, когато Горгона била насилена в нейния храм от Нептун (Посейдон). Според един мит била майка на крилатия кон Пегас от Нептун, който се сближил с нея в образа на птица. Нейното лице вкаменявало всеки, който я погледнел. Персей й отсякъл главата, като се приближил заднем до нея и наблюдавал образа й отразен в щита си. От трупа й изскочили крилатият кон Пегас, великият Хризаор и змиите. Капките кръв от главата й, всмукани в либийския пясък, се превърнали в змии, животни и хора, дори богове. С главата на Горгона героят Персей превръща в камък неприятелите си: Атлант, в двореца на Цефей Финей и други неприятели. Скулптура върху западния фронтон на храма на Артемида в Керкира; релеф с главата на Медуза - “Медуза Ронданини”. (Овидий, “Метаморфози”, IV 743 и сл., 654 и сл., 779, 781, 794, 798 и сл.; V 177 и сл., 195, 199, 202, 209, 217, 230, 236 и сл., 242 и сл., 257, 312; VI 119 и сл.).

ГОРГОНИ - общо наименование на три крилати змиекоси сестри: безсмъртните Стено и Евриала и особено смъртната Медуза, които живеели на края на света отвъд Океана, близо до жилището на Нощта, и с ужасния си поглед преобръщали хората на камъни. Косите на Медуза били първоначално необикновено красиви, но Атина се подразнила от нея и ги превърнала в змии. Главата на Медуза била отсечена от Персей и дадена на Атина Палада, която я прикрепила отпред на щита си. От кръвта на убитата Медуза се родил крилатият кон Пегас (Вергилий, “Енеида” II, 616; VIII, 438; Овидий, “Тъги” IV, 7, 11; “Писма от Понта” IV, 8, 80; “Любовно изкуство” III, 504).

ГОРТИНА - през римско време главен град на остров Крит. Жителите на острова били прочути със стрелбата си на лък (Овидий, “Метаморфози”, VII 778).

ГРАДИВ - епитет на Марс, навярно поради големите му крачки или защото върви пръв в боя, от латински gradior “вървя” (Вергилий, “Енеида” III, 550; Овидий, “Любовно изкуство” II, 566; “Метаморфози”, VI 427, ХIV 818, ХV 863).

ГРАИ - старинно и поетическо име на гърците като героичен прадревен народ (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 241, 281, 402, 414, ХIV 164, 220).

ГРАЙСКИ - прилагателно име от граи, поетичен синоним на гръцки (Овидий, “Метаморфози”, IV 17; VII 214; ХII 64, 609; ХIII 326; ХV 10, 645).

ГРАКХ, ТИБЕРИЙ СЕМПРОНИЙ - автор на трагедии, от които са запазени само фрагменти (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 31).

ГРАКХ, ТИБЕРИЙ СЕМПРОНИЙ - римски политик, баща на Гай и Тиберий Гракх, роден около 220 г. пр. Хр., трибун в 187 г. пр. Хр., претор в 180 г. пр. Хр., консул в 177 г. и 163 г. пр. Хр., цензор в 169 г. пр. Хр. Съпруг на Корнелия, дъщерята на Сципион Африкански Стари (Цицерон, “За оратора”, I, 38, 211; “Брут”, 79, 170).

ГРАКХИ, ТИБЕРИЙ СЕМПРОНИЙ и ГАЙ СЕМПРОНИЙ - синове на Тиберий Семпроний Гракх, римски консул през 177 г. и 163 г. пр. Хр., и Корнелия, дъщерята на Луций Корнелий Сципион Африкански Стари, защитници на римския плебс и автори на демократични реформи. 1) Тиберий Семпроний Гракх (168 - 133 г. пр. Хр.) като народен трибун през 133 г. пр. Хр. застанал начело на демократичното движение в Рим. Отличаващ се с голямо ораторско дарование, той спечелил на своя страна римския плебс, оглавил партията на популарите и станал автор на ред демократични реформи, насочени към подобряването на положението на бедствуващите дребни земевладелци. Аграрните закони на Тиберий (наричани в римската традиция “Семпрониеви”) предвиждали ограничението на владението на обществена земя (т. нар. ager publicus) до 250 декара и изземването на разликите от едрите земевладелци, като иззетите земи трябвало да се разпределят между малоимотните и безимотните (пролетариите). Тези реформи създали голямо недоволство сред властвуващите оптимати - едри земевладелци, които използували всички средства, за да запазят богатствата и властта си. Когато в края на годината Тиберий се кандидатирал с голяма поддръжка в комициите за трибун за следната година, неговите политически противници го обвинили в стремеж към царската власт и начело с Публий Сципион Назика предизвикали убийството му пред Капитолийския храм. Били отменени всичките реформи, а положението на селяните и пролетариите се влошило. 2) Гай Семпроний Гракх (154 - 121 г. пр. Хр.) продължил делото на по-големия си брат Тиберий след убийството му през 133 г. пр. Хр. С ораторските си умения той успял отново да обедини около себе си римския плебс и като народен трибун през 123, 122 и 121 г. пр. Хр. провел демократич­ни реформи, като предложил редица закони, които целяли подобряване положението на плебса и съюзниците на Рим, като същевременно намалявали авторитета на сената и оптиматите. С това всял страх у патрициите, и това предизвикало убийството му след изтичане на третото му трибунство в 121 г. Реформаторската дейност на Тиберий, продължена и завършила със същите резултати от Гай Гракх, е върхът в развитието на демократичното движение в Рим, подавено с жестокост от оптиматите (Салустий, “Югуртинската война”, 42; “История”, кн. I, фрг. 17; Цицерон, “За оратора”, I, 38, 154; II, 106, 132, 169, 170, 269, 285; III, 214, 225, 226; “Брут”, 81, 95, 96, 99, 100, 103, 104, 107, 109, 110, 117, 125, 126, 128, 211, 222, 223, 296, 333; “Ораторът”, 233; Вергилий, “Енеида” VI, 842).

ГРАНИЙ, КВИНТ - глашатай, известен с остроумието си, герой на няколко Луцилиеви сатири (Цицерон, “За оратора”, II, 244, 254, 281, 282; “Брут”, 160, 172).

ГРАНИК - река в Троада, Северозападна Мала Азия, извираща от планината Ида, и богът на реката, син на Тетия, баща на Алексироя. Наричан е “двурог” или като речен бог, или защото се дели на два ръкава, преди да се влее в морето (Овидий, “Метаморфози”, ХI 763).

ГРАТИДИАН, МАРК МАРИЙ - син на трибуна Марк Гратидий, осиновен от брата на Гай Марий, претор през 86 и 82 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 178; II, 262; “Брут”, 168, 223).

ГРАТИДИЙ, МАРК - римски народен трибун през 109 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 168).

ГРАЦИИ - трите дъщери на Юпитер (Зевс) и океанидата Евринома, богини на прелестта, веселието и радостта, на гръцки Харити. Придружителки на Венера (Афродита), Дионис, Аполон и други богове: Аглая (от гръцки “блясък”), Ефросина (“веселие”), Талия (“разцвет”).

ГРАЦИЙ - поет от времето на Август, писал поеми за лова и ловните кучета (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 34).

ГРЕИ - “Стариците”, две дъщери на Форкин и Кето, сестри на горгоните, наричани като тях по баща си Форкиниди. Хубавобузи, но от рождение с бели коси, имали двете едно око и един зъб, с които си служили общо (Овидий, “Метаморфози”, IV 774).

ГРЕЦИН, ГАЙ (или ПУБЛИЙ) ПОМПОНИЙ - приятел на Овидий (Овидий, “Писма от Понта” I, 6, 3; 27, 47, 53; 6, 2; IV, 9, 1; 9, 59; 9, 69; 9, 75, 9,95).

ГРИНЕЙ - кентавър, който на сватбата на Пиритой убил лапитите Бротей и Ориос, самият убит от лапита Ексадий (Овидий, “Метаморфози”, ХII 258, 268).

ГРИНЕЙСКИ ЛЕС - свещена гора в Еолида, Мала Азия, край град Гриний, в която имало прочут храм на Аполон (Вергилий, “Енеида” IV, 345).

ГРИФОНИ - митологически животни с тяло на лъв и с крила и глава на орел. Според Херодот (IV, 13) те пазели цели планини от злато в северните страни.

ГЪЛЪБИ - според античната митология били свещени птици на Венера и теглели нейната колесница.

Д

ДАВЛИДА - добре укрепен град на планината Парнас в областта Фокида, Средна Гърция, където живеели траки, днес село Давлия. От него водел път към върховете на планината (Овидий, “Метаморфози”, V 276).

ДАВЛИДА - област във Фокида при едноименния град, където Прокна, сестрата на Филомела, била превърната в лястовица.

ДАКИ - тракийско племе, населявало областта Дакия.

ДАКИЯ - областта на даките, отговаряща приблизително на територията на съвременна Румъния. След успешните завоевателни походи на император Траян била превърната в римска провинция.

ДАМАСИХТОН - един от синовете на тиванската царица Ниоба, когото убил Феб със стрелата си (Овидий, “Метаморфози”, VI 254).

ДАМАСИПА - вж. Лициний Дамасипа, Луций.

ДАМИГЕРОН - маг, чието име се споменава от църковните писатели Тертулиан и Арнобий.

ДАМИП - лакедемонец, който по време на обсадата на Сиракуза в 214 г. пр. Хр. бил изпратен от обсадените да моли за помощ македонския цар Филип V и бил заловен от римляните (Ливий, XХV, 23).

ДАМОКЛОВ МЕЧ - меч, който сиракузкият тиранин Дионисий закрепил на конски косъм над главата на Дамокъл, за да покаже на каква опасност е изложен всеки владетел.

ДАМОН - учител на Перикъл по музика, откривател на лидийския лад (Цицерон, “За оратора”, III, 132).

ДАНАИДИ - петдесетте сестри, дъщери на Данай, наричани също Белиди (вж.) по името на дядо им Бел, които през първата си брачна нощ посекли свои­те женихи - синовете на Египт.

ДАНАЙ - основател на Аргос, син на Бел, брат на Египт, ба­ща на данаидите, който заповядал на дъщерите си да убият през първата си брачна нощ своите женихи (Овидий, “Любовно изкуство” I, 74).

ДАНАЙСКА КОЛОНАДА - портик, който об­граждал храма на Аполон на Палатинския хълм в Рим. Между колоните били разположени статуите на Данай и петдесетте му дъщери. Бил любимо място за срещи на влюбени.

ДАНАЙЦИ - синоним на аргосци и изобщо гърци според името на митичния основател на Аргос Данай. Употребата на имената данайци, ахейци и аргивци за всички гърци започва още от Омир и е честа, особено в поезията, през цялата античност (Вергилий, “Енеида” I, 30, 96, 598, 754; II, 5, 14, 36, 44, 49, 65, 71, 108, 117, 162, 170, 258, 276, 309, 327, 368, 370, 389, 396, 398, 413, 433, 440, 462, 466, 495, 505, 572, 617, 669, 757, 802; III 87, 288; IV, 425; V, 360, VI, 489, 519; Овидий, “Героини” I, 3; III, 86; 127; “Метаморфози”, ХII 13, 68; ХIII 91, 134, 181, 238; ХIV 467, 472).

ДАНАЯ - дъщеря на аргоския цар Акризий, който поради предсказание, че ще бъде убит от внука си, я затворил в желязна кула. Но Юпи­тер (Зевс) проникнал до нея във вид на златен дъжд и тя му ро­дила неустрашимия герой Персей (Вергилий, “Енеида” VII, 410; “Метаморфози”, IV 611; V 1; VI 113; ХI 117; “Любовни елегии” II, 19, 27; III, 4, 21; “Тъги” II, 401).

ДАНУБИЙ - име на горното течение на Дунав, по-късно дадено на цялата река.

ДАРДАН - маг, възпят заедно с Аполобекс от Демокрит. Възможно е да се отъждестви с легендарния основател на Троя.

ДАРДАН - син на Юпитер и Електра, основател на Троя и родоначалник на троянците (Вергилий, “Енеида” II, 787; III, 167, 504; IV, 163, 364, 504; VI, 650; VII, 206, 240; VIII, 13, 134; ХI, 266).

ДАРДАНИ - многолюдно илирийско племе, населявало Горна Мизия (днешна Сърбия).

ДАРДАНИД - прозвище на Еней като потомък на митическия родо­началник на троянците Дардан (Вергилий, “Енеида” XII, 775; Овидий, “Героини” VII, 1).

ДАРДАНИДИ - име на троянците като потомци на Дардан (Вергилий, “Енеида” I, 560; II, 59, 72, 242, 445; III, 94; V, 386, 576, 622; VI, 85, 482; VII, 195; IX, 293).

ДАРДАНИЯ - област на север от Троада, наречена по името на Дардан. Често името се използва и като синоним на Троя и Троада (Вергилий, “Енеида” II, 281, 325; III, 52, 156; VI, 65; Овидий, “Героини” XVI, 333).

ДАРДАНСКИ - прилагателно име от Дардан, син на Юпитер и Електра, митически основател на град Дардания в Троада и родоначалник на троянците, синоним на троянски. Понеже Еней се смята родоначалник на римляните (Ромул е негов потомък), Рим също се нарича дардански (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 335, 413; ХV 431).

ДАРЕС - спътник на Еней (Вергилий, “Енеида” V, 368, 375, 405, 417, 430, 439, 444, 456, 460, 463, 498, 475, 484).

ДАРИЙ I - персийски цар (521 - 482 г. пр. Хр.), син на Хистасп, започнал през 492 г. прочутите Гръко-персийски войни.

ДАРИЙ III - персийки цар (336 - 330 г. пр. Хр.), когото Александър Македонски победил и заповядал да го погребат с почести. Овидий, “Тъги” III, 5, 40.

ДАУН - митически цар на Япигия, област в Апулия, затова наричан япигец. Оказал прием на Диомед, когато той слязъл с гръцки колонисти на италийския бряг, и му дал дъщеря си за жена. Баща (или дядо?) на Турн (Вергилий, “Енеида” Х 616; ХII, 22, 90; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 458, 511).

ДАУНИ - племе живяло в Апулия, според античната традиция от гръцки произход. Името на племето се свързвало с Даная, дъщерята на Акризий, която била достигнала до Италия и основала град Ардея, оженила се за Пилумн, предводителя на рутулите, и била баба на Турн.

ДАФНА - красива нимфа, дъщеря на тесалийския речен бог Пеней (затова наричана “пенейската нимфа”). Преследвана от влюбения в нея Аполон (Феб), тя се обърнала с молба към баща си да я спаси и той я превърнал в лавър (гр. daphne “лавър”) в момента, когато я настигнал преследвачът. Оттогава това е свещеното дърво на бога, с чиито клонки той окичвал косите, колчана и лирата си, а листата му според древните притежавали пророческа сила (Овидий, “Метаморфози”, I, 452-567; “Писма от Понта” II, 2, 79; “Метаморфози”, I 452, 490).

ДАФНИС - син на Меркурий (Хермес) и нимфа, красив млад овчар на планината Ида в Мала Азия, любимец на Пан, основоположник на буколическата песен, превърнат в камък от влюбената в него ревнива нимфа Ехенаида. Посветен му е буколическият роман “Дафнис и Хлоя” от Лонг (Овидий, “Метаморфози”, IV 276; “Любовно изкуство” I, 732).

ДВАНАДЕСЕТ ЧЕРТИ - римска игра, сходна с таблата, играна с черни и бели пулове, които се местели според хвърляния на зарове върху дъска, разчертана на 24 участъка - по дванадесет от двете страни, разделени на групи по шест, точна както при таблата.

ДВАНАДЕСЕТТЕ ТАБЛИЦИ - вж. Закони на дванадесетте таблици.

ДВУРОГИЯТ - прозвище на бог Бакх.

ДЕВИЦА - вж. Аква Вирго.

ДЕВКАЛИОН - син на титана Прометей, цар на тесалийска Фтия, съпруг на Пира, която спечелил след редица изпитания, чрез сина си Хелен родоначалник на елините. В гръцкия мит той съответства на библейския Ной, останал заедно с жена си пощаден от потопа. Двамата съпрузи като верни почитатели на боговете се спасили единствени с кораб от световния потоп, чрез който Зевс (Юпитер) погубил покварените хора. След потопа корабът бил откаран на планината Парнас. Девкалион помолил Юпитер или Темида (която имала светилище на Парнас) да му каже по какъв начин може да се възстанови загиналото от потопа човечество. Бил му даден съвет заедно със съпругата си Пира да хвърля зад себе си камъни (“костите на великата майка”). Камъните, които хвърлял зад себе си Девкалион, се превърнали в мъже, а тия, които хвърляла Пира - в жени Може би този мит е създаден поради игрословието на гръцки: laos - “хора”, “народ”, laas - “камък” (Овидий, “Героини” 15, 167; “Метаморфози”, I 318, 350, 391, 398 и сл.).

ДЕДАЛ - изкусен митичен архитект, механик и скулптор от Атина. Понеже от завист хвърлил от Акропола ученика си Пердикс, принудил се да избяга на остров Крит при цар Минос и там построил Лабиринта за чудовището Минотавър. Минос го задържал на острова заедно със сина му Икар, за да не издаде тайната на Лабиринта, но той се опитал да избяга по въздуха от пленничеството си. Скрепил с во­сък пера и направил изкуствени крила за себе си и за сина си Икар, с които двамата полетели от Крит. По пътя Икар, въпреки предупрежденията на баща си, поискал да се изкачи по-нависоко, слънчевата светлина стопила восъка на крилете му и той се сгромолясал в морето, което по името му било назовано Икарийско. Дедал летял близо до повърхността на земята и успял да достигне благополучно в Сицилия при цар Кокал, чиито дъщери го удавили в басейн с гореща вода (Вергилий, “Енеида” VI, 14, 28, 32; Овидий, “Героини” XVIII, 49; “Тъги” III, 4, 21; 8, 6; “Метаморфози”, VIII 159 и сл., 166, 183, 188 и сл., 240, 250, 261 и сл.; IХ 742).

ДЕДАЛИОН - син на Луцифер, брат на Кеик, баща на Хиона, от скръб по дъщеря си, която загинала от стрелата на Диана (Артемида), скочил от върха на Парнас, но Аполон го превърнал в ястреб и така му спасил живота (Овидий, “Метаморфози”, ХI 295, 340).

ДЕИДАМЕЯ - една от дъщерите на Ликомед от осиров Скирос. Станала съпруга на Ахил, когато той пребивавал на острова, преоблечен в женски дрехи, и родила от него син Неоптолем (Овидий, “Любовно изкуство” I, 682).

ДЕИФОБ - син на Приам и Хекуба, брат на Хектор и Парис. Оженил се за Елена след смъртта на Парис.(Вергилий, “Енеида” II, 311; VI, 35, 494, 499, 500, 544; Овидий, “Героини” V, 94; XVI, 362; “Метаморфози”, ХII 547).

ДЕЙОНА - майка на Милет, митическия основател на едноименния град в Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, IХ 443).

ДЕЙОПЕЯ - нимфа (Вергилий, “Енеида” I, 72; IV, 450).

ДЕЙОТАР - тетрарх на Галатия, управлявал Западна Галатия. Воювал на страната на Помпей и затова Цезар го отстранил от престола. Марк Антоний чрез жена си Фулвия го възстановил срещу голяма сума (Цицерон, “Брут”, 27).

ДЕКУМАНСКА ПОРТА - главната порта на римския лагер. При нея била разположена десетата кохорта на легиона, а самата порта била обърната към противника.

ДЕКУРИОН - член на местния съвет (сенат) в градовете. По време на императорската епоха във всички по-големи провинциални градове били учредени такива длъжности. Декуриони на латински се именували и членовете на градските съвети в гръцките и елинистическите градове, на гръцки булевти. За заемането на длъжността декурион през императорската епоха бил необходим имуществен ценз, най-често от 100 хиляди сестерции.

ДЕКУРИЯ - десятка, най-малкото подразделение в римската конница (Ливий, XХІІ, 38).

ДЕЛИЕЦ, делийски бог - прозвища на бог Феб Аполон от името на родния му остров Делос (Овидий, “Метаморфози”, I 454, V 329, VI 251, ХI 174, ХII 597, ХIII 650).

ДЕЛИЯ - прозвище на богиня Диана (Артемида), получено от името на родния й остров Делос (Овидий, “Метаморфози”, V 639).

ДЕЛИЯ - първата възпявана любима на Тибул, която той на­рекъл с прякора на родената на остров Делос богиня Диана (Овидий, “Любовни елегии” III, 9, 31; “Героини” IV, 40).

ДЕЛОС - малък Цикладски остров южно от Евбея в Егейско море, в античността търговски център, свободно пристанище, пазар на роби и старо средище на култа на Аполон, днес Дилос. Според мита единствен от всички земи и морета дал подслон на Латона (Лето), когато наближило времето да роди божествените близнаци Аполон и Диана (Артемида), след като никоя страна, гряна от слънцето, не посмяла да приеме съперницата на ревнивата Юнона (Хера). От този момент скалистият остров, който дотогава странствувал непрекъснато сред вълните, уседнал, закрепен здраво за морското дъно, и станал наред с Делфи свещен на Аполон. Наричан, както и малкият остров при Сиракуза, още Ортигия - “пъдпъдъчият остров” (Овидий, “Метаморфози”, III 597; VI 189, 333; VIII 221; IХ 332; ХV 336, 540 и сл.; Вергилий, “Енеида” IV, 144).

ДЕЛФИ - град във Фокида в подножието на планината Парнас, с най-прочутия през древността “делфийски оракул”, първоначално на Темида, после на Аполон, и с храма на Аполон, днес в развалини при село Кастри. В средата на храма се намирал свещеният на бога полукръгъл камък омфалос (на гръцки “пъп”), запазен до днес, където според древните бил центърът на земята. Плутарх предава, че два орела, излетели от двата края на земята към Делфи, се срещнали точно на това място. Божеските отговори давала пророчицата Пития, наречена по името на змея Питон, убит от Аполон. Тя, като дъвчела лаврови листа и седяла на тринога върху пукнатина на почвата, от която излизали упойващи пари, произнасяла в екстаз несвързани думи, които жреците възвестявали в двусмислена реч като волята на Аполон. До оракула се допитвали по частни, военни, политически и други въпроси не само обикновените граждани, но често и фараони, царе и императори, като отговорите били от важно значение не само за Гърция. С времето Делфи се издигнал като търговски, занаятчийски и финансов център, наблизо до него празнували на всеки четири години прочутите Питийски игри. Питагор нарича града “моето Делфи” поради мъдростта, която възвестявали от него боговете. Освен храма при археологическите разкопки са разкрити стадионът, театърът, гимназионът, съкровищници на гръцки градове и други култови сгради с множество оброчни дарове - статуи, триноги и др. (Овидий, “Метаморфози”, I 372 и сл., 447, 515; II 543, 677; IХ 332; ХI 413; ХV 144; Ливий, I, 56; ХХІІІ, 14).

ДЕМАД - атински оратор и политик, противник на Демостен (Цицерон, “Брут”,36; “Ораторът”, 90).

ДЕМАРАТ - виден представител на рода на Бакхиадите, управлявал дълго време в Коринт. След свалянето на Бакхиадите и поемането на властта от тирана Кипсел (около 657 - 627 г. пр. Хр.) емигрирал в етруския град Тарквинии. Бил смятан за баща на римския цар Тарквиний Стари (Ливий, I, 34).

ДЕМЕТРА - гръцка богиня на плодородието и земеделието, майка на Персефона. Главният и култов център бил Елевзин, където в чест на Деметра и Персефона се провеждали прочутите Елевзински мистерии. Деметра се отъждествявала с римската Церера.

ДЕМЕТРИЙ - кинически философ от I в. сл. Хр., съвременник и приятел на Сенека.

ДЕМЕТРИЙ ОТ ФАЛЕРОН - гръцки философ, оратор и държавник (351 - 283 г. пр. Хр.), ученик на Теофраст, упра­вител на Атина (318 - 307 г. пр. Хр.). След изгонването си от Атина отишъл като съветник на Птолемей I и станал инициатор на създаването на Александрийс­ката библиотека (Цицерон, “За оратора”, II, 95; “Брут”, 37, 285; “Ораторът”, 92, 94).

ДЕМЕТРИЙ ПОЛИОРКЕТ (“ГРАДООБСАДИТЕЛ”) - прочут пълководец (337 - 283 г. пр. Хр.), син на Антигон I Монофталм и Стратоника, получил прякора си при обсадата на Родос (305 г. пр н. е), който превзел с помощта на гигантски обсадни съоръжения.

ДЕМЕТРИЙ СИРИЕЦЪТ - учител по реторика в Атина по време на пътешествието на Цицерон (Цицерон, “Брут”, 315).

ДЕМОДОК - троянски герой (Вергилий, “Енеида” Х, 413).

ДЕМОКРИТ - гръцки философ-атомист от Абдера (460 - 380 г. пр. Хр.). От произведенията му са запазени само фрагменти (Цицерон, “За оратора”, I, 49; II, 194, 235; III, 56; “Ораторът”, 67).

ДЕМОЛЕЙ - гръцки герой, убит от Еней (Вергилий, “Енеида” V, 260, 256).

ДЕМОЛЕОНТ - кентавър, убит от Пелей на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 355, 368).

ДЕМОСТЕН - гръцки оратор, роден в Атина (384 - 322 г. пр. Хр.). Майсторството му е в съчетаването на неподправена страст и убедителност със съвършено владеене на реторическите похвати. Смятан е още в древността за най-забележителния представител на публичното красноречие. Неговите най-известни речи (Олинтийски речи, Филипики) са свързани с активната му дейност като ръководител на антимакедонската партия в Атина срещу македонската експанзия в Гърция през ІV в. пр. Хр. Когато македонският военачалник Антипатър поискал в 322 г. пр. Хр. от атиняните да му предадат Демостен, който не само ги подбудил да въстанат, но и се опитал да създаде съюз между малките гръцки държави против Македония, той избягал в храма на Посейдон на остров Калаврия и погълнал смъртоносна отрова (Цицерон, “За оратора”, I, 58, 88, 89, 260; II, 94; III, 28, 71, 213; “Брут”, 35, 66, 121, 183, 141, 142, 191, 285, 286, 290; “Ораторът”, 6, 15, 23, 26, 27, 29, 56, 57, 90, 104, 105, 110, 111, 133, 136, 151, 226, 234, 235).

ДЕМОФИЛА (ДЕМО) - едно от имената на Кумската Сибила.

ДЕМОФООНТ - син на Тезей и Федра. Когато на връ­щане от Троя се озовал на бистонийския бряг, царицата на бистоните Филида го приела в дома си и се влюбила в него. Тя го пуснала да отиде в родината си само за един месец, но понеже той не спазил този срок, тя се обесила поради мисълта, че й е изневерил. Но боговете я превърнали в бадемово дърво. Когато Демофоонт скоро след това се завърнал и прегърнал ствола на дървото, то разцъфтяло, преди още да се разлисти. Митът обяснява защо бадемът най-напред цъфти, а после се раз­листва (Овидий, “Любовно изкуство” II, 353; “Средства против любовта” 597).

ДЕМОХАР - атински политик и оратор, племенник на Демостен, оглавил след смъртта на последния антимакедонската партия (Цицерон, “За оратора”, II, 96; “Брут”, 286).

ДЕНАРИЙ - римска монета, равна на десет аса или четири сестерции.

ДЕНТАТ, КУРИЙ - вж. Курий Дентат.

ДЕО - краткото галено име на Деметра (Овидий, “Метаморфози”, VIII 758).

ДЕОИДА - дъщерята на Део, т. е. Прозерпина (Овидий, “Метаморфози”, VI 114).

ДЕРКЕТА (ДЕРКЕТО) - наричана още Атаргата, сирийска богиня на майчинството и плодородието, оприличавана на гръцката Афродита. От срам за любовта си със сирийски младеж, от когото родила Семирамида, се хвърлила в езеро и се превърнала в риба. Изобразявана като жена с рибя опашка (Овидий, “Метаморфози”, IV 44).

ДЕЦЕМВИРИ - название на различни колегии, състоящи се от десет души. Decem viri stlitibus iudicandis били десетчленна съдебна колегия по разрешаване на граждански спорове. Decemviri sacris faciundis били жреческа колегия, която съхранявала и тълкувала сибилинските книги, отговаряла за култовете на новите божества в Рим и се грижела за провеждане на лектистерниумите (Ливий, XХІ, 52; ХХІІ, 1; ХХІІ, 9-10).

ДЕЦИЙ МУС, ПУБЛИЙ - римски държавник и пълководец, консул в 312 и 308 г. пр. Хр., син на загиналия във войната със латините Публий Деций Мус. Подобно на баща си се пожертвал в сражението при Сентин (306 г. пр. Хр.), когато командваното от него крило се огъвало под напора на галските бойни колесници.

ДЕЦИЙ МУС, ПУБЛИЙ - римски пълководец. Като военен трибун се отличил във войната срещу самнитите в 343 г. пр. Хр. Във войната с латините (340 - 339 г. пр. Хр.) доброволно се пожертвал на сенките на умрелите и на майката-земя, като се втурнал всред неприятелите, щом забелязал, че неговите войски се разколебали, и по този начин осигурил победата на римляните (Ливий, VІІІ, 9-10).

ДЕЦИЙ, ПУБЛИЙ - римски политик, трибун в 120 г. пр. Хр., обвинител на Луций Опимий в разправа над Гай Гракх (Цицерон, “За оратора”, II, 132, 134, 135 (?); “Брут”, 108).

ДЕЦИМ ЮНИЙ БРУТ - вж. Брут, Децим Юний.

ДЕЯНИРА - дъщеря на калидонския цар Ойней (затова наричана още Калидонида) и Алтея, сестра на Мелеагър, но избягнала заедно с Горга участта на останалите си сестри, които се превърнали в птици. Съпруга на Херкулес, , който, за да я спечели, трябвало да надвие речния бог Ахелой. Известно време младите съпрузи живели щастливо, родил им се син Хил. По-късно при преминаване на реката Евен кентавърът Нес се опитал да отвлече Деянира, за която дързост бил убит от героя. За да си отмъсти, пред смъртта си кентавърът предал на невестата дрехата си, напоена със собствената му кръв, уж като средство за любовна магия. Когато след време Деянира се измъчвала от ревност към Иола, дъщеря на цар Еврит, си послужила с дрехата на Нес и така причинила неволно мъчителната смърт на съпруга си (Овидий, “Метаморфози”, VIII 543; IХ 8, 119 и сл., 111, 137 и сл.).

ДИАНА - древна италийска богиня на лова, горите, животните и луната, оприличена на гръцката Артемида, а като богиня на луната - и със Селена и Изида. Дъщеря на Юпитер (Зевс) и Латона (затова наричана Латония, Латонина щерка), сестра-близначка на Феб Аполон. Според мита Латона (Лето) родила двамата близнаци на остров Делос, опряна на старо палмово дърво. Диана се родила първа и помагала на майка си при раждането на Аполон, затова към нея по-късно се обръщали за помощ родилките. Като девствена богиня и защитница на девойките е ревнителка за чистота и целомъдрие. За да избави оръженоската си нимфата Аретуза от преследванията на речния бог Алфей, й вдъхнала силата да се промъкне под Йонийско море и да се подаде чак в Сицилия. Наказвала жестоко престъпилите нейните повели, без да щади и своите нимфи: прогонила от себе си аркадката Калисто, която Юпитер прелъстил под образа на самата Диана. Често богинята на лесовете се къпела заедно с нимфите си в планински потоци и пещерни извори, като надвишавала нимфите на ръст с цяла глава. Като богиня на лова Диана носи къса до коленете туника без ръкави, опасала е пояс, като стрелец носи копие, лък и колчан със стрели. Тя е винаги придружена от дружките си, които й обричат своята обич и девство, една от тях е нейна оръженоска. Диана е безпощадна към смутителите на моминската й непорочност: понеже ловецът Актеон я видял гола в пещерния вир, ръснала в лицето му капки, чиято вълшебна сила го превърнала в елен, и така ловецът бил разкъсан от собствените си хрътове. За оскърбление на майчинството на Латона по нейна молба пронизала със стрелите си една след друга дъщерите на високомерната Ниоба. Подарила на Прокрида кучето Лелап, което надтичвало всяко животно, и копие, което улучвало безпогрешно целта си. Понеже калидонският цар Ойней при жертвоприношение на боговете оставил олтарите на Диана да гаснат без жертви, предизвикал нейния гняв и възмездие: тя пратила огромен глиган, който опустошавал страната, додето царският син Мелеагър устроил Калидонския лов и убил звяра. После заради глигана тя преследвала Мелеагър и рода му, всяла вражда между героите на Калидон: Мелеагър убил своите вуйчовци, братята на майка му Алтея, тя проклела техния убиец - сина си. След смъртта на Мелеагър и майка му богинята превърнала сестрите на калидонския герой (без две от тях) в птици. Наказала със смърт Хиона, задето дръзнала да се мери с нея по хубост, а от скръб по дъщеря си Дедалион се хвърлил от върха на Парнас. Разгневена, задето Агамемнон убил свещената й кошута, Диана попречила на събраната в Авлида гръцка флота да потегли за Троя, като спряла всички ветрове. Гадателят Калхант възвестил, че богинята иска в жертва дъщерята на Агамемнон. Когато повлекли Ифигения към олтара, Диана се смилила над невинната девойка, спуснала облак пред присъствуващите и поставила на нейно място жертвена сърна, а Ифигения отвела в Таврида, където я направила своя жрица. По-късно нейният брат Орест я отвел заедно със статуята на богинята в Италия, където тя била почитана като Скитска Диана. По молба на богинята Ескулап (Асклепий) съживил трагично загиналия неин почитател Иполит, а тя му променила образа и му дала името Вирбий. От състрадание превърнала Егерия, безутешно скърбящата за съпруга си цар Нума нимфа, в едноименния извор. При преследването на Тифоей се превърнала в котка, свещеното животно на египетската богиня Бубастис, в която гърците виждали своята Артемида. Като сестра на Феб, който бил отъждествен с бога на слънцето, Диана станала богиня на луната с прозвището Феба (на гръцки “светлата”, “сияйната”). Като богиня на лова носи епитета Диктина (на гръцки “ловуваща с мрежи”), като закрилница на родилките, отъждествена с Илития, се нарича Луцина (от латински “извеждаща на бял свят”). Други прозвища на Диана са: Делия по името на родния й остров Делос, Ортигия, ортигийска светла богиня, по другото име на същия остров (Ортигия - “пъдпъдъчи остров”) Цинтия (Кинтия), цинтийска богиня по планината Цинт (Кинт) на остров Делос, титанка - като внучка на титана Цей, Тривия (лат. “кръстопътна”) - като богиня на магиите, почитана на кръстопътищата, оприличена на Хеката, богинята с трите лица и трите сраснали тела. Носела прозвището Арицийска според древното и прочуто светилище в Ариция, което играело ролята на култов център на Латинския съюз. Като покровителка на латините тя придобила политическо значение и в Рим й бил построен храм по подобие на храма на Артемида Ефеска на северната страна на Авентинския хълм. Този храм бил предназначен за общо светилище на римляните и латините, а статуята на старолатинската Диана била направена по подобие на Артемида Ефеска. Денят на освещаването на храма 13 август се превърнал в празник на робите (Вергилий, “Енеида” I, 498; III, 681; IV, 511; VII, 305, 516, 768, 774, 779; Х, 538; ХI, 532, 557, 836, 843; Овидий, “Метаморфози”, I 11, 476, 486 и сл., 694 и сл.; II 415, 425, 441, 451 и сл., 464 и сл.; III 155 и сл., 166, 173, 177 и сл., 181 и сл., 251 и сл.; IV 304; V 303, 330, 375, 619 и сл., 640; VI 160, 205, 216 и сл., 335 и сл., 415; VII 746, 753 и сл.; VIII 272 и сл., 277, 353, 394, 579; IХ 89, 536; ХI 196, 321 и сл.; ХII 27 и сл., 32 и сл.; ХIII 184 и сл.; ХIV 331; ХV 489 и сл., 536 и сл., 549 и сл.; “Героини” IV, 87; “Писма от Понта” I, 1, 42; III, 2, 71; 2, 93; Ливий, XХІІ, 10; ХХV, 23).

ДИДИЙ, ТИТ - римски трибун през 95 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 197).

ДИДИМА - град в Йония, Мала Азия, с прочут храм на Аполон.

ДИДИМАОН - изкусен майстор на оръжие (Вергилий, “Енеида” V, 360).

ДИДИМИ - два малки Цикладски острова в Егейско море, източно от остров Сир (Овидий, “Метаморфози”, VII 469).

ДИДОНА - дъщеря на Бел, царя на Тир във Финикия. След като брат й Пигмалион убил съпруга й Сихей, тя забягнала от Финикия и основала в Северна Африка град Картаген, където станала царица. Отдала на корабокрушенеца Еней сърцето и царството си, но след като той по заповед на боговете се отправил към бреговете на Италия, се пробола с меча си (Вергилий, “Енеида” I, 300, 303, 340, 360, 446, 496, 503, 506, 561, 594, 600, 613, 631, 658, 670, 685, 712, 758, 748, 753; IV, 1, 60, 68, 81, 101, 117, 124, 133, 136, 165, 192, 263, 266, 284, 291, 298, 363, 384, 408, 499, 529, 563, 585, 641, 642, 663; V, 4, 571; VI, 456, 468; IХ, 266; ХI, 73, 571; VI, 456, 468; IХ, 266; ХI, 73; Овидий, “Любовни елегии” II; 18, 25; “Средства против любовта” 57; “Метаморфози”, ХIV 78).

ДИЕСПИТЕР - “божественият баща”, старинна форма на името на Юпитер, вж. Юпитер.

ДИКЕАРХ - гръцки философ, родом от Месена в Сицилия, ученик на Аристотел и Теофраст. Считал, че дълг на мъдреца е да служи на държавата.

ДИКТАТОР - висш извънреден магистрат в републикански Рим. Длъжността на диктатора в Рим била учредена скоро след прогонването на царете от Рим, а задължението му като извънреден магистрат бил да се справя отначало с военни (външнополитически), а по-късно и с вътрешнополитически кризи. Той бил предлаган от консула за избор в сената и имал неограничена власт, която според законите траела шест месеца, като той бил длъжен да се оттегли веднага след отстраняване на опасността. На него били подчинени всички останали магистрати с изключение на народните трибуни. Бил върховен военачалник на пехотата и си избирал за помощник един magister equitum (началник на конницата). Като знак за властта си имал 24 ликтори, които носели 24 снопа със секири (Ливий, I, 23-24; V, 48-49; VІІ, 9-10; VІІ, 25-26; VІІІ, 10; ХХІІ, 8-12; ХХІІ, 15; ХХІІІ, 14; ХХVІ, 10).

ДИКТЕЙСКИ - синоним на критски, по името на планината Дикте на остров Крит (Овидий, “Метаморфози”, III 2; VIII 43).

ДИКТИНА - “ловуваща с мрежи” (от гръцки), епитет на критската Артемида (Диана), идващ от гръцката дума diktyon “мрежа”, в качеството й на богиня на лова, или изведено от името на планината Дикте (Овидий, “Метаморфози”, II 441).

ДИКТИС - кентавър, убит на сватбата на лапита Пиритой от самия младоженец (Овидий, “Метаморфози”, ХII 334, 337).

ДИКТИС - тиренски моряк на служба при Ацет (Овидий, “Метаморфози”, III 615).

ДИМАНТ (Dymas) - троянски герой (Вергилий, “Енеида” II, 341, 394, 428).

ДИМАНТИДА - прозвище на троянската царица Хекуба като дъщеря на Димант (Овидий, “Метаморфози”, ХI 761, ХIII 620).

ДИНАРХ ОТ КОРИНТ - атински ретор от края на IV в. пр. Хр., подражател на Демостен (Цицерон, “За оратора”, II, 94; “Брут”, 36).

ДИНДИМА - планина във Фригия, Мала Азия, свещена на богиня Кибела (Овидий, “Метаморфози”, II 223).

ДИНОКРАТ - гръцки архитект и скулптор, предложил планината Атон да се превърне в огромна статуя на Александър Македонски (Витрувий, II, 2).

ДИОГЕН - гръцки философ киник (412 - 323 г. пр. Хр.), родом от Синопе в Пафлагония на Евксинския Понт. Преселил се в Атина, където станал ученик на основателя на киническата школа Антистен. Презирал обществените условности и водел просяшки живот, поради което получил прозвището “куче” (на гръцки “kyon”), а следовниците му били наречени “киници” (Овидий, “Писма от Понта” I, 3, 67).

ДИОГЕН - елинистически философ (III - II в. пр. Хр.), родом от Вавилон, наследник на Зенон от Тарс като глава на стоическата школа в Атина. Бил един от тримата гръцки философи, изпратени през 155 или 153 г. пр. Хр. като делегация в Рим от Атина с искането сенатът да намали глобата, наложена на града (Цицерон, “За оратора”, II, 155, 157, 160).

ДИОДОР - гръцки философ, оглавил перипатетическата школа след Критолай (Цицерон, “За оратора”, I, 45).

ДИОДОР СИЦИЛИЙСКИ - гръцки историк (90 - 21 г. пр. Хр.), автор на “Историческа библиотека” в 40 книги.

ДИОДОТ - гръцки философ-стоик, учител и приятел на Цицерон (Цицерон, “Брут”, 308, 309).

ДИОМЕД - етолиец, цар на Аргос, син на Тидей (затова наричан Тидид), отличил се с подвизите си пред Троя като най-смел след Ахил и Аякс. В една битка Венера (Афродита) едва избавила любимеца си Еней от неговия пристъп, наранил Марс (Арес) и Венера (Афродита), когато те се намесили в боя на страната на троянците. Той и Одисей пленили троянския съгледвач Долон и отвлекли конете на тракийския цар Рез(ос), когото убили. След падането на Троя, преследван от Венера за нанесената й рана, странствувал на различни места, след дълги неволи бил отнесен от ветровете в италианска Апулия, където се оженил за дъщерята на цар Даун и наследил царството му. Отказал на Турн военна помощ срещу Еней, като разказал на Турновия пратеник Венул странствуванията си и превръщането на другарите му в птици, подобни на лебеди. Италийските предания му приписват основаването на няколко града на адриатическия бряг. Подвизите му се възпяват в V песен от “Илиада” (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 68, 100, 102, 242; ХIV 461 и сл., 491 и сл.; ХV 769, 806; Вергилий, “Енеида” I, 752; VIII, 8, 15; Х, 28, 581; ХI, 241).

ДИОМЕД - цар на войнственото тракийско племе бистони, син на Марс (Арес) и Кирена, който хвърлял чужденците, попаднали на неговия бряг, за храна на дивите си кобили. Херкулес го над­вил и дал за храна на конете техния господар (Овидий, “Героини” IX, 67; “Метаморфози”, IХ 194).

ДИОН - гръцки политик и философ (408 - 354 г. пр. Хр.). Последовател и приятел на Платон, освободил Сиракуза от властта на Дионисиите и за известно време бил тиран (Цицерон, “За оратора”, III, 139).

ДИОНА - морска богиня титанка, според един мит майка от Юпитер (Зевс) на Венера (Афродита) (Овидий, “Любовни елегии” I, 14, 34). Името се използва и за самата Венера (Овидий, “Любовно изкуство” II, 593; III, 3).

ДИОНЕЯ - епитет на Венера като дъщеря на Юпитеровата съпруга Диона (Вергилий, “Енеида” III, 19).

ДИОНИС - гръцки бог на плодородието, виното и лозарството, на музиката, драмата и изкуството, откривател на лозата и виноделието, често наричан с другото си име Бакх и отъждествяван с римския Либер.. Син на Зевс и на Семела, той бил роден два пъти - най-напред от утробата на Семела, а втори път от бедрото на Юпитер, в което бил вшит, за да бъде доносен. Негов основен атрибут е тирсът - бакхически жезъл, тояга, обвита с бръшлян или лозови листа, увенчана на горния край с борова шишарка, която носели и размахвали Дионис-Бакх и неговите спътници - сатирите и менадите (вакханките). Вярвали, че с допир на тирса си богът вдъхва безумие у този, който отхвърля култа му. Поради мита за пътешествието му до Индия за негови свещени животни се смятали пантерите и тигрите, а свещените му растения били лозата и бръшлянът. Освен имената Дионис и Бакх богът имал и многобройни прозвища като Бромий “вдигащ шум” заради атмосферата по празниците в негова чест, Лией “отпускащ” заради въздействието на виното и Евий “поздравяван с възгласи” заради виковете при Дионисовата екзалтация. В Рим празникът на бога Либералии бил честван на 17 март.

ДИОНИСИЙ - ретор от времето, когато Цицерон пътешествувал по Мала Азия (Цицерон, “Брут”, 316).

ДИОНИСИЙ МЛАДИ - тиран на Сиракуза (367 - 357 и 347 - 344 г. пр. Хр.), син на Дионисий Стари. Изгонен от Сиракуза, пребивавал 10 години в град Локри, върнал се отново в Сиракуза и след тригодишно еднолично управление бил прогонен от града и открил училище по реторика в Коринт (Овидий, “Писма от Понта” IV, 3, 38).

ДИОНИСИЙ СТАРИ - тиран на Сиракуза (405 - 367 пр. Хр.), роден около 430 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 57).

ДИОНИСОПОЛ - античен град на Черно море (“град на Дионис”), днешният Балчик, срв. Овидий, Тъги, I, 10, 38 “акропола бял, име от Бакхус приел”.

ДИОРЕС - троянски герой (Вергилий, “Енеида” V, 297, 329, 339, 345).

ДИОСКУРИ - вж. Кастор и Полукс.

ДИОФАН ОТ МИТИЛЕНА - гръцки ретор, учител на Тиберий Гракх (Цицерон, “Брут”, 104).

ДИРАПС - река в Скития близо до Днепър.

ДИРАХИЙ - град и пристанище в Илирия, на Адриатическото крайбрежие, днес Дурес (Дурацо) в Албания. Градът бил основан като колония на коринтската колония Коркира през 625 г. пр. Хр. с името Епидамн. Римляните превзели града през 229 г. пр. Хр. и му дали право на свободен град, като сменили името му, смятано за неблагоприятно, тъй като народната етимология го свързвала с думата damnum “загуба, щета”. От Дирахий започвал важният презбалкански път за Ориента, известен под името Виа Егнация (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 33).

ДИРИБИТОРИЙ (DIRIBITORIUM) - сграда на Марсово поле, където ставало преброяването на гласовете при избори и раздаването на войнишките заплати.

ДИРКА - извор и рекичка при Тива в Беотия (Овидий, “Метаморфози”, II 240).

ДИРКА - митологична съпруга на тиванския цар Лик, която заедно със съпруга си жестоко измъчвала своята пленница Антиопа, майка на Зет и Амфион от Зевс. Те били отгледани в планината Китерон, далеч от пленената си майка. Когато пораснали и узнали, че Антиопа е тяхна майка и че е така измъчвана, вързали Дирка за рогата на един бик и пуснали разяреното животно да тича срещу скали и дървета. Сцената на завързването е изобразена в прочутата скулптурна група “Фарнезийски бик”, дело на братята Аполоний и Тавриск.

ДИСТИХОН - “двустишие”, поетичен размер, който се състои от един дактиличен хекзаметър (героичен стих) и следващ пентаметър. Дистихонът е обичайна стихотворна форма за античната епиграма и елегия, откъдето идва и наименованието “елегически дистихон”.

ДИТ - Dis (= dives) pater, “богатият баща”, древно италийско божество, отъждествено с гръцкия Хадес (Аид, Плутон), син на Сатурн (Кронос) и брат на Юпитер (Зевс). Римски бог на подземния свят, наричан още Черният бог. Името му, както и това на гръцкия Плутон (от plutos “богатство”), се обяснява с това, че във владенията на този бог под земята се намират всички скъпи метали. Владетел на земните дълбини и мрачното подземно царство (гр. Тартар, Ереб), справедлив, но неумолим цар на безмълвните сенки. Дит се вози на колесница с впряг от черни коне и с черна сбруя. Обикновено го представят със строго лице и гъста брада, седнал на трон до съпругата си Прозерпина (у гърците Персефона), със скиптър в дясната ръка. Наранен от стрелата на Купидон, вижда, залюбва и отвлича Прозерпина (Персефона), за да я направи своя съпруга и велика царица в царството на мрака. Юпитер (Зевс) посредничи между него и отчаяната Церера (Деметра), майката на похитената. Орфей, слязъл в подземното царство, измолил от него разрешение да изведе рано загиналата си съпруга Евридика. Дит се гневял винаги, когато съживявали преминали под негова власт, например при възкресяването на Иполит. Името му често се използва като синоним на “подземно царство” (Вергилий, “Енеида” IV, 702; VI, 127, 269, 397, 541; VII, 568; VIII, 667; Овидий, “Метаморфози”, II 261; IV 438 и сл., 444, 511; V 356, 360 и сл., 367 и сл., 384, 395, 420, 507 и сл., 528 и сл., 569; VII 249; Х 13 и сл.; ХV 535).

ДИТИРАМБ - хвалебна древногръцка тържествена хорова песен в култа на Дионис-Бакх. Запазени са дитирамби от Бакхилид и Пиндар.

ДИУС ФИДИУС - древно латинско божество, отъждествявано с Херкулес и със сабинския бог Semo Sancus.

ДИФИЛ - роб и секретар на Луций Крас.

ДИЯ - “Божествената”, старо прозвище на остров Наксос (Овидий, “Метаморфози”, III 690; VIII 175).

ДОДОНА - планински град във вътрешността на Епир, където се намирал най-старият оракул на Зевс в Гърция. Светилището би­ло разположено сред свещена дъбрава и там жреците долавяли волята на боговете по шумола на листата на вековен дъб или чрез два гълъба, които притежавали човешки гласове и давали прорицания (Вергилий, “Енеида” III, 466; Овидий, “Героини” IV, 47; “Метаморфози”, VII 623; ХIII 716).

ДОЛАБЕЛА, ГНЕЙ КОРНЕЛИЙ - римски консул в 81 г. пр. Хр., обвинен от Цезар във вземане на подкупи през 77 г. пр. Хр., но оправдан от Кота и Хортензий (Цицерон, “Брут”, 317).

ДОЛОН - син на Евмед, троянски съгледвач, който срещу обе­щанието на Хектор, че ще му подари безсмъртните коне и колесницата на Ахил, тръгнал да разузнава в гръцкия лагер пред Троя. Заловен от Одисей и Диомед, след като издал разположението на траките в троянския стан, бил убит от тях (Вергилий, “Енеида” I, 470; ХII, 347; Овидий, “Героини” I, 39; “Любовно изкуство” II, 155; “Тъги” III, 4, 28; “Метаморфози”, ХIII 98, 244 и сл., 253).

ДОЛОПИ - храбро племе, което живяло в Югозападна Тесалия и Епир, доведени при Троя от сина на Ахил Пир (Неоптолем) (Вергилий, “Енеида” II, 7, 29, 415, 785; Овидий, “Метаморфози”, ХII 364).

ДОМИЦИАН, ТИТ ФЛАВИЙ - римски император (51 - 96 г. сл. Хр., император от 81 г. сл. Хр.), син на император Веспасиан и брат на император Тит. Отличавал се с деспотично управление и искал да бъде наричан “dominus et deus” (господар и бог), с което предизвиквал силно недоволство и през 96 г. сл. Хр. бил убит от заговорници. По негова заповед през 93 г. сл. Хр. всички философи били изгонени от Рим като водачи и учители на опозицията.

ДОМИЦИЙ АХЕНОБАРБ, ГНЕЙ - римски държавник, консул в 122 г. пр. Хр., цензор 115 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 99).

ДОМИЦИЙ АХЕНОБАРБ, ГНЕЙ - син на консула от 122 г. Гней Домиций Ахенобарб, консул в 96 г. пр. Хр., колега на Лу­ций Крас като цензор през 92 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 230; “Брут”, 164, 165).

ДОМИЦИЙ АХЕНОБАРБ, ЛУЦИЙ - римски претор в 58 г. пр. Хр.

ДОМИЦИЙ АХЕНОБАРБ, ЛУЦИЙ - син на консула от 96 г. пр. Хр. Гней Домиций Ахенобарб, консул през 54 г. пр. Хр., непримирим враг на Цезар. Сражавал се срещу него в битката при Фарсала (48 г. пр. Хр.), в която загинал (Цицерон, “Брут”, 267).

ДОМИЦИЛА СТАРАТА - сестра на император Домициан.

ДОМИЦИЯ ЛЕПИДА - майка на Месалина, съпругата на Клавдий.

ДОН(УС) - келтски вожд от Котийските Алпи (Овидий, “Писма от Понта” IV, 7, 29).

ДОНУСА - един от Цикладските острови (Вергилий, “Енеида” III, 125).

ДОРИДА - морска богиня, дъщеря на Океан и Тетия, съпруга на морския бог Нерей, майка на петдесетте нереиди (Овидий, “Метаморфози”, II 11, 269; ХIII 742).

ДОРИЛА - заможен земевладелец, воюващ на страната на Персей срещу Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 129, 130)

ДОРИЛА - кентавър, убит от Нестор и Пелей (Овидий, “Метаморфози”, ХII 380, 390).

ДОРИФОР - “Копиеносецът”, прочута статуя на Поликлет.

ДОРИХА (РОДОПИДА) - тракийска хетера, по която братът на поетесата Сафо Харакс се увлякъл и прахосал цялото си състояние.

ДОРЦЕЙ - едно от ловните кучета на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 210).

ДРАКОН - небесно съзвездие в Северното полукълбо (Овидий, “Метаморфози”, II 138, 173).

ДРАКОНТ - прочут атински законодател от VII в. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 197).

ДРАНЦЕС - един от съветниците на цар Латин (Вергилий, “Енеида” ХI, 122, 132, 336, 378, 381, 383).

ДРИАДИ (ХАМАДРИАДИ) - горски нимфи (от гръцкото drys “дъб”, “дърво”), които според мита живеели в дърветата и, особено хамадриадите, умирали заедно с тях. Случвало се, когато се сече дърво в планината, нимфата в него да изстене (Овидий, “Метаморфози”, I 690; III 507; VI 453; VIII 746, 777; ХI 48; ХIV 326, 624; “Героини” IV, 49).

ДРИАНТ - лапит, който победил кентавъра Рет и убил други пет кентавъра (Овидий, “Метаморфози”, ХII 290, 296, 311 и сл.).

ДРИАНТ - син на Марс (Арес) или на Япет, брат на тесалийския цар Терей, участник в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 307).

ДРИОПА - от Ехалия, дъщеря на Еврит, несъща сестра на Иола, възлюбена на Аполон, по-късно съпруга на Андремон, майка на Амфис. Поискала да откъсне клонче от лотос за играчка на младенеца си, но още с допира се превърнала в същто дърво (Овидий, “Метаморфози”, IХ 332 и сл., 342, 364).

ДРИОПИ - тесалийско племе (Вергилий, “Енеида” IV, 146).

ДРОЗД - птица, любим деликатес за римляните.

ДРОМАДА - “Бегачка” (от гръцки), хрътка на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 217).

ДРУЕНЦИЯ - река в Галия, ляв приток на долен Родан, днес Дюранс (Ливий, XХІ, 32).

ДРУЗ МЛАДИ - син на Тиберий от първата му съпруга Випсания, признат от Август за негов внук (Овидий, “Писма от Понта” II, 2, 72).

ДРУЗ СТАРИ, НЕРОН КЛАВДИЙ - талантлив пълководец (38 - 9 г. пр. Хр.), по-младият син на Ливия от първия и брак с Тиберий Клавдий Нерон, осиновен впоследствие от Август заедно с брат си Тиберий. Заслужил пълното доверие на Август, но починал млад след злополука при падане от кон. Поради успешните си походи срещу германите получил прозвището Германик, което станало наследствено в рода му (Овидий, “Писма от Понта” II, 1; 2, 71; 2, 81; 2, 82; IV, 5, 25; 8, 23; 8, 31; 8, 66; 13, 45; “Тъги” IV, 2, 39).

ДРУЗ, ГАЙ ЛИВИЙ - брат на Марк Ливий Друз (Цицерон, “Брут”, 109).

ДРУЗ, МАРК ЛИВИЙ - римски държавник, трибун през 122 г. пр. Хр., противник на Гай Гракх, излязъл с нов аграрен законопроект, консул през 112 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 109; “Ораторът”, 12, 13).

ДРУЗ, МАРК ЛИВИЙ - син на Марк Ливий Гракх, противника на Гай Гракх, трибун през 91 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, III, 2; “Брут”, 182, 222).

ДРУИДИ - келтски жреци в Галия и Британия. Според сведенията на Цезар извършвали човешки жертвоприношения.

ДУЕЛИЙ - вж. Дуилий.

ДУИЛИЙ (ДУЕЛИЙ), ГАЙ - римски пълководец, в 260 г. пр. Хр. като консул спечелил първата голяма морска победа над картагенците при нос Миле. В негова чест на форума била поставена колона, украсена с носовете на пленените от него вражески кораби (Цицерон, “Ораторът”, 153).

ДУКАРИЙ - гал от племето инсубри, убил консула Гай Фламиний в битката при Тразименското езеро през 217 г. пр. Хр. (Ливий, XХІ, 6).

ДУЛИХИЙ - остров в йонийско море, разположен близо до Одисеевия остров Итака, част от владенията на Одисей. Оттам прилагателното име дулихийски се използва често като синоним на итакийски (Вергилий, “Енеида” III, 271; Овидий, “Героини” I, 87; “Средства против любовта” 272; “Метаморфози”, ХIII 107, 424, 711; ХIV 335).

ДУНАВ - втората по дължина река в Европа. Гърците я познавали в долната и част и я наричали Истър (Istros, лат. Hister), а римляните познавали горното и течение под името Данувий или Данубий. Връзката между двете части била установена едва през I в. пр. Хр след обхващането им в разширяващата се Римска Империя.

ДУРАНИЙ - река в Галия, днес Дордон.

ДУУМВИРИ - през царския период двама съдии, които като заместници на царя съдели обвинените в държавна измяна и убийците на римски граждани.

ДУЦЕНТАРИИ - държавни чиновници с имуществено състояние на стойност над двеста хиляди сестерции.

Е

ЕА - град в Северна Африка (днес Триполи).

ЕАГЪР - бог на едноименната река в Тракия, баща на Орфей (Овидий, “Метаморфози”, II 219).

ЕАК - митичен цар на мирмидонците на остров Егина, син на Зевс (Юпитер) и на нимфата Егина, по майка внук на Азоп (затова наричан Азопиад) баща на Теламон и Пелей от Ендеида и на Фок от Псамата, дядо на Ахил и на Аякс Теламонид. Отказал да даде военна помощ на Минос срещу Атина, а помогнал на атиняните. Отличавал се със своето благочестие и справедливост, поради което след смъртта си бил поставен в Ада ведно с Минос и Радамант за съдия на сенките. (Овидий, “Писма от Понта” II, 3, 41; II, 4, 22; “Героини” I, 35; “Любовни елегии” VIII, 87; VIII, 5; 31; “Любовно изкуство” I, 67; I, 691; “Метаморфози”, VII 474 и сл., 507, 517, 864; VIII 4, 494; IХ 435, 440; ХII 95, 603, 613; ХIII 25 и сл.).

ЕАКИДИ - потомците на Еак - синовете му Фок и Пелей, внуците му Големият Аякс, синът на Теламон, и Ахил, си­нът на Пелей, както и синът на Ахил Пир (Овидий, “Метаморфози”, VII 472, 668, 797; ХI 289, 400; ХII 82, 168, 365; ХIII 33, 505).

ЕАНТ - река в Епир, сега Вьоса (Овидий, “Метаморфози”, I 579).

ЕВАГЪР - лапит, когото убил кентавърът Рет на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 290, 292).

ЕВАДНА - дъщеря на Ифис и Филака, хвърлила се върху погребалната клада на съпруга си Капаней, за да изгори за­едно с него (Овидий, “Любовно изкуство” III, 22; “Тъги” V, 5, 54).

ЕВАН - прозвище на Бакх, произлязло от възклицанието “еван” при бакхически празненства (Овидий, “Метаморфози”, IV 15).

ЕВАНДЪР - митически герой от областта Аркадия в Гърция, цар на град Палантий, син на Хермес (Меркурий) и аркадската нимфа Никострата, а според римската традиция син на италийската богиня-предсказателка Кармента. В Аркадия неговият култ е бил съсредоточен в Палантий, Тегея и Фенея. Около шестдесет години преди Троянската война се преселил в Италия и получил от Фаун земя на Палатинския хълм, където основал селището Палантей. Според преданието пренесъл в Италия писмеността и култовете на Деметра, Посейдон, Херакъл, Нике и Пан (латинския Луперк). Оказал гостоприемство на Херакъл и Еней. В подножието на Палатинския хълм имало олтар и статуи на Евандър и сина му Палант. Оказал военна помощ на Еней срещу Турн, (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 456; Ливий, I, 5; I, 7; Вергилий, “Енеида” Евандър VIII, 52, 100, 102, 119, 126, 137, 152, 185, 307, 313, 351, 360, 362, 456, 462, 469, 532, 544, 551, 555, 558, 584; IХ, 9; Х, 148, 371, 450, 492, 516; Х, 779; ХI, 26, 46, 53, 55, 148, 395, 835; ХII, 184).

ЕВАНТА (ЕВАДНА) - дъщеря на речния бог Азоп (Овидий, “Любовни елегии” III, 6, 41).

ЕВБЕЯ - голям остров в Егейско море край източния бряг на Гърция. Евбейско море се нарича Евбейският проток между острова и континента. Евбейски град се нарича Куме в Кампания, Средна Италия, като гръцка колония от Евбея (Овидий, “Метаморфози”, VII 232; IХ 218, 226; ХIII 182, 660, 905; ХIV 1, 156)

ЕВБИЙ - неизвестен гръцки писател (Овидий, “Тъги” II, 416).

ЕВБУЛИД - гръцки философ (V - ІV в. пр. Хр.), родом от Милет. Учител на Демостен.

ЕВГАНЕИ - легендарно племе, живяло по земите на венетите и после изтласкано от тях в Алпите (Ливий, I, 1).

ЕВДЕМ - гръцки философ от Родос (ІV в. пр. Хр.), приятел и ученик на Аристотел.

ЕВДОКС - гръцки учен (IV в. пр. Хр.) от Книд. Приятел на Платон и негов ученик в Академията, известен с изследванията си в областта на астрономията и геометрията, автор на теорията за хомеоцентричните сфери, с които се обяснява движението на слънцето и небесните тела. Автор на астрономичния труд “Явления”.

ЕВЕН - река, която тече в Етолия край град Калидон, с по-старо име Ликорм, днес Фидарис (Овидий, “Метаморфози”, VIII 527; IХ 104).

ЕВИПА - съпруга на Пиер, майка на деветте пиериди (Овидий, “Метаморфози”, V 303).

ЕВКЛИД - прочут александрийски математик (ок. 300 г. пр. Хр.), автор на “Начала” (Цицерон, “За оратора”, III, 132).

ЕВКСИНСКИ ПОНТ - евфемистично име на Черно море (на гръцки “гостоприемно море”), по-рано наричан Аксински (“негостоприемен”) Понт (Овидий, “Писма от Понта” II, 4, 27; 6, 2; III, 2, 60; IV, 3, 51; 6, 46; 7, 1; 9, 2; “Тъги” IV, 1, 60)

ЕВМЕД - бащата на троянския съгледвач Долон (Овидий, “Тъги” III, 4, 27).

ЕВМЕД - троянец, син на Долон (Вергилий, “Енеида” ХII, 347).

ЕВМЕЛ - тиванец, ревностен жрец на Аполон. Убил сина си Ботрес, защото той ял от жертвеното животно, преди да бъде положено на олтара, което се смятало за светотатство, но богът го съживил и превърнал в пчелояд (Овидий, “Метаморфози”, VII 390).

ЕВМЕН II - владетел на Пергамското царство (197 - 160 г. пр. Хр.), който провеждал проримска политика в Източното Средиземноморие. Подпомагайки Рим във войните му с Антиох III, той получил много от бившите му владения, между които и Херсонес Тракийски (днешния Галиполски п-ов). Меценат на гръцката култура, той направил много дарения в Атина, Делфи и други градове. Прочул царствуването си с Пергамския алтар и голямата библиотека - център на елинистическата култура (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69; Ливий, XXXV, 13).

ЕВМЕНИДИ - евфемистично прозвище (от гр. “благосклонни”, “милостиви”) на богините на отмъщението Еринии (лат. Фурии). Драма от Есхил (Овидий, “Героини” VI, 96; “Метаморфози”, IV 430 и сл., VIII 482, IХ 410, Х 46).

ЕВМОЛП - син на Посейдон (Нептун) и бореадата Хиона, тракийски цар (от гр. eumolpos “сладкопевец”). Ученик и съпровождач на Орфей, родоначалник на жреческия род Евмолпиди, смятан за основател на Елевсинските мистерии, в които според един мит бил посветен от Орфей (Овидий, “Писма от Понта” II, 9, 2; 9, 20; III, 3, 41; “Метаморфози”, ХI 93).

ЕВПОЛИД - атински комедиограф от втората половина на V в. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 38, 59).

ЕВРИАЛ - троянец от свитата на Еней, убит при нощна за­сада в противниковия лагер на рутулите. Верният му прия­тел Низ, син на Хиртак, отмъстил за смъртта му, след което паднал пронизан над трупа му (Овидий, “Тъги” I, 5, 23; V, 4, 33; Вергилий, “Енеида” V, 294, 334, 337, 343; IХ, passim).

ЕВРИАЛ - укрепен хълм в западната част на Сиракуза (Ливий, XXV, 25).

ЕВРИБАТ - един от двамата глашатаи на гръцката войска пред Троя (Овидий, “Героини” III, 9, 10).

ЕВРИБАТ - измамник, който предал лидийския цар Крез.

ЕВРИДИКА - горската нимфа, съпруга на тракийския певец Орфей, която той измолил от боговете на подземното царство, но по мрачната пътека за горния свят отново загубил (Овидий, “Метаморфози”, Х 31, 48; ХI 63, 66).

ЕВРИЛОХ - един от спътниците на Одисей, останал единствен от тях неомагьосан от питието на Кирка (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 252, 287).

ЕВРИМ - баща на гадателя Телем (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 771).

ЕВРИМАХ - един от женихите на Пенелопа (Овидий, “Героини” I, 92).

ЕВРИНОМ - кентавър, когото на сватбата на Пиритой убил лапитът Дриант (Овидий, “Метаморфози”, ХII 310).

ЕВРИНОМА - дъщеря на Океан и Тетия, майка на Левкотоя (Овидий, “Метаморфози”, IV 209, 219).

ЕВРИПИД - прочут автор на трагедии (484 - 406 г. пр. Хр.) от Атина (Цицерон, “За оратора”, III, 27).

ЕВРИПИЛ - син на Нептун, цар на Спорадския остров Кос в Егейско море и на главния му град, наричан по него Еврипилов. Убит от Херкулес, когато героят на връщане от Троя поискал да слезе на брега, но островитяните го отблъснали, защото помислили него и другарите му за разбойници. Коските невести били превърнати в крави, защото се мислели за по-големи красавици от Венера (Овидий, “Метаморфози”, VII 363).

ЕВРИПИЛ - тесалийски цар, един от най-храбрите гърци пред вратите на Троя, който според Омир участвал във войната с 40 кораба (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 357).

ЕВРИСТЕЙ - страхливият и хилав син на Стенел, цар на Микена, потомък на Персей, следователно и на Юпитер (Зевс), сродник и господар на Херкулес. По внушение на Юнона (Хера) изискал от Херкулес да извърши знаменитите дванадесет подвига. След неговата смърт пренесъл омразата си върху сина му Хил (Овидий, “Метаморфози”, IХ 203, 273; “Героини” IX, 7, 46).

ЕВРИТ - баща на Хипас (който затова се нарича Евритид) (Овидий, “Метаморфози”, VIII 371).

ЕВРИТ - цар на Ехалия в Евбея, баща на Иола и Дриопа (Овидий, “Метаморфози”, VIII 371; IХ 356, 395).

ЕВРИТ (ЕВРИТИОН) - тесалийски кентавър, който се опитал на сватбата на лапитския цар Пиритой да отвлече невестата му Хиподамия. Убит от Тезей (Овидий, “Метаморфози”, ХII 219, 224, 228; “Любовно изкуство” I, 593).

ЕВРИТИОН - участник в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 331).

ЕВРОПА - дъщеря на Агенор (затова наричана Агенорида), царя на финикийския град Тир, и на Телефаса. Юпитер (Зевс) я обикнал и под образа на бял бик я отвлякъл от играта й на брега през морето в остров Крит, където родила Минос (съпруг на Пасифая, баща на Федра и Ариадна), Радамант и Сарпедон. Нейното отвличане се изобразява често през античността върху вази, стени и монети, на релефи и скулптурни групи, то е извезано върху платното на Арахна (Овидий, “Метаморфози”, II 836-875; VI 103-107; VIII 23, 120; “Любовно изкуство” I, 323; “Героини” IV, 55).

ЕВРОПА - континентът, получил името на Европа. Как е получил името на героинята, не е било известно още на историка Херодот (Овидий, “Метаморфози”, V 648; Х 305).

ЕВРОТ(АС) - главна река в Лакония, Гърция, на която била разпо­ложена Спарта, царството на Менелай. От нейните брегове била похитена хубавата Елена (Овидий, “Любовни елегии” I, 10, 1; II, 17, 32; “Метаморфози”, II 247; Х 169; Вергилий, “Енеида” I, 498).

ЕВФОРБ - син на Пантой, един от храбрите троянски войни, убит от Менелай. След смъртта му неговата душа се била преселила в Питагор, който вярвал в преселението на душите (Овидий, “Метаморфози”, ХV 161).

ЕВФОРИОН - прочут елинистически поет.

ЕВЪР - бог на бурния югоизточен вятър в Средноморието, брат на ветровете Борей, Зефир и Нот (Овидий, “Любовни елегии” I, 4, 12; II, 11, 9; XI, 14; “Героини” VII, 42; XV, 10; “Метаморфози”, I 62; II 160; VIII 2; ХI 481; ХV 604; Вергилий, “Енеида” I, 84, 109, 131, 140; II, 417).

ЕГАТСКИ ОСТРОВИ - три острова при северозападния край на Сицилия, място на решителната победа на римския флот над картагенския в 241 г. пр. Хр., която поставила край на Първата пуническа война (Ливий, XХХ, 32).

ЕГЕЙ - митически цар на Атика, син на Пандион, внук на Кекропс, правнук на Ерехтей, баща от Етра, дъщерята на трезенския цар Питей, на Тезей, който израсъл при своята майка. При раздялата си с нея Егей скрил меча и обувките си под една скала и поръчал на Етра, когато синът им стане достатъчно силен да повдигне скалата, да го изпрати в Атина с тези знаци на неговия произход. Приютил Медея и се оженил за нея. По нейно внушение едва не отровил Тезей, когато той се върнал непознат при него (Овидий, “Метаморфози”, VII 402 и сл., 420 и сл., 454 и сл.; ХV 856; “Героини” Х, 131).

ЕГЕОН - сторък великан, морски бог, изобразяван седнал върху гърбовете на морски животни, за които се държи с огромните си ръце. Името му вероятно е извадено от Егейско море. Според Омир боговете го назовавали Бриарей (Овидий, “Метаморфози”, II 9; IХ 447; ХI 663; Вергилий, “Енеида” Х, 565).

ЕГЕРИЙ - внук на коринтянина Демарат, братов син на Тарквиний Приск, баща на Тарквиний Колатин - единия от първите двама консули. Името му означава “беден, нещастен” (Ливий, I, 34; I, 57).

ЕГЕРИЯ - италийска изворна нимфа, която се смятала за съпруга или съветница-вдъхновителка на Нума Помпилий, втория римски цар. След смъртта му безутешна се разтопила в сълзи и била превърната в извор. Била почитана като богиня в леса на Диана при Ариция и заедно с Камените пред Порта Капена в Рим (Овидий, “Любовни елегии” II, 17, 18; Овидий, “Метаморфози”, ХV 482, 547 и сл.; Ливий, I, 19; I, 20).

ЕГИД - потомък на Егей, царя на Атина, най-вече синът му Тезей (Овидий, “Писма от Понта” II, 6, 26; “Героини” II, 67; XVI, 327; “Метаморфози”,VIII 174, ХII 236, 342).

ЕГИМУР - остров срещу Картаген, който затварял Картагенския залив (Ливий, XІХ, 27).

ЕГИНА - нимфа, дъщеря на речния бог Азоп (затова Азопида). Юпитер (Зевс) я прелъстил във вид на пламък и я отвел на остров Енопия (близо до град Атина). Там родила Еак, който по-късно в нейна чест нарекъл острова Егина. Нейният внук Пелей е бащата на Ахил (Овидий, “Метаморфози”, VI 113, VII 472 и сл., 616; “Героини” III, 73).

ЕГИОН - град в Ахея, в северната част на Пелопонес, близо до брега на Коринтския залив.

ЕГИПТ - брат близнак на Инах, чичо на Ио.

ЕГИПТ - внук на Посейдон (Нептун), син на Бел и дъщерята на бог Нил Анхиноя, брат близнак на Данай. Негови снахи са данаидите, 50-те дъщери на Данай, наречени още белиди като внучки на Бел (Овидий, “Писма от Понта” III, 1, 121).

ЕГИС - митическият основател на едноименния град, днес Тулча на Черно море в Северна Добруджа, Румъния (Овидий, “Писма от Понта” I, 8, 11; IV, 7, 21; 7, 53).

ЕГИСТ - любовникът на Клитемнестра.

ЕГНАТИЙ РУФ - римски политик, който, след като била отхвърлена кандидатурата му за консул през 19 г. пр. Хр.‚ се опитал да свали Август‚ но бил арестуван и убит.

ЕДИЛ - едногодишни римски магистрати без военна власт. Длъжността била учредена заедно с тази на народните трибуни, като първоначално двамата плебейски едили били техни помощници. Местопребиваването им било в храма (aedes) на Церера, откъдето идва и названието им. От 367 г. пр. Хр. започнали да се избират още двама - курулни едили, които задължително трябвало да са патриции. Главните им задължения били: cura urbis - грижа за благоустройството и реда в самия Рим и в околностите му на разстояние една миля от градските стени с редица полицейски функции, надзираване на обществените сгради - храмове, театри, бани, акведукти (водопроводи), пътища и др.; cura annonae - грижа за продоволствието и вноса на жито и наблюдение на пазарите, следене на верността на мерките и теглилките; cura ludorum - организиране на народни зрелища и игри. Срокът на магистратурата им бил една година (Ливий, XХІІ, 49; ХХVІ, 10).

ЕДИП - син на тиванския цар Лай и Йокаста, изхвърлен като дете заради предсказание, че ще убие баща си. Израснал в двореца на коринтския цар Полиб. Срещайки случайно и не разпознавайки баща си по пътя за Тива, го убил. В Тива Едип попаднал на чудовището Сфинкс - полулъв-полужена, което вардело на портите на града и задавало на всеки минувач гатанката: “Кое същество ходи сутрин на четири крака, на пладне на два, а вечер си служи с три крака?” Който не давал верния отговор, бил изхвърлян в близката пропаст. Едип разрешил гатанката (“човекът”), след което чудовището само се строполило в бездната. От благодарност бил провъзгласен от тиванците за цар на гордата Тива и се оженил за нейната царица Йокаста, която, без той да знае, била собствената му майка. Станал баща на Антигона, Исмена, Етеокъл и Полинейк. Когато след избухнала чума узнал от слепия ясновидец Тирезий истината, си избол очите и напуснал града. Посветени са му трагедии от Софокъл (“Едип цар”, “Едип в Колон”) и от Сенека (Овидий, “Метаморфози”, ХV 429; “Тъги” I, 1, 114).

ЕДОНИ - тракийско племе в Югоизточна Тракия, прочути почитатели на Бакх. “Едонски” се употребява често като синоним на “тракийски” (Овидий, “Метаморфози”, ХI 69; “Средства против любовта” 593).

ЕЕТ - цар на град Еа в Колхида, син на бога на слънцето Сол (Хелиос), баща на Халкиона и на Медея, с чиято помощ аргонавтите му отнели Златното руно. Той имал два медноноги и с огнен дъх бика, които Язон трябвало да впрегне в плуг и да разоре с тях нива, за да получи Златното руно (Овидий, “Писма от Понта” III, 120; “Героини” VI, 50; “Метаморфози”, VII 96, 170).

ЕЕТИАДА - дъщерята на колхидския цар Еет Медея (Овидий, “Метаморфози”, VII 9).

ЕЕТИОН - цар на малоазийска Тива, баща на Хекторовата съпруга Андромаха (Овидий, “Тъги” V, 5, 44; “Метаморфози”, ХII 109).

ЕЕЯ - приказен остров на нимфата вълшебница Кирка (Цирцея) или на Калипсо.

ЕЗАР - река в Южна Италия, край Кротон, сега Езаре (Овидий, “Метаморфози”, ХV 23, 54).

ЕЗОН - цар на Иолк в Тесалия, природен брат на Пелий, баща на Язон (който затова се нарича и Езонид). Бил подмладен чрез магесните сокове на Медея (Овидий, “Метаморфози”, VII 59, 156, 164 и сл., 225, 252 и сл., 287 и сл., 292 и сл., 303; VIII 441; “Писма от Понта” I, 4, 23, 46).

ЕЗОНИД - Язон като син на Езон (Овидий, “Писма от Понта” I, 4, 32; 36; “Героини” VI, 103; “Любовно изкуство” III, 34; “Метаморфози”, VII 77, 85; VIII 411).

ЕЗОП - козметично и медицинско средство, извличано от потта на овча заплъстена вълна (Овидий, “Любовно изкуство” III, 213).

ЕЗОП - прочут гръцки баснописец (VI в. пр. Хр.).

ЕЗОП - трагически актьор, починал около 65 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 259; III, 102).

ЕКВИ (ЕКВИКУЛИ) - старо войнствено италийско племе, населявало земите североизточно от Рим, между областите на сабините и херниците, по поречието на река Аниен от Тибур и Пренесте до Фуцинското езеро. Били съюзници на волските, водили продължителни войни с Рим. Окончателно били покорени през ІІІ в. пр. Хр. (Ливий, IІ, 32; ІІ, 40; ІІ, 53).

ЕКЛИД - прочутият митически гадател Амфиарай от Аргос, син на Екъл и Хиперм(н)естра, участвувал в Калидонския лов, преди съпругата му Ерифила заради огърлицата на Хармония, предложена й от Полинейк, да издаде скривалището му и да го принуди да участвува в похода на Седемте срещу Тива, макар че виждал нещастния му край. Преди да умре, заклел синовете си да отмъстят за него. Поръката му изпълнил Алкмеон, но той бил наказан от Ериниите с безумие. Преследван от богините на възмездието, намерил убежище при Фегей, царя на Псофида в Аркадия, и се оженил за дъщеря му Арсиноя, на която подарил съдбоносната огърлица. Гонен и оттам от Ериниите, той се приютил при речния бог Ахелой, който му дал за жена дъщеря си Калироя. Когато и тя пожелала огърлицата, синът на Амфиарай се върнал да я поиска от Фегей под предлог, че ще я принася на Аполон. Но лъжата му била разкрита и Фегей наредил на синовете си да го убият. След това Юпитер изпълнил молбата на Калироя двамата й невръстни сина да възмъжеят преди време, за да отмъстят за баща си; те убили убийците на Алкмеон заедно с баща им (Овидий, “Метаморфози”, VII 316 и сл.; IХ 406 и сл., 412 и сл.).

ЕКСЕДРА - полукръгло разширение на портик, ротонда, помещение със скамейки и кресла за срещи и беседи.

ЕЛАТ - бащата на девойката Ценида (Кенида), която по-късно се превърнала в мъж (Овидий, “Метаморфози”, ХII 189, 497).

ЕЛЕВЗИН - един от най-старите и значителни градове на Атика, разположен на 22 км северно от Атина и през VII в пр. Хр. свързан с нея. Известен с храм на Деметра (Церера), където се провеждали прочутите ежегодни есенни и пролетни Елевсинии - мистерии в чест на Деметра (Церера) и Кора (Прозерпина). Понастоящем едно малко село, останало да напомня за някогашния свещен град (Овидий, “Героини” IV, 67; “Метаморфози”, VII 439).

ЕЛЕВЗИНСКИ МИСТЕРИИ - полски празненства с мистични обреди в чест на богинята на земното плодородие празненства в чест на Деметра (Церера) и на дъщеря й Кора (Прозерпина) в град Елевзин. Траели девет дни през месец септември. Започвали с голямо шествие, което тръгвало от Атина и изминавало пътя до Елевзин. Всички били окичени с мирти и носели факли. Начело носели статуята на Бакх, който в тия мистерии минавал за син на Деметра и годеник на Кора. Участниците пиели вино, пеели обредни песни и правели жертвоприношения, като произнасяли обредни формули. Накрая давали представления и картини из живота и страданията главно на Деметра.

ЕЛЕГИЧЕСКА СТЪПКА (ЕЛЕГИЧЕСКИ ДИСТИХОН) - двустишие от дактилен хекзаметър и пентаметър, наричано още “неравен ритъм” (numeri impares).

ЕЛЕГИЯ - стихотворение, съставено от елегически дистихони.

ЕЛЕЙ - маслинено масло (зехтин), което служело освен за приготвяне на ястия, още и за мазане на тялото при борби и хвърляне на диск и копия.

ЕЛЕКТРА - дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра, сестра на Орест, когото подбудила да отмъсти на убийците на баща им - тяхната майка и любовника и Егист (Овидий, “Тъги” II, 395).

ЕЛЕКТРА - една от плеядите, дъщеря на Атлас, майка от Юпитер (Зевс) на Дардан, родоначалника на троянския царски род, и на Иазий.

ЕЛЕЛЕЙ - прозвище на Бакх, звукоподражателно от празничния възглас “елей” (Овидий, “Метаморфози”, IV 15).

ЕЛЕНА - дъщеря на Леда и на Юпитер (Зевс), често наричана дъщеря на цар Тиндарей, смъртния съпруг на Леда, сестра на тиндаридите Кастор и Полукс (Полидевк) и на Клитемнестра. Според мита била най-красивата жена на Елада, желана от първите герои на страната. Още като дете била отвлечена от Тезей в Атина, откъдето я освободили нейните братя. Избрала си за съпруг спартанския цар Менелай - най-богатия между всички, и живяла спокойно с него няколко години, през които му родила Хермиона. В отсъствие на Менелай била похитена по внушение на Венера (Афродита) от Приамовия син Парис, зара­ди което избухнала Троянската война. В Лакония Елена била почитана като божество на умиращата и възкръсваща природа (Ливий, I, 1; Овидий, “Героини” V, 75; “Метаморфози”, ХII 609; ХIII 200; ХIV 669; ХV 232; Вергилий, “Енеида”, I, 649; II, 568; VI, 511).

ЕЛЕЯ - град на западното крайбрежие на Мала Азия (Ливий, XХV, 13).

ЕЛИДА - главен град на едноименната област Елида, разположен в северозападния край на Пелопонес (Овидий, “Метаморфози”, ХII 550).

ЕЛИДА - крайбрежна област в Северозападен Пелопонес, където в долината на река Алфей е разположено старото култово селище Олимпия. В него през 776 г. пр. Хр. било сложено началото на Олимпийските игри, празнувани всеки четири години (олимпиади) (Овидий, “Метаморфози”, II 679; V 494, 608; VIII 308; ХIV 325).

ЕЛИЗИУМ - Елисейският хълм, обителта на блажените в под­земния свят. Според Омир красива местност на западния край на света, където се преселвали героите, получили безсмъртие и особена милост от боговете, например Диомед, Ахил, Кадъм, Менелай, Пелей (Овидий, “Любовни елегии” II, 6, 49; “Метаморфози”, ХIV 111).

ЕЛИЙ ПЕТ КАТ, СЕКСТ - римски политик, консул през 198 г. пр. Хр., цензор през 184 г. пр. Хр., известен юрист и оратор (Цицерон, “За оратора”, I, 198, 212, 240; III. 133; “Брут”, 78).

ЕЛИЙ ПЕТ ПУБЛИЙ - виден римски държавник (ІІІ в. пр. Хр. - 174 г. пр. Хр.). Претор през 203 г. пр. Хр., началник на конницата при диктатора Гай Сервилий Гемин в 202 г. пр. Хр., консул в 201 г. пр. Хр., когато завършила и Втората пуническа война, авгур от 208 г. пр. Хр. до смъртта си. Един от първите юристи в Рим (Ливий, XХХ, 40).

ЕЛИЙ ПЕТ, КВИНТ - римски политик, консул през 167 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 109).

ЕЛИЙ СЕЯН - преториански префект, спечелил изключителното доверие на Тиберий и фактически управител на Рим до разкриването на плановете му за вземане на властта.

ЕЛИЙ СТИЛОН, ЛУЦИЙ - прочут римски филолог (ок. 150 - 90 пр. Хр.), учител по граматика и реторика на Ци­церон и Варон (Цицерон, “За оратора”, I, 193; “Брут”, 169, 205-207; “Ораторът”, 230).

ЕЛИЙ ТУБЕРОН, КВИНТ - внук на Луций Емилий Павел Македонски, племенник на Сципион, претор в 123 г. пр. Хр., противник на Гракхите.

ЕЛИМ - кентавър, убит през време на битката между лапити и кентаври от Ценей (Овидий, “Метаморфози”, ХII 460).

ЕЛИСА - картагенското име на финикийската царица Дидона (Овидий, “Любовни елегии” II, 18, 31; “Героини” VII, 102; “Любовно изкуство” III, 39; Вергилий, “Енеида” IV, 612).

ЕЛИСЕЙСКИ ХЪЛМ (ЕЛИЗИУМ) - обителта на бла­жените в подземното царство. Според Омир красива местност на западния край на света, където се преселвали любимците на бого­вете.

ЕЛПЕНОР - един от спътниците на Одисей, който легнал пиян върху покрива на двореца на Кирка, но се търкулнал и се пребил (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 252; “Тъги” III, 4, 19).

ЕМАТИДИ - дъщерите на македонеца Пиер като жителки на Ематия (Овидий, “Метаморфози”, V 669).

ЕМАТИОН - богобоязлив старец, убит от Хромис през време на боя между Персей и Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 100).

ЕМАТИЯ - област в Македония, често поетично име на Македония.

ЕМАТСКИ - синоним на македонски, по името на областта Ематия (Овидий, “Метаморфози”, V 313; ХII 462; ХV 824).

ЕМИЛИАН СТРАБОН - римски консул в 156 г. пр. Хр.

ЕМИЛИЙ ЛЕПИД, МАРК - римски държавен деец, консул в 187 и 175 г. пр. Хр., върховен понтифекс в 180 г. пр. Хр.

ЕМИЛИЙ ЛЕПИД, МАРК - суланец, пропретор на Сицилия през 80 г. пр. н. е. Като консул през 78 г. (след смъртта на Сула) той се обявил срещу оптиматите и обещал възвръщане и реабилитация на проскрбираните. Проконсул въпреки сенатския отказ в северна Италия и Етрурия през 77 г., когато бил победен от войските на Квинт Лутаций Катул. Избягал в Сардиния, където починал през същата година (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 54 и сл., 77).

ЕМИЛИЙ ЛЕПИД, МАРК - римски държавник (ІІІ в. пр. Хр.), претор в 217 г. пр. Хр., който бил натоварен с грижата да поеме и извърши определени религиозни обреди след битката при Тразименското езеро (Ливий, XХІІ, 9).

ЕМИЛИЙ ПАВЕЛ МАКЕДОНСКИ, ЛУЦИЙ - римски държавник и пълководец, консул в 182 и 168 г. пр. Хр. След победата си при Пидна над македонския цар Персей през 168 г. пр. Хр. получил прякор Македонски. Баща е на Луций Емилий Павел и на младия Сципион Африкански, който след осиновяването си от Публий Корнелий Сципион запазил родовото си име в когномена Емилиан.

ЕМИЛИЙ ПАВЕЛ, ЛУЦИЙ - римски държавен деец (ІІІ в. пр. Хр.), консул през 219 и 216 г. пр. Хр. заедно с Гай Теренций Варон. Загинал в битката при Кана, след като въпреки неговата воля колегата му влязъл в сражение с Ханибал (Ливий, XХІІ, 38-50).

ЕМИЛИЙ ПАВЕЛ‚ ЛУЦИЙ - съпруг на Юлия‚ внучката на Август‚ устроил в 13 г. пр. Хр. неуспешен заговор против Август, след което бил арестуван и убит.

ЕМИЛИЙ ПАП, КВИНТ - римски консул в 282 и 278 г. пр. Хр., цензор в 275 г. пр. Хр.

ЕМИЛИЙ СКАВЪР, МАРК - римски държавник, консул през 115 г. пр. Хр. и пръв сенатор. През 112 г. пр. Хр. бил член на сенатската комисия в Африка, през 109 г. пр. Хр. цензор. Бил сред известните оптимати, много гъвкав оратор. Писал мемоари, от които са запазени незначителни фрагменти (Салустий, “Югуртинската война”, 15; Цицерон, “За оратора”, I, 214; II. 197, 203, 257, 265, 280, 283; “Брут”,110-113, 116, 132, 133).

ЕМИЛИЯ ЛЕПИДА - дъщеря на Юлия Младата.

ЕМПЕДОКЪЛ - гръцки философ (493 - 433 г. пр. Хр.) от Акрагант (Агригент), според учението на когото светът е построен от четири основни елемента - вода, въздух, земя, огън. Автор на дидактическата поема “Пречиствания”, която не е запазена (Цицерон, “За оратора”, I, 217).

ЕМПИРОМАНТИЯ - изкуството да се гадае по пламъка.

ЕМПОРИЯ - пристанищен град в Североизточна Испания, колония на Фокея (Ливий, XХV, 9).

ЕНДИМИОН - красив младеж, в когото се влюбила Селене (Луната). Тя го приспала и отвела в една пещера на планината Латмос в Мала Азия. Там Ендимион спял вечен сън и Луната прекарвала при него всяка нощ.

ЕНЕЙ - троянски герой, правнук на Трос, син на Приамовия братовчед Анхиз и на Венера (Афродита), един от най-прочутите дардански вождове, родоначалник на римляните и Юлиевия род. След падането на Троя, пощаден от гърците заради своето благочестие и храброст, повежда към Хесперия (Италия) флота от 20 кораба със свита оцелели троянци, понесъл на рамене домашните богове (пенати) и баща си, заедно със сина си Асканий (Юл) (съпругата му Креуза загинала в пожарищата на града). След кратък престой на тракийския бряг, където при устието на река Хеброс (Марица) основава град Енос, отплава за Делос, където гостува на главния жрец Аний. Насочени от оракула на Аполон да търсят “родни крайбрежия”, троянците плават оттам към Крит, където не остават дълго, после пристигат в Епир и след предсказание на Хелен слизат в Сицилия. Там Анхиз умира и Еней погребва с почести баща си. След година троянската флота се насочва към Италия, но внезапна буря, предизвикана от Юнона, я отхвърля на либийския бряг близо до Картаген. Царицата Дидона посреща гостоприемно Еней, пламва по него и му става съпруга, но след няколко месеца героят по повеля на боговете я напуска. Достига в Италия, слиза близо до Куме и там с помощта на пророчицата Сибила се спуска в подземното царство, където научава от Анзих бъдещата история на Рим. Спасява Одисеевия спътник Ахеменид от Полифем, предупреден е от Мекарей за опасностите, които го грозят на брега на Кирка (Цирцея), погребва с почести дойката си Каета. След премеждия пристигнал заедно с троянците в Лациум и бил посрещнат дружелюбно от лаврентския цар Латин, който видял в лицето на чужденеца вещания от предсказанията бъдещ съпруг на дъщеря му Лавиния. Обявил им война Турн, царят на рутулите, годеник на Лавиния. Еней, като получил подкрепа от Евандър, победил и убил Турн, но в битката паднал убит и Латин. След смъртта му Еней се възцарил, като обединил своите троянци с местните племена. В чест на съпругата си Лавиния основал града Лавиний. Неговият син Асканий (или Юл, от когото водел началото си родът на Юлиите) основал тридесет години по-късно в подножието на Албанската планина града Алба Лонга, където се родили Рем и Ромул, основателят на Рим. Във войната с рутулите Еней загинал или изчезнал, за да се превърне в бог и да възлезе обожествен на небето. Според легендите на неговия род била предопределена власт над целия свят, а на самия него безсмъртност. Римляните го почитали като свой покровител, наречен Юпитер Индигес (Местен Юпитер) в малка горичка със светилище между река Нумик и град Лавиний, където според преданията Еней изчезнал по време на боя. Почитането на троянския герой, достигнал Италия с родните пенати, явно се е сляло с култа на едно от главните божества на латините - Pater Indiges, свързан с пенатите (Вергилий, “Енеида”; Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 25; “Метаморфози”, ХIII 631 и сл., ХIII 723; ХIV 76, 78 и сл., 84, 104 и сл., 116, 161 и сл., 247, 441 и сл., 449 и сл., 456, 581 и сл., 608; ХV 682, 695, 761 и сл., 771 и сл., 804; Ливий, I, 1-3).

ЕНЕСИМ - син на Хипокоон, участник в Калидонския лов, промушен от глигана (Овидий, “Метаморфози”, VIII 362).

ЕНЕТИ - племе, населяващо областта около река Партиний в Пафлагония (Мала Азия), съюзник на Троя. Според легендата част от енетите, водени от троянеца Антенор след падането на Троя, се заселили в областта на днешна Венеция (Ливий, I, 1).

ЕНИЙ, КВИНТ - първият римски епически поет (239 - 169 г. пр. Хр.) и изобщо един от най-видните рим­ски поети през ранната епоха на римската литература. Роден в Рудия, Калабрия, по време на Втората пуническа война се запознал с Катон. Живял в бедност, въпреки че е бил приятел на аристократическия кръг на Сципион. В 184 г. пр. Хр. получава римско гражданство. Пише трагедии, комедии, сатири - разнообразни по съдържание и размери. Най-голяма известност получава със своя епос “Анали” в 18 книги, разказващ историята на Рим от създаването на града до Втората пуническа война, като въвел в Рим Омировата образна система и хекзаметъра и по такъв начин приобщил римската епическа поезия към средиземноморската културна традиция. От произведенията му до нас са дошли много фрагменти (Цицерон, “За оратора”, I, 154, 198, 199; II, 156, 222, 276; III, 27, 162; “Брут”, 57-60, 71, 73, 75, 76, 78; “Ораторът”, 36, 93, 109, 152, 157, 160, 171; Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 19; “Тъги” II, 1, 259).

ЕНИО - висшата богиня на войната и спътница на Марс. В Рим отъждествявана с Белона (Овидий, “Героини” XV, 140).

ЕНИПЕЙ - южен приток на река Пеней в Тесалия и богът на реката, под чийто образ Нептун прелъстява неговата любима царската дъщеря Тиро. Нептун създал под образа на Енипей синовете на Тиро Нелей и Пелий (Омир, “Одисея”, ХI 235 и сл., 305 и сл.; Овидий, “Метаморфози”, I 580; VI 116; VII 229; “Любовни елегии” III, 6, 43).

ЕНКАУСТИКА - една от техниките на рисуване в древността. Художникът смесвал боите с разтопен горещ восък и така ги нанасял върху основата.

ЕНКЕЛАД (ЕНЦЕЛАД) - син на Гея (Земята), един от гигантите, които се опълчили срещу второто поколение богове. Юпитер го поразил с мълния и го погребал под планината Етна (Овидий, “Писма от Понта” II, 12; “Любовни елегии” III, 12, 27).

ЕНОМ - троянец, противник на Одисей (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 260).

ЕНОНА - фригийска нимфа от планината Ида, дъщеря на речния бог Кебрен и внучка на цар Ойбал, с която Парис живял, докато бил овчар, но после я напуснал заради Елена. Преди Парис я любел Апо­лон, който и предал лечебното изкуство. Когато Парис бил смърт­но ранен, я помолил да го излекува, но тя му отказала и след неговата смърт се самоубила (Овидий, “Героини” V, 3; XVI, 97; “Средства против любовта” 457).

ЕНОНА (ГЕРАНА) - пигмейка, почитана от своето племе като богиня. Презряла Юнона и затова била превърната от нея в жерав (Овидий, “Метаморфози”, VI 91).

ЕНОПИЯ - старото име на остров Егина (Овидий, “Метаморфози”, VII 472 и сл., 491).

ЕНОС - град в Тракия, днес също Енос.

ЕОЙ - “утринният” (гр.), един от конете на бога на слънцето (Овидий, “Метаморфози”, II 154).

ЕОЙСКИ - принадлежащ на Зората (Аврора, Еос), т. е. утринен, източен (Овидий, “Писма от Понта” II, 5, 50; IV 6, 48).

ЕОЛ - тесалийски цар, син на Хелен, родоначалник на еолийците, баща на Атамант, Сизиф (затова наричан Еолид), Канака и Деион, дядо на Цефал (Овидий, “Метаморфози”, IV 512; VI 681; VII 672; ХIII 26).

ЕОЛ - “Подвижният” (гр.), син на Хипотес (затова наричан Хипотад) владетел на Еолийските или Липарски острови западно от Сицилия, повелител на ветровете, които държал затворени в тъмна пещера. Оженил шестте си синове за шестте им сестри. Неговата дъщеря Алциона (Еолида) е предана съпруга на Кеик. След превръщането на двамата в морски птици всяка зима за седмица Еол уталожва ветровете, докато женската мъти над морската повърхност. При странствуването на Одисей той го посреща гостоприемно и на прощаване му предава бичи мях, в който е напъхал ветровете. Но другарите на Одисей помислили, че вътре има съкровища, и отвързали меха, така ветровете излетели и отвели кораба обратно при Еол, където обаче вече не намерили същия прием. Син на Еол бил Мизен, тръбачът на Еней, по когото са наречени носът и градът Мизенум - място на неговото погребение в Кампания (Вергилий, “Енеида” I, 52, 56, 65, 76, 140; Овидий, “Метаморфози”, IV 663; IХ 507; ХI 384, 431, 444, 573, 748; ХIV 86, 102, 224 и сл.; ХV 707; “Героини” Х, 66; XVIII, 46).

ЕОЛИД - синът на Еол, коринтският цар Сизиф (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 26).

ЕОЛИДА - дъщерята на Еол Алциона (Овидий, “Метаморфози”, ХI 573).

ЕОЛИЙСКИ ЛАД - античен музикален лад, характерен за еолийците.

ЕОЛИЙСКИ СТИХ - стихът на Сафо, която била от населения с еолийци остров Лесбос и писала на еолийски диалект.

ЕОЛИЙЦИ - гръцко племе, населявало и остров Леобос, роди­ната на Сафо (Овидий, “Любовни елегии” II, 18, 26).

ЕОЛИЯ (ЕОЛИДА) - областта на еолийците в Северозападна Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, VII 357).

ЕОЛОВИ ВЕТРИ - ветровете, които митическият владетел на Еолийските, или Липарските острови държал затворени във вечна тъмнина. При странствуването на Одисей Еол ги напъхал в бичи мях и ги подарил на прощаване на героя.

ЕОС - Зората (лат. Аврора), която всяка сутрин носела светлината на хората и боговете, като изплувала из морето на дивна колесница (Овидий, “Героини” III, 57; “Тъги” IV, 9, 22).

ЕПАМИНОНД - прочут тивански пълководец (418 - 362 г. пр. Хр.), загинал в битката при Мантинея, побеждавайки антитиванската коалиция (Цицерон, “За оратора”, I, 210; II, 341; III, 139; “Брут”, 50).

ЕПАФ - “роденият от докосване”, внук на Инах (затова наричан Инахид), син на превърнатата в крава Ио и на Юпитер. В Египет бил почитан като свещения бик Апис (Овидий, “Метаморфози”, I 748, 753, 756).

ЕПИДАВРИЕЦ - жител на град Епидавър в Арголида. Прозвище на Ескулап (Асклепий), който бил роден в град Епидавър, където се намирало и най-прочутото му светилище - Асклепион (Овидий, “Писма от Понта” I, 3, 21).

ЕПИДАВРИЙКА - жителка на град Епидавър в Арголида. Прозвище на Бероя, дойката на Семела (Овидий, “Метаморфози”, III 278).

ЕПИДАВЪР - пристанищен град в Арголида на Саронския залив, култово средище на бога на лечението Ескулап (Асклепий), който под образа на свещена змия бил пренесен оттам в Рим. В околността на града се издигал прочутият храм на бога (Асклепион), в който се стичали болни от всички краища на Елада. Театърът на Епидавър е много добре запазен, побира 12 000 зрители и се използува и днес (Овидий, “Метаморфози”, VII 436; ХV 643 и сл., 724).

ЕПИДАМН - коркирска колония в Илирия, днес Дурацо. Градът бил преименуван от римляните в Дирахий, тъй като народната етимология свързвала името му с латинското damnum “проклет” (Плавт, Менехмовците, 263 и сл.).

ЕПИКУР - гръцки философ-материалист (342 - 270 пр. Хр.), родом от Гаргет при Атина. Обучавал в градина, която бил купил от един атинянин за 80 мини, и предоволен от зеленчука, който тя му давала, се считал за по-щастлив и от самия Юпитер. Виждал висшата цел на живота в освобождаване от телесни страдания и душевни тревоги (Цицерон, “Брут”, 292).

ЕПИКУРЕЙСТВО - философското течение на Епикур и неговите последователи. Разпространението му в Рим започнало в 155 г. пр. Хр. с идването на философите Диоген, Карнеад и Критолай.

ЕПИМЕНИД - критски жрец и прорицател, който в 596 г пр. Хр. според легендата помогнал на атиняните да се освободят от петното на едно убийство.

ЕПИМЕТЕЙ - боязливият и глупав брат на Прометей (от гр. Епиметей “комуто късно иде умът”). Баща на Пира (затова наричана Епиметида), която заедно с братовчед си Девкалион (син на Прометей) поставила началото на човешкия род след потопа (Овидий, “Метаморфози”, I 351, 390).

ЕПИМЕТИДА - дъщерята на Епиметей Пира (Овидий, “Метаморфози”, I 390).

ЕПИПОЛА - квартал на Сиракуза, който се намирал в северозападната, най-висока част на града (Ливий, XХV, 24).

ЕПИР - крайбрежна планинска област в Северозападна Гърция, през античността между Илирия, Македония и Тесалия (Овидий, “Метаморфози”, VIII 282; ХIII 720; Ливий, XХІV, 34; ХХХІІІ, 7 - 10).

ЕПИТ - цар на Алба Лонга (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 613; Вергилий, “Енеида” II, 339).

ЕПИХАРМ - гръцки комически поет (540 - 448 г. пр. Хр.), родом от остров Кос, но живял в Сицилия.

ЕПИЦИД - един от водачите на прокартагенската партия в Сиракуза, която успяла да завземе властта в 214 г. пр. Хр. В продължение на две години отблъсквал римляните от града. Марцел успял да превземе Сиракуза едва когато картагенците вече нямали възможност да й помагат в 211 г. пр. Хр. (Ливий, XХІV, 33; ХХV, 23-25).

ЕПОНА - богиня покровителка на конете, магаретата и мулетата. Нейни изображения били поставяни в оборите.

ЕПОПЕЙ - “надзорник” (гр.), тиренски моряк от свитата на Ацет (Овидий, “Метаморфози”, III, 618).

ЕПУЛОНИ - колегия, която се грижела за официалните гощавки.

ЕРАЗИН - река в Арголида, Гърция, сега Кефалари (Овидий, “Метаморфози”, ХV 275).

ЕРАТО - муза на любовната поезия. Името й е производно от гръцкия глагол erao “обичам” (Овидий, “Любовно изкуство” II, 16).

ЕРАТОСТЕН - географ, математик, философ, астроном и поет от Кирена (275 - 194 г. пр. Хр.).

ЕРГАСТУЛ - термин от гръцки произход, означаващ работно място, изолирана почти като затвор, често подземна, работилница, в която се трудели роби, но и длъжници.

ЕРЕБ - подземният свят (гр. erebos “мрак”), мракът на земните дълбини, роден из първичния хаос. Царица на Ереб е Прозерпина, съпругата на владетеля на мъртвите Дит. Двамата са наричани безсмъртни божества на Ереб (Овидий, “Метаморфози”, V 543; Х 76; ХIV 404; Вергилий, “Енеида”, IV, 26, 511).

ЕРЕТА - древен сабински град (Вергилий, “Енеида”, VII, 711).

ЕРЕХТЕАДА - прозвище на дъщерите на атинския цар Ерехтей Орития и Прокрида (Овидий, “Героини” XVI, 345).

ЕРЕХТЕЙ - атински цар и герой, син на Пандион. Имал четири сина и четири дъщери, между тях Кекропс, Прокрида и Орития. Атиняните били наричани ерехтейско племе, а Ерехтеева крепост бил атинският акропол, където се издигал храмът Ерехтейон. (Овидий, “Метаморфози”, VI 677, 679; VII 431, 694, 726; VIII 548).

ЕРЕХТИДА - прозвище на дъщерите на атинския цар Ерехтей Прокрида и Орития (Овидий, “Метаморфози”, VII 726).

ЕРИГДУП - “произвеждащ гръмък тропот” (гр.), кентавър, убит от лапита Макарей на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 452).

ЕРИГОНА - дъщеря на атинянина Икар (не сина на Дедал) или Икарий, прелъстена от Бакх под образа на лоза. Сложила край на живота си, когато нейният баща бил убит от селяните в Атика: при празненство на Бакх той за пръв път им поднесъл да пият вино, а те помислили, че им дава отровно питие. Заради синовната си обич превърната в съзвездието Девица. Ужасила се, като видяла от небето кръвосмесителното деяние на Мира. Митът за Еригона бил широко разпространен в древността поради поемата “Еригона” на учения и поета от III в. пр. Хр. Ератостен (Овидий, “Метаморфози”, VI 125; Х 451).

ЕРИДАН - митическа река, която гърците отъждествявали с различни реки в далечния Запад, най-често с Падус (днес По). В тази река се сгромолясал Фаетон, поразен от мълнията на Юпитер (Овидий, “Метаморфози”, II 324, 371; VII 229).

ЕРИЗИХТОН - син на тесалийския цар Триопас, баща на Мнестра. Презрял боговете и бил наказан от Церера за сеч от нейната свещена дъбрава с неутолим глад. Изял цялото си имущество, прибягнал до просия, продавал дъщеря си, и накрая почнал да ръфа собствените си меса (Овидий, “Метаморфози”, VIII 739, 741 и сл., 751 и сл., 779, 823 и сл., 840, 875 и сл.).

ЕРИКС - планина и град на северозападното крайбрежие на Си­цилия (днес Сан Джулиано) с прочут храм на Венера. Оттам идва прозвището на богинята Ерицина (Овидий, “Метаморфози”, V 363; “Любовни елегии” III, 9, 45; “Средства против любовта” 550; Вергилий, “Енеида” I, 570; IV, 24; V, 392, 402, 431, 437, 443, 446, 482, 483, 630, 760, 772).

ЕРИКС - боец на Финей, вкаменен от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 195).

ЕРИКС - син на Венера, построил едноименния град (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 83).

ЕРИМАНТ - планина в Северозападен Пелопонес на границата между Елида, Ахея и Аркадия, от която произхождала нимфата Калисто. Там обитавал и дивият еримантски глиган, победен от Херкулес. Еримантска мечка е съзвездието Голямата мечка, в което била превърна­та нимфата Калисто (Овидий, “Метаморфози”, II 499; V 608; “Героини” IX, 87; “Тъги” I, 4, 1).

ЕРИМАНТ - река в Аркадия (Овидий, “Метаморфози”, II 244).

ЕРИНИИ - Алекто (Непрощаваща), Тисифона (Отмъстителка на убийства) и Мегера (Завиждаща), три неумолими богини на възмездието, обитателки на подземния свят, дъщери на Земята или на Нощта, отъждествявани с латинските фурии. Демонични персонажи, които, от една страна, тласкат хората към престъпления, а от друга, всяват ужас и безумие, но справедливи отмъстителки, особено при накърняване на кръвното родство. Евфемистично били наричани Евмениди. Били представяни със змии в косите, факли в ръка и плащове, напоени с кръв. Който погледнел косите им, преплетени със змии, и святкащите им очи, ако не умирал, най-малкото обезумявал. Известни антични изображения са “Медуза Ронданини” и “Спящата ериния”, т. нар. “Медуза Лудовизи”, римско копие по елинистичен оригинал (Овидий, “Героини” XI, 103; “Метаморфози”, I 241, 725; IV 481 и сл., 490; Х 313 и сл., 349 и сл.; ХI 14).

ЕРИТ - син на Актор (затова наричан Акторид), привърженик на Финей, убит от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 79; VIII 308).

ЕРИТРА - град в Мала Азия, седалище на една от Сибилите. Тя била жрица на Аполон и обитавала една пещера край града, от която изтичала изворна вода. Там изпадала в божествен екстаз и правела предсказания за бъдещето.

ЕРИФИЛА - дъщерята на Талай (затова наричана и Талеонида), съпруга на аргоския цар и гадател Амфиарай (Еклид като син на Екъл). Подкупена от Полиник със златната огърлица със скъпоценни камъни на Хармония, издала скривалището на съпруга си пред похода на Седемте срещу Тива. Така го пратила на явна смърт, защото той като гадател предвиждал нещастния край на похода. След смъртта му неговият син Алкмеон отмъстил на суетната си майка за баща си (Овидий, “Любовно изкуство” III, 13; “Метаморфози”, VIII 316 и сл.; IХ 407 и сл.).

ЕРИХТОНИЙ - получовек-полузмей, роден от земната почва (“нероден от майка”), син на Вулкан (Хефест), произлязъл от семето му в момента, когато се опитвал да изнасили Палада. Бил поверен от Атина на Херза, Пандроза и Аглавра - дъщерите на Кекропс, за да го пазят във върбова кошница, без да я отварят. Митът е етиологичен, той е създаден, за да обясни произхода на култовото тайнство Ерзефории в Атина. През юнска нощ две атински девойки ерзефори (“носителки на росата”) поемали от ръцете на жрицата на Палада на Акропола и понасяли на главите си кошници с тайнствено съдържание, към което не бивало да поглеждат - вътре се намирали символите на оплождането и рождението. Девойките отнасяли и полагали кошницата в подземна пещера, свещена на Афродита (Венера). Ерихтоний бил почитан като един от първите ми­тически царе на Атина и основател на атинската държава (Овидий, “Метаморфози”, II 553; IХ 423; “Тъги” II, 1, 293).

ЕРИЦИНА - епитет на Венера (Афродита) във връзка с култовото й сре­дище на планината Ерикс в северозападна Сицилия, където тя имала прочут храм (Овидий, “Любовни елегии” II, 10, 11; “Героини” XV, 57; “Метаморфози”, V 363; Ливий, XХІІ, 9 - 10).

ЕСАК - син на Приам и Алексироя, от майчина страна правнук на богиня Тетия. Влюбен в Хесперия, дъщерята на троянския речен бог Цебрен, от мъка за нейната смърт, за която се смятал виновен, се хвърлил от скала в морето, но Тетия го превърнала в гмурец (Овидий, “Метаморфози”, ХI 762 и сл., 791 и сл.; ХII 1).

ЕСКАДИЙ - лапит, който на сватбата на Пиритой убил кентавъра Гриней (Овидий, “Метаморфози”, ХII 266).

ЕСКВИЛИН - най-големият и най-високият от седемте хълма на Рим. Намира се в североизточната част на града (Ливий, XХVІ, 10).

ЕСКВИЛИНСКА ПОРТА - една от градските порти на Рим. Намирала се на хълма Есквилин в североизточната част на града (Ливий, IІ, 11; ХХVІ, 10).

ЕСКУЛАП - латинска форма на името на гръцкия бог на лечението и медицината Асклепий, син на Аполон и нимфата Коронида. Бил посветен в лечебното изкуство от кентавъра Хирон, който го отгледал. Както му предсказала Оцироя, щом дръзнал да лекува мимо волята на боговете, бил умъртвен от мълнията на Юпитер (Зевс), но после възвърнат към живот - два пъти променял в божествена смъртната си същина. Съживил умъртвения Иполит, което се смятало престъпление спрямо природата и съдбата и накърняване правата на подземното царство. За отбиване на чумата в Лациум през 293 г. пр. Хр. след допитване до Сибилинските книги култът му бил пренесен тържествено в Рим от прочутото му светилище в Епидавър - Гърция. Богът скочил под образа на свещената си змия от кораба на остров сред река Тибър (Insula Tiberina), където веднага построили храм на Ескулап. По подобие на храма му край Епидавър били издигани негови асклепиони и в други гръцки градове. В асклепиона му в древна Пауталия (днес Кюстендил) търсили облекчение много жители на римската провинция. Запазени са многобройни антични оброчни релефи на бога, също и от територията на днешна България. Основен атрибут на бога на лечението Ескулап бил жезълът с увита около него змия (Овидий, “Метаморфози”, II 633-648; ХV 533 и сл., 624 и сл., 639, 642, 644 и сл.; Вергилий, “Енеида” VII, 773).

ЕСКУЛАПОВ ОСТРОВ - островът на река Тибър, на който имало храм на бога-лечител. Докараните тук болни пренощували и насън получавали внушение за лекуването си.

ЕСХИЛ - първият велик атински трагически поет (525 - 456 г. пр. Хр.), роден в Елевзина, починал в Гела, Сицилия. Участвал в сраженията при Маратон, Саламин и Платея. Есхил пръв въвел втори актьор в трагедията, намалил партиите на хора и дал преднина на диалога. От 90 създадени от Есхил трагедии до наши дни са достигнали едва седем - “Молителки”, “Перси”, “Седемте срещу Тива”, “Прикованият Прометей”, “Агамемнон”, “Хоефори”, “Евмениди” (Цицерон, “За оратора”, III, 27).

ЕСХИЛ ОТ КНИД - учител по реторика от времето, когато Цицерон пътешествувал по Мала Азия (Цицерон, “Брут”, 316, 325).

ЕСХИН - атически оратор (389 - 314 г. пр. Хр.)‚ водач на промакедонската партия в Атина и про­тивник на Демостен (Цицерон, “За оратора”, II, 94; III, 28, 213; “Брут”, 36, 285, 290; “Ораторът”, 26, 29, 57, 110, 111, 235).

ЕСХИН - ученик на Сократ, автор на диалози, издържани в духа на неговата философия (Цицерон, “Брут”, 292).

ЕСХИН ОТ МИЛЕТ - ретор-азианист, съвременник на Цицерон (Цицерон, “Брут”, 325).

ЕСХИН ОТ НЕАПОЛ - философ от Академията от края на II в. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 45).

ЕТА - планина в Южна Тесалия, днес Катавотра, на която се самозапалил Херкулес (Овидий, “Героини” IX, 147; “Метаморфози”, II, 217; IХ, 165, 204, 230).

ЕТАЛИОН - тиренски моряк (Овидий, “Метаморфози”, III 647).

ЕТАЛИЯ - днешният остров Елба. Еталия е гръцкото му име, а латинското е Илва (Овидий, “Писма от Понта” II, 3, 83).

ЕТЕЙСКИ - произхождащ от планината Ета. Етейски цар е Кеик, защото родният му град Трахин бил разположен на планината Ета (Овидий, “Метаморфози”, ХI 382).

ЕТЕОКЪЛ - син на Едип и брат на Полинейк, предизвикал войната на Седемте срещу Тива (Овидий, “Метаморфози”, IХ 405).

ЕТИОН - гадател, привърженик на Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 146).

ЕТИОП - “обгорял на слънцето” (гр.), жител на страната Етиопия (Овидий, “Метаморфози”, II 235).

ЕТИОПИЯ - днешна Абесиния, която в древността се деляла на Източна и Западна (Овидий, “Метаморфози”, I 778; IV 669; ХV 320).

ЕТНА - планина и вулкан на остров Сицилия. Лежи върху гърлото на гиганта Тифоей (Тифон), който, затрупан с тази планина от Юпитер (Зевс), все още се бунтува, като изригва пламъци и пясък. Огнен, вулканът кипи със серните си пещи през многото душници или ветровете предизвикват в пещерите му пламъци чрез сблъсъци на скални маси (Овидий, “Метаморфози”, II 220; V 352, 442; VIII 260; ХIII 770, 868, 877; ХIV 2, 160; ХV 340 и сл; Вергилий, “Енеида” III, 554, 571, 580, 673, 677; VII, 786; VIII, 419, 439; ХI, 262).

ЕТОЛИЙСКИ СЪЮЗ - съюз на гръцките племена, населявали областта Етолия в Средна Гърция, основан около 367 г. пр. Хр и просъществувал до 168 г. пр. Хр. От средата на IV век се превърнал в значително политическо обединение на полисите в Средна Гърция (с център Терма), свързани с борбата срещу Македония за отстояване на независимостта си. В условията на развитата робовладелска икономика етолийците намерили своето място като енергични пирати роботърговци. По време на първите две войни на Рим с Македония (215 - 205 и 200 - 197 г. пр. Хр.) съюзните градове били на страната на Рим. След третата македонска война (168 г. пр. Хр.), в която етолийците не подкрепяли Рим, съюзът престанал да съществува (Ливий, XХV, 23; ХХХІІІ, 7; ХХХV, 13).

ЕТОЛИЯ - област в Западна Средна Гърция, разположена на север от Коринтския залив, в която бил разположен град Калидон. На юг граничи с Озолска Локрида, на изток - с областта Етея, на север - с Тесалия и Епир, а на запад - с Акарнания (Овидий, “Любовни елегии” III, 6, 37).

ЕТОН - “Искрящият” (гр.), един от четирите коня на бога на слънцето (Овидий, “Метаморфози”, II 153).

ЕТРА - дъщеря на трезенския цар Питей, съпруга на Егей, майка на Тезей, която диоскурите похитили и направили робиня на сестра си Елена (Овидий, “Героини” XVII, 148).

ЕТРУРИЯ - богата и плодородна област в Централна Италия, между Тибър, Тиренско море и Апенините, населявана някога от етруските, днес Тоскана. Граничи с областите Умбрия и Лаций. Според преданието около началото на I хил. пр. Хр. тук се заселили етруските (наричани още туски, тирени) - население от неиталийски произход. В съвременната историография съществуват различни мнения, като преобладава това, че етруските (или поне част от тях) са преселници от Мала Азия. Етруските образували федеративен съюз на 12 града с аристократическо управление, който бил в политически и икономически разцвет към средата на I хил. пр. Хр. Римляните водили продължителни войни с променлив успех с етруската федерация, които приключват с победата им в десетгодишната война (406 - 396 г. пр. Хр.) с етруския град Веи. (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 11; “Заговорът на Катилина”, 27, 51; Вергилий, “Енеида” VIII, 493; ХII, 232; Ливий, I, 2, 35-36; ІІ, 34; ХХІ, 63; ХХІІ, 7).

ЕТРУСКИ - древни племена, населявали в І хилядолетие пр. Хр. северозападната част на Апенинския полуостров, областта Етрурия, и създали развита цивилизация, предшествуваща римската. На латински били наричани туски или етруски, а на гръцки - тирсени или тирени. Произходът им е неясен. Античната традиция смята, че произхождат от изток. Херодот (I, 94) разказва, че част от лидийците напуснала своята страна, водени от царския син Тирсен и се настанили в земята на умбрите, където по името на предводителя си се нарекли тирсени. Лидийският историк Ксант обаче не споменава нищо за това. В съвременната наука преобладава мнението, че източните пришълци са били може би само част от етническите групи, участвували във формирането на етруските, осъществило се в самата Италия от началото на X докъм VІІІ в. пр. Хр. Етруските нямали родство с останалите италийски племена и не принадлежали към индоевропейците изобщо. Независимо от това, че са запазени много етруски надписи, досега още езикът им не е разгадан. Преди създаването на Рим те били най-могъщият народ в Италия, владеели голяма част от нея и достигнали високо политическо и културно развитие. Били големи строители, пресушили много блата, регулирали течението на някои реки, построили акведукти, пристанища. Земеделието, занаятите и търговията били добре развити. В VІІ в. пр. Хр. етруските вече имали многочислени градове-крепости от типа на гръцките полиси. Вероятно към края на VІІ в. пр. Хр. възникнала конфедерацията на дванадесетте етруски града-държави (Веи, Тарквинии, Цере, Волсиний и др.). В завладените от тях области етруските не изкоренявали местното население, а му налагали своето политическо устройство, което било аристократично, и своята култура. Римляните, които били дълги години под тяхна власт, заели от тях много политически и религиозни уредби; последните трима римски царе били етруски. Но етруските въпреки своята висока култура и политическо превъзходство над италийците не могли да обединят Италия в политическо отношение, което после се удало на римляните. Главната причина за това било езиковото различие. Постепенно влиянието на етруските се разпространило почти върху цяла Италия, но конфедерацията им се оказала политически нестабилна. Усилвала се също активността на външните врагове - гърци, самнити. Рим водил дълги войни с етруските, които постепенно били притеснявани и загубили политическото си влияние. Сула унищожил етруските напълно, опустошил земите им и те изчезнали от историческата сцена, а езикът им бил забравен. Етруските оказали силно влияние върху културното развитие на древна Италия, особено на римляните, за които били образец в приложните изкуства и строителното дело. От етруските римляните приели ред особености на политическата организация, структурата и въоръжението на армията, инсигниите на управляващите лица. Митологията и религията на етруските оказали силно влияние върху римската митология и религия. Смята се, че чрез етруските племена от Средна и Северна Италия римляните възприели гръцкото писмо. Етруските също така били известни с умението си да гадаят волята на боговете по различни знаци. От етруски произход в Рим била колегията на харуспиците, които предсказвали бъдещето по вътрешностите на жертвените животни и по различни природни явления. Това умение, кодифицирано през ІІ в. пр. Хр., се наричало disciplina etrusca “етруска наука” (Овидий, “Метаморфози”, ХV 559; Ливий, I, 2-3, 8, 15, 23, 30-31, 60; ІІ, 6-7, 10-13).

ЕФЕБИ - в Гърция така се наричали младежите от 18 до към 20 години, подготвящи се за военна служба.

ЕФЕС - голям гръцки град на западномалоазийския бряг срещу остров Самос, някога на устието на река Каистър (днес Кючук-Мендерес и Кара-су), но сега на 10 км във вътрешността. Във ІІ в. пр. Хр. бил част от държавата на Селевкидите. В него потърсил убежище и подкрепа Ханибал, след като в 195 г. пр. Хр. влязъл в конфликт с картагенските първенци и напуснал Картаген (Ливий, XХХV, 13).

ЕФИАЛТ - един от синовете-близнаци на Алоей, брат на От (Овидий, “Метаморфози”, VI 117).

ЕФИРА - старото име на Коринт (Овидий, “Метаморфози”, II 239; VII 391; “Героини” XII, 27).

ЕФОР - гръцки историк (IV в. пр. Хр.), автор на първата всеобща история на Гърция в 30 книги (Цицерон, “За оратора”, II, 57, 94; III. 36; “Брут”, 204; “Ораторът”, 172, 191, 192, 194, 218).

ЕФРАТ - река в Месопотамия (Овидий, “Метаморфози”, II 248; Вергилий, “Енеида”, VIII 726).

ЕХАЛИЯ (ОЙХАЛИЯ) - град в Евбея, Гърция, седалище на цар Еврит, бащата на Иола и Дриопа. Еврит обещал дъщеря си Иола на този, който победи него и синовете му в опване на тетива. След като не удържал обещанието си, Херакъл го убил и разрушил града, за да вземе като плячка царската дъщеря Иола (Овидий, “Писма от Понта” IV, 8, 62; “Героини” IX, 1, 130; “Метаморфози”, IХ 136, 330; Вергилий, “Енеида” VIII, 291).

ЕХЕКЪЛ - кентавър, когото убил на сватбата на Пиритой лапитът Ампикс (Овидий, “Метаморфози”, ХII 451).

ЕХЕМОН - мъж от дружината на Финей, убит от Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 163, 169).

ЕХЕНАИДА - нимфа, влюбена в Дафнис.

ЕХИДНА - чудовище от подземното царство, според Хезиод дъщеря на Хризаор и Калироя, полужена-полузмия (гр. ехидна “змия”). Оженила се за Тифоей и му народила страшни чудовища: Цербер, Лернейската хидра, Химерата, Сфинкса на Тива и Немейския лъв (Овидий, “Метаморфози”, IV 501; VII 408).

ЕХИНАДИ - “Таралежови острови” (гр.), група от повече от 5 малки скалисти острова срещу устието на река Ахелой, принадлежащи на Акарнания, днес под различни имена. Митът за превръщането на неядите е далечен спомен за образуването на островите от наноси. Името получили от релефа си (Овидий, “Метаморфози”, VII 589).

ЕХИОН - “змийски мъж” (гр.), един от петте въоръжени спарти (“посети мъже”), които израсли от посетите от Кадъм драконови зъби и оцелели след яростната битка. Оженил се за Агава, дъщерята на Кадъм, на когото помагал при построяването на Тива. Издигнал храм на Кибела. Неговият син Пентей получил от своя дядо властта над града (Овидий, “Метаморфози”, III 126, 513, 526, 701; Х 686).

ЕХО - ореада, олицетворение на природната сила на планината. Понеже увличала със сладката си реч Юнона, додето Юпитер общувал с планинските нимфи, ревнивата небесна царица й отнела способността да изговаря думите цели. Опитала се да спечели любовта на Нарцис, най-красивия от всички младежи, но не намерила отзвук, скрила се и се вкаменила, останал едничък безтелесният й глас - ехото в планината (Овидий, “Метаморфози”, III 358 и сл., 380, 387, 302, 493, 501, 507).

Ж

ЖРЕЦИ - надзорът над римската религия е бил поверен на ред жречески колегии. Традиционните практики са били в ръцете на понтифици, авгури, харуспици и епулони, а над чуждестранните култове е бдяла преди всичко колегията на квиндецимвирите, в чиито компетенции е влизало консултирането на Сибилинските книги и въвеждането на нови култове. Върховните жреци, pontifices, според традицията установени от цар Нума, първоначално били 5, а после числото им стигнало до 15, като най-главният от тях се наричал pontifex maximus. Те не били жреци на някой отделен бог, а им било възложено да се грижат за строгото спазване на религиозните обичаи и култове. Трите най-важни божества в римския пантеон Юпитер, Марс и Квирин са имали и особени жреци - т. нар. фламини, а за международните отношения се е грижела колегията на жреците - фециали. До 300 г. пр. Хр. за жреци били назначавани само патриции, но след тази година въз основа на закона на Огулний и плебеите можели да стават жреци.

З

ЗА АНАЛОГИЯТА - граматически трактат на Гай Юлий Цезар, който той написал, докато пресичал Алпите, за да се съедини с част от армията си.

ЗА ДЪРЖАВАТА - философски диалог от Цицерон, написан в 54 г. пр. Хр. Участници в него са Сципион, Сцевола, Фил и Манилий. В отговор Атик написал Liber annalis - резюме на римската история от основаването на града.

ЗА ЗАКОНИТЕ - трактат на Цицерон, който, както се предполага, бил започнат още през 52 г. пр. Хр., но след това Цицерон прекратил работата си над него, тъй като републиканските закони престанали да бъдат актуална тема.

ЗАВЕЩАНИЕ - лат. testamentum - основен документ, с който се определя положението и подялбата на наследството. Първоначално наследодателят имал само правото да избере един единствен наследник на цялото си имущество. Със Законите на дванадесетте таблици вече било позволено имуществото да се разпределя между няколко наследника. При съставянето на завещанието наследодателят трябвало да е пълнолетен и със здрав разсъдък, а документът се запечатвал пред свидетели. Право на наследство имали само свободните, а ако имуществото се оставяло на роби, тяхното освобождаване се споменавало в завещанието. Можело да се завещава и на непълнолетни, като за тази цел в завещанието се посочвал опекун, а ако такъв не бил обявен в завещанието, се назначавал от държавата. Завещателят можел да лиши от наследство прекия наследник, ако имал причини за това. Последният можел да подаде жалба в срок до две години от обявяването на завещанието пред съда на центумвирите, тъй като имало закон на всеки от законните наследници да се оставя поне 1/4 от полагаемия му се дял. Ако това искане не било изпълнено, наследникът можел да претендира за унищожаване на завещанието.

ЗАКИНТ - остров в Ионийско море, на запад от Пелопонес, днес Занте. Според преданието бил метрополия на Сагунт (Вергилий, “Енеида” III, 270; Овидий, “Героини” I, 88; Ливий, XХІ, 7).

ЗАКОН НА ВИЛИЙ - римски закон от 180 г. пр. Хр., регламентиращ възрастта, на която са достъпни магистратурите: за квестор 27 години, за едил 30 години, за претор 33 години и за консул 36 години. В 81 г. пр. Хр. Сула издал друг закон, според който възрастта била увеличена: за квестор 29 години, за претор 39 години, за консул 42 години.

ЗАКОН НА ВОКОНИЙ - римски закон, предложен в 169 г. пр. Хр. от народния трибун Квинт Воконнй. Според този закон жените били лишавани от право на наследство с цел да не се допуска намаляване на имуществото на патрицианските семейства.

ЗАКОН НА ГАБИНИЙ - римски закон от 139 г. пр. Хр. за тайно гласуване при избора на магистрати.

ЗАКОН НА ГАБИНИЙ - римски закон от 67 г. пр. Хр. за смяната на римския главнокомандуващ в Азия (Лукул) с един от консулите за следващата година (Глабрион) и за извънредните пълномощия на другия консул, Помпей, за войната срещу пиратите (Салустий, “История”, кн. V, гл. 2).

ЗАКОН НА ГЛАВЦИЙ - римски закон против изнудването, насочен против аристокрацията.

ЗАКОН НА КАСИЙ - римски закон от 137 г. пр. Хр. за тайно гласуване при углавни дела в съда, предложен от трибуна Луций Касий Лонгин.

ЗАКОН НА ЛИЦИНИЙ - римски закон от 367 г. пр. Хр., според който единият от консулите трябвало да бъде плебей (Ливий, VІІ, 25).

ЗАКОН НА ЛИЦИНИЙ И МУЦИЙ - римски закон, предложен от Луций Лициний Крас и Публий Муций Сцевола, който задължавал всички италийци, незаконно присвоили званието “римски гражданин”, да напуснат града и да се върнат по родните си места.

ЗАКОН НА МАМИЛИЙ - през 110 г. пр. Хр. народният трибун Гай Мамилий Лиметан предложил да се създаде специална комисия, която да разследва получаването на подкупи от Югурта (Салустий, “Югуртинската война”).

ЗАКОН НА ПЛАВЦИЙ (ПАПИРИЙ) - римски закон от 89 г. пр. Хр., с който се сложил край на Съюзническата война на Рим с италийците, които според него получили гражданско право в римската държава (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 31).

ЗАКОН НА ПОРЦИЙ - римски закон от 199 г. пр. Хр., с който правото на провокация (т.е. на обжалване на магистратско решение пред комициите) се давало освен на римските граждани и на останалото подвластно на Рим италийско население (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 51).

ЗАКОН НА СЕМПРОНИЙ - римски закон от 123 г. пр. Хр., предложен от Гай Семпроний Гракх. Според този закон сенатът още преди избора на консулите трябвало да определи провинциите, в които ще бъдат изпратени. След встъпването им в длъжност избраните консули по споразумение или по жребия поемали военното ръководство в тези провинции (Салустий, “Югуртинската война”, 27).

ЗАКОНИ НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ТАБЛИЦИ (LEGES DUODECIM TABULARUM) - най-древният писан закон на Рим. Според традицията в 451 г. пр. Хр. комисия от 10 патриции (децемвири) изработила закони, които били записани на десет таблици, към които впоследствие били добавени още две. Текстът бил гравиран върху бронзови плочи, изложени на форума, които се загубили по време на галското нападение на Рим в 387 г. пр. Хр. Голяма част от текста на тези закони се е съхранила в цитати и коментари на по-късните римски юристи, но в много случаи е трудна за разбиране и тълкуване поради архаичния си език.

ЗАЛМОКСИС - тракийски мъдрец, обожествен от гетите.

ЗАМА - укрепен град в Южен Зевгитан (Нумидия), на югозапад от Картаген. В 202 г. пр. н. е. недалеч от него се провела решителната битка между Сципион Африкански и Ханибал, донесла на Рим победата във Втората пуническа война. По времето на Югуртинската война била една от столиците на Нумидийското царство, обявена от римляните за “свободен град”, а по-късно станала colonia Zama. До днес градът не е локализиран (Салустий, “Югуртинската война”, 56; Ливий, XХХ, 32).

ЗАНКЛЕ - старото име на град Месена, днес Месина, в Сицилия, близо до който според древните митографи се намирал въртопът Харибда (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 729; ХIV 5, 47; ХV 291).

ЗАРОВЕ - у римляните се играело с два вида зарове: тали - с шест страни с цифри от едно до шест, и тесери - с по четири страни (двете останали били закръглени), които носели цифрите едно, три, четири, шест. Играело се с три тали и с четири тесери. Разклащали се в специална конична кутия и се хвърляли върху игрална дъска. Най-лошият удар - кучешкият, кучето - бил при талите, когато всички показвали еднаква цифра, а при тесерите - три единици; а най-добрият удар - Венериният, Венера - при талите, когато всички цифри били различни, а при тесерите - три шестици.

ЗЕВКСИД - древногръцки художник от йонийската школа (455 - 397 г. пр. Хр.), родом от Хераклея, Южна Италия. Преместил се в Атина около 435 г. пр. Хр., където може би е бил ученик на Аполодор и е познавал Сократ. Умира в двора на македонския цар Архелай. Живописта му е била белязана от осъществяването на личен естетически и поетически идеал. Според Плиний, (“Естествена история”, XXXV, 66) в Рим е имало две негови картини - Елена в Портика на Филип и Окованият Марсий в храма на Конкордия - които били донесени в Рим по времето на Август (Цицерон, “За оратора”, III, 26; “Брут”, 70).

ЗЕВС - главният бог в гръцкия пантеон, отговаря на латинския Юпитер. Върховен бог, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората, бог на дневната светлина, на всички небесни и атмосферни явления, от които зависи плодородието. Той пращал росата, дъжда, снега и вятъра, мятал мълниите, въдворявал ред и хармония сред природата, бил застъпник на божествената справедливост в държавата и семейството и покровител на гостите и гостоприемството. Син на Кронос (Сатурн) и Рея, след раждането си бил скрит от погледа на баща си на остров Крит и отгледан там от жреците курети, откърмен от нимфите с млякото на козата Амалтея. Съпруг на сестра си Хера (Юнона) и баща на много деца от редица богини и смъртни жени. Изобразяван е като величествен брадат мъж, с буйна коса, седнал на трон, държащ в дясната си ръка мълния, а в лявата - Победата. Зевс често е представян и със своята свещена птица орел (Овидий, “Любовни елегии” III, 10, 20; Ливий, XХІV, 33).

ЗЕЛЕНЧУКОВ ПАЗАР (FORUM HOLITORIUM) - един от големите пазари в Рим. Намирал се между Тибър и Капитолийския хълм, южно от Марсово поле, до Волския пазар (Forum Boarium). Там имало храм на Надеждата (Spes), построен в 254 г. пр. Хр., както и друг по-голям храм, за който се предполага, че е бил посветен на Юнона Спасителка (Iuno Sospita).

ЗЕМЯ - олицетворение на земната сила, прадревна майка на всички създания, величава и щедра богиня, майка на титаните, гигантите и на други великани като Тифоей и Антей, наричана на латински Телус, а на гръцки Гея. По нейния зов Юпитер (Зевс) поразил с мълния Фаетон, за да сложи край на пожарищата, които заплашвали целия свят. Запазени са много изображения на богинята от времето на Август: релеф от Олтара на мира (Ara pacis) в Рим, върху Августовата гема във Виена, върху най-долната част от бронята на статуята на Август от Прима Порта (Овидий, “Метаморфози”, I 183, II 272, 301 VII 196).

ЗЕНОН - гръцки философ от Елея (ок. 490 - 430 г. пр. Хр.), представител на елейската школа. Принадлежат му т. нар. апории, т. е. разсъждения, в които по парадоксален начин се доказват явно неверни неща. Например: ако Ахил се надбягва с костенурка, но тя има известна преднина, той никога не може да я настигне.

ЗЕНОН - гръцки философ от Китион на остров Кипър (335 - 262 г. пр. Хр.), основател на стоическата философска школа. След като преживял корабокрушение, се заселил в Атина и станал ученик на киническия философ Кратет от Тива. Сетне основал собствена школа, която била наречена стоическа, тъй като провеждал философските си беседи в Пъстрия портик (stoa poikile) в Атина. Според неговото учение светът бил сътворен, като от първичния огън се образували четирите основни елемента: вода, земя, въздух и огън. След известно време така образуваният свят бил разрушен от общ пожар, но той пак бил възстановен от божествения огън (Цицерон, “Ораторът”, 113).

ЗЕРИНТ(УС) - античен град на брега на остров Самотраки (Овидий, “Тъги” I, 10, 19).

ЗЕТ - вж. Зет и Амфион.

ЗЕТ - брат-близнак на Калаис и син на Борей (латинския Аквилон) и на Орития, участник заедно с брат си в похода на аргонавтите. Когато двамата израснали, им поникнали едновременно криле и руси бради. На път за Колхида прогонили грабливите птици харпии, които грабели или замърсявали храната на слепия тракийски цар и гадател Финей (Овидий, “Метаморфози”, VI 716; VII 2 и сл.).

ЗЕТ и АМФИОН - двама братя близнаци, синове на Юпитер (Зевс) и Антиопа, дъщерята на Никтей, владетели на Тива. Дирка и нейният съпруг тиванският цар Лик жестоко измъчвали пленената от тях Антиопа, а Зет и Амфион били отгледани в планината Китерон далеч от майка си. Щом синовете узнали, че Антиопа е тяхна майка и че е така измъчвана, вързали Дирка за рогата на един бик и пуснали разяреното животно да тича срещу скали и дървета. Сцената на завързването е изобразена в прочутата скулптурна група “Фарнезийски бик”, дело на братята Аполоний и Тавриск. Амфион притежавал дарбата да пее и свири вълшебно. Под звуците на неговата лира камъните сами се подреждали в зидовете на тиванската крепост. Зет като ловец и овчар се отличавал с грубия си нрав. В трагедията на Еврипид “Антиопа” двамата са символ на противоположността между практическия и музикално-духовния живот (Овидий, “Метаморфози”, VI 111).

ЗЕФИР - бог, олицетворяващ югоза­падния тих и приятен вятър, който топи в началото на пролетта снеговете (Вергилий, “Енеида” I, 84, 13; II, 417; Овидий, “Любовни елегии” II, 11, 9; “Метаморфози”, I 64, ХV 699).

ЗИГИЯ (ZYGIA) - гръцко прозвище на богиня Хера (Юнона), произведено от гръцката дума zygios “принадлежащ на брака”, като покровителка на брака и на домашното огнище. С това прозвище богинята се почитала в страните, в които се говори гръцки език.

ЗМИЕНОСЕЦ - небесно съзвездие (Овидий, “Метаморфози”, VIII 182).

ЗНАМЕ - Всеки легион в римската войска имал свой боен знак signum. От времето на Марий (края на II - началото на I в. пр. Хр.) той бил задължително сребърен орел с разперени криле, набучен на дървена пръчка. Затова и знаменосецът на легиона се наричал aquilifer, т. е. “орлоносец”. Знамето се носело в първата манипула на първата кохорта. Всяка кохорта също имала свой знак, носен отново в първата манипула. Когато войската била в лагера, знаменосците забивали бойните знаци в земята до олтара (ara) пред палатката на военачалника (praetorium). Ако на тръгване не можело да бъдат измъкнати от земята, това се смятало за лошо предзнаменование. В битката били носени в първия ред на подразделението, към което принадлежали. Знамето в конницата се наричало vexillum и представлявало пурпурночервено правоъгълно парче плат, окачено на дървен прът. Във военния лагер червено знаме се издигало пред палатката на военачалника.

ЗОИЛ - древен критик на Омир, софист от тракийския град Амфиполис. Поради твърде критичното си отношение към текста на Омир бил наричан Homeromastix - “Омиров бич” (Овидий, “Средства против любовта” 366).

ЗОКУМ - отровно растение (Nerium oleander L.).

ЗОРОАСТЪР - реформатор на персийската религия, живял в неустановена епоха между Х и V в. пр. Хр.

И

ИАДЕР - град на брега на Далмация северозападно от Салона, днес Зара.

ИАЗИЙ - син на етруския цар Корит и Електра, убит от брат си Дардан (Вергилий, “Енеида” III, 168).

ИАКХ - прозвище на Бакх, произлязло от радостния възглас в чест на бога при мистериите му в Атина и Елевсин. Първоначално божество от свитата на Деметра (Церера) в Елевсинския култ, отъждествено с Бакх поради съзвучието на имената (Овидий, “Метаморфози”, IV 15).

ИАЛИС - герой епоним на град Иалис на Родос, изобразен от художника Протоген, който работил над картината си седем години и създал истински шедьовър, възхитил пълководеца Деметрий Полиоркет, заради него отказал се от намерението си да разруши града.

ИБЕР - река в Северна Испания, днес Ебро, граница между сферите на влияние на Рим и Картаген според договора, сключен между тях в 226 г. пр. Хр.

ИБЕРИ - племе в източния Пиренейски полуостров, прастарото неиндоевропейско население на Испания (Иберия), чиито наследници са днешните баски. За неподчинение налагали робите с бичове и оковавали във вериги краката им. Иберийски, иберски се използва като синоним на испански. Иберийските води означават Западното Средиземно море, иберски пастир е великанът Герион, притежавал на остров в Касидския залив страда от гойни крави (Овидий, “Метаморфози”, VII 324; IХ 184; ХV 12).

ИБЕРИЯ - друго име на областта Испания (Овидий, “Любовно изкуство” III, 646).

ИДА - планина на остров Крит, където в пещера според някои митове се родил Зевс (Юпитер), днес Пситоритис (Овидий, “Метаморфози”, IV 288, 293).

ИДА - планинска верига в Троада, Мала Азия, днес Коздаг, прочута с култа на богиня Кибела. Тя е мястото, където се състояла свещената сватба на Зевс (Юпитер) и Хера (Юнона) и където Парис отсъдил спора между трите богини в полза на Афродита (Венера). В подножието на планината се намирала древната Троя. (Вергилий, “Енеида” III, 6, 105, 112; V, 253, 449; IХ, 81, 85; Х, 158, 230, 252, 351; Овидий, “Любовни елегии” I, 14, 11; 15, 9; “Героини” V, 73; “Метаморфози”, II 218, VII 359, Х 71, ХI 762, ХII 520, ХIII 325, ХIV 536).

ИДА - нимфа от Крит (Вергилий, “Енеида” IX, 177).

ИДАЛИОН - планина на остров Кипър, известна със свещения лес и храм на Венера (Вергилий, “Енеида” I, 681; Х, 86).

ИДАЛИЯ - прозвище на Венера по Идалион, планината на остров Кипър, където се издигал храм сред неин свещен лес (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 693; “Любовно изкуство” III, 106).

ИДАС - гост на сватбата на Персей, поразен по погрешка от копието на Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 90).

ИДАС - син на Афарей, участник в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 305).

ИДАС - другар на Диомед при пътуването му към Италия, превърнат в птица (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 504).

ИДЕЙ - троянски герой (Вергилий, “Енеида” VI, 485; IХ, 500).

ИДЕЙСКИ - принадлежащ на троянската планина Ида, оттам синоним на троянски (Вергилий, “Енеида” II, 696; III, 105, 112; VII, 139, 207, 222; Овидий, “Героини” IV, 48; VIII, 71; “Тъги” IV, 1, 42).

ИДЕЯ - втората съпруга на митическия цар Финей (Овидий, “Средства против любовта”, 454).

ИДИ (IDUS) - петнадесетият ден на месеците март, май, юли и октомври, тринадесетият на останалите месеци, свързан с пълнолунието. На този ден се плащали учебните такси, а по време на Втората пуническа война на мартенските иди (15 март) встъпвали в длъжност новоизбраните консули (Ливий, XХІ, 63).

ИДИЯ - майката на Медея (Овидий, “Героини” XVII, 230).

ИДМОН - бащата на лидийката Арахна (Овидий, “Метаморфози”, VI 8, 133).

ИДОМЕНЕЙ - син на Девкалион, цар на остров Крит, взел участие в Троянската война. Когато се връщал, го изненадала силна буря и той дал обещание, че ще принесе в жертва на Нептун (Посейдон) първия човек, когото срещне на критския бряг. Поради това обещание той бил принуден да принесе в жертва собствения си син и бил изгонен от поданиците си. Отишъл в изгнание в Южна Италия, където основал град Салент (Вергилий, “Енеида” III, 122, 401; Овидий, “Метаморфози”, ХIII 358).

ИДУМЕЯ - област в Азия, част от Палестина.

ИЗИДА - главно божество на древен Египет, сестра и съпруга на Озирис, майка на Хор (Харпократ), покровителка на плодородието и майчинството, а също и богиня на луната. Празненствата й се отличавали с култова чистота и на тях не до­пускали мъже. Била почитана както във вид на жена със сандали от палмови листа, символизиращи плодородието и победата, така и във вид на крава, наричана мемфиска или фароска крава, тъй като древните свързвали извитите кравешки рога с лунния сърп. По тази причина била отъждествена от гърците с тяхната Ио, любимката на Зевс (Юпитер), която той поради ревността на Хера (Юнона) превърнал в крава и тя, преследвана от Юнона, избягала в Египет. След като култът към Изида се разпространил през елинистическата епоха извън пределите на Египет, тя обединила функциите на най-различни божества, та накрая се почитала вече като върховна богиня на вселената. Понеже била господарка на небесните светила и управлявала тяхното движение, тя се свързвала и с астрологията и магията и се смятало, че може да влияе силно върху съдбата на човека. Тя откликнала на зова на Телетуза и превърнала дъщеря й Ифис в момъка със същото име. Смятало се, че гневът на Изида причинява болести, лудост или смърт. Култът на Изида проникнал в Рим през I в. пр. Хр. и се разпространил много през императорската епоха. Главният и храм в Рим бил на Марсово поле (Campus Martius), и поради това тя носела прозвището Isis Campensis. Жреците на Изида и посветените в тайните на тази богиня били с гладко избръснати глави и носели бели ленени дрехи и сандали от палмови листа, докато носията на богинята била пъстра. Присъствуващите на свещенодействията в нейна чест също носели бели ленени дрехи. Жреците й се возели на коли, теглени от крави. Свещен символ на Изида бил корабът, тъй като тя била богиня на морето и покровителка на мореплавателите, а се свързвала също и с разливането на Нил. Розата била свещено цвете на Изида, а за нейни свещени животни се смятали кравата и гъската. Посветените в тайнството на Изида не можели да ядат телешко и гъше месо, както и месото на някои други животни. Свещен музикален инструмент на Изида бил звънливият систър, използван широко в празненствата в нейна чест (Овидий, “Любовни елегии” II, 13, 8; “Писма от Понта” I, 1, 51; “Тъги” II, 297; “Метаморфози”, I 747, IХ 686, IХ 773).

ИЗОКРАТ - прочут атински оратор и ретор (436 - 338 г. пр. Хр.), наречен “баща на красноречи­ето” (Цицерон, “За оратора”, II, 10, 57, 94; III, 28, 36, 59, 139, 141, 173; “Брут”, 32, 48, 204; “Ораторът”, 37, 38, 40-42, 62, 151, 167, 172, 174, 175, 176, 190, 207, 235).

ИКАР - синът на митическия строител Дедал, отлетял от остров Крит на изкуствени криле. По пътя въпреки предупрежденията на баща си се втурнал нависоко към небе­то, но слънцето стопило восъка на крилата му и той паднал в морето, наречено по-късно в негова чест Икарийско (Вергилий, “Енеида” VI, 30; Овидий, “Тъги” II, 1, 89; “Метаморфози”, VIII 195, 204, 232 и сл.).

ИКАР - вж. Икарий.

ИКАРИЙ (ИКАР) - баща на Еригона, живял в Атика по времето на цар Пандион и дал гостоприемство на Бакх. За благодарност получил от бога неговия дар - виното, и почнал в служба на бога да учи народа да го пие, но бил убит от пастири, които помислили, че с винения сок той ги е отровил. Вярната му дъщеря го търсила дълго и когато с помощта на кучето си Мера намерила трупа му или гроба му, се обесила. Бакх възнесъл двамата заедно с кучето на небето и ги направил съзвездия - бащата като Икарий, или Воловар, Еригона като Девица, а животното в съзвездието Голямо Куче, чиято най-ярка звезда Сириус (гр. Kyon, лат. Canis “Кучката”) се появявала на небето през летните горещини “caniculae” (Овидий, “Метаморфози”, Х 450).

ИКАРИЙ - бащата на Пенелопа (Овидий, “Героини” I, 81; “Тъги” V, 5, 44).

ИКАРИЙСКО МОРЕ - югоизточната част на Егейско море, където се удавил Икар.

ИКЕЛ - “Подобният” (гр.), божественото име на един от сънищата, който приемал различни животински образи, наричан от хората Фобетор -“Ужасяващият” (Овидий, “Метаморфози”, ХI 640).

ИКСИОН - престъпен цар на лапитите в Тесалия. Пожелал да прелъсти Хера (Юнона), но Зевс (Юпитер) му изпратил под нейния образ облака Нефела, от сближението му с него бил създаден родът на кентаврите. За наказание бил привързан в Тартар на огнено колело, което се въртяло вечно. Негов син от друга майка е Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, IV 461, 465; VIII 403, 567, 612; Х 42; ХII 210, 338, 504; Вергилий, “Енеида” VI, 601).

ИЛ - син на Трос и Калироя, брат на Ганимед и Асарак, баща на Лаомедон. Митически основател на Троя, която се нарича по неговото име също Илион (Овидий, “Метаморфози”, ХI 756).

ИЛЕРГЕТИ - племе в Тараконска Испания с главен град Илерда, подчинено на Ханибал в 218 г. пр. Хр. (Ливий, XХІ, 32).

ИЛЕРДА - град в Испания, днес Лерида, на река Сикорис (днес Сегре).

ИЛИАД - прозвище на Ромул като син на Илия (Рея Силвия) (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 781, 823).

ИЛИАД - прозвище на Ганимед като царски син от Илион (Троя) (Овидий, “Метаморфози”, Х 160).

ИЛИОН - друго име на Троя, главния град на Троада, наречена така в чест на осно­вателя си Ил (Овидий, “Писма от Понта” II, 7, 34; 10, 14; IV, 16, 26; “Героини” I, 3; “Метаморфози”, VI 95; ХIII 505; ХIV 466; Ливий, I, 13; Вергилий, “Енеида” I, 66; II, 241, 325, 624; III, 2, 109; V, 756).

ИЛИОНЕЙ - най-младият от синовете на тиванската царица Ниоба, убит от Аполон (Овидий, “Метаморфози”, VI 261).

ИЛИОНЕЙ - троянски герой (Овидий, “Героини” XVI, 362; Вергилий, “Енеида”, I, 521, 559, 611. VII, 212, 249, IХ, 569).

ИЛИРИ (ИЛИРИЙЦИ) - племената от индоевропейски произход, които населявали Илирия, област на източния бряг на Адриатическо море (Овидий, “Метаморфози”, IV 568).

ИЛИРИК - римска провинция по протежение на източния бряг на Адриатическо море, включваща повечето земи на запад от Македония и на изток от Италия и Реция. Отговаря на части от днешна Югославия и Албания.

ИЛИРИЯ - планинска страна по източното крайбрежие на Адриатическо море на север от Гърция. Гърците и римляните са наричали първоначално с името илирийци всички жители на източния бряг на Адриатическо море, като се почне от областта Венеция и се свърши с Епир. От ІV в. пр. Хр. насетне се е правила разлика между същинска Илирия, или т. нар. гръцка Илирия (на юг от устието на река Дрил), която била покорена от Филип ІІ Македонски и отговаряща приблизително на територията на днешна Албания, и “варварска” Илирия (на север от същата река), която през ІІІ в. пр. Хр. била завзета от келтски племена. В тази Илирия влизали областите Далмация, Либурния и Хистрия на територията на днешните Черна гора, Босна и Херцеговина. Рим започнал да воюва с Илирия в 229 г. пр. Хр., което е началото на неговата експанзия на Изток. Илирия била превърнат в римска провинция през 167 г. пр. Хр. (Овидий, “Писма от Понта” II, 2, 77; IV, 14, 45; Ливий, XХІV, 34).

ИЛИТИЯ - дъщеря на Зевс (Юпитер) и Хера (Юнона), богиня на раждането и родилната помощ, известна още с името Луцина. Изпратена от Юнона да забави раждането на Херкулес, била надхитрена от Галантида, която затова била превърната в невестулка (Овидий, “Любовни елегии” II, 13, 21; “Метаморфози” IХ 283).

ИЛИЯ - поетичното име на Рея Силвия, дъщеря на Нумитор, жрица на Веста, майка от Марс на близнаците Ромул и Рем. По нея Ромул се нарича Илиад (Овидий, “Любовни елегии” II, 14, 13; III, 4, 40; 6, 47; “Тъги” II, 1, 260; “Метаморфози”, ХIV 781, 823).

ИМБРЕЙ - кентавър, убит от Дриант на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 310).

ИМБРОС - остров в Егейско море (Овидий, “Тъги” I, 10, 18).

ИМПЕРАТОР - първоначално император наричали всеки магистрат с военна власт по време на война, а по-късно понятието се превърнало в почетно прозвище при акламации и триумфи на военачалниците. При Цезар Император става наследяема съставна част от името (според сенатско решение). Октавиан въвел употребата на Император като първо име, което се наследило и от следващите принцепси, наричани по-късно императори.

ИМПЕРИУМ - висшата административна власт в Рим, включваща военни и съдебни правомощия.

ИНАРИМА - друго име на остров Енария, днес Исхия, в Неаполския залив. Близо до него Палинур, кормчията на Еней, паднал в съня си от задната палуба на кораба в морето и се удавил (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 89).

ИНАХ - река в Арголида, в Североизточен Пелопонес, днес Паница, и богът на реката и първи цар на град Аргос в Арголида, син на Океан и Тетия, баща на Фороней и на Ио. Инахиди се наричат потомците му - внукът му Епаф, синът на Ио, и Персей, далечният му правнук (Овидий, “Метаморфози”, I 583, 611, 640, 642, 645, 651, 747, 751; IV 718; IХ 686; Вергилий, “Енеида” VII, 287, 372, 792. ХI, 286).

ИНАХИДА - прозвище на Ио, дъщерята на арголидския речен бог Инах.

ИНВИДИЯ - персонификация на завистта, отговаряща на гръцкото божество Фтонос.

ИНДИГЕТИ - римски домашни божества, прадедите, които след смъртта си стават закрилници на страната. Индигет става също Еней след обожствяването му (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 608; ХV 862).

ИНКУБАЦИЯ (INCUBATIO) - преспиване в храма на някое божество с цел пророчески сън. Така са постъпвали най-вече болните, които преспивали в храм на Ескулап (Асклепий).

ИНКУБОН (INCUBO) - според римските народни вярвания таласъм - пазител на съкровища. Онзи, който откраднел шапчицата на такъв таласъм, можел да го принуди да каже къде се намират пазените от него съкровища.

ИНО - според мита дъщеря на Кадъм и на Хармония, сестра на Семела и Автония, втора съпруга на тиванския цар Адамант, на когото родила синовете Леарх и Меликерт, мащеха на Фрикс и Хела. Отгледала тайно от Юнона сина на Семела Бакх, заради което царицата на боговете си отмъщава жестоко: призована от Агава, Ино в бакхическо безумие раздира сина й Пентей. Когато в порив на безумие съпругът й помислил сина си Леарх за елен или лъв и го умъртвил, за да не постигне същата участ и Меликерт, заедно с него тя се хвърлила в морето, където Нептун я превърнал в морската нимфа Левкотея (гр. “бяла богиня” или “бегачка по бяло”, т. е. по пяната), а сина и - в морското божество Палемон. Като закрилница на корабокрушенците Ино-Левкотея се притекла на помощ на Одисей със спасителното си було (Овидий, “Метаморфози”, III 313, 713, III 722; IV 430, 497, 538).

ИНСУБРИ - келтско племе в Траспаданска Галия на север от река По с главен град Медиоланум, днешния Милано (Ливий, XХІІ, 6).

ИНСУЛА ТИБЕРИНА - малък остров на река Тибър, където се намирал храмът на Ескулап (Асклепий). Първоначално за култа на Асклепий се предвиждало друго място, но свещената змия на бога, носена от Епидавър по море, избягала от кораба и се установила на този остров, което било изтълкувано като знамение за избора на бога.

ИНТЕРАМНА - град в Умбрия, на 140 км от Рим, днес Терни.

ИНТЕРДИКТ - безусловна заповед на претора да не се нарушава установено владение на недвижимост в полза на владелия по-дълго време.

ИНТЕРРЕКС - през републиканската епоха бил магистрат, който се избирал, когато поради смъртта на двамата консули се овакантявала върховната власт и не можело да се проведат веднага нови избори. Интеррексът се избирал с мандат 5 дни до провеждането на изборите. Такъв бил и Апий Клавдий Цек, който, ползвайки се от правото на председателя да откаже да включи в списъка на кандидатите за консули дадено лице (Nomen non accipere), се противопоставял на Лициниевия закон, според който единият от консулите трябва да бъде от плебейското съсловие (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 77).

ИНУУС - така италийските овчари наричали Фаун, доброжелателно божество на полята и горите, който научил народа на земеделие, отъждествяван с гръцкия Пан и изобразяван като него. Особено го почитали пастирите, защото пазел стадата им от вълци. В негова чест били устройвани празненства Фауналии по селата през декември и Луперкалии в Рим през февруари (Ливий, I, 5).

ИО - красивата дъщеря на арголидския речен бог Инах, жрица на Хера (Юнона), която Зевс (Юпитер) обикнал, но я превърнал в крава поради ревността на съпругата си. Юнона я поверила на Аргус, гиганта със сто очи, да я пази. По повеля на Юпитер Меркурий (Хермес) приспал стоокия страж, посякъл го и освободил нещастницата, но Юнона не престанала да я преследва и вселила в гърдите й безумие. Ио след дълго странствуване се озовала в Египет, където Юпитер чрез докосване с ръце (гр. epaphao “докосвам”) й възвърнал предишния образ и там тя родила Епаф. Била отъждествявана заради кравешкия си облик с египетската богиня Изида, съпруга на Озирис, почитана в град Мемфис, чиито служители, като всички египетски жреци, носели дълги ленени одежди. Стенопис, копие на прочута картина на атинския художник Никий (IV в. пр. Хр.) във вилата на Ливия на Палатинския хълм в Рим (Вергилий, “Енеида” VII, 789; Овидий, “Метаморфози”, I 611, 628 и сл., 669, 726, 738 и сл., 747; II 524; “Любовни елегии” I, З, 21; II, 2, 45; “Любовно изкуство” I, 323).

ИО, ЙО - радостен възглас на вакханките в чест на бога на виното (Овидий, “Метаморфози”, III 728; IV 523; V 625).

ИОЛА - дъщеря на стрелеца Еврит, митическия цар на Ехалия. Бащата обещал да даде ръката й на този, който победи него и синовете му на стрелба с лък, но отказал да даде дъщеря си на Херкулес, който изпълнил условието. Затова героят завладял града, убил царя и синовете му, а Иола отвел. От ревност към нея Деянира изпратила на съпруга си напоената с отрова дреха на кентавъра Нес и причинила смъртта му. Преди да умре, Херкулес оставил Иола за съпруга на сина си Хил (Овидий, “Метаморфози”, IХ 140, 276, 278 и сл., 325 и сл., 394 и сл.; “Героини” IX, 6, 133; “Любовно изкуство” III, 147; “Тъги” II, 406).

ИОЛАЙ - син на Ификъл, братовчед на Херкулес и негов спътник при много от подвизите му, като тивански (хиантейски) герой участник в Калидонския лов. Подмладен от Хеба по молба на обожествения Херкулес (Овидий, “Метаморфози”, VIII 310; IХ 399 и сл., 431).

ИПОЛИТ (ХИПОЛИТ) - син на атинския цар Тезей и амазонката Антиопа или Хиполита, посветил се на Артемида (Диана). Понеже не отвърнал на горещите чувства на своята мащеха Федра, бил обвинен от нея лъжливо пред Тезей, че искал да я прелъсти, и бил прогенен от царския дом. Бащата, на когото Посейдон (Нептун) бил обещал да изпълни три негови желания, помолил морския бог да погуби момъка. Когато Иполит тръгнал на изгнание, пред него се изпречило морско чудовище, конете му се подплашили и го изхвърлили от колесницата. Но по молба на Диана, чийто ревностен почитател бил загиналият, бил съживен от Асклепий (Ескулап), а богинята му променила образа, дала му новото име Вирбий и го пренесла в своята дъбрава при Ариция. На този мит са посветени драми от Еврипид и Сенека (Овидий, “Любовни елегии” II, 4, 32; 18, 24; “Любовно изкуство” I, 338; “Тъги” П, 383; Овидий, “Метаморфози”, ХV 492, 497, 532, 544, 552; Вергилий, “Енеида” VII, 764).

ИПОЛИТА (ХИПОЛИТА) - амазонска царица, чийто златен колан станал плячка на Херкулес (Овидий, “Героини” XXI, 120).

ИР(ОС) - просяк в Одисеевия остров Итака, чието същинско име било Арней (Овидий, “Героини” I, 95; “Средства против любовта” 747; “Тъги” III, 7, 42).

ИРИДА - “Небесна дъга” (гр.), дъщеря на Тавмант и на Електра, дъщерята на Океан. Като богиня на небесната дъга извлича, “пие” вода за облаците от земята. Защото се простира от небето до земята, е бързонога вестителка на боговете, особено служителка на Хера (Юнона). С помощта на Ирида царицата на боговете, противница на троянците, се опитала да опажари корабите на Еней, но Зевс (Юпитер) потушил пожара с дъжда си. По поръка на господарката си съобщила на Херсилия за обожествяването на съпруга й Ромул (Овидий, “Метаморфози”, I 270; IV 480; ХIV 85, 830, 838, 845; Вергилий, “Енеида” IV, 693, 699; V, 606, 609, 618; IХ, 2, 18; Х, 74).

ИРИС - река в Понт в Мала Азия, днес Йешил Ирмак.

ИРОНИЯ НА СОКРАТ - своеобразният метод за водене на беседа на Сократ. Съгласявайки се сякаш за всичко със своите събеседници, той незабелязано ги подтиквал към изводи, противоположни на становището, което са поддържали в началото на беседата.

ИСА - дъщерята на Макарей, която Феб прелъстил под образа на пастир, олицетворение на лесбийския град Иса (Овидий, “Метаморфози”, VI 124).

ИСАЛК - предводител на гетулите в армията на Ханибал (Ливий, XХІІІ, 18).

ИСЕЛАСТИЧНИ ИГРИ - такива, при които победителите имали право да влизат в родния си град тържествено, на колесница с четири бели коня, съпроводени от огромна тълпа, през широк отвор, пробит специално за случая в крепостната стена. Такива игри били олимпийските, немейските, истмийските, а римските императори разпрострели тази привилегия и върху някои други игри.

ИСМАР - планина в Тракия, прочута с виното и конете си. Исмарски се използва често като синоним на тракийски (Вергилий, “Енеида” Х, 139, 352; Овидий, “Героини” I, 46; “Метаморфози”, II 257; IХ 642; Х 305; ХIII 530).

ИСМЕН - река близо до Тива в Беотия и богът на реката (Овидий, “Метаморфози”, II 244, VI 159).

ИСМЕН - най-големият син на Ниоба, пронизан от стрелата на Феб (Овидий, “Метаморфози”, VI 224).

ИСМЕНИДИ - дъщери на Исмен, беотийската река, поетически синоним на тиванки или беотийки. Част от тях се превърнали в неизвестни птици със същото име (Овидий, “Метаморфози”, III 168, 732, IV 31, 561).

ИСПАНИЯ - название на територията на Пиринейския полуостров, който още от древността се славел с находищата си на благородни метали и с плодородието на почвата си. Племената, които обитавали полуострова, били войнствени и някои от тях в продължение на няколко века отстоявали своята независимост. По крайбрежието му още в VІ в. пр. Хр. били основани гръцки и финикийски колонии, но за първи път той привлякъл вниманието на една от големите средиземноморски държави - Картаген - в ІІІ в. пр. Хр., когато след Първата пуническа война той загубил Сицилия. От 237 до 229 г. пр. Хр. Хамилкар Барка успял да привлече на своя страна много от местните племена, испанци се сражавали и в армията на Ханибал. Военните действия в Испания по време на Втората пуническа война се водели с променлив успех до 206 г. пр. Хр., когато картагенците били окончателно изтласкани от полуострова. Но римското влияние там се ограничавало върху крайбрежната ивица - опорни пунктове за Рим били градовете Таракон, Нови Картаген и Сагунт. За да стабилизират своето господство, римляните започнали да основават военни поселения. В 197 г. пр. Хр. римските владения в Испания били организирани в две нови провинции - Отсамна Испания (столица Нови Картаген) и Отвъдна Испания (столица Кордуба, днешна Кордова). След продължителни нелеки борби с местните племена римляните окончателно установили властта си в Испания едва в 25 г. пр. Хр. при Август. Август разделил Испания на три части: Тараконска Испания, обхващаща северозапада и средата на полуострова; Лузитания, отговаряща почти напълно на днешна Португалия; Бетийска Испания (или само Бетика), заемаща останалата част (Салустий, “Югуртинската война”, 7; “История”, кн. II, фрг. 98; “Заговорът на Катилина”, 42; Ливий, XХІ, 1; ХХІ, 6; ХХІІ, 9; ХХІІ, 39; ХХІІ, 46; ХХVІ, 18; ХХVІІІ, 12).

ИСТМИЙСКИ ИГРИ - едни от четирите най-важни игри в антична Гърция, провеждани край Коринт в чест на Посейдон.

ИСТЪМ - Коринтският провлак (гр. isthmos “провлак”) между Централна Гърция и Пелопонес (Овидий, “Метаморфози”, VI 419 и сл.; VII 405; “Героини” IV, 105; VIII, 67; XII, 83).

ИСТЪР - антично име на река Дунав, особено в долното й течение (Овидий, “Тъги” II, 189; “Метаморфози”, II 249).

ИТАКА - родина и владение на Одисей, малък планински остров срещу западните брегове на Гърция и Йонийско море, между Кефаления и Акарнания, днес Тиаки или според археолога В. Дьорпфелд остров Левкада (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 98, 103, 512, 711; “Писма от Понта” I, 3, 33; II, 7, 60; Вергилий, “Енеида” II, 122; III, 613).

ИТИЙ - пристанище в Галия с неуточнено местонахождение. Някои учени го поставят на мястото на съвременното Кале, а други - в Етапл, Висан и Булон, като последната възможност изглежда най-вероятна.

ИТИРЕИ - обитатели на областта Келесирия, разположена при горното течение на река Йордан.

ИТИС (ИТИЛ) - син на атинянката Прокна и тракийския цар Терей. За да отмъсти на мъжа си за неговото престъпление спрямо сестра й Филомела, Прокна заедно с нея убила собствения си син Итис и го поднесла на трапезата на Терей. Когато Терей я подгонил, боговете превърнали Прокна в лястовица, Филомела в славей, а Терей в папуняк (Овидий, “Любовни елегии” II, 6, 7; 14, 28; “Метаморфози”, VI 620 и сл., 636, 652, 658).

ИФИАДА - дъщерята на Ифис Евадна, вярната съпруга на Капаней, единия от Седемте против Тива, която се хвърлила на погребалната му клада (Овидий, “Тъги” V, 14, 38; “Писма от Понта” III, 1, 111).

ИФИГЕНИЯ - дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра. Когато гръцката флота при започване на Троянската война потегляла от Авлида към Троя, нейният вожд Агамемнон убил една от свещените сърни на Артемида (Диана). Зара­ди това светотатство богинята задържала всички попътни ветрове и приковала корабите към пристанището. Според жреца Агамемнон трябвало да принесе дъщеря си в изкупителна жертва в замяна на убитата сърна. Когато я довели от родния й град под предлог, че ще я венчават за Ахил, вместо със сватбени одежди я обвили с обичайните за жертвените животни вълнени ленти и така я повлекли към олтара, но в този миг Артемида, смилена, подложила на нейното място сърна, а самата Ифигения отвела в Таврида, където я направила своя жрица. По-късно оттам я отвел брат й Орест в Италия. Посветени са й драмите на Еврипид “Ифигения в Авлида” и “Ифигения в Таврида” (Овидий, “Писма от Понта” III, 2, 61; “Метаморфози”, ХII 31, 34).

ИФИКЪЛ - тесалийски цар, син на Филак от Филака, баща на Подарк и Протесилай (Овидий, “Героини” VIII, 25).

ИФИНОЙ - кентавър, убит от Пелей на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 379).

ИФИС - дъщеря на Телетуза и на бедняка Лигдус от остров Крит. Преди раждането бащата заплашил, че ако рожбата бъде момиче, ще го убие, затова детето израснало далече от него като момче, в момчешко облекло, и така събудило любовта на красивата Янта. Пред сватбения олтар девойката била превърната в момък от богиня Изида, която се вслушала в майчиния зов (Овидий, “Метаморфози”, IХ 667, 709, 715, 724, 745, 786, 794, 797).

ИФИС - беден младеж от остров Кипър, който от любовен копнеж по знатната Анаксарета сложил край на живота си (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 698, 717, 734, 753).

ИФИТ - баща на ликиеца Керан, когото погубил Одисей (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 257; Вергилий, “Енеида” II, 435 и сл.).

ИХИОБАТ - “Следоход”, един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 207).

Й

ЙОЛКОС - пристанищен град в Тесалия, родно място на Язон, VII 158.

ЙОНИЙСКИ - Йонийско море, IV 535, ХV 49, 700, "йонийски" Янус (етимологическо игрословие), ХIV 334.

К

КАБИРА - град в Мала Азия, в който Митридат бил заловен в двореца си от римляните. През римската епоха бил преименуван в Неоцезария (Неокесария), откъдето произлиза и съвременното име на града Никсар (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69).

КАБИРИ - “Великите богове”, тайнствени висши божества на плодородието и подземния огън, почитани на остров Самотраки.

КАВКАЗ - планинска верига (Овидий, “Метаморфози”, II 224, V 85, VII 798).

КАВЛОН - крайбрежен град в Калабрия, на източната страна на Южна Италия, днес Каулония (Овидий, “Метаморфози”, ХV 705).

КАВЪР (CAURUS) - северозападният вятър и неговият бог, наричан от някои автори Кор, отговаря на гръцкия Аргест.

КАДУЦЕЙ - жезълът на Меркурий.

КАДЪМ - внук на Нептун (Посейдон) и син на финикийския цар Агенор, брат на похитената от Юпитер (Зевс) Европа, баща на Семела, Ино, Агава, Автоноя и Полидор. Докато по заповед на своя баща бродил по света да търси сестра си, по съвета на делфийския оракул тръгнал по стъпките на невпрягана крава с бяло луноподобно петно на гърба и на мястото в Беотия (гр. “страна на кравите”), където тя се отпуснала на тревата, основал град Кадмея, по-късно наречен Тива, а кравата принесъл в жертва на Атина. Преди да построи крепостта, умъртвил страшния дракон, син на войнствения Марс (Арес) и по внушение на Палада посял зъбите на чудовището в земята. От тях изникнали напълно въоръжени войни, които почнали да се сражават помежду си (митът навярно е спомен за борбите на древните обитатели на страната). Оцелели петима, които помогнали на Кадъм при построяване на крепостта, те са предците на знатните тивански родове, известни като “спарти” (“посети”). Последният потомък на спартите бил Менойкей, който във войната на Седемте против Тива, по предсказанието на Тирезий, се пожертвал на бог Арес, за да спаси отечеството си. Заради убийството на дракона Кадъм бил наказан от Марс с робство, но накрай се помирил с него и се оженил за неговата и на Венера дъщеря Хармония. На сватбата гостували боговете, музите участвували в прекрасните си песни, но все пак престъплението останало да тегне върху потомството му - върху внука му Актеон, върху дъщеря му Семела и върху Ино. Накрай Кадъм и съпругата му се превърнали в змии (Овидий, “Любовни елегии” III, 12, 35; “Метаморфози”, III 3 и сл., 14 и сл., 24 и сл., 51, 81 и сл., 90, 115 и сл., 138 и сл., 174, 287 и сл.; IV 430, 497 и сл., 528 и сл., 563, 591 и сл., 600).

КАЕТА (КАЙЕТА) - дойката на Еней.

КАЕТА (КАЙЕТА) - нос и град в Южен Лациум, където според преданието била погребана дойката на Еней Каета, днес местността Гаета близо до Неапол. Любим летен курорт на римляните (Вергилий, “Енеида” VI, 900, VII, 2; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 443 и сл.).

КАЗИЛИН(УМ) - град в Кампания на река Вултурн, обсаждан и превзет от Ханибал в 215 г. пр. Хр. На следващата година римляните си го възвърнали (Ливий, XХІІ, 15; ХХІІІ, 14, 17, 19).

КАИК - река в малоазийската област Ми­зия, днес Бакърчай (Овидий, “Метаморфози”, II 243, ХII 111, ХV 278).

КАИК - троянски герой, спътник на Еней (Вергилий, “Енеида” I, 183; IХ, 35).

КАИСТЪР - река в Йония, Мала Азия, днес Кючукмендерес (“Малък Меандър”), известна с ятата лебеди по нейното течение, вливаща се в Егейско море при град Ефес (Овидий, “Тъги” V, 1, 11; “Метаморфози”, II 253, V 386).

КАК - син на Вулкан, получовек-полуживотно, бълващ огън, живеел на Палатинския или Авентинския хълм. Херакъл го убил на връщане от Испания, защото Как му откраднал великолепните стада на Герион. Името му се свързва с гръцкото kakos “лош”, но се предполага, че става дума за местно божество, чийто култ бил заменен с този на Херакъл (Вергилий, “Енеида” VIII, 194, 205, 222, 241, 248, 252, 261, 265, 304; Ливий, I, 7).

КАЛАВРЕЯ - остров в южната част на Саронския залив срещу брега на Арголида, днес Порос. Свещен на Нептун, който го получил от Латона в земята на остров Делос, затова се нарича летойски според Лето, гръцката форма на името Латона (Овидий, “Метаморфози”, VII 384).

КАЛАГУРИС - област в Испания.

КАЛАИС - син на Борей и Орития, брат-близнак на Зет(ес), вж. Зет.

КАЛАМИД (КАЛАМИС) - прочут атински скулптор (480 - 433 г. пр. Хр.), автор на колосална бронзова статуя на Аполон, красяла някога град Аполония (днешния Созопол) и отнесена в Рим от Лукул (Цицерон, “Брут”, 70; Овидий, “Писма от Понта” IV, 1, 33).

КАЛАЦИЯ - град в Самниум, на Апиевия път, между Капуа и Беневентум (Ливий, XХІІІ, 14).

КАЛВ, ГАЙ ЛИЦИНИЙ - прочут поет-неотерик и оратор-атицист (82 - 47 г. пр. Хр.), приятел на поета Катул, по-млад съвременник и съперник на Цицерон (Цицерон, “Брут”, 280, 283, 284; Овидий, “Тъги” II, 431).

КАЛВИН - римски политик, първоначално противник, а след това привърженик на Цезар. В 62 г. пр. Хр. бил легат, в 59 г. пр. Хр. - народен трибун, в 56 г. пр. Хр. - претор. В 54 г. пр. Хр. се опитал с непочтени средства да стане консул и във втората половина на 53 г. пр. Хр. се добрал до консулски пост. След това Калвин минал на страната на Цезар и през 48 г. пр. Хр. заемал ръководен пост в Македония.

КАЛВИН, Гай Секстий - римски консул през 124 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 294; “Брут”, 130).

КАЛЕНДАР - в древния Рим съществувал лунен календар, при Ромул от десет месеца, а след календарната реформа на цар Нума, който добавил месеците Януари и Февруари - от дванадесет месеца - Март, Април, Май, Юни, Квинктил, Секстил, Септември, Октомври, Ноември, Декември, Януари, Февруари. Първоначално годината започвала на първи март, но при една война през 153 г. пр. Хр. било решено новоизбраните консули да встъпят в длъжност по-рано на първи януари и оттогава този ден станал начало на годината. Старинният римски календар бил доста неточен и през 47 г. пр. Хр. Цезар свикал комисия от астрономи начело със Созиген, които да проведат календарна реформа, която сменила лунния със слънчев календар и въвела т. нар. юлиански календар. През 44 г. пр. Хр. месец Квинктил бил преименуван на Юли в чест на Гай Юлий Цезар, а в 8 г. сл. Хр. Секстил бил наречен Август в чест на император Октавиан Август. Дните в месеца се отброявали назад спрямо три фиксирани дати, свързани с лунните фази - календите, ноните и идите. Календите обозначавали първата поява на луната след новолунието (от calare “извиквам” заради тържественото обяване на новата луна) и се падали на първия ден от месеца. Идите (латинската дума Idus вероятно e от етруски произход) обозначавали в древноримския календар настъпването на пълнолунието и били на 15 ден на месеците март, май, юли и октомври и на 13 ден на останалите месеци. Ноните обозначавали първата четвърт на луната и се падали на деветия ден преди идите (като идите се включвали в броя), т. е. на 5 ден през март, май, юли и октомври, и на 7 ден през всички други месеци. Дните на седмицата носели имената на покровителстващите ги божества - събота била ден на Сатурн, неделя - на Слънцето (Сол), понеделник - на Луната, вторник - на Марс, сряда - на Меркурий, четвъртък - на Юпитер, и петък - на Венера. Дните в годината били два вида - dies fasti (присъствени) и dies nefasti (неприсъствени). Неприсъствени дни (dies nefasti) били празниците, посветени на боговете, когато не се позволявало да се раздава правосъдие и да се свиква народното събрание. Присъствени (fasti) са дните, в които можело да бъдат провеждани заседания на народното събрание и на сената, да бъдат разглеждани съдебни дела, да бъдат водени битки. Съществували и така наречените “черни дни” (dies atri), белязани с траур или с лошо знамение, в които не било препоръчително да се предприема нещо, което трябвало да бъде доведено до успешен край. Денят в стара Италия, както и в Гърция, започвал с изгрева на слънцето и завършвал със залеза му. Затова римският час представлявал сам по себе си не постоянна‚ неизменна единица за време‚ както е у нас‚ а се променял в зависимост от годишното време: през зимата дневните часове били по-кратки‚ отколкото през лятото; през лятото било обратно. Денят се разделял на дванадесет часа, а нощта се деляла на четири еднакви части (стражи или вигилии) - от залеза до изгрева на слънцето, които също имали различна продължителност през различните сезони. Само астрономите разделяли денонощието на 24 равни часа заради нуждата от точност при изчисления. По-древното деление на нощта било на 6 части: crepusculum - здрач, fax - времето, когато се палят светилниците, concubium - време за лягане, nox intempesta - тъмна дълбока нощ, gallicinium - пеене на петлите, aurora vel crepusculum matutinum - зора или утринен здрач. Римляните означавали отделните години най-често с имената на двамата консули‚ които се сменяли в началото на всяка година, а нуждите на историята създали летоброенето от годината на основаването на Рим, отговаряща според най-широко разпространената Варонова ера (според изчисленията на Марк Теренций Варон) на 754-753 г. пр. Хр.

КАЛЕНДИ (CALENDAE) - първото число на всеки месец. Името води началото си от глагола calare “извиквам”, тъй като един от тримата помощници на главния жрец, т. нар. Rex sacrorum (“цар на свещенодействията”) известявал чрез извикване настъпването на новолунието. На този ден бил падежът за изплащане на дълговете и за начисляване на лихвите (Салустий, “Югуртинската война”, 114; “Заговорът на Катилина”, 17; Овидий, “Средства против любовта” 561).

КАЛЕС - древен град на авзоните в Кампания, днес Калви, и прилежащата област. От тамошните лози произвеждали вино с превъзходни качества (Вергилий, “Енеида” VII, 28; Ливий, XХІІ, 15).

КАЛЕС - река в Колхида.

КАЛИГУЛА - римски император (12 - 41 г. сл. Хр., император от 37 г. сл. Хр.), син на Германик и Агрипина Старата. Официално бил наричан Гай Цезар, а Калигула е негово иронично прозвище, по войнишките обувки caligae, с които ходел, тъй като бил отраснал при баща си във военните лагери в Германия. Калигула се отличавал с такава жестокост‚ че дори му приписвали‚ че бил съжалявал‚ задето римскят народ нямал само една шия‚ за да се отърве от него само с един удар. Калигула се отличавал и със своето лудо прахосничество на държавните пари‚ така че скоро изчерпил богатия държавен запас от пари‚ който му оставил Тиберий‚ и прибягнал до съдебни убийства‚ конфискации и непоносими данъци‚ за да си набави нови средства‚ които да му позволят да живее както по-рано. След няколко неуспешни заговора Калигула бил най-после убит през 41 г. сл. Хр. от преторианската гвардия. Животът и управлението на Калигула са описани най-подробно в биографията му от Светоний.

КАЛИДИЙ, МАРК - римски политик и оратор-атицист, претор в 57 г. пр. Хр., приятел на Цицерон, участвал заедно с него в процесите срещу Квинт Галий и Милон (Цицерон, “Брут”, 247-276).

КАЛИДОН - главен град в Етолия, Средна Гърция, много стар град, разположен недалеч от брега на Етолия на десния бряг на река Евен (днес Фидарис), недалеч от днешното селище Куртага, родина на царска­та дъщеря Деянира. Градът, седалище на цар Ойней, е известен с мита за Калидонския лов на глигана, който незачетената с жертви Диана пратила да опустошава страната. В лова участвували прочути гръцки герои, между които били Мелеагър и Аталанта и той завършил с убийството на звяра. Пристанището, което обслужвало Калидон, било удобно при преминаване в Пелопонес. (Вергилий, “Енеида” VII, 306, 307; Овидий, “Любовни елегии” III, 6, 37; “Писма от Понта” I, 3, 79; “Метаморфози”, VI 415; VIII 256, 273 и сл., 528, 727 и сл.; IХ 2 и сл., 147).

КАЛИДОНИДА - Деянира, дъщерята на калидонския цар Ойней, наречена така по родния й град Калидон (Овидий, “Метаморфози”, IХ 111).

КАЛИИ - римски род с произход от Алба Лонга, към който според легендите принадлежал последният цар на Алба Лонга Гай Клулий.

КАЛИКА - дъщеря на Хекатеон, любимка на Нептун, майка от него на неуязвимия Кикън (Овидий, “Героини” XIX, 133).

КАЛИКИЯ - област в югоизточната част на Мала Азия, между Пафлагония и Сирия. От VІ в. пр. Хр. била под персийска власт, но в 333 г. пр. Хр. била завладяна от Александър Македонски. От 101 г. пр. Хр. била обявена за римска провинция, когато се превърнала в свърталище на пирати (Ливий, XХV, 13).

КАЛИКУЛА - малка планина в Кампания, близо до Казилинум (Ливий, XХІІ, 15).

КАЛИМАХ - александрийски граматик и поет, произхождащ от Кирена (ок. 300 - 240 г. пр. Хр.). Живял в Александрия, където бил дългогодишен ръководител на Александрийската библиотека. Автор на епиграми и епилии, които били подражавани от елинистическите и римските поети (Цицерон, “За оратора”, III, 132; Овидий, “Любовни елегии” II, 4, 19; “Средства против любовта” 381).

КАЛИМНА - един от Спорадските острови в Егейско море, северно от остров Кос (Овидий, “Метаморфози”, VIII 222).

КАЛИОПА - най-възрастната от деветте музи, покровителка на епическата и всяка друга поезия. Майка на тракийския певец Орфей. В състезание с пиеридите пяла за грабването на Прозерпина от Дит (Вергилий, “Енеида” IХ, 525; Овидий, “Тъги” II, 567; “Метаморфози”, V 338 и сл.; Х 148).

КАЛИПСО - дъщеря на Атлант, нимфа на митическия остров Огигия, която спасила Одисей след корабокрушение и го при­ютила. След като живяла с героя осем години с надежда да се ожени за него, той я изоставил. Всъщност Одисей не избягал тайно от нимфата, а с нейно знание, в изпълнение на заповедите на боговете (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 13).

КАЛИРОЯ - “прекрасно течаща” (гр.), изворна нимфа, дъщеря на речния бог Ахелой. Овдовяла, измолила от Юпитер да израснат преди време синовете й, за да отмъстят на синовете на Фегей, убийците на техния баща Алкмеон (Овидий, “Метаморфози”, IХ 413, 431 и сл.).

КАЛИСТЕН - гръцки историк (IV в. пр. Хр.), офциален историк на Александър Македонски, който го убил в пристъп на гняв, автор на съчинението “За свещената война” (Цицерон, “За оратора”, II, 58).

КАЛИСТО - “най-хубавата”, дъщеря на тегейския цар Ликаон, аркадска нимфа от ловната свита на Диана (Артемида). Прелъстена от Юпитер (Зевс), който и се явил под образа на Диана (или Аполон). Разгневена, истинската богиня я прогонила, за­щото престъпила целомъдрието си, а ревнивата Юнона (Хера) я пре­върнала в мечка, въздигната после от Юпитер на небето като съзвездието Голяма мечка (Арктос) заедно със сина й. Аркад, родоначалника на аркадците, който бил превърнат в Малката мечка или в близкото съзвездие Воловар. Юнона дори слязла в морските дълбини, за да моли тамошните богове да не допускат двете съзвездия да се потапят в океана - мит, който обяснява защо двете съзвездия не залязват. Трагедия на Есхил “Калисто”, днес загубена. На атинския Акропол били издигнати статуите на двете нимфи, превърнати в животни - Ио и Калисто (Овидий, “Любовни елегии” III, 12, 31; “Метаморфози”, II 132, 409, 509 и сл., III 45, 595, IV 625, ХIII 293, 726).

КАЛПУРНИЙ БЕСТИЯ, ЛУЦИЙ - римски политик, трибун през 120 г. пр. Хр., консул през 111 г. пр. Хр. и пълководец във войната с Югурта, който успял да го подкупи. Затова в Рим, когато се кандидатирал на следващите избори, му била потърсена отговорност и изглежда през 91 г. доброволно отишъл в изгнание (Салустий, “Югуртинската война”, 27 и сл., 77; Цицерон, “За оратора”, II, 283; “Брут”, 128, 129).

КАЛПУРНИЙ БИБУЛ, МАРК - римски политик, колега на Цезар в едилството му, претор през 62 г. пр. Хр. Бил колега по консулство на Цезар през 59 г. пр. Хр. и като такъв се опитвал безуспешно да се противопоставя на всички негови мероприятия. Цезар не се съобразявал с него и затова наричали консулството му “консулство на Юлий и Цезар”, т. е. без Бибул. Бил женен за дъщерята на Катон Млади, което и послужило като начало на враждата му с Цезар. В едиктите си Калпурний Бибул споменава за участието на Крас и Цезар в първия заговор на Катилина (66 - 65 г. пр. Хр.). През 51 г. пр. Хр. управлявал като проконсул провинция Сирия. Бил про­тивник на Цезар по време на гражданската война (Цицерон, “Брут”, 267).

КАЛПУРНИЙ ПИЗОН ФРУГИ, ЛУЦИЙ - римски държавник и писател, консул в 133 г. пр. Хр. Написал история на Рим в две книги, като обхванал всички събития от най-стари времена до свое време. От съчинението му са запазени само няколко фрагмента.

КАЛПУРНИЙ ПИЗОН, ГАЙ - римски държавник, градски претор в 211 г. пр. Хр. Когато Ханибал наближавал Рим, на него била поверена защитата на цитаделата на Капитолийския хълм (Ливий, XХVІ, 10).

КАЛПУРНИЙ ПИЗОН, ГНЕЙ - римски политик, консул през 67 г. пр. Хр. Оптимат и привърженик на Гней Помпей, наместник на Нарбонска Галия през 66-65 г. пр. Хр. През 63 г. пр. Хр. бил защитен от Цицерон в процес, възбуден от Цезар. Одобрил действията на Цицерон срещу заговорниците на Катилина (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 18 и сл., 49).

КАЛХАС (КАЛХАНТ) - син на Тестор, прочут жрец и гадател на гърците при похода им срещу Троя. Предсказал в Авлида, че докато не бъде принесена в жертва Ифигения, дъщерята на Агамемнон, няма да задуха попътен вятър за гръцката флота. Предсказал също, че войната ще продължи десет години и че без присъствието на Ахил крепостта не ще падне. Посочил причината за чумата сред войската и по внушение на Атина дал съвет да се построи дървеният кон (Вергилий, “Енеида” II, 100, 122, 176, 182, 185; Овидий, “Любовно изкуство” II, 737; “Средства против любовта” 477; “Метаморфози”, ХII 19, 21, 27 и сл.).

КАМБИЗ - вторият цар на Персия (529 - 521 г. пр, н. е.), син и приемник на Кир, завое­вател на Египет.

КАМЕНИ - изворни нимфи, стари италийски божества на песента и предсказанието, отъждествявани от римските поети с гръцките Музи. Светилището им се намирало недалеч от римската Порта Капена (Овидий, “Любовно изкуство” III, 548; “Метаморфози”, ХIV 433; ХV 482; Ливий, I, 21).

КАМЕРИН - поет, възпял в стиховете си Троя (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 19).

КАМЕРИНА - град на западния бряг на Сицилия (Вергилий, “Енеида” III, 701).

КАМИЛ, ЛУЦИЙ ФУРИЙ - римски държавник, син на Марк Фурий Камил, избран за диктатор, който да проведе консулските избори за 350 г. пр. Хр., консул в 349 г. пр. Хр. заедно с Апий Клавдий.

КАМИЛ, МАРК ФУРИЙ - римски държавник и пълководец, превзел през 395-394 г. пр. Хр. Фалерии, главния град на фалиските и осъществил победата над галите през 390 г. пр. Хр. (Вергилий, “Енеида” VI, 825, 868, 891, 898; Овидий, “Любовни елегии” III, 13, 2).

КАМИЛА (КАСМИЛА) - царица на волските, съюзница на Турн (Вергилий, “Енеида” VII, 802, 804; ХI, 498, 543, 563, 673, 675, 676, 683, 703, 718, 760, 778, 795, 815, 838).

КАМПАНИ - жителите на Кампания (Ливий, VІІІ, 5; VІІІ, 10).

КАМПАНИЯ - богата и плодородна област в Централна Италия на юг от Лациум. Местното кампанско население, смесено със самнити, заемало част от Кампания с градовете Атела, Казилинум и Катания, които се намирали под влияние на Капуа - най-големия град в областта. Районът на юг от Капуа оставал за гърците. Към него се причислявали крайморските градове Неапол, Херкулан, Помпей и Стабии. Разположената на североизток от тях област с големите, изпитали гръцко и етруско влияние градове Атела и Нола била в приятелски отношения с Неапол. Кампания, включително и Капуа, станали римско владение след Първата самнитска война (343 - 341 г. пр. Хр.). Областта била прочута както с богатите си стари гръцки колонни, така и с разкошните си курорти, особено през императорската епоха (Овидий, “Писма от Понта” IV, 15, 17; Ливий, XХІІ, 14-15, 17).

КАМПАНСКИ ОСТРОВИ - Капра, Енария и Прохита.

КАНА - селище в Апулия, на десния бряг на река Ауфид, недалече от Канузиум, близо до което през лятото на 216 г. пр. Хр. Ханибал разбил обединените армии на консулите Луций Емилий Павел и Гай Теренций Варон (Ливий, XХІІ, 14-15, 17-18, 43, 49-50).

КАНАКА - дъщеря на царя на ветровете Еол, обхваната от греховна любов към своя брат Макарей и добила от него дете. Баща й заповядал да подхвърлят детето, а нея да убият (Овидий, “Тъги” II, 384).

КАНАХ - един от първите гръцки скулптори (разцвет между 512 и 488 г. пр. Хр.), роден в Сикион, прочут с бронзовата статуя на Аполон от храма в Дидима (Цицерон, “Брут”, 70).

КАНАХА - “Шумната”, една от хрътките на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 217).

КАНДАВИЯ - верига от планински възвишения в Източна Илирия на запад от Охридското езеро и на периферията на Македония. През Кандавия минавал важният път Виа Егнация.

КАНЕНТА - “Певица”, нимфа, дъщеря на Янус и Венилия, предана съпруга на Пик. Когато любимият й съпруг бил превърнат в кълвач, защото не искал да накърни брачния си съюз, тя, изтощена от скръб и скиталчество, се стопила без следа във въздуха (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 338, 381 и сл., 417 и сл., 434).

КАНЕФОРИ (гр. “кошоноски”) - девойки, които носели през време на шествие на празника на Церера (Деметра) в кошнички на главите си свещените съдове на богинята.

КАНИБАЛИЗЪМ - свидетелствата за практикуването на канибализма в древността започват с няколко пасажа у Херодот, според когото някои източни народи имали обичай да изяждат болните стари хора, след като умрат. Явна връзка с Херодот като източник на сведения за канибализъм прави и Тертулиан, като заклеймява яростно човешките жертвоприношения и яденето на храни, напоени с човешка кръв, които би трябвало да характеризират езическите обичаи и храни, противопоставени на скромността и умереността на християните. Историята на табуто на канибализма е обширно илюстрирана в митологията, като се започне от Кронос, бащата на Зевс, който поглъщал току-що родените си деца, и се продължи с несъзнателната антропофагия на Деметра, погълнала едната плешка на Пелопс, сервирана и на пиршество на боговете от неговия баща Тантал. Все в този смисъл е и историята на Тиест, които ял месото на синовете си Аглай, Калилеонт и Орхомен, сервирано му без негово знание от брат му Атрей, както и тази на Терей, който изял малкия си син Итис, убит и сготвен от майка му Прокна и леля му Филомела, и най-накрая описанието на храната на Полифем, състояща се от човешко месо, в “Одисея”. Практиката да се яде човешко месо се приема от античните като проява на дива и свирепа природа. Нея те противопоставят на културата, основана на законите и справедливостта, които отличават хората от животните. Омир описва циклопа Полифем като “свиреп, който не познава законите на справедливостта”. Херодот съобщава, че народите, които се намират на север от Сицилия и се хранят с човешко месо, са изключително свирепи и не познават справедливостта и законите. В римския свят взаимните обвинения в канибализъм често се отправят в споровете между християни и езичници. Понякога обаче в обстановка, чужда хронологически на тази полемика, се въвличат и обществено известни личности, смятани за изключително жестоки. Салустий например казва, че Катилина смесил човешка кръв с виното в чашата си (Омир, “Одисея” IX, 105-566; Хезиод, “Дела и дни”, 276; Херодот, “История” I, 216; III, 99; IV, 26, 70, 106; Салустий, “Заговорът на Катилина”, 22; Тертулиан, “Апология” IX, 9).

КАНИЙ, ГАЙ - римски конник (Цицерон, “За оратора”, I, 280).

КАНОБ (КАНОП) - древен град в Долен Египет при устието на западния ръкав на река Нил, прочут с разкоша и разврата на своите граждани. Оттам произлиза думата канобизъм, в смисъл на морална разплутост (Овидий, “Любовни елегии” II, 13, 7; “Метаморфози”, ХV 828).

КАНТАБРИЯ - област в Северна Испания, населявана от дивото и необуздано племе кантабри.

КАНУЗИЙ - град в Италия, днес Каноса, в областта Апулия, на десния бряг на река Ауфид. Ранното основаване на града се свързва с колонизацията на гърците по тези места. След поражението на римската войска при Кана от Ханибал (216 г. пр. н. е.) Канузий послужил за убежище на римляните. Градът бил прочут с вълната си и с тънките вълнени тъкани, произвеждани там (Ливий, XХІІ, 50).

КАНУЛЕЙ, МАРК - клиент на Кота и Хортензий (Цицерон, “Брут”, 317).

КАНУЦИЙ, ПУБЛИЙ - римски оратор, участвувал заедно с Цицерон в процеса против Клуенций (Цицерон, “Брут”, 205).

КАПАДОКИЯ - област в Мала Азия, между Тавър и Черно море. Кападокийските роби били търсени много на пазара, понеже били здрави и силни. От Кападокия изнасяли също и породисти коне.

КАПАНЕЙ - един от седемте царе, участвали във войната против Тива, когото според мита Юпитер (Зевс) поразил с мълнията си, защото при на­падението на градската крепост се похвалил, че никой, дори Юпитер, не можел да го възпре. След смъртта му жена му Евадна се хвърлила върху трупа му на горящата клада (Овидий, “Писма от Понта” III, 1, 51; “Любовно изкуство” III, 21; “Тъги” IV, 3, 63; “Метаморфози”, IХ 404 и сл.).

КАПЕЛА - римски поет от времето на Август, писал елегически стихо­ве (Овидий, “Писма от Понта” IV, 16, 36).

КАПЕНА - град в Етрурия, гръцка колония на река Тибър, в подножието на планината Соракт (Вергилий, “Енеида” VII, 697; Ливий, XХІІ, 1).

КАПЕНАТИ - жителите на Капена (Ливий, XХVІ, 11).

КАПЕНСКА ПОРТА (PORTA CAPENA) - една от главните порти на древния Рим, в южната част на града между Авентин и Целий. От нея започвал Апиевият път, който водел за Капуа. Недалеч от нея имало светилище на Камените, а при самата порта завършвал един клон от Марциевия водопровод (Ливий, I, 26; ХХVІ, 10).

КАПЕТ - осмият легендарен цар на Алба Лонга, син на Капис (Ливий, I, 3; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 613 и сл.).

КАПИС (Capys) - седмият легендарен цар на Алба Лонга, син на Атис (Вергилий, “Енеида” VI, 768; Ливий, I, 3).

КАПИС (Capys) - троянец, след падането на Троя спътник на Еней. По негово име бил наречен град Капуа (Вергилий, “Енеида” I, 183, II, 35).

КАПИТОЛИЙ - един от седемте хълма на Рим, западно от Форума, политически и религиозен център на Рим. В първата година на Републиката (509 г. пр. Хр.) било завършено строителството на храма на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ, започнато от Тарквиниите, в който била почитана така наречената Капитолийска триада - Юпитер, Юнона и Минерва. На противоположното възвишение на хълма се намирала градската крепост, която единствена се задържала в ръцете на римляните, когато в 390 г. пр. Хр. Рим бил завладян от галите. Там се намирал и храмът на Юнона Монета с римския монетен двор. Храмът на Юпитер изгорял в 83 г. пр. Хр., а започнатата от Сула реконструкция осветил Квинт Лутаций Катул през 69 г. пр. Хр. Храмът отново изгорял по време на пожара при император Нерон, но бил възстановен от Флавиите и доживял времето на Стилихон. След победни битки пълководците повеждали триумфално войската си от Марсово поле до Капитолий, там принасяли жертва на Юпитер Капитолийски и полагали венците си пред статуята му (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 18; Овидий, “Писма от Понта” III, 1, 135; IV, 9, 5; “Метаморфози”, I 561; II 539; ХIV 776; ХV 589, 828; Ливий, I, 8, 12, 19; ІІ, 7, 10; V, 38-48; VІІІ, 4-5; ХХІ, 63; ХХІІ, 51; ХХVІ, 10-18).

КАПРЕЯ - “Кози остров” (лат.), малък остров на брега на Кампания, днес Капри (Овидий, “Метаморфози”, ХV 709).

КАПСА - град в Нумидия.

КАПУА - град в Италия, в областта Кампания, днес Санта Мария ди Капуа, разположен по десния бряг на река Вултурн и свързан с Рим чрез Апиевия път. Градът според легендите бил създаден от троянците и наречен на спътника на Еней Капис, но в действителност бил основан от етруските през VIII в. пр. Хр., а към края на V в. пр. Хр. бил завладян от самнитите. През IV в. пр. Хр. Капуа се съюзила с Рим, като запазила дълго време своето вътрешно устройство и магистрати. След битката при Кана (216 г. пр. Хр.) минала на страната на Ханибал, но римляните си я възвърнали в 211 г. пр. Хр. (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 30; Ливий, VІІІ, 6; ХХІІ, 1; ХХІІІ, 14-18; ХХV, 23; ХХVІ, 18).

КАР - римски поет, възпитател на децата на Германик, автор на поема за подвизите на Херкулес (Овидий, “Писма от Понта” IV, 13, 1; 13, 39; 16, 6).

КАРБОН АРВИНА, ГАЙ ПАПИРИЙ - римски политик, син на консула от 120 г. пр. Хр. Гай Папирий Карбон, трибун през 90 г. пр. Хр., претор през 85 г. пр. Хр., убит в гражданската война като привърженик на Сула (Цицерон, “За оратора”, III, 10; “Брут”, 221, 227, 305, 308, 311; “Ораторът”, 213).

КАРБОН, ГАЙ ПАПИРИЙ - римски политик, трибун през 131 г. пр. Хр., привърженик на Тиберий Гракх, но през 120 г. пр. Хр., ставайки консул, преминал на страната на оптиматите (Цицерон, “За оратора”, I, 40, 154; II, 9, 106, 165, 170; III, 28, “Брут”, 96, 103-106, 159, 221, 296, 333; “Ораторът”, 213).

КАРБОН, ГНЕЙ ПАПИРИЙ - римски политик, марианец, консул през 85, 84, 82 г. пр. Хр., по-късно избягал в Африка, където бил убит от Помпей (Цицерон, “Брут”, 223).

КАРВИЛИЙ, СПУРИЙ - римски консул през 228 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 249).

КАРДАМОН - лечебно растение, което се използвало срещу лишеи, косопад и зъбобол.

КАРИ - жителите на областта Кария в Югозападна Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, IV 296, IХ 645).

КАРИНА - един от най-богатите квартали в Рим, между хълмовете Целий и Есквилин (Ливий, XХV, 10).

КАРИСТ - град в Евбея, в околностите на който се копаел много качествен мрамор в зеленикав цвят.

КАРМЕНТА - италийска богиня пророчица и лечителка. Според едно староиталийско предание Кармента била аркадска нимфа, която се преселила със сина си Евандър в Рим и по-късно била обожествена. Неин храм се издигал на склона на Капитолийския хълм, имала олтари при Карменталската порта в Рим, между Капитолия и Тибър. Празненствата й Карменталии били чествувани на 11 и 15 януари, най-вече от жените. Името на богинята се свързва с думата carmen със смисъл на “предсказание” (Вергилий, “Енеида” VIII, 336, 339; Ливий, I, 7; V, 47).

КАРНЕАД - гръцки философ-скептик (213 - 128 г. пр. Хр.), родом от Кирена, живял в Атина, основател на Новата Академия. През 155 г. пр. Хр. бил изпратен от Атина в Рим заедно с философите Криптолай и Диоген, като посланик с молба да се отмени глобата от 500 таланта, наложена на Атина (Цицерон, “За оратора”, I, 45, 49; II, 155, 161; III, 68, 71, 80, 147; “Ораторът”, 51).

КАРНУТИ - многочислено галско племе, което по-късно усяда в Лугдунска Галия между реките Сена и Лоара. През времето, когато друидите били независими, в цяла Галия на територията на карнутите се провеждали периодически племенните събрания.

КАРПАТ - остров в Егейско море между Родос и Крит (Овидий, “Метаморфози”, ХI 249).

КАРПАТСКИ СТАРИК - морският бог Протей, който има седалище на остров Карпат.

КАРПАТСКО МОРЕ - част от Средиземно море между остро­вите Родос и Крит, около остров Карпат (Овидий, “Любовни елегии” II, 8, 20).

КАРПЕТАНИ - иберийска народност в Тараконска Испания, в басейните на реките Анас и Тадия, с главен град Толетум, днес Толедо (Ливий, XХІ, 5).

КАРСУЛА - град в Умбрия.

КАРТАГЕН - финикийска колония на африканското крайбрежие, в днешния Туниски залив, основана според легендата от царица Дидона около 815 г. пр. Хр. като междинен пункт на пътя към Испания. Името на града е от финикийски произход и означава буквално “Новият град”. Градът бързо разпространил своето влияние над останалите финикийски градове по африканското крайбрежие, а сетне и над много градове в Испания и Сицилия, както и над най-важните острови на Западното Средиземноморие. Постепенно Картаген завладял огромни територии и към края на ІV и началото на ІІІ в. пр. Хр. се превърнал в основна сила и търговски хегемон в Средиземно море. Икономическата основа на могъществото му била посредническата търговия, а също и селското стопанство. Политическата система в Картаген била олигархия. Начело на държавата стояли двама суфети, избрани от народното събрание, по името на които се отбелязвала годината, но висшата власт била съсредоточена в ръцете на аристократите от съвета, състоящ се от 300 души. Картагенската армия била наемна. Командували я понякога видни картагенци, понякога наемни военачалници. Случвало се картагенските военачалници да действуват независимо от управляващата олигархия и да влизат в конфликт с нея. До III в. пр. Хр. между Рим и Картаген били сключени няколко търговски договора и един военен - в 279 г. пр. Хр. по време на войната срещу епирския цар Пир, съюзник на гръцките полиси в Южна Италия и Сицилия. Отношенията между Картаген и Рим се променили към средата на III в. пр. Хр., когато двата града се оказали съперници за властта над Сицилия и за контрола над морската търговия в Западното Средиземноморие. Това довело до така наречените Пунически войни. Първата от тях (260 - 241 г. пр. Хр.) завършила с победа на Рим. Според сключения договор Картаген отстъпвал на Рим цяла Сицилия и островите между нея и Италия, връщал пленниците и се задължавал за 10 години да изплати контрибуция в размер на 3200 таланта. През 218 г. пр. Хр. Картаген превзел съюзния на Рим град Сагунт, което предизвикало обявяването на Втората Пуническа война (218 - 201 г. пр. Хр.), която след години на променлив успех била спечелена от Рим. Картаген загубил всички свои територии извън Африка, както и флота си и правото да води войни, но благодарение на успешно държавно управление не след дълго отново достигнал икономически разцвет, който предизвикал страха на Рим и довел до Третата Пуническа война (149 - 146 г. пр. Хр.), след която Картаген бил напълно разрушен, а жителите му - продадени в робство. В земите на Картаген била организирана провинцията Проконсулска Африка (Салустий, “Югуртинската война“, 14 и сл., 41, 79; “История”, кн. I, фрг. 11; кн. IV, фрг. 69; “Заговорът на Катилина”, 10; Вергилий, “Енеида” I, 12, 298, 678; IV, 225, 266, 669; Овидий, “Героини” VII, 11, 19; Ливий, XХІ-ХХХ).

КАРТАЛОН - картагенски военачалник (ІІІ в. пр. Хр.), командувал Ханибаловата конница (Ливий, XХІІ, 15; ХХІІ, 19).

КАРТЕЯ - главен град на племето олкади в Испания, на юг от Толетум (Ливий, XХІ, 5).

КАРТЕЯ - град на Цикладския остров Кея (Овидий, “Метаморфози”, VII 368, Х 109).

КАСАНДРА (АЛЕКСАНДРА) - дъщеря на троянския цар Приам и Хекуба, прорицателка и жрица на Аполон. Тя получила от Аполон дарба да предсказва бъдещето, но, понеже отхвърлила неговата любов, той внушил на всички хора недоверие към предсказанията й. При плячкосването на Троя Мал­кият Аякс я изнасилил в храма на Палада, където тя потър­сила спасение, заради което богинята преследвала гръцката фло­та при завръщането и. При подялбата на троянската плячка се паднала пленница на Агамемнон, който я отвел в Микена, където била умъртвена заедно с него от Клитемнестра и Егист. Поема “Александра” от Ликофрон (Вергилий, “Енеида” II, 246, 343, 493, 413; III, 183, 187; Х, 68; Овидий, “Любовни елегии” II, 8, 12; V 113; “Героини” XVI, 121; “Метаморфози”, III 410; ХIII 410; ХIV 469 и сл.).

КАСАНДРИЕЦ - прозвище на прословутия с жестокостта си тиранин Аполодор (III в. пр. Хр.) от тесалийския град Касандрия (Овидий, “Писма от Понта” II, 9, 43).

КАСИЙ ЛОНГИН, ГАЙ - прочут римски политически деец, писател и юрист (I в. сл. Хр.). Именно като юрист е имал голям авторитет и влияние и е основал в Рим школа, която допринесла за напредъка на гражданското право в Рим. В 65 г. сл. Хр. бил изпратен на заточение в Сардиния, защото Нерон хвърлил око на огромното му богатство.

КАСИЙ ЛОНГИН, КВИНТ - римски държавник, проявил се като един от най-недостойните квестори на Помпей в Отвъдна Испания в 52 г. пр. Хр. През 49 г. пр. Хр. обаче той бил един от двамата трибуни, които поддържали Цезар и за награда Цезар го назначил за наместник на Отвъдна Испания, където със своите грабителски “подвизи” надминал “постиженията “ си като квестор.

КАСИЙ ЛОНГИН, ЛУЦИЙ - римски политик, претор през 66 г. пр. Хр. Кандидатирал се неуспешно за консул с Цицерон през 64 г. пр. Хр. и се присъединил към заговора на Катилина, преговарял с алоброгите. При разкриването на заговора на Катилина вече бил напуснал Рим и бил осъден задочно на смърт (Заговорът, гл. 17, 44).

КАСИЙ ЛОНГИН, ЛУЦИЙ - римски политик, трибун през 137 г. пр. Хр., автор на закона за тайното гласуване в народното събрание (Цицерон, “Брут”, 97, 106).

КАСИОПА - град на остров Коркира. Покровител на града бил Зевс Касий.

КАСИОПА (КАСИОПЕЯ) - съпруга на етиопския цар Цефей и майка на Андромеда, оскърбила с гордостта си нереидите и с това станала причина за нещастието на дъщеря си, по-късно възнесена на небето като съзвездие (Овидий, “Метаморфози”, IV 736).

КАСМИЛ (КАМИЛ) - един от боговете, почитан в мистериите на остров Самотраки. Според Акузилай от Аргос Камил е баща на Кабирите, трите божества на Самотраки. Макробий пък казва, че Камил е било етруското име на Меркурий, което вероятно е свързано със засвидетелстваната от II век пр. Хр. в Гърция представа, че Камил е име на Хермес.

КАСПЕРИЯ - сабински град в Италия, днес Аспра (Вергилий, “Енеида” VII, 714).

КАСПИИ - древно племе на западния бряг на Каспийско море (Овидий, “Писма от Понта” I, 8, 13).

КАСПИЙСКИ ВРАТИ - Дарялските теснини в Кавказ.

КАСТАЛИЯ - извор в подножието на планината Парнас при Делфи, свещен на Аполон и му­зите, с чиито води се миели или ръсели поклонниците на бога, преди да пристъпят към светилището му (Овидий, “Метаморфози”, III 14).

КАСТОР И ПОЛУКС - братя близнаци, синове на Леда и братя на Елена и Клитемнестра, наричани още Диоскури (“синове на Зевс”). Кастор бил син на съпруга на Леда спартанския цар Тиндарей и затова смъртен, а Полукс (на гръцки Полидевк) бил син на Юпитер (Зевс) и безсмъртен. Заради пословичната им взаимна любов двамата братя били възнесени от Юпитер на небето като яркото съзвездие Близнаци, на латински Gemini. В Рим братята били почитани като покровители на конническото съсловие (Овидий, “Любовни елегии” I, 1, 9; II, 16, 13; III, 2, 54; “Тъги” IV, 5, 30; “Писма от Понта” II, 2, 83; “Метаморфози”, ХII 401).

КАСТРУМ - “Лагер” (лат.), античен град на рутулите, на морското крайбрежие в Лациум (Овидий, “Метаморфози”, ХV 727).

КАСТУЛОН - град в Югоизточна Испания (Тараконска провинция), днес Газлона, разположен на горното течение на река Бетис (днес Гвадалкивир).

КАТАБАТМОС - кастел и пристанище на средиземноморското африканско крайбрежие в Киренайка, демаркационен пункт на границата между Птолемеевия Египет и провинция Проконсулска Африка (Салустий, “Югуртинската война”, 17).

КАТАМИТ - латинското име на Ганимед, красив фригийски младеж, когото Юпитер (Зевс) харесал и отвел на Олимп и там го направил свой виночерпец. Името е станало нарицателно за “развратно момче”, “развратник”.

КАТАПУЛТ - метателна машина за хвърляне на копия и стрели.

КАТИЛИНА, ЛУЦИЙ СЕРГИЙ - римски политик, претор през 68 г. пр. Хр., пропретор през 67/66 г. пр. Хр. в провинция Африка, където незаконно възстановил разхитените си богатства, които получил от проскрипциите като верен палач на Сула. Известността си той дължи на Салустий, който написал монографията “Заговорът на Катилина” 20 години след разкриване на заговора му през 63 г. пр. Хр., и на четирите речи на Цицерон срещу Катилина, така наречените Катилинарии. Като не успял да получи консулска длъжност за 63 г. пр. Хр. по законен път, Катилина решил да завземе властта по насилствен начин, опирайки се на недоволството на задлъжнелите римски граждани от различни социални слоеве - земевладелци, разорени сулански ветерани, задлъжнели и обезземлени дребни собственици. Използувайки изострените социално-политически отношения в държавата, Катилина обявил, че ще премахне дълговете, когато бъде избран за консул, но намерил подкрепа само в декласираните сулански ветерани и някои представители на задлъжнялата аристокрация, които мечтаели за нови проскрипции. След провала си на изборите през 63 г. пр. Хр. той успял да събере в Етрурия два легиона войска, които били разбити през 62 г. пр. Хр. в битка при Пистория, в която загинал и самият Катилина (Цицерон, “Ораторът”, 129; Вергилий, “Енеида” VIII, 668).

КАТОН МЛАДИ УТИЧЕСКИ, МАРК ПОРЦИЙ - римски мислител, оратор и държавен деец (95 - 46 г. пр. Хр.), правнук на Катон Стари, противник на Цезар и защитник на републиката и сената. През 72 г. пр. Хр. участвал във военните действия срещу Спартак, през 62 г. пр. Хр. бил трибун, а през 54 г. пр. Хр. претор. След поражението на Помпей при Фарсала Катон се опитал да организира съпротива срещу Цезар в Африка и заминал за Утика, откъдето е и прозвището му Утически. След битката при Тапс и голямата победа на Цезар в нея Катон се самоубил, защото не искал да преживее смъртта на републиката. Като философ бил привърженик на стоическата школа и се отличавал със своя непреклонен характер. Катон е един от най-големите примери за единство между благороден произход и висок морал в Рим, величан и даван за пример от по-късните автори (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 47, 52; Цицерон, “Брут”, 118; “Ораторът”, 41).

КАТОН СТАРИ ЦЕНЗОРИЙ, МАРК ПОРЦИЙ - виден римски писател, политически деец и военачалник (234 - 149 г. пр. Хр.), родом от Тускулум, който от плебей се издигнал благодарение на качествата си и голямото си ораторско майсторство и се превърнал в една от най-влиятелните личности в Рим. През 204 г. пр. Хр. бил квестор в Сицилия, през 199 г. пр. Хр. едил, през 198 г. пр. Хр. претор, а в 195 г. пр. Хр. бил избран за консул. Като цензор през 184 г. пр. Хр. се отличил с пословична строгост и впоследствие получил прозвището Censorius (“Бившият цензор”). Страстен поддръжник на римската експанзия, той е известен в историята с непреклонната си омраза към картагенския враг, която изразявал в края на всяка своя реч пред сената с прословутата фраза “И все пак смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен” (Ceterum censeo Carthaginem delendam esse). Катон Стари е първият римски историк, писал на латински. Най-значителното му произведение, за съжаление недостигнало до нас, е “Начала” - историческо съчинение в седем книги, от които първите три обхващали историята на основаването на Рим и на другите италийски държави, а останалите четири - следващите събития от римската история до времето на Катон. Изцяло запазен е трактатът на Катон “За селското стопанство”. (Цицерон, “За оратора”, I, 171, 215, 227, 228; II, 51, 53, 142, 256, 260, 271, 279, 290; III, 56, 135, 165; “Брут”, 60, 61, 63, 65, 66, 67, 68, 69, 77, 80, 82, 89, 90, 293, 294, 298, 333; “Ораторът”, 152; Салустий, “История”, кн. I, фрг. 4; Вергилий, “Енеида” VI, 841; VIII, 670).

КАТОН, ГАЙ ВАЛЕРИЙ - римски граматик и поет, по-стар съвременник на Катул, автор на любовната поема “Лидия” (Овидий, “Тъги” II, 416).

КАТОН, ГАЙ ПОРЦИИ - внук на Марк Порций Катон Стари, консул през 114 г. пр. Хр., осъден през 110 г. пр. Хр. сред онези, които били получили подкупи от Югурта (Цицерон, “Брут”, 108, 128).

КАТОН, МАРК ПОРЦИЙ - баща на Марк Порций Катон Утически, трибун през 92 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 222).

КАТУЛ КАПИТОЛИЙСКИ, КВИНТ ЛУТАЦИЙ - римски политик (121 - 60 г. пр. Хр.), син на консула от 102 г. пр. Хр. Квинт Лутаций Катул. Участвувал с баща си във войната с кимврите и в посланничеството при Квинт Цецилий Метел, суланец. През 78 г. пр. Хр. като консул се съпротивлявал срещу опитите на Емилий Лепид да ликвидира суланския режим. Като понтифекс защитил успешно в процес за инцест Катилина през 73 г. пр. Хр. През 69 г. пр. Хр. осветил възстановения храм на Капитолия, откъдето и получил прозвището Капитолийски. През 65 г. пр. Хр. бил цензор, а през 63 г. пр. Хр. бил на страната на Цицерон в процеса срещу заговорниците на Катлина. Бил много ценен от Цицерон, но непризнат като оратор (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 1; “Заговорът на Катилина”, 35; Цицерон, “Брут”, 222).

КАТУЛ МЕСАЛИН - прочут доносник от управлението на император Домициан.

КАТУЛ, ГАЙ ВАЛЕРИЙ - прочут римски поет (84 - 54 г. пр. Хр.)‚ най-изтъкнатият представител на кръга на неотериците. От творчеството му е запазен малък сборник с разнообразни в метрическо отношение стихове, наречени от самия него “шеги” (nugae). Основни теми в тях са пламенното му чувство към любимата Клодия и приятелските взаимоотношения.

КАТУЛ, КВИНТ ЛУТАЦИЙ - римски поет и прозаик, историк мемоарист, оратор и обществен деец (152 - 102 г. пр. Хр.).

КАТУЛ, КВИНТ ЛУТАЦИЙ - римски политик, оптимат, консул през 102 г. пр. Хр. заедно с Гай Марий, впоследствие привърженик на Сула, самоубил се след преврата на Марий през 87 г. пр. Хр. Един от участниците в диалога на Цицерон “За оратора” (Цицерон, “Брут”, 132-134, 259, 307).

КАУДИЙ - градец в Западен Самниум.

КАУДИНСКИ ТЕСНИНИ - проход в Северозападен Самниум на Апиевия път, близо до град Каудий. В него през 321 г. пр. Хр. по време на Втората самнитска война римляните били обкръжени от самнитите и капитулирали, след което били принудени да минат под ярем - най-голямото унижение на победените (Ливий, XХІІ, 14).

КАУН - внук на Феб, син на Милет и на Цианея, дъщерята на Меандър, отблъснал греховната любов на сестра си Библида, поради нея избягал от родината си Милет и основал в Кария, на югозападния бряг на Мала Азия, град, на който дал името си (Овидий, “Метаморфози”, IХ 453 и сл., 488 и сл., 574, 580, 634).

КАФЕРЕЙ - югоизточният скалист нос на егейския остров Евбея, където гръцката флота под предводителството на Агамемнон при завръщането й от Троя претърпяла корабокрушение, подмамена от тамошния цар Навплий, а по-късно и 200 персийски кораба претърпели крушение (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 472, 481).

КВАДРИГА - бойна или състезателна колесница, теглена от четири коня.

КВАДРИРЕМА - голям военен кораб с четири реда весла един над друг.

КВЕСТОР - изборен магистрат, помощник на консула без военна власт, отговарящ за финансовите дела и грижещ се за държавната хазна и държавния архив. През републиканския период длъжността на квестора била най-низшата в римската политическа кариера. Първоначално били двама, после броят им нараснал. По време на поход се грижели за финансирането на армията и за продажбата на плячката. По-късно отделни квестори се грижели за финансовите операции във връзка с флота, с водоснабдяването и акведуктите. Квесторите били избирани с едногодишен мандат от трибутните комиции. Провинциалните квестори били помощници на провинциалните наместници, натоварени също най-вече с финансите (Ливий, XХІІ, 49; ХХІІІ, 15; ХХХ, 32).

КВИНДЕЦИМВИРИ - петнадесетчленна жреческа колегия, натоварена с допитването до пророчествата на сибилинските книги, донесени от кампанския град Кума в Рим.

КВИНКВАТРИИ - празник на Минерва, честван от 19 до 23 март с различни свещенодействия и игри. Понеже Минерва била покровителка и на художествената и духовната дейност, Квинкватриите били празник и на учениците, през който те били освобождавани от занятия. Всеки ученик се е чувствал задължен да изкаже към нея своето уважение, като и поднесе един ас.

КВИНКВЕРЕМА - кораб с пет реда весла (Ливий, XХХ, 13).

КВИНКЦИИ - старинен римски род с произход от Алба Лонга, известен със своите традиционни добродетели. Според едно предание Луций Квинкций Цинцинат бил заварен да оре нивата си, когато му предложили да поеме бремето на диктаторската длъжност (Ливий, I, 30).

КВИНКЦИЙ ПЕН, ТИТ - диктатор в 361 г. пр. Хр. (Ливий, VІІ, 9).

КВИНКЦИЙ ФЛАМИНИН, ТИТ - римски военачалник (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.), победител на македонците и Филип V във втората македонска война при Киноскефале в 197 г. пр. Хр. В 196 г. пр. Хр. на Истмийските игри обявил свободата на гръцките градове от Македония и приемането им под покровителството на Рим. Във вътрешните работи на гръцките полиси той покровителствувал аристократичните партии, във връзка с което им помагал в действията срещу спартанския тиран Набид (Ливий, XХХІІІ, 7-10; ХХХV, 13).

КВИНКЦИЙ ФЛАМИНИН, ТИТ - римски консул в 150 г. пр. Хр. заедно с Маний Ацилий Балб.

КВИНКЦИЙ, ЛУЦИЙ - римски политик, трибун през 74 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 223).

КВИРИН - древно италийско божество. В античността етимологията на името му се свързвала или със сабинския град Курес, или със сабинската дума quiris “копие”. Първоначално бил почитан от сабините на Квиринала. Включен бил в римския пантеон след сключването на мира между Ромул и Тит Таций. Според съвременните изследвания в основата на името Квирин, както и на думата “курия”, е vir “мъж, гражданин”. Квирин е бог на събранието на римските граждани, за което говори и тяхното старинно тържествено название “квирити”. Бил свързван и отъждествяван с богове като Марс, Ромул, Янус. В по-късно време култът на Квирин, изтласкан от култа на Марс и на Юпитер, не играел особена роля. Бил възстановен от Август като култ на обожествения Ромул и придобил важна роля в религиозната политика на ранната императорска епоха. На римския форум съществувал мним гроб на Ромул-Квирин, макар че римляните вярвали, че след смъртта си той бил възнесен на небето. Народ на Квирин са римляните. Хълмът на Квирин е Квириналът, един от седемте хълма на Рим. (Вергилий, “Енеида” I, 292; Овидий, “Любовни елегии” III, 8, 52; “Писма от Понта” I, 5, 73; “Тъги” I, 3, 23; “Метаморфози”, ХIV 607, 828, 834, 836, 851, ХV 572, 756, 862; Ливий, I, 20, 32; V, 40).

КВИРИТИ - древноримско название на римските граждани, т. е. пълноправното население на Римската република. Квиритско право означава римско право. Квирити първоначално се наричали жителите на сабинския град Курес, а в Рим тази реалия се свързва с името на божеството Квирин или римския хълм Квиринал, чието население - сабините - след продължителни борби било включено в римската община (Овидий, “Писма от Понта” IV, 5, 18; 9, 43; 15, 11; “Любовни елегии” I, 7, 29; “Тъги” II, 569; “Метаморфози”, ХIV 823, ХV 600; Ливий, I, 13, 24, 26, 32; ІІ, 7; VІІІ, 6).

КЕБРЕН - малка река в Троада, Мала Азия, и богът на реката, бащата на нимфата Хесперия (Овидий, “Метаморфози”, ХI 768).

КЕИК (ЦЕИК) - син на Луцифер и цар на Трахин, съпруг на Алциона, с която го свързвала ненакърнима любов. След като на път за оракула на Аполон в Кларос претърпял корабокрушение и вълните изхвърлили трупа му на родния бряг, Алциона се хвърлила в морето, но боговете превърнали два­мата в морските птици алционки (Овидий, “Героини” XVIII, 81; “Метаморфози”, ХI 271, 283, 289, 291 и сл., 346, 371, 382, 410, 445, 461, 544, 561, 588, 653, 658, 673, 685, 726, 740).

КЕКРОПИД - потомък на Кекропс: неговият внук Егей или неговият правнук Тезей (Овидий, “Метаморфози”, VII 502, VIII 550).

КЕКРОПИДИ - поетично название на атиняните по името на първия цар на Атина Кекропс (Вергилий, “Енеида” VI, 21; Овидий, “Любовно изкуство” III, 457; “Метаморфози”, VII 486).

КЕКРОПИЙСКИ - поетичен синоним на атински, по името на Кекропс, първия цар на Атина (Овидий, “Метаморфози”, VI 70, 446, VII 671).

КЕКРОПС - митически пръв атински цар, основател на атинската крепост Акропол. Хтоническо божество - получовек-полузмей, затова се нарича двоякият Кекропс. Баща на Херза, Пандроза и Аглавра Птица на Кекропс наричали превърнатата в лястовица Прокна (Овидий, “Героини” Х, 125; “Метаморфози”, II 785, III 555, ХV 427).

КЕКРОПС - син на Ерехтей. Негови правнуци са Клитос и Бутес (Овидий, “Метаморфози”, VII 671).

КЕЛЕЙ - легендарен цар на Елевзин, баща на Триптолем, който пръв бил научен от Деметра (Церера) да си служи със земеделски сечива.

КЕЛМИС - едно от джуджетата, на които се приписва откриването и обработката на металите още преди Вулкан (Хефест). Джуджетата като придружители на майката на боговете Рея са гледачи на малкия Юпитер (Зевс). Келмис бил превърнат в стомана, понеже разпространявал слуха, че Юпитер бил смъртен (Овидий, “Метаморфози”, IV 282).

КЕЛТИ - вж. Гали.

КЕЛТИБЕРИ - многобройни племена, населявали средната и югоизточната част на Пиренейския полуостров; в етническо отношение те произхождали от смесването на първоначалното иберийско население с нахлулите там галски племена.

КЕНТАВРИ - легендарни същества от гръцката митология, полухора-полуконе - с човешка горна част на тялото и с конско туловище. Приличали на конници, сраснали с конете си. Били груби и диви, обладаващи страшна животинска сила. Живеели в пещери, из които бликали планински потоци. Рожби (освен Хирон) на царя на лапитите в Тесалия Иксион и на Нефела, облак, който приел пред Иксион образа на Юнона. Първоначално диви чудовища, нападнали Херкулес в пещерите на Фол, но героят ги отблъснал с главни и стрели. Поканени на сватбата на лапита Пиритой с Хиподамея, се опитали да отвлекат невестата, от което пламнала жестоката битка между лапити и кентаври, на която били надвити (Овидий, “Метаморфози”, IХ 191, ХII 210, 219 и сл., 240, 449 и сл., 541, 563, ХV 282 и сл.).

КЕНТАВРОМАХИЯ - битката на кентаврите и лапитите, обичан сюжет на античната живопис и скулптура, най-важни изображения: върху западния фронтон на храма на Зевс в Олимпия и южните метопи на Партенона.

КЕНТАВЪР - съзвездие, което изобразява пренесения на небето след смъртта му кентавър Хирон в позата на стрелец (Овидий, “Метаморфози”, II 81).

КЕНХРЕИДА - съпруга на кипърския цар Кинирас, майка на Мира (Овидий, “Метаморфози”, Х 435).

КЕНХРЕЯ - главното (източното) пристанище на Коринт в Сароническия залив, на 2 часа път от града, сега Кенхриес. При отпътуването си в изгнание Овидий пропътувал пеш Коринтския провлак и от Кенхрея отново продължил по море (Овидий, “Тъги” I, 10, 9).

КЕОС - остров в Средиземно море, където са родени двама известни поети, автори на хорова лирика - Симонид и неговият племенник и ученик Бакхилид.

КЕРАВНИЯ (ЦЕРАВНИЯ) - скалиста планинска верига в северозападното крайбрежие на Епир в Гърция, днес Кимара (Овидий, “Писма от Понта” II, 6, 9).

КЕРАМБ - според Овидий стар овчар, който, подпомогнат от нимфи, избягал преди потопа на Девкалион и се спасил на планината Отрис, но бил превърнат от тях на рогач (гр. “керамбикс”). Антонин Либерал предава другояче разказа (следвайки Никандър): овчарят пасял стадата си на планината Отрис под закрила на нимфите, които забавлявал с песните и свирнята си. Предупреден от Пан да напусне планината, не се вслушал в съвета му и се присмял на нимфите, че не били щерки на Юпитер, че някога Нептун ги бил превърнал в тополи, додето се позабавлява с някоя от тях, и едва след това им възвърнал образите (Овидий, “Метаморфози”, VII 353).

КЕРАМИК - “квартал на грънчарите”. Така се наричал един площад и околният квартал в Атина, а също и мястото, което се намирало извън града и където се погребвали загиналите във война.

КЕРАН - ликиец, противник на Одисей пред Троя (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 257).

КЕРАСТИ - “рогати”, митически жители на остров Кипър, който първоначално се наричал поради много си носове Керастис. Според Овидий самите кипърци носили рога, те били превърнати от Венера в бици, защото принасяли в жертва на Юпитер хора, като митът не е предаден на друго място (Овидий, “Метаморфози”, Х 222 и сл.).

КЕРКИОН - великан, прочут разбойник по пътищата край Елевсин, принуждавал пътниците да се борят с него и ги убивал, но бил победен и убит от Тезей (Овидий, “Метаморфози”, VII 439).

КЕРКОПИ - “маймуни” (гр.), коварно и грабливо племе, обещали подкрепата си на Юпитер (Зевс) срещу Сатурн (Кронос), но когато получили исканата цена, му се подиграли, затова превърнати в маймуни (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 91).

КЕФЕЙ (ЦЕФЕЙ) - митичен цар на Етиопия, съпруг на Касиопея и баща на Андромеда.

КЕФИС - река, която извира от планината Парнас при град Лилея във Фокида и се влива в Копското езеро в Беотия, днес Макро Неро. Богът на тази река е баща от нимфата Лириопа на Нарцис. Неговата внучка Пракситея родила на атинския цар Ерехтей осем деца, едно от които по неизвестни причини било превърнато от Феб в тюлен (Овидий, “Метаморфози”, I 369, III 19, 343, 351, VI 679 и сл., VII 388 и сл., 438).

КЕЯ - един от Цикладските острови, първоначално Кеос (Овидий, “Метаморфози”, VII 368).

КИАНА - извор и поток при Сиракуза, днес Пизма. Някога изворна нимфа, която напразно се опит­вала да попречи на Плутон да похити Прозерпина и от жал по нея се саморазтопила в бистрите си води (Овидий, “Писма от Понта” II, 10, 26).

КИАНЕИ - два малки скални острова, които за­тваряли Босфора в Черно море. Според мита две подвижни скали, които се блъскали една о друга (затова се наричали и Симплегади), така че никой кораб не можел да мине между тях, докато Юнона (Хера) ги заковала на дъното, за да мине корабът “Арго” (Овидий, “Любовни елегии” II, 11, 3).

КИБЕЛА (CYBELA) - фригийска богиня на всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие, отъждествявана с Изида и наричана Велика Майка на боговете (Magna Mater deorum), тъй като била смятана за най-древна богиня. През 204 г. пр. Хр. светинята на това божество - черен метеоритен камък - била пренесена в Рим от Песинунт, тъй като според предсказанията на Сибила само тогава римляните биха могли да победят Ханибал. Учредени били празненства, които продължавали от 4 до 9 април и се наричали “Мегалензии” (от гръцки Megale meter “Велика майка”) или Идейски (от планината Ида във Фригия, която се смятала за обител на Кибела). Култът й, широко разпространен в Мала Азия, се слял с култа на гръцката Рея и в Рим с богинята Опс. Богинята била изобразявана с кулообразна корона върху главата, с дайре, седнала на колесница с впряг от два лъва - преобразените в тия животни Аталанта и Хипомен. Нейно свещено дърво е пинията, в която преобърнала любимия си Атис, спътника на нейния култ. Превърнала корабите на Еней в наяди, за да ги спаси от огъня на Турн. Като богиня на възраждащата се природа и нейното плодородие Кибела била чествана по планинските върхове с оргиастични мистерии под звъна на медни чинели, тимпани и фригийски флейти. Кибела обединявала в себе си и двата пола, в знак на което жреците и били облечени с дълги пъстри одежди, трие­ли се с пемза, за да стане кожата им гладка като на жените, и често се самокастрирали в пристъп на религиозен екстаз (Вергилий, “Енеида” III, 111; Х, 220, 234; ХI, 769; Овидий, “Любовно изкуство” I, 508; “Писма от Понта” I, 1, 39; “Метаморфози”, Х 104, 686 и сл., 696, 704, ХIV 536, 538).

КИБИСТРА - град в Югозападна Кападокия.

КИДИПА - девойка от остров Кеос, която младежът Аконтий спе­челил чрез остроумна хитрост, като на празника на Диана (Артемида) в храма на остров Делос й подхвърлил ябълка с надпис: “Къл­на се в Диана, че ще се омъжа за Аконтий”. Тя прочела над­писа на глас и така, произнесен в храма, той станал свещена клетва (Овидий, “Любовно изкуство” I, 457).

КИДОН(ИЯ) - град на северозападното крайбрежие на остров Крит, днес Ханя (Овидий, “Метаморфози”, VIII 22; “Любовно изкуство” I, 293)

КИДЪН - река в малоазийската област Киликия.

КИЗИК - античен град в Мала Азия, разположен на полуостров на южния бряг на Черно море, основан между средата на VIII и средата на VII в. пр. Хр. След основаването на провинция Азия (129 г. пр. Хр.) остава свободен град до 25 г. сл. Хр. (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 69; Овидий, “Тъги” I, 29).

КИКОНИ - тракийско племе по крайбрежието около устието на река Хебър (днес Марица), срещу остров Тасос. Киконски се използва като синоним на тракийски (Овидий, “Метаморфози”, VI 710, Х 2, ХI 3, ХV 313).

КИКЪН - лигурийски цар, син на Стенел, родственик и страстен почитател на Фаетон, от скръб по него из пътя за гроба му се превърнал в лебед (птицата запазила името му - гр. kyknos “лебед”) и се възнесъл като звезда на небето (Овидий, “Метаморфози”, II 376).

КИКЪН - красиво, но капризно момче, син на Аполон и Хирия, поискало от приятеля си Филий да му укроти без оръжие лъв и да му улови с голи ръце два грамадни орела, накрай да му доведе див бик. Филий изпълнил всичко, но когато по съвета на Херкулес отказал да му даде бика, от яд се хвърлило от висока скала в морето, където Феб го превърнал в лебед (птицата запазила името му - гр. kyknos “лебед”) (Овидий, “Метаморфози”, VII 371, 377).

КИЛА - градче в равнината на Троя, с прочут храм на Аполон, завладяно от Ахил (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 174).

КИЛЕНА - планина в Североизточна Аркадия, където според преданието се родил Хермес (Меркурий), затова често наричан Киленецът (Вергилий, “Енеида” IV, 252, 276; Овидий, “Любовно изкуство” III, 147; “Метаморфози”, I 217, V 607, VII 386, ХI 304).

КИЛЕНЕЦ - прозвище на Меркурий по името на планината Килена, където е роден (Овидий, “Метаморфози”, I 713, II 720, 818, ХIII 146, ХIV 291).

КИЛИКИЯ - област в югоизточна Мала Азия с излаз на Средиземно море, чиято ранна история все още не е напълно проучена. Един от центровете на морското пиратство през II - I в. пр. Хр. В края на II в. пр. Хр. римляните покорили Киликия и основали там едноименната провинция. С киликийските пирати се справил окончателно Гней Помпей през 67 г. пр. Хр. (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 50; Овидий, “Метаморфози”, II 217).

КИМВРИ - племе от германски произход, подчинено от Гай Марий след битката при Верцела през 101 г. пр. Хр. (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 55; “Заговорът на Катилина”, 59; Овидий, “Писма от Понта” IV, 3, 47).

КИМЕРИЙЦИ - племе, живяло по бреговете на Меотида (дн. Азовско море) в Таврически Херсонес (Овидий, “Писма от Понта” IV, 10, 2; “Метаморфози”, ХI 592).

КИМОЛ - един от Кикладските острови в Егейско море (Овидий, “Метаморфози”, VII 463).

КИНАРИЯ - остров от групата на Спорадите в Егейско море.

КИНЕГИР - брат на трагическия поет Есхил, загинал при Маратон. Ръката му била отсечена, когато се хванал за кърмата на отплуващ вражески кораб.

КИНЕЙ - съветник и близък приятел на Пир, прекрасен оратор, ученик на Демостен.

КИНИК (ЦИНИК) - последовател на киническата философска школа, основана от Антистен и с най-виден представител Диоген от Синопа.

КИНИРАС - митически асирийски цар, чиито дъщери отказали да почитат Юнона и били обърнати от нея в храмови стъпала.

КИНИРАС - син на Пафа и внук на Пигмалион, според мита първият цар на остров Кипър, любимец на Венера. От кръвосмесителната любов на дъщеря си Мира (вж.), която се доближила до него със съдействието на своя дойка и под прикритието на нощния мрак, баща на миловидния Адонис (Овидий, “Метаморфози”, Х 298, 338, 343, 356, 361, 369, 380, 438, 463, 472, 712, 730; “Героини” IV, 98).

КИНОБЕЛИН - цар на тринобатите, племе в Южна Британия.

КИНОСКЕФАЛЕ - име на местност и два хълма в Тесалия, между Скотуса и Ограми, където в 197 г. пр. Хр. Тит Квинкций Фламин нанесъл поражение на Филип V Македонски, с което бил сложен край на Втората македонска бойна (Ливий, XХХІІІ, 7).

КИНОСУРИЙСКА МЕЧКА - друго име на съзвездие­то Малка мечка, от гръцкото Cynosura “кучешка опашка”.

КИПАРИС - дърво на мъртвите, посветено на подземните богове. Било посаждано край гробовете, а клоните му украсявали кладите.

КИПАРИС - красиво момче, любимец на Аполон, превърнато от него в дървото кипарис, понеже тъгувало безутешно по своя елен, който неволно наранило смъртоносно с копието си (Овидий, “Метаморфози”, Х 121, 131).

КИПРИДА - епитет на богиня Венера (Афродита), която според Хезиод и гръцките поети след него била родена от морската пяна на брега на остров Кипър. Главно средище на култа й там бил град Пафос.

КИПЪР - голям остров в източния край на Средиземно море, срещу бреговете на Киликия и Сирия, главно средище на култа на Афродита (Венера), известен с плодородието си и с медните си рудници. Наричан с прозвището Офиуса (гр. “змиярник”). Бил богат с дървен материал, подходящ за строеж на кораби (Овидий, “Метаморфози”, III 220, 645, 718, Х 229, ХIV 696).

КИР СТАРИ - персийски цар (559 - 530 г. пр. Хр.), основател на Персийската държава на Ахеменидите (550 г. пр. Хр.). Като васал на мощната мидийска държава той успял да покори в продължение на две десетилетия Крез и след него - цяла Мала Азия и Вавилонското царство. Така създал една огромна и велика държава, неизвестна по мащабите си на древния средиземноморски свят (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 2; Цицерон, “Брут”, 282).

КИРЕНА - колония на Тера, основана през 631 г. пр. Хр. след допитване на оракула на Аполон. През 322 г. пр. Хр. била завладяна от Птолемеите. Птолемей Апион (син на Птолемей Осми) бил определен от баща си за владетел на Кирена и в завещанието си я оставил в наследство на Рим. През 74 г. пр. Хр. Кирена била организирана като римска провинция (Салустий, “Югуртинската война”, 19, 79).

КИРКА (ЦИРЦЕЯ) - вълшебница, красива морска нимфа, дъщеря на бога на слънцето Сол (Хелиос) и на океанидата Перса. Според Овидий живеела заедно със своите нимфи на самотния остров Еея. Нейният хълмист бряг, обрасъл с омайни билки, бил опасен за моряците, защото превръщала попадналите на острова корабокрушенци във всякакви животни. Венера, задето всезрящият Сол издал любовната й среща с Марс, вдъхнала в гърдите на дъщеря му несподелена любов към Главк. Кирка пък превърнала милата девойка Сцила, заради която Главк я отблъснал, в морско чудовище. Гост на ейската нимфа бил Одисей; след като я принудил да възвърне човешкия образ на превърнатите в прасета негови другари, живял щастливо заедно с нея на острова още година. По-късно Сцила от омраза към Кирка лишила Одисей от негови другари, Кирка пък превърнала Пик, който я отблъснал поради любовта си към нимфата Канента, в шарен кълвач. Предсказала на Одисей опасностите, които го очакват в по-нататъшния му път към родината (Овидий, “Средства против любовта” 263; “Метаморфози”, IV 205, ХIII 968, ХIV 9, 25, 33, 40, 55, 71, 247 и сл., 268, 289, 294, 312, 365, 376 и сл., 382, 385, 399, 438 и сл.).

КИРОПЕДИЯ - “Възпитанието на Кир”, книга на Ксенофонт, посветена на персийския цар Кир.

КИТАРЕД (КИТАРОД) - певец, пеещ под съпровода на китара.

КИТЕРА - остров срещу най-южната част на Пелопонес с прочуто светилище на Венера, един от центровете на нейния култ, на чийто бряг според Хезиод богинята излязла, след рождението си в морето, от морската пяна (Овидий, “Метаморфози”, Х 529).

КИТЕРЕЯ (ЦИТЕРЕЯ, КИТЕРА) - един от епитетите на Венера по името на остров Китера, където имало нейно све­тилище (Овидий, “Любовни елегии” I, 1, 3, 4; “Героини” XVI, 20; “Метаморфози”, IV 190, 289, ХIV 487, ХV 803, 816).

КИТЕРОН - планина в Южна Беотия, нейната граница с Атика и Мегарида, възпявана като средище на Бакховите оргии. Една от пещерите й обитавали китеронските нимфи-пророчици (Овидий, “Метаморфози”, II 223, III 702; Вергилий, “Енеида”, IV, 303).

КИТОР - град и планина в Пафлагония на северното крайбрежие на Мала Азия на Черно море, богати с чемшир и прочути с изделията от чемшир (Овидий, “Метаморфози”, IV 311, VI 132).

КИТЪН - един от Цикладските острови в Егейско море (Овидий, “Метаморфози”, V 252).

КЛАВДИЙ - римски император (41 - 54 г. сл. Хр.).

КЛАВДИЙ, АПИЙ - римски консул в 349 г. пр. Хр. заедно с Луций Камил.

КЛАВДИЙ КВАДРИГАРИЙ, КВИНТ - римски историк (І в. пр. Хр.), представител на Късната аналистика. Неговите “Анали” (летописи) в 13 книги, наречени още “История”, обхващали римската история от превземането на Рим от галите (390 г. пр. Хр.) до диктатурата на Сула (80-те години на І в. пр. Хр.). Запазените фрагменти свидетелствуват за риторически украсено и пълно с преувеличения изложение, за архаичен език. Бил използуван като извор от Ливий (Ливий, XХХІІІ, 10; ХХХV, 14).

КЛАВДИЙ КРАС ИНРЕГИЛЕНЗИС, АПИЙ - консул заедно с Луций Фурий Камил през 349 г. пр. Хр., когато и умира (Ливий, VІІ, 25).

КЛАВДИЙ МАРЦЕЛ, МАРК - консул през 51 г. пр. Хр., оптимат и привърженик на Гней Помпей срещу Цезар в гражданската война. След битката при Фарсала се оттеглил в Митилена на остров Лесбос и станал оратор. Бил помилван от Цезар по молба на Цицерон и други сенатори, но завръщайки се в Рим през, бил убит в Атина (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 1).

КЛАВДИЙ МАРЦЕЛ, МАРК - един от най-големите римски военачалници (ІІІ в. пр. Хр.). Консул през 222, 214, 210, 208 г. пр. Хр., победител на галите в 222 г. пр. Хр., в 216 г. пр. Хр. бил претор и стоял начело на флота в Остия. След битката при Кана получил нареждане да смени консула Варон и приел от него оцелелите след сражението войници в Канузиум. Успешно отбранявал от Ханибал град Нола. След двегодишна обсада в 212 г. пр. Хр. превзел Сиракуза В 208 г. пр. н. е. бил убит в сражение при Венузия, и, както се разказва, Ханибал изпратил праха му на неговия син в сребърна урна (Ливий, XХІІІ, 14-19; ХХІV, 34; ХХV, 23-24, 31).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, АПИЙ - вероятно син на Гай Клавдий Пулхер и брат на Клодий, про­тивника на Цицерон, претор през 57 г. пр. Хр., тъст на Марк Брут (Цицерон, “Брут”, 230, 267, 324).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, АПИЙ - римски държавник и пълководец, консул в 143 г. пр. Хр., отпразнувал без официално разрешение триумф за победата си над едно галско племе в Алпите. Авгур и първенец на сената, тъст на Гай Гракх (Цицерон, “Брут”, 108).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, АПИЙ - римски държавник (ІІІ в. пр. Хр.). Като претор управлявал през 215 г. пр. Хр. Сицилия, като консул в 212 г. пр. Хр. заедно с Фулвий Фалк възвърнал на Рим град Капуа, който от 216 г. пр. Хр. поддържал Ханибал (Ливий, XХІV, 33-34).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, АПИЙ - едноименен син на тъста на Тиберий Гракх. Привърженик на Сула, консул през 79 г. пр. Хр., интеррекс през 77-76 г. пр. Хр., когато починал (Салустий, “История”, кн. I, фрг. 77).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, ГАЙ - консул през 92 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 166).

КЛАВДИЙ ПУЛХЕР, ПУБЛИЙ - претор през 188 г. пр. Хр., консул през 184 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 60).

КЛАВДИЙ ЦЕК (“СЛЕПИ”), АПИЙ - прочут римски държавен деец, цензор в 312 г. пр. Хр., консул в 307 и 296 г. пр. Хр. Той построил пътя, свързващ Рим с Капуа, наречен Виа Апия “Апиев път”, както и водопровод (Цицерон, “Брут”, 55, 61; Овидий, “Писма от Понта” II, 7, 44).

КЛАВДИЙ ЦЕНТОН, ГАЙ - римски консул в 240 г. пр. Хр. заедно с Марк Семпроний Тутидан (Цицерон, “Брут”, 60).

КЛАВДИЙ, АПИЙ - тъст на Брут, проконсул на Киликия през 52 г. пр. Хр. Бил обвинен от бъдещия зет на Цицерон Долабела във вземане на подкупи и в уронване на авторитета на римския народ. Негови защитници били Брут и Хортензий.

КЛАВДИЙ, КВИНТ - народен трибун през 218 г. пр. Хр., през 220 г. пр. Хр. въвел закон, ограничаващ сенаторите в областта на морската търговия (Ливий, XХІ, 63).

КЛАВДИЙ, МАКСИМ - управител на провинция Африка към 158 г. сл. Хр., съдия на Апулей.

КЛАВДИЯ - римска матрона с неморално поведение (Овидий, “Писма от Понта” I, 2, 141).

КЛАНИЙ - пълноводна река в Италия.

КЛАНИС - противник на Персей от свитата на Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 140, 143).

КЛАНИС - кентавър, убит от Пелей на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХII 379).

КЛАРОС - малък град в Иония, Мала Азия, между Ефес и Колофон, прочут с храма и оракула на Аполон, днес развалини при Зиле (Овидий, “Метаморфози”, I 516, ХI 413).

КЛЕЛИЯ - римска девойка, заложница при етруския цар Порсена по време на обсадата на Рим след изгонването на царете в 509 г. пр. Хр. Избягала от лагера на врага и преплувала Тибър, опасен с водовъртежите си дори за най-опитни плувци. Но верните на думата си римляни я върнали на царя. Той бил тъй поразен от храбростта и, че и разрешил да се върне в родния град заедно с част от заложниците по неин избор. Тя взела със себе си децата и юношите, най-уязвимата част от пленниците (Ливий, IІ, 13).

КЛЕОН - водач на народната партия в Атина през 429 - 422 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 28).

КЛЕОНА - малък град в Арголида, на пътя от Коринт за Аргос, днес Кленяс (Овидий, “Метаморфози”, VI 417).

КЛЕОПАТРА - последната царица на Египет (Овидий, “Метаморфози”, ХV 826).

КЛЕПСИДРА - воден часовник (на гръцки буквално “водокрадец”). Бил поставян пред говорителите в съда, за да отмерва времето, което им се определяло за говорене (на обвиняемите няколко пъти повече, отколкото на обвинителите). Ораторите трябвало да свършат речите си през времето, докато водата се изтече капка по капка от обърнатия надолу отвор. При разпит на свидетели и четене на закони и документи клепсидрата била спирана.

КЛЕТВА - призоваване на боговете за свидетели на изпълнението на някакво обещание. За особено свята и ненарушима се е смятала клетвата, давана в името на божество, чийто култ е свързан с мистерии. Този, който е давал клетва в някой храм, е бил длъжен да си допре двете ръце до жертвеника и до статуята на божеството. Римляните най-често се заклевали в Херкулес, Кастор и Полукс.

КЛИЕНТИ - особен вид присъединени членове към патрицианските римски родове. Клиентът, икономически слаб член на рода, е изпаднал в икономическа зависимост, обвързан с рода на своя патрон, и е участвувал в церемониите на родовия култ (за разлика от плебеите). Клиентът е бил задължен да участвува във войската заедно с патрона си, както и да го поддържа материално при плащанията му. В замяна на това главата на рода бил техен покровител (патрон) и ги представлявал пред държавата и нейните институции, предоставял им помощ и закрила в съдебни процеси и др. В късната република съдържанието на отношенията се запазило, но клиентът трябвало преди всичко да подпомага обществения престиж на своя патрон в борбата му за политическа и друга власт. Клиентите носели родовото име на своя патрон. По-късно всички освободени роби ставали клиенти на бившия си господар. Клиентите бягали от всяка усилена работа и гледали да си изкарат прехраната, като се поставяли на разположение на своя патрон. Те били длъжни всяка сутрин да се явяват при своя патрон, винаги облечени в тога, и да го придружават навсякъде извън от дома му. Обществото е съдело за заможността и знатността на римския гражданин по броя на клиентите му, които са образували неговата свита. В замяна на това патронът давал всяка сутрин (тъй е било по времето след император Домициан, докато преди него - всяка вечер) на своите клиенти спортула (“кошничка” с храна, а по-късно 25 аса), която им осигурявала оскъден живот (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 19, 50; Ливий, IІ, 35).

КЛИМЕН - противник на Персей на сватбата му с Андромеда, убил Ходит (Овидий, “Метаморфози”, V 97 и сл.).

КЛИМЕНА - дъщеря на Тетия, съпруга на етиопския цар Меропс, любимка на Сол (Феб) и майка от него на Фаетон и на Хелиадите. Обезумяла, търсела навред по света разбития труп на сина си (Овидий, “Метаморфози”, I 756, 762, 770 и сл.; II 20, 37, 43, 204, 334 и сл., 355).

КЛИМЕНА - довереничка на Елена и нейна придружителка в Троя.

КЛИО - музата на историята и на епическата песен (Овидий, “Любовно изкуство” I, 27).

КЛИСТЕН - атински законодател, прокарал законите си през 509 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 28).

КЛИТ - воин от дружината на Финей, противник на Персей на сватбата му с Андромеда, убит от героя (Овидий, “Метаморфози”, V 87).

КЛИТ - македонски пълководец, спасил живота на Алексан­дър в битката при Граник през 334 г. пр. Хр. Убит от пияния цар в 328 г. пр. Хр. по време на пир.

КЛИТАРХ - гръцки историк, биограф на Александър Македонски и съпровождал го по време на похода му на Изток (Цицерон, “Брут”, 28).

КЛИТИЙ - брат на Калинис, противник на Персей от свитата на Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 140, 143).

КЛИТИЯ - нимфа, дъщеря на Океан и на морската богиня Тетия, любимка на Аполон, но когато издала съперницата си Левкотоя на баща й, Феб я превърнал в хелиотропиум - синкаво цвете, което обръщало цвета си към слънцето. Според Плиний Стари земеделците познавали по него дневните часове. То сигурно е различно от слънчогледа (helianthus), който е внесен от Америка (Овидий, “Метаморфози”, IV 206, 234, 256).

КЛИТОМАХ ОТ КАРТАГЕН - философ от Новата Академия, приемник на Кар­неад (Цицерон, “За оратора”, I, 45; “Ораторът”, 51).

КЛИТОРИОН - град в Северна Аркадия, в чиято околност бликал от скала Клиторийският извор. Според мита неговата вода предизвиквала гнусота към виното, защото Амитаон хвърлил във водите му питието, с което излекувал Претидите от тяхната лудост (Овидий, “Метаморфози”, ХV 322 и сл.).

КЛИТОС - син на Палант и брат на Бутес, атинянин в свитата на Цефал (Кефал), правнук на Кекропс (Овидий, “Метаморфози”, VII 500, 665 и сл., 681).

КЛИТУМН - река в Умбрия.

КЛОДИЕВ ПЪТ - улица в Марсово поле в Рим (Овидий, “Писма от Понта” I, 8, 44).

КЛОДИЙ - римски аналист.

КЛОДИЙ ПУЛХЕР, ПУБЛИЙ - размирен трибун (58 г. пр. Хр.), най-ожесточен враг на Цицерон, убит от Аний Милон в 52 г. пр. Хр. Случаят е описан тенденциозно в полза на последния в речта на Цицерон “В защита на Милон”.

КЛОДИЯ - видна римска красавица с лекомислено поведение, възлюбена на Катул.

КЛУЕНЦИЙ АВИТ, АВЪЛ - клиент на Цицерон в процеса от 66 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 271; “Ораторът”, 103, 108).

КЛУЗИЙ - град в Етрурия със студени минерални бани, днес Киузи.

КЛУИЛИЕВ РОВ - ровът, заобикалял лагера на Гай Клуилий при последния му поход срещу Тул Хостилий. Намирал се на 8 римски мили южно от Рим (Ливий, I, 23; ІІ, 39).

КЛУИЛИЙ, ГАЙ - последният цар на Алба Лонга (VІ в. пр. Хр.), обявил война на Рим, но умрял преди края й (Ливий, I, 22-23).

КЛУПЕА - град в Северна Африка, в провинция Проконсулска Африка (Зенгитана). Разположен на нос, чиято форма напомня на щит, откъдето е и латинското име на града (от clupeus “щит”), както и на носа. Гръцкото име на това селище Аспис също означава “щит”, а латинското име се е запазило и до днес във видоизменената арабска форма Келибия.

КНИГА - в античността книгата представлявала свитък, чиито листа били от папирус или по-рядко от пергамент. Отделните листа на папируса се залепвали един с друг. Върху папируса пишели с мастило с изострена тръстикова пръчица. Тя била слагана в пергаментна калъфка, боядисвана отвън в чер­вено с вакциниев сок. Заглавието било написвано с миниум. За да бъдат предпазени от книжни молци, обратната страна на листата била намазвана с кедрово масло. Горната и долната обрезка били изглаждани с пемза и почерняни. Последният лист бил залепван за пръчица, около която се увивал свитькът. Нейните два края не трябвало да се подават. Но към двата и края се прикрепяли “рогца” от слонова кост. Книгите, т. е. свитъците, са били съхранявани в специални сандъци и пазени в помещения, които, както съветва Витрувий, е било добре да са обърнати на изток. Писма, бележки, чернови се пишели на дъсчици, покрити с восък с помощта на заострено металическо стило (Овидий, Тъги, I, 1, 1-8).

КНИД(ОС) - пристанищен град на края на носа Триопион в Кария, Мала Азия, срещу остров Кос, прочут като търговско средище. Един от прославените на времето си “пет града на Изтока”, известен като култово място на богиня Афродита (Венера). Там в прочутия неин храм била поставена още по-прочутата статуя на Афродита Книдска, изваяна от гръцкия скулптор Праксител (Овидий, “Метаморфози”, Х 531).

КНОСИЙКА - прозвище на Ариадна, родената в критския град Кносос дъщеря на цар Минос, или Пасифая, съпругата на Минос (Овидий, “Любовно изкуство” III, 157; “Средства против любовта” 745).

КНОСОС - един от най-старите градове на остров Крит с постройки от ХХ до ХVI в. пр. Хр., седалище на цар Минос, с построения от него Лабиринт. Значителни разкопки показват високата цивилизация на минойската култура. Разкрит е огромният дворец на кноския владетел със стенописи (Овидий, “Метаморфози”, IХ 669).

КОЕМПЦИЯ - брачна покупка: един от трите вида брак в Рим, старинен обред, при който съпругът символично купувал съпругата от нейния баща.

КОЗА - древен град в Етрурия, недалеч от морето, днес Анседония (Вергилий, “Енеида” Х, 168).

КОЗЕТО БЛАТО - място на Марсово поле, където според преданието изчезнал Ромул (Ливий, I, 9, 16).

КОКАЛ - сицилийски цар, дигнал се с оръжие за защита на намерилия у него убежище Дедал, който бил преследван от Минос (Овидий, “Метаморфози”, VIII 262).

КОЛАЦИЯ - сабински град на река Аниен, източно от Рим, в който живеел Тарквиний Колатин, единият от първите двама римски консули, произхождащ от царския род на Тарквиниите (Ливий, IІ, 57-59).

КОЛЕГИИ - професионално или религиозно сдружение на свободни граждани. Поради честото създаване на мними колегии с политическа цел били издадени много закони, които ограничавали правата им и възможностите за учредяване. Така през 64 г. пр. Хр. колегиите били изцяло забранени със сенатско постановление, през 58 г. пр. Хр. - възстановени.

КОЛЕСНИЦИ - Състезания с колесници се устройвали в Рим няколко пъти през годината. При всяко състезание по правило са излизали четири впряга, които е трябвало да пробягат седем пъти пистата. Още по време на Републиката по време не тези състезания зрителите започнали да се разделят на партии според цвета на състезателските костюми. По време на империята партиите били основно четири - сини, зелени, бели и червени. Борбата давала отражение и в обществения живот. Често цирковата арена се превръщала в място на борби на живот и смърт.

КОЛИНА - градска порта на Рим в северозападната му част, в старата Сервиева стена на Квириналския хълм (porta Collina “портата при хълма”), наричана още Квириналска порта (“Porta Quirinalis”). Близо до нея бил издигнат храм на Венера Ерицинска (Ливий, IІ, 11; V, 41; ХХVІ, 10).

КОЛОНИИ - в римската епоха селища или области, организирани с решение на сената, в завладените от Рим земи. Част от завладяната земя оставала за местното население, а останалата била разпределена между поселниците. Съществували два типа колонии: на римски граждани, които са за­пазвали своите граждански права, и т. нар. латински колонии, при които преселниците са губели старото си гражданско право и са получавали ново според новото си местожителство. Във вътрешните си дела те са имали сравнително по-голяма незави­симост от Рим.

КОЛОНИЯ АГРИПИНА - главен град на Долна Германия, днес Кьолн.

КОЛХИ - жителите на Колхида (Овидий, “Героини” VI, 136; “Метаморфози”, VII 120, 296, 301).

КОЛХИДА - древна област на източното крайбрежие на Черно море, известна с похода на аргонавтите и с Медея. Попада в територията на днешна Грузия (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 24).

КОМАГЕНА - област в Северна Сирия, станала независимо царство през 162 г. пр. Хр., когато нейният управител Птолемей се вдигнал на бунт срещу Селевкидската династия. Главният й град е Самосата, днес Самосат, родно място на писателя Лукиан.

КОМАНА КАПАДОКИЙСКА - град в Мала Азия, в южната част на Кападокия недалец от границата с Киликия, днес Ел-Бостан.

КОМАНА ПОНТИЙСКА - град в Мала Азия на река Ирис (днешната Йешил Ирмак), днес Гюменек.

КОМБА - майка от етолийското племе офии. Митът за нейното превръщане, загатнат от Овидий, не е известен от друг автор (Овидий, “Метаморфози”, VII 382).

КОМИНИЙ ПУБЛИЙ - обвинител в процеса срещу Гай Корнелий през 66 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 271).

КОМИЦИИ - народното събрание в Древния Рим. Най-стари са куриатните комиции (организирани по родовата принадлежност на римските граждани). С реформите на Сервий Тулий започнало свикването на народното събрание съобразно новата военна организация. В епохата на разцвета на римската република комициите били следните: 1. КУРИАТНИ КОМИЦИИ - събрание на патрициите по курии, възхождащо към родовия строй. В царската епоха (VІІІ - VІ в. пр. Хр.) решавали въпросите на войната и мира и избора на царете. В епохата на Републиката загубили своето значение, запазвайки формално правото да дават военни пълномощия на магистратите и да решават въпроси, свързани с отношенията между членовете на родовете и фамилиите; 2. ЦЕНТУРИАТНИ КОМИЦИИ - събрание по центурии, обединяващи патрициите и плебеите на принципа на имуществения ценз. Според историческата традиция били създадени в средата на VІ в. пр. Хр. от Сервий Тулий. Първоначално от 198 центурии 98 били от първи разряд, което осигурявало превес на богатите граждани във вземането на важни решения. Постепенно се демократизирали чрез редица реформи. Центуриатните комиции решавали въпросите на войната и мира, избирали висшите магистрати, изпълнявали съдебни функции; 3. ТРИБУТНИ КОМИЦИИ - събрание на всички граждани по териториални окръзи (триби). Възникнали от събранията на плебса, като всеки участвувал според трибата, в която бил записан (4 градски и 31 селски триби). И в тези комиции превес имала римската поземлена аристокрация. В трибутните комиции първоначално се избирали народните трибуни и плебейските едили. В резултат от борбата на плебеите с патрициите трибутните комиции получили законодателна и съдебна власт и право да избират всички некурулни магистрати. Превърнали се в най-важния вид народно събрание в периода на разцвет на Републиката и най-вече през I в. пр. Хр.

КОМИЦИУМ (КОМИЦИЙ) - място в северната част на Форума, където били провеждани народните събрания. Там се свиквали куриатните и в някои случаи трибутните комиции, докато центуриатните се събирали на Марсово поле (Ливий, IІ, 10).

КОМПСА - град в Южен Лациум (Ливий, XХІІІ, 14).

КОМУМ - град в Северна Италия‚ родно място на Плиниевците, днес Комо.

КОНГ, ЮНИЙ - познавач на древността (Цицерон, “За оратора”, I, 256).

КОНКОРДИЯ - римска персонификация на съгласието, персонифицирано и обожествявано от гърците в богинята Хомоноя (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 46).

КОННИЦИ - прослойка от богати плебеи, от която през царския период била съставяна римската конница. През Късната Римска република обхващала и римската парична аристокрация (лихвари, едри търговци, откупвачи на държавните данъци в провинциите - публикани). През ІІІ - ІІ в. пр. Хр. конниците образували втората по важност прослойка след сенаторите, с имуществен ценз 400000 сестерции, превръщайки се в търговско-лихварско съсловие, тъй като взели в свои ръце търговията, събирането на данъците в провинциите, парично-лихварските операции. Макар да нямали политическата сила на сенаторската аристокрация, те имали голямо икономическо влияние. Социално-политическото значение на съсловието нараснало след закона на Клавдий през 220 г. пр. Хр., според който се забранявало на нобилитета да се занимава с търговия и парични операции. По-късно Гай Гракх към привилегиите на конничеството добавил и наемането на държавните данъци в провинциите. В защита на интересите си и особено при гражданските смутове и войни конниците се обединявали политически с нобилитета срещу плебса и робите. Принадлежащите към конническото съсловие носели пурпурна ивица на туниката си и пръстен на ръката. Измежду тях избирали съдиите (Ливий, I, 36).

КОНОН - атински военачалник от времето на Пелопонеската война (Цицерон, “За оратора”, III, 139).

КОНОН - прочут гръцки астроном от III в. пр. Хр., родом от Самос.

КОНСУАЛИИ - празник на Консус, древно римско божество, пазител на зърнените запаси, прибрани за зимата в подземни хранилища. Провеждали се ежегодно на 21 август и 15 декември и само тогава римляните имали достъп до подземния олтар на бога, който се намирал сред Големия цирк. На тържествата се устройвали надбягвания с коне и мулета, окичени с цветя. Впоследствие се слели с празника на Нептун, покровителя на конете. Според легендата празникът бил учреден от Ромул при грабването на сабинянките (Ливий, I, 9).

КОНСУЛИ - двамата висши магистрати в републикански Рим, носители на върховна военна и гражданска власт. В 510 г. пр. Хр. била съборена царската власт и оттогава с избирането на първите консули започва вторият период в римската история - републиканският, който свършва с Цезар. До 461 г. пр. Хр. консулите в мирно време били наричани judices (“съдии”), а във военно време претори. В началото и двамата били от патрициански произход. Според закона на Лициний Секст от 367 г. пр. Хр. единият от консулите трябвало да бъде винаги от плебейски произход, но едва след 342 г. пр. Хр. този закон бил зачетен. Властта на консулите била равна на тази на царете, с този само разлика, че не притежавали жречески достойнства както царете. Правата и властта и на двамата консули били еднакви. Те свиквали и председателствували сената, правели в сената предложения, грижели се за прилагането на решенията на сената, председателствували куриатните и центуриатните комиции, имали право да сключват мир; те свиквали легионите, определяли числото на войниците, които съюзниците трябвало да дадат, командували войската и ръководели военните действия. Грижели се за обществения ред в Италия и за защитата на общественото имущество. Консулите решавали дали обстоятелствата налагат диктатура и посочвали диктатор, на когото се подчинявали. През останалото време на тях се подчинявали всички останали магистрати. По-късно сенатът давал и на тях диктаторски права със специална формула. Били главни представители на държавата по време на богослужения. Когато били заедно, консулите упражнявали властта, като се редували през два дена.Постепенно с учредяването на другите магистратури били лишени от някои права. Така върховната съдебна власт минала в компетенциите на преторите, законодателната инициатива - у народните трибуни. През императорската епоха консулите изгубили своята предишна власт и значение; към края на императорската епоха консулската длъжност била сведена до някои съвършено незначителни съдебни функции и просто председателствуване на сената. Редовните консули били избирани по двама с мандат от една година, а от времето на Цезар нататък - и за по няколко месеца (т. нар.консули заместници - suffecti). Годините в римския календар се отбелязвал с имената на консулите. Били избирани от центуриатните комисии и до официалното им встъпване в длъжност, което ставало на мартенските иди (15 март) до 154 г. пр. Хр., а след това на януарските календи (1 януари), били наричани consules designati (посочени консули). За да може тяхното встъпване в длъжност да бъде узаконено и осветено, те трябвало да извършат определени церемонии и религиозни обреди. Консулът трябвало да извърши птицегадание в дома си и да облече консулската тога с пурпурна ивица; да принесе в жертва на Юпитер бял бик на Капитолия; да проведе заседание на сената, на което да бъдат разисквани въпроси от религиозния живот и по-конкретно - за Латинските празненства. С това консулът получавал своята potestas. От куриатните комиции получавал imperium (висша военна власт, на която при определени обстоятелства можели да имат право и други: преторът, диктаторът и началникът на конницата). При встъпването си в длъжност консулът трябвало да открие Латинските празненства и да принесе жертва на Юпитер Лациарис на Албанската планина. Преди да напусне Рим, трябвало да даде обети за благополучието на държавата: обещавани били жертвоприношения, нови храмове, игри. Неизпълнението на тези ритуали не засягало законността на поетата от консула длъжност, но намалявало моралния му авторитет, което можело да доведе до неподчинение, докато не ги изпълнел. Консулските отличия били широка пурпурна ивица на туниката, право за носене на тога с пурпур на празнични дни, място на орхестрата в театъра при зрелища, място сред консуларите в официалните пиршества, курулно кресло и 12 ликтора (Ливий, I, 60; ІІ, 2-7, 11, 34-39; V, 39, 47; VІІ, 9, 25-26; VІІІ, 4-10; ХХІ, 6, 63; ХХІІ, 8, 11, 38-40, 49; ХХVІ, 10-18; ХХХ, 43).

КОНСУС - староиталийско божество, покровител на конете и затова често отъждествявано с Нептун. Вж. и Консуалии.

КОНФАРЕАЦИЯ (CONFARREATIO) - най-обвързващото и най-свещено от трите вида римско бракосъчетание, което се извършва в присъствието на върховния жрец и с принасяне в жертва на пшеничен хляб и полски плодове.

КОНФЛУЕНТ - мястото на вливане на река Мозел в Рейн, днес Кобленц.

КОПОНИЙ, МАРК - страна в наследствено дело, гледано от центумвирите (Цицерон, “За оратора”, I, 180, 238, 242; II, 24, 140, 141; “Брут”, 144, 145, 194-199, 256).

КОПТОС - град в Горен Египет.

КОРА - “Девойката”, прозвище и име на Персефона.

КОРАКС И ТИЗИЙ - сицилийски ретори (средата на V в. пр. Хр.), автори на първите помагала по реторика (Цицерон, “Брут”, 46).

КОРАЛИ - племе в Долна Мизия, живяло по Черноморското крайбрежие (Овидий, “Писма от Понта” IV, 2, 37; 8, 83).

КОРБИОН - град на еквите на северния склон на планината Алгид, югоизточно от Рим (Ливий, IІ, 39).

КОРБУЛОН, ГНЕЙ ДОМИЦИЙ - римски военачалник, отличил се в походите срещу партите по време на управлението на Нерон и Клавдий. Самоубил се в 67 г. сл. Хр.

КОРДАКС - бърз древногръцки атически танц, свързан с Дионисовите празници, характерен с неприлични движения и жестове.

КОРДУБА - град в Южна Испания, разположен на река Бетис (Гвадалкивир), столица на провинция Бетика, днес Кордова.

КОРЕБ - син на фригийския цар Мигдон.

КОРИДОН - овчар, чиято нещастна любов към хубавото момче Алексис е описана от Вергилий във втората Буколика. Според част от античните коментатори в текста се съдържа намек, че поетът е имал предвид сина на известния държавник и литератор Азиний Полион.

КОРИК - град в малоазийска Киликия, износител на шафран.

КОРИК - крайбрежна планина в малоазийска Киликия.

КОРИКИЙСКИ КОРАБ - подвижен и доста неустойчив кораб, с какъвто са си служили киликийските пирати, наречен така по името на планината Корик.

КОРИКИЙСКИ НИМФИ - нимфите, които според мита заедно с Пан обитавали Корикийската пещера над Делфи в планината Парнас на височина 1420 м (Овидий, “Метаморфози”, I 320).

КОРИНА - гръцка лирическа поетеса. Под това име Овидий възпявал на младини своята любима (Овидий, “Любовни елегии” I, 9, 17; II, 11, 7).

КОРИНТ - пристанищен и търговски град в Гърция, основан от Сизиф. Старото му име е Ефира. Разрушен от Луций Мумий в 146 г. пр. Хр. (Вергилий, “Енеида” I, 622; VI, 836; IХ, 10; Х, 718).

КОРИОЛАН, ГНЕЙ МАРЦИЙ - легендарен герой (края на VІ - началото на V в. пр. Хр.), получил прозвището си за храбростта, проявена при превземането на града на волските Кориоли в 494 г. пр. Хр. Отличил се в борбата против Тарквиниите, но в 491 г. пр. Хр. си навлякъл омразата на народа в желанието си за негова сметка да обогати патрициите по време на обсадата и глада в Рим. Ожесточен противник на плебса, той се борил срещу създаването на длъжността на народните трибуни. Оттеглил се при волските и заедно с тях воювал срещу родината си, но бил увещан от майка си Ветурия и съпругата си Волумния да прекрати военните действия, заради което бил убит от волските (Ливий, IІ, 34-40; Цицерон, “Брут”, 41-44).

КОРИОЛИ - град в Лациум, столица на волските, завладян в 494 г. пр. Хр. от Гней Марций, който получил за това прозвището Кориолан (Ливий, IІ, 34, 39).

КОРИТ - мармариканец, участник в боя между Персей и Финей (Овидий, “Метаморфози”, V 124).

КОРИТ - син на Парис и Енона, убит от баща си, защото го обичала мащехата му Елена (Овидий, “Метаморфози”, VII 361).

КОРИТ - млад лапит, убит на сватбата на Пиритой от кентавъра Рет (Овидий, “Метаморфози”, ХII 290 и сл.).

КОРКИРА - остров в Адриатическо море, днес Корфу.

КОРНЕЛИЙ КОС, АВЪЛ - началник на конницата в 349 г. пр. Хр. при диктатора Тит Манлий Торкват (Ливий, VІІ, 26).

КОРНЕЛИЙ ЛЕНТУЛ КАУДИН, ЛУЦИЙ - римски консул през 237 г. пр. Хр., цензор през 236 г. пр. Хр., върховен жрец (понтифекс максимус) от 221 до 213 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 9).

КОРНЕЛИЙ ЛЕНТУЛ СУРА, ЛУЦИЙ - римски държавник, квестор в 81 г. пр. Хр., претор в 75 г. пр. Хр., консул в 71 г. пр. Хр., участник в заговора на Катилина.

КОРНЕЛИЙ ЛЕНТУЛ, ГНЕЙ - военен трибун в 216 г. пр. Хр., участвувал в битката при Кана. Консул в 201 г. пр. Хр., командир на римския флот в Сицилия, авгур от 217 до 183 г. пр. Хр. (Ливий, XХІІ, 49; ХХХ, 44).

КОРНЕЛИЙ МАЛУГИНЕНЗИС, СЕРВИЙ - началник на конницата в 361 г. пр. Хр. при диктатора Тит Квинкций Пен (Ливий, VІІ, 9).

КОРНЕЛИЙ РУФИН, ПУБЛИЙ - римски консул през 290 и 277 г. пр. Хр., воювал против самнитите и против Пир. Изгонен от сената, защото заграбил голямо количество скъпоценности (Цицерон, “За оратора”, II, 268).

КОРНЕЛИЙ СЕВЕР - римски поет, приятел на Овидий, автор на поема за римските царе.

КОРНЕЛИЙ СИЗЕНА, ЛУЦИЙ - римски политик и писател, починал на остров Крит като легат на Помпей през 67 г. пр. Хр. Написал подобно на Салустий история на своето съвремие (Съюзническата война и Гражданската война от 91 - 79 г. пр. Хр.), от която са запазени около 140 фрагмента. Стилът му е повлиян от елинистическата историография, с много екскурси и речи и от своя страна е оказал влияние на творчеството на Ливий и Салустий, който е негов съвременник.

КОРНЕЛИЙ СУЛА ФЕЛИКС, ЛУЦИЙ - вж. Сула, Луций Корнелий.

КОРНЕЛИЙ СЦИПИОН АФРИКАНСКИ, ПУБЛИЙ - вж. Сципион, Публий Корнелий.

КОРНЕЛИЙ СЦИПИОН КАЛВ, ГНЕЙ - римски политик (? - 211 г. пр. Хр.), брат на Публий Корнелий Сципион и чичо на стария Публий Корнелий Сципион Африкански, консул през 222 г. пр. Хр., загинал в битка (Ливий, XХІ, 32; ХХІV, 31).

КОРНЕЛИЙ СЦИПИОН, ПУБЛИЙ - виден римски обществен деец и военачалник (? - 211 г. пр. Хр.), баща на стария Публий Корнелий Сципион Африкански. Консул през 218 г. пр. Хр. заедно с Тиберий Семпроний Лонг, претърпял поражение от Ханибал в сраженията при река Тицин и Требия. От 216 г. пр. Хр. заедно с брат си Гней командувал римските войски в Испания, спечелил редица победи над картагенците, но въпреки това не успял да задържи властта на римляните над Пиринейския полуостров. Загинал в битка (Ливий, XХІ, ; ХХІV, 31).

КОРНЕЛИЙ ФАУСТ, ЛУЦИЙ - син на диктатора Сула, зет на Помпей, претор през 54 г. пр. Хр.

КОРНЕЛИЙ ЦЕТЕГ, ГАЙ - римски консул през 197 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 73).

КОРНЕЛИЙ ЦЕТЕГ, ГАЙ - сенатор, един от сподвижниците на Катилина, оставен в Рим от него като един от най-активните, заловен след обиск в дома му и екзекутиран на 5. XII. 63 г. пр. Хр. (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 17).

КОРНЕЛИЙ ЦЕТЕГ, МАРК - римски консул през 204 г. пр. Хр. заедно с Публий Семпроний Тутидан.

КОРНЕЛИЙ ЦИНА, ЛУЦИЙ - римски държавен деец. Като консул през 87 г. пр. Хр. помагал на Гай Марий да превземе Рим, след което подложил на преследване и избиване оптиматите. След смъртта на Марий (86 г. пр. Хр.) бил преизбран за консул с колеги Луций Валерий Фалк и Гней Папирий Карбон, но фактически управлявал еднолично. Отявлен антисуланец, той станал жертва на отмъщението на своя сродник Сула (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 47; “История”, кн. I, фрг. 77).

КОРНЕЛИЙ, ГАЙ - народен трибун през 67 г. пр. Хр., обвинен в това, че внесените от него законопроекти предизвикали смутове сред народа. От защитната реч на Цицерон за него са запазени само откъси (Цицерон, “Брут”, 271; “Ораторът”, 103, 108. 225, 232).

КОРНЕЛИЯ - дъщеря на Сципион Африкански Стари, съпруга на Тиберий Семпроний Гракх и майка на Тиберий Гракх и Гай Гракх, образцов пример за майка в римската лите­ратура (Цицерон, “Брут”, 104, 211).

КОРНИКУЛАР - помощник-центурион.

КОРНИКУЛУМ - град в Лациум, разрушен от Тарквиний Приск, смятан за местожителство на родителите на Сервий Тулий (Ливий, I, 39).

КОРНУТ, ГАЙ - римски политик, народен трибун в 61 г. пр. Хр., претор в 57 г. пр. Хр.

КОРНУФИЦИЙ - римски поет, автор на любовна поезия, съвременник на Катул. От творбите му са запазени само фрагменти (Овидий, “Тъги” II, 436).

КОРОНЕЙ - митически цар на Фокида, чиято дъщеря била превърната от Палада във врана, за да се спаси от преследването на Нептун (Овидий, “Метаморфози”, II 569).

КОРОНИ - според Овидий двамата младежи, които били въздигнати от божествата на смъртта Дит и Прозерпина из пепелта на самопожертвувалите се за спасението на град Тива дъщери на беотийския ловец Орион. При връхлетялата чума Менипа и Метиоха, вслушали се в гласа на Аполоновия оракул, се проболи с вретената си, самите те били превърнати в комети на небето; беотийците издигнали в Орхомен храм на двете девойки, превърнати в Корони, където принасяли всяка година изкупителни жертви (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 692 и сл.).

КОРОНИДА - дъщеря на тесалиеца Флегий, майка от Аполон на Ескулап (Асклепий). Преди да го роди, почувствувала вечение към хемонийския младеж Исхис. Издадена на Аполон от неговата доверена птица гарвана, била убита от бога, който спасил нероденото й дете и го предал да го отгледа добрият кентавър Хирон (Овидий, “Метаморфози”, II 542 и сл., 599, ХV 624)

КОРОНИДА - дъщеря на фокидския цар Короней, която Палада превърнала във врана (гр. koronis “врана”), за да я спаси от преследването на Посейдон (Нептун). Поради неуместен донос изпаднала в немилост пред богинята, която я прогонила от храма си. Тази етиологична легенда обяснява защо враната страняла от Акропола, а според Плиний и от града на богинята (Овидий, “Метаморфози”, II 56).

КОРТОНА - град в Източна Етрурия, на север от Тразименското езеро (Ливий, XХІІ, 4).

КОРУНКАНИЙ, ТИБЕРИЙ - римски консул в 280 г. пр. Хр. Бил първият човек от плебса, избран за върховен жрец (понтифекс максимус). Бил и първият преподавател по право в Рим (Цицерон, “За оратора”, III, 56, 134; “Брут”, 55).

КОРФИНИЙ - селищен център на племето пелигни, разположен до едно стратегическо предмостово укрепление на река Атерн (днес Атерно-Пескара), близо до съвременния Корфинио.

КОС - град на едноименния остров срещу югозападното крайбрежие (Кария) на Мала Азия, наричан Еврипилов град по името на Нептуновия син, царя Еврипил. Родно място на художника Апелес (Овидий, “Метаморфози”, VII 363).

КОС - остров в Егейско море срещу югозападното крайбрежие на Мала Азия с главен град Кос.

КОСА - древен град в Етрурия на брега на Тиренско море (Ливий, XХІІ, 11).

КОСИИ - двама братя, клиенти на Гай Курион-баща (Цицерон, “За оратора”, II, 98).

КОСКИ МАЙСТОР - прочутият живописец Апелес (втората половина на IV в. пр. Хр.), една от най-известните му картини била “Афродита, излизаща от вълните” (Aphrodite anadyomene) (Овидий, “Писма от Понта”, IV, 1, 29).

КОСКОНИЙ КАЛИДИАН, ГАЙ - римски оратор (Цицерон, “Брут”, 81, 82).

КОСТУС - индийско храстовидно растение (Costus arabicus), от което приготвяли скъпа помада (Овидий, “Метаморфози”, Х 308).

КОТА МАКСИМ - римски държавен деец (Овидий, “Писма от Понта” I, 5; II, 2, 81; “Писма от Понта” I, 5, 2; 9; 9, 16; 9, 25; 9, 27; 9, 32; 9, 49; II, 5, 6; 5, 58; III, 75; IV, 6, 11; 16, 41; 16, 43).

КОТА, ГАЙ АВРЕЛИЙ - римски държавен деец (124 - 74 г. пр. Хр.), приятел на Марк Ливий Друз, антисуланец. След смъртта на Сула бил консул през 75 г. пр. Хр., когато възвръща правото на народните трибуни да се кандидатират за по-високи длъжности. Като проконсул през следващата година покорява Цизалпийска Галия. Длъжността му на велик понтифекс била заета след смъртта му през същата година от Цезар. Бил също виден оратор, ученик на Луций Крас и на Марк Антоний, един от участниците в диалога на Цицерон “За оратора” (Салустий, “История”, кн. II, фрг. 50; Цицерон, “Брут”, 115, 182, 183, 189, 201-205, 207, 215, 217, 301, 303, 305, 311, 317, 318, 333; “Ораторът”, 106, 132).

КОТА, ЛУЦИЙ - трибун през 103 г. пр. Хр.

КОТА, ЛУЦИЙ АВРЕЛИЙ - консул през 144 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 81, 82).

КОТА, ЛУЦИЙ АВРЕЛИЙ - народен трибун през 95 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 197; III, 42, 45, 46; “Брут”, 137, 259).

КОТА, МАРК АВРЕЛИЙ - римски държавник (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.), един от пратениците на Рим при македонския цар Филип V, останал на Балканския полуостров и действувал заедно с римските съюзници срещу Македония (Ливий, ХХХ, 42).

КОТИЗОН - гетски цар от втората половина на I в. пр. Хр.

КОТИС - име на няколко царе на тракийското племе одриси. До единия от тях - поет и любител на изкуството, е адресирал едно от писмата си Овидий (Овидий, “Писма от Понта” II, 9).

КОТИС - син на Садала, цар на астите и одрисите в средата на I в. пр. Хр. През 48 г. пр. Хр. изпратил на помощ на Помпей при Фарсал сина си Садала.

КОТУРН - традиционната висока обувка с дебели подметки на актьорите в античната трагедия, синоним на трагедията. Използвали се, за да бъде ръстът на актьорите свръхчовешки. От боговете ги употребявали Дионис Артемида (Диана) (Овидий, “Любовни елегии” I, 15, 15; III, 1, 14).

КОХОРТА - една десета част от легиона, състояща се от три манипули или шест центурии (по една манипула хастати, принципи и триарии), с численост около 500-600 души. Първоначално военна част, набирана от съюзниците. След Съюзническата война и реформата на Гай Марий кохортата се превръща в тактическа единица на римския легион. Това деление на легиона направило римската армия по-маневрена. В разказа си за Втората пуническа война Ливий обикновено употребява думата, когато се отнася за римски или картагенски съюзници, тъй като по това време съюзните градове били длъжни да дават определени военни контингенти - отряди с численост около 420 души, които били под командуването на praefecti sociorum (Ливий, IІ, 11; VІІІ, 9; ХХ, 5; ХХІІІ, 17; ХХХ, 32).

КОЦИТ - митическа река в подземното царство, ръкав на река Стикс и приток на Ахерон. На гръцки език името и означава “ридание”.

КРАГАЛЕЙ - съдник в спора между Аполон, Диана и Херкулес за град Амбракия, вкаменен от Аполон, защото се произнесъл в полза на Херкулес (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 713 и сл.).

КРАГОС - предпланина на планината Тавър в Ликия, Югозападна Мала Азия, днес Яндаг (Овидий, “Метаморфози”, IХ 646).

КРАНОН - град в Тесалия.

КРАНТОР - гръцки философ от Академията, ученик на Ксенократ и Полемон, автор на “За мъката” (Цицерон, “За оратора”, III, 67).

КРАНТОР - заложник, даден от долопския цар Аминтор на Пелей, на когото станал оръженосец. Пелей отмъстил за убийството му през време на битката между лапити и кентаври на сватбата на Пиритой (Овидий, “Метаморфози”, ХI 361 и сл., 367 и сл.).

КРАС ДИВИТ МУЦИАН, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - син на Муций Сцевола, консула от 175 г. пр. Хр., осиновен от един от Красовци, консул през 131 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 170, 216, 239, 240; “Брут”, 98, 127).

КРАС ДИВИТ, МАРК ЛИЦИНИЙ - римски политически деец, военачалник (около 115 - 53 г. пр. Хр.). Един от най-големите римски богаташи, известен с успешните си сделки, благодарение на които богатствата му не­прекъснато нараствало. В търсенето и на военен престиж се наел да води “срамната” по римските разбирания война срещу робите на Спартак. Успял да изпревари пристигането на повиканите по същия повод войски на Гней Помпей и през 71 г. пр. Хр. жестоко потушил въстанието. Бил консул през 70 и 55 г. пр. Хр. През 60 г. пр. Хр. бил привлечен в тайния триумвират от Цезар и Помпей. Бил разбит и загинал в похода си срещу партите през 53 г. пр. Хр. при Кари, а орлите, които служели като знамена на римската вой­ска, били пленени. Всъщност и войната против партите била предприета от него поради личното му славолюбие и алчност към трупане на богатства (Салустий, “Заговорът на Катилина”, 17 и сл.; Цицерон, “Брут”, 230, 239, 242, 308, 311).

КРАС ДИВИТ, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - баща на триумвира Марк Лициний Крас, консул през 97 г. пр. Хр., цензор през 89 г. пр. Хр., самоубил се при проскрипциите на Марий (Цицерон, “За оратора”, III, 10).

КРАС ДИВИТ, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - по-младият син на триумвира Марк Лициний Крас. Потеглил през 58 г. пр. Хр. заедно с Цезар като негов легат, за да участвува в Галската война, по-късно бил изпратен в Аквитания, която покорил. Напуснал войската на Цезар към края на 56 или началото на 55 г. пр. Хр. Заведен от своя баща в Сирия, загинал там в 53 г. пр. Хр. в битката с партите при Кари. Бил и върховен жрец, като наследил тази длъжност от Цицерон (Цицерон, “Брут”, 281, 282).

КРАС ДИВИТ, ПУБЛИЙ ЛИЦИНИЙ - цензор през 210 г. пр. Хр., върховен жрец (Цицерон, “За оратора”, III, 134; “Брут”, 77).

КРАС, ЛУЦИЙ ЛИЦИНИЙ - римски държавен деец (140 - 91 г. пр. Хр.), претор през 99 г. пр. Хр., консул през 95 г. пр. Хр., цензор през 92 г. пр. Хр., про­чут оратор, главно действуващо лице в диалога на Цицерон “За оратора” (Цицерон, “Брут”, 63, 102, 115, 138, 143-145, 147-150, 155, 158-165, 173, 186, 189, 197, 198, 203, 207, 211, 212, 215, 229, 230, 256, 282, 296-298, 301, 303, 328, 333; “Ораторът”, 19, 106, 132, 219, 222, 223, 226).

КРАС, МАРК ЛИЦИНИЙ - вероятно дядо на триумвира Марк Лициний Крас (Цицерон, “За оратора”, I, 166).

КРАТЕИДА - нимфа, още у Омир, Одисея, майка на Сцила (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 749).

КРАТЕР - съд, в който древните смесвали вино с вода.

КРАТЕТ - гръцки философ киник от Тива (края на ІV в. пр. Хр.), водил заедно с жена си просешки живот.

КРАТИП - философ-перипатетик (средата на I в. пр. Хр.), учил на Лезбос и в Атина. При него Цицерон изпратил сина си (Цицерон, “Брут”, 250).

КРАТИС - река в Южна Италия, днес Крати, чиито води още според Еврипид притежавали свойството да изрусяват косите (Овидий, “Метаморфози”, ХV 315).

КРЕЗ - пословично богат лидийски цар (VI в. пр. Хр.), който смятал, че е най-щастливият човек на света. Атинският мъдрец Солон му казал, че никой не може да се нарече щастлив, преди да умре. Крез, който се намирал на върха на щастието си, не му повярвал. Но скоро след това той загубил любимия си син Атис, а после, като бил пленен от Кир и щял да бъде изгорен жив на кладата, си спомнил правдивите думи на Солон и извикал три пъти името му. Кир, който чул вика му, поискал да узнае защо споменува Солон, и благодарение на това Крез се спасил от огнена смърт (Овидий, “Писма от Понта” IV, 3, 37; “Тъги” III, 7, 42).

КРЕМУЦИЙ КОРД, АВЪЛ - римски историк от времето на Август и Тиберий, автор на “Анали” за гражданските войни н началото на принципата. Срещу него било повдигнато обвинение по повод похвалите, изказани към убийците на Цезар Брут и Касий, и книгата му била изгорена. Калигула реабилитирал Корд, като наредил съчи­ненията му да бъдат размножени и поставени в библиотеките.

КРЕНЕЙ - кентавър, умъртвен на сватбата на Пиритой от лапита Дриант (Овидий, “Метаморфози”, ХII 312).

КРЕОНТ - цар на Коринт, баща на Креуса, за която Язон искал да се ожени, като измени на Медея (Овидий, “Метаморфози”, Овидий, “Героини” XII, 53).

КРЕОФИЛ - полулегендарен епически поет, роден може би на остров Самос.

КРЕУЗА (КРЕУСА) - първата съпруга на Еней, преди бягството му от Троя, дъщеря на Приам и Хекуба. Омир никъде не споменава за нея. Майка на Асканий (Юл), изчезнала по време на бягството от горящата Троя (Ливий, I, 3; Вергилий, “Енеида” II, 562, 597, 651, 666, 673, 739, 770, 773, 775, 784; III, 340; IХ, 297).

КРЕУСА (КРЕУЗА) - дъщерята на коринтския цар Креонт, за която по­желал да се ожени Язон, след като напуснал съпругата си Медея. За отмъщение Медея и изпратила като сватбен по­дарък напоени с отрова риза и венец и с тях изгорила тялото на съ­перницата си (Овидий, “Любовно изкуство” I, 335).

КРЕУСА (КРЕУЗА) - Една от наядите, годеница на Ксут, похитена от бога на реката Пеней (Овидий, “Любовни елегии” III, 6, 31).

КРИКС - един от другарите на Спартак, който през 72 г. пр. Хр. застанал начело на 30-хиляден отред в Апулия, докато Спартак се насочил към Северна Италия. Срещу Крикс били изпратени войски начело с претора Арий, който успял да разбие в кръвопролитно сражение през същата година войската на Крикс (Салустий, “История”, кн. IV, фрг. 2).

КРИМИЗА - нос в Южна Италия (Овидий, “Метаморфози”, ХV 52).

КРИТ - най-големият остров в Средиземно море, в източната му част, в предгръцко време център на високата критско-микенска (минойска) култура, от която митовете са запазили спомени за цар Минос. Тази култура е разкрита чрез разкопки в главните градове на острова Кносос и Фестос. Островът е люлка на Юпитер (Зевс), който бил отгледан в критска пещера като младенец, кърмен от козата Амалтея и хранен от пчелите с меда им. В Крит намерил убежище в изгнанието си атинският архитект и строител Дедал. Древните вярвали, че на остров Крит живеели най-големите лъжци в Гърция (Овидий, “Метаморфози”, VIII 100, 118, 183; IХ 667, 736; ХIII 706; ХV 541; Вергилий, “Енеида” III, 104, 118, 122, 129, 162; V, 588; VI, 23; IХ, 304).

КРИТИЙ - атински политик от края на V в. пр. Хр., ретор и поет, един от “тридесетте ти­рани” (Цицерон, “За оратора”, II, 93; III. 139; “Брут”, 29).

КРИТОЛАЙ - глава на перипатетическата школа, участник в атинското посланичество в Рим през 155 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 45; II. 155, 160).

КРОКАЛА - “Морски бряг” (гр.), нимфа от свитата на Диана, която подрежда косите на богинята (Овидий, “Метаморфози”, III 168).

КРОКУС - младеж, влюбен в девойката Смилакс. По неизвестни причини двамата били превърнати - той в шафран (жълт минзухар), тя в увивното растение кукувича прежда (Овидий, “Метаморфози”, IV 283).

КРОМИОНА - “Лукова градина”, местност източно от Коринт на Саронския залив, опустошавана от глиган, който Тезей убил (Овидий, “Метаморфози”, VII 435).

КРОНИД - син на Кронос, обикновено Зевс (Юпитер), но също и Посейдон (Нептун).

КРОТОН - селянин, оказал гостоприемство на Херкулес, който от благодарност основал на мястото на дома му града Кротон (Овидий, “Метаморфози”, ХV 8, 15, 56).

КРОТОН - гръцка колония на източния бряг на Брутий в Югоизточна Италия, основана около 710 г. пр. Хр. Издига се като могъщ търговски и научен център, но вследствие на вътрешни борби започва да упада. Хегемонията му след разрушаването на Сибарис е кратка; градът попада под властта на Сиракуза и запада след пораженията на II пуническа война. През 194 г. пр. Хр. става римска колония. В VІ в. пр. Хр. в Кротон живял Питагор, който основал там своята философска школа (Диодор Сицилийски, “Историческа библиотека”, VIII, 20; Овидий, “Метаморфози”, ХV 57; Ливий, I, 28).

КРУСТУМИЙ - град в областта на италийското племе сабини.

КРУСТУМИНИ - жители на сабинския град Крустумий, който се намирал на север от Рим, на левия бряг на Тибър (Ливий, I, 9; І, 11).

КРЪСТ - инструмент за изтезание, съставен от две напречно поставени греди, пресичещи се или под формата на буквата Т. Бил предназначен за смъртно наказание на роби и престъпници. Двете ръце на осъдения били привързвани или приковавани от двете страни на едната греда, главата също била привързвана към дървото. Смъртта настъпвала обикновено за няколко дни, но труповете на наказаните били оставяни да висят дълго време за назидание.

КСАНТ(ОС) - река при Троя, наричана още Скамандър, днес Мендерес (Овидий, “Метаморфози”, II 245; “Героини” V, 30, 31; Вергилий, “Енеида” I, 473; III, 351, 497; IV, 144; V, 634, 804, 807; VI, 88; Х, 60).

КСАНТ(ОС) - река в Лидия, Югозападна Мала Азия (Овидий, “Метаморфози”, IХ 646).

КСЕНОКРАТ - философ, начело на атинската Академия през 339 - 314 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, III, 62, 67).

КСЕНОКЪЛ - ретор от времето на пътешествието на Цицерон из Мала Азия (Цицерон, “Брут”, 316).

КСЕНОФОНТ - прочут гръцки историк, философ и пълководец (427 - 353 г. пр. Хр.). Автор на “Анабазис”, “Спомени за Сократ”, “Киропедия”, “Гръцка история” и др. (Цицерон, “За оратора”, II, 58; III, 139; “Брут”, 132, 292; “Ораторът”, 32, 62).

КСЕРКС - персийски цар (486 - 465 г. пр. Хр.), син на Дарий I. Водил неуспешни завоевателни войни срещу Гърция. Прокопал канал в Атон, построил понтонни мостове, по които прехвърлил през Хелеспонта сухопътната си войска. Войската на Ксеркс била толкова многобройна, че за да си уталожи жаждата, било необходимо да пресуши цели реки. Ксеркс, като узнал, че бурите унищожили мостовете на Хелеспонт, заповядал да нанесат на последния триста удара с бич и да хвърлят в морето един чифт окови, като се хвалил, че има под властта си не само ветровете и моретата, но дори и самия Еносигей. Херодот, който разправя това, добавя и следното: “Аз чух, че той дори изпратил джелатин, който да жигоса Хелеспонт”.

КТЕЗИЛА - дъщерята на Алкидам, превърната след смъртта си в гълъб (Овидий, “Метаморфози”, VII 369).

КТЕЗИФОНТ - привърженик на Демостен (Цицерон, “За оратора”, III, 213; “Ораторът”, 26, 111, 133).

КУКУРЯК - растение, което според древните било средство против лудост и други душевни заболявания.

КУМЕ - най-старата гръцка колония в Италия на морския бряг в Кампания, Средна Италия. Основан през ІХ - VІІІ в. пр. Хр. от колонисти от остров Евбея, Куме бил център на разпространение на гръцката култура сред етруските, римляните и другите италийски народности. Значителен разцвет и могъщество градът достигнал в началото на V в. пр. Хр. Близо до Куме се намирала прочутата пещера на прорицателката Сибила. Кумската Сибила според преданието предала на римския цар Тарквиний т. нар. Сибилински книги, до които се допитвали държавните органи във време на нужда и опасност. В 338 г. пр. Хр. Куме бил завоюван от Рим и получил по-късно статут на муниципиум (Ливий, IІ, 34; ХХІІІ, 15; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 104, 121, 135, 156; Вергилий, “Енеида” III, 441; VI, 2).

КУНКТАТОР (“БАВНИКЪТ”), КВИНТ ФАБИЙ МАКСИМ - пет пъти кон­сул в периода от 233 до 209 г. пр. Хр. Голям пълководец, при­върженик на дефанзивната тактика във войната с Ханибал.

КУПИДОН - “Желание” (лат.), прозвище и име на бога на любовта Амур (на латински Амор), отговарящ на гръцкия бог Ерос (Овидий, “Любовни елегии” I, 1, 4; 6, 11; “Писма от Понта” I, 4, 41; Вергилий, “Енеида” I, 658, 695).

КУРЕС - древен град на североизток от Рим, главен град на сабините, днес селото Корозе. От него произхождали Тит Таций и Нума Помпилий (Ливий, I, 13, 18, 34; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 778; ХV 7).

КУРЕТИ - демонични същества, по-долни от боговете, почитани с оргиастичния култ на Зевс (Юпитер) на остров Крит: растителните сили на земята, родени от дъжда, спътници на Рея (Кибела), когато тя търсила място да роди Зевс тайна от Кронос (Сатурн), който искал да изяде рожбата си. След раждането заглушавали плача на детето с войнствените си танци и с дрънкане на щитовете си (Овидий, “Метаморфози”, IV 282; VIII 153).

КУРИАЦИИ - римски род, произхождащ от Алба Лонга, към който принадлежали тримата близнаци, на които било предоставено да разрешат изхода на войната между Рим и Алба Лонга в борба с тримата близнаци от римския род Хорации. Победа удържали римляните (Ливий, I, 24-26, 30).

КУРИЙ ДЕНТАТ, МАНИЙ - консул в 290, 284, 275 и 274 г. пр. Хр., разгромил самнитите (290 г. пр. Хр.) и епирския владетел Пир (275 г. пр. Хр.), цензор през 272 г. пр. Хр., образец на мъжество и скромност (Цицерон, “Брут”, 55).

КУРИОН, ГАЙ СКРИБОНИЙ - римски държавен деец, син на консула от 76 г. пр. Хр. Гай Скрибоний Курион. Участвал в заговора на Катилина. Първоначално провеждал политическата линия на едноименния си баща и бил противник на Цезар, но личен приятел на Марк Антоний. Плебейски трибун през 50 г. пр. Хр., когото Цезар успява да откъсне от симпатизантите на Помпей, отпускайки му щедри суми. Оттогава насетне Курион по забележителен начин отстоявал интересите на Цезар. Имал слава на подстрекател. Победен и убит от Юба в Африка през 49 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 213, 280, 281, 283; Лукан, “Фарсалия”, IV, 799 и сл.).

КУРИОН, ГАЙ СКРИБОНИЙ - римски държавен деец (около 125 - 53 г. пр. Хр.), син на претора от 122 г. пр. Хр. Гай Скрибоний Курион, политически противник на Цезар. През 90 г. пр. Хр. бил народен трибун, в 88 г. пр. Хр. участвувал в източния поход на Сула, върнал се с него и получил от имуществата на проскрибираните владения в Кампания. Избран за консул за 76 г. пр. Хр., през следващата година бил изпратен с проконсулска власт на Балканите, където през 75-74 г. пр. Хр. воювал с дарданите и достигнал за първи път Долния Дунав, за което триумфирал в Рим. Поддържал Цицерон през 63 г. пр. Хр. срещу заговорниците на Катилина, като блестящ оратор се проявил в борбата си срещу Цезар (60 - 59 г. пр. Хр.). Завършил живота си като понтифекс (60 - 53 г. пр. Хр.) (Цицерон, “За оратора”, II, 98; “Брут”, 182, 192, 210, 213, 214, 216-220, 227, 234, 305, 311; “Ораторът”, 129).

КУРИОН. ГАЙ СКРИБОНИЙ - претор през 122 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 110, 122, 124).

КУРИЯ - староримско обединение на няколко патрициански рода, което според легендата се отнася към Ромул, аналогично на гръцките фратрии. Съгласно традицията куриите били 30 (по 10 във всяка родова триба) и носели имената на сабинянките, прекратили войната между своите бащи и съпрузи. Начело на курията стоял изборен курион. Всяка курия имала място за събрания, наречено също курия, и свои светини. В периода на образуване на държавата куриите станали най-важното държавно-политическо ядро на римското общество. Куриите почивали на териториалния принцип и на тях се основавал наборът на римското опълчение. След центуриатната реформа на Сервилий Тулий куриите, управлявани от патрициите, загубили политическото си значение и се превърнали в култово-религиозни общности (Ливий, I, 13, 30, 53; ІІ, 35-36).

КУРИЯ - Зданието, в което заседавал сенатът. Според преданието първата курия била построена от Тул Хостилий. Curia Hostilia се намирала в северозападната част на Форума, на югоизточния склон на Капитолийския хълм. Била построена наново от Сула, а в 52 г. пр. Хр. изгоряла; после пак била възстановена. Цезар я разрушил, като искал да построи на нейно място храма на щастието (templum Felicitatis). Август построил на друго място курията и я нарекъл curia Julia. Преправена през ІІІ в. сл. Хр., тази сграда е запазена и до наши дни. Наименованието “курия” било възприето и за мястото, където заседавали висшите органи на властта в провинциалните градове (Ливий, I, 35; VІІІ, 5; ХХІІ, 7; ХХХ, 35; Овидий, “Любовно изкуство” III, 117).

КУРИЯТА НА ПОМПЕЙ - сграда за събрания, построена от Помпей недалеч от театъра му.

КУРУЛНА ДЛЪЖНОСТ - магистратска длъжност, свързана с правото на курулно кресло. В началото курулните длъжности можели да бъдат заемани само от патриции и понякога понятието се противопоставя на това за плебейска магистратура (Ливий, V, 41; ХХІІ, 49).

КУРУЛНО КРЕСЛО (SELLA CURULIS) - почетен стол без облегало, украсен с резба от слонова кост и злато. Даван бил в знак на почест на лица, които заемали курулни длъжности (консулите, преторите, цензорите, курулните едили, диктаторът, началникът на конницата и фламинът на Юпитер). Било дарявано и на високопоставени чужденци (Ливий, І, 8, 20; ХХХ, 15; Овидий, “Писма от Понта” IV, 9, 27).

КУРЦИЕВО ЕЗЕРО - място на римския Форум, чието име пази спомена за времената, когато близките до Тибър низини между хълмовете, наводнявани от реката, представлявали блата. Освен със сабинския вожд Метий Курций легендата го свързва и с юношата Марк Курций, който в 362 г. пр. Хр. се хвърлил в пълно бойно въоръжение заедно с коня си в отворилата се на Форума пропаст. Принасяйки се по този начин в жертва, осигурил спасението и благополучието на римския народ. По-късно на мястото бил издигнат олтар (Ливий, I, 12-13).

КУРЦИЙ, МЕТИЙ - сабински военачалник (VІІІ в. пр. Хр.), участвувал във войната с Рим след грабването на девойките. След примирието се преселил в новия град и поставил началото на римския Курциев род (Ливий, I, 12-13).

КУТИЛИЯ - град недалеч от Реате в сабинската област, при съвременното езеро Лаго ди Котиляно.

Л

ЛАБЕАТИ - илирийско племе, което живеело около днешното Шкодренско езеро (наричано в древността Лабеатско езеро).

ЛАБЕОН, АНТИСТИЙ - римски юрист от времето на Август.

ЛАБЕРИЙ МАКСИМ - пълководец на Траян.

ЛАБЕРИЙ, ДЕЦИМ - римски конник (починал 43 г. пр. Хр.), наред с Публилий Сир най-значителният мимограф от времето на Цезар. Уязвен от нападките му, диктаторът го накарал да излезе на сцената да се състезава с първия си съперник Сир. Това повлякло декласирането на Лаберий, който описва с горчиви думи тези свои патила в няколко от запазените до наше дни фрагменти.

ЛАБИКИ - старолатински град между Тускулум и Пренесте.

ЛАБИРИНТ - постройка при град Кносос на остров Крит с дълги кръстосани ходове, от които мъчно могло да се намери изход, изградена от Дедал за чудовището Минотавър. Всъщност тази легенда е късен спомен за сложната постройка на двореца в Кносос, главния град на Крит, издигнат през 2000-1500 г. пр. Хр. (Овидий, “Метаморфози”, VIII 158).

ЛАБЪР - “Вихър”, един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 224).

ЛАВИНИЙ (ЛАВИНИУМ) - древен град, разположен южно от Рим в Лациум, днес Пратика, основан от Еней и наречен по името на съпругата му Лавиния. Жителите на Лавиний по-късно основали Алба Лонга (Овидий, “Метаморфози”, ХV 728; Вергилий, “Енеида” I, 270; Ливий, I, 1; І, 3; І, 6; І, 23; ІІ, 2; ІІ, 39).

ЛАВИНИЯ - дъщерята на древния италийски цар Латин (XII в. пр. Хр.), който я дал за съпруга на Еней, защото според предсказание очаквал зет пришълец. Заради нея избухнала войната между Еней и предишния й годеник царя на рутулите Турн. Майка от Еней на Асканий. На нейно име бил наречен град Лавиний (Вергилий, “Енеида”, VII, 71, 314; ХI, 479; ХII, 17, 64, 195; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 449, 569 и сл.; Ливий, I, 2-3).

ЛАВРЕНТ - любим на римляните зимен курорт в Южен Лациум близо до устието на река Тибър.

ЛАВРЕНТИЙСКА ОБЛАСТ - областта на Лаврентум, древен латински град на юг от Остия, на 2 мили от морето, седалище на цар Латин. На това място Еней за първи път стъпил в Италия (Ливий, I, 1; VІІ, 25; Овидий, “Метаморфози”, ХIV 335, 343, 598).

ЛАВРЕНТУМ - древен латински град на 2 мили от морето в Лациум югозападно от Рим, чиято блатиста и гориста околност била богата с глигани.

ЛАВЪР - свещено дърво на Аполон, според мита в него била превърната бягащата от бога тесалийска нимфа Дафна. С лаврови клончета били обкичени косите, колчанът и лирата на Аполон. Лавровите венци били символ на победата.

ЛАДОВЕ - поредица от осем тона със строго установени места на полутоновете, състояща се от два тетрахорда. Според античната музикална теория всеки лад притежавал определени изразни качества: простота при еолийския, разнообразие при йонийския, тъга при лидийскпя, бодрост при фригийския и войнственост при дорийския.

ЛАДОН - приток на река Алфей в Аркадия (Овидий, “Метаморфози”, I 702)

ЛАДОН - един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 216).

ЛАЕРТ - син на Аркизий, цар на остров Итака, баща на Одисей (Овидий, “Метаморфози”, ХIII 48, 124, 144; “Героини” I, 98, 105, 113; III, 29).

ЛАЕРТИД - прозвище на Одисей като син на Лаерт (Овидий, “Метаморфози”, ХII 625).

ЛАЗЕРПИЦИЙ - растение, използвано като основна подправка в римската кухня, наричано още силфион. Отглеждало се най-вече в Киренайка и било предмет на оживена търговия.

ЛАИДА - име на две прочути хетери от Коринт, по-старата от V в. пр. Хр., по-младата от IV в. пр. Хр. (Овидий, “Любовни елегии” I, 5, 12).

ЛАЙ - цар на Тива, съпруг на Иокаста (у Омир Епикаста), баща на Едип, наричан затова Лаяд - “син на Лай”. Понеже му било предсказано, че ако роди син, той ще убие баща си и ще се ожени за майка си, подхвърлил младенеца Едип чрез овчар на планината Китерон. Въпреки това по-късно предсказанието се изпълнило (Овидий, “Метаморфози”, VII 760).

ЛАКЕДЕМОН - другото име на Спарта, столицата на пелопонеската област Лакония. Град от важно значение за антична Гърция по своята мощ и култура. Там е живял и творил гръцкият поет Алкман (VІІ - VІ в. пр. Хр.) (Вергилий, “Енеида” VII, 363; Ливий, XХХV, 13).).

ЛАКЕДЕМОНЕЦ - синоним на спартанец (Ливий, XХV, 23).

ЛАКОН - “Спартанецът”, един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 219).

ЛАКОНИЯ - област в Пелопонес с главен град Спарта (Овидий, “Метаморфози”, III 223, ХV 50).

ЛАМ - син на Херкулес и лидийската царица Омфала (Овидий, “Героини” IX, 54).

ЛАМИЕВИТЕ ГРАДИНИ - прочут парк в Рим на Есквилина.

ЛАМИИ - красиви призрачни женски същества, подобни на вампири. Привличали по особени начини деца и особено красиви младежи и изпивали кръвта им.

ЛАМИЯ, ЛУЦИЙ ЕЛИЙ - противник на Крас в делото на Гай Акулеон през 97 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, II, 262, 269).

ЛАМОС - син на Нептун, цар на людоедите лестригони, митически основател на град Формие в Кампания (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 233).

ЛАМПЕТИД - певец на сватбата на Персей (Овидий, “Метаморфози”, V 111).

ЛАМПЕЦИЯ - “Светещата” (гр.), една от Хелиадите (дъщерите на Хелиос), сестра на Фаетон (Овидий, “Метаморфози”, II 348).

ЛАМПСАК - малоазийски град на североизточния бряг на Дарданелите (днес Лапсики), средище на полския бог на градините и оплождащата сила в природата Приап (Овидий, “Тъги” I, 10, 26).

ЛАНИСТ - собственик и ръководител на школа за гладиатори. Обучавал гладиаторите на бойни изкуства и живеел от приходите от гладиаторските игри.

ЛАНУВИЙ (ЛАНУВИУМ) - град в Лациум с прочут храм на Юнона, днес Чивита Лавиния (Ливий, XХІ, 52; ХХІІ).

ЛАОДАМЕЯ - дъщеря на Акаст, царя на Иолк, съпруга на Протесилай, , който паднал пръв от гърците в Троянската война. След убийството му не искала да го над­живее и измолила от боговете съпруга си от подземния свят. После обаче не пожелала да го пусне обратно, а слязла заедно с него в Аида (Овидий, “Любовни елегии” II, 18, 38; “Писма от Понта” III, 1, 110; “Тъги” I, 6, 20; V, 5, 58).

ЛАОДИКА - любимка на Нептун (Овидий, “Героини” XIX, 135).

ЛАОДИКЕЯ - град във Фригия.

ЛАОКООН - троянски жрец на Аполон, брат на цар Приам. Забил копие в дървения кон, за да попречи на внасянето му в града. Заради “светотатството” две огромни змии го задушили заедно с двамата му сина по време на жертвоприношение. Изобразената от Вергилий смърт на Лаокоон и синовете му е представена с незначителни отстъпления в знаменитата “група на Лаокоон”, произведение на родоската школа в периода на нейния разцвет. Нейни творци били ваятелите Агесандър, Полидор и Атенодор. Групата, която се счита за чудо на изкуството, била открита в 1506 г. в Рим, където се пази и сега във Ватиканския музей. Когато я намерили, било заповядано да ударят всички камбани в Рим (Вергилий, “Енеида” II, 40 и сл., 200-230).

ЛАОМЕДОН(Т) - цар на Троя, баща на Антигона, Хезиона, Приам и Титон. Получил помощта на Аполон и Нептун при издигане стените на Троя, но отказал да ги възнагради, затова Нептун наводнил страната и изпратил огромно морско чудовище, жадно за човешки жертви, на което трябвало да се принесе Хезиона. Херкулес убил чудовището и спасил дъщерята на царя, но и на него Лаомедон отказал обещаната награда - безсмъртните коне, които някога Юпитер дал на дядо му Трос в отплата за похитата на Ганимед. Затова героят заедно с други герои, между които бил Теламон, завладял страната, убил измамника и всичките му деца с изключение на Приам и дал дъщеря му за жена на Теламон (Вергилий, “Енеида” III, 247; Овидий, “Метаморфози”, VI 96; ХI 196 и сл., 202 и сл.; “Любовни елегии” III, 6, 54).

ЛАПИТИ - митическо племе от великани около планините Олимп и Пелион в Тесалия. На сватбата на лапита Пиритой поканените кентаври в пияно състояние се опитали да похитят жените на лапитите, поради което произлязла прочутата битка между лапити и кентаври (“кентавромахия”). Лапитите с помощта на Аполон и най-силните герои на Елада надвили кентаврите и ги прогонили из страната. Битката между лапитите и кентаврите е любим сюжет в античното изкуство (Овидий, “Метаморфози”, ХII 250, 261, 417, 530, 536; ХIV 670; Вергилий, “Енеида” VI, 601).

ЛАР - вж. Лари.

ЛАРВИ - зли духове на покойници, които не намирали покой в подземния свят и бродели по земята, пакостейки на хората.

ЛАРЕНЦИЯ - съпругата на овчаря Фаустул, която отгледала Ромул и Рем. По други версии била блудница, удостоена с вниманието на Херкулес (Ливий, I, 4).

ЛАРИ - домашни богове, покровители на дома и семейството у римляните и етруските, сходни и често смесвани с пенатите. Първоначално били духовете на предците. Техните изображения - малки дървени или восъчни статуйки - били поставяни в ниша или ракла (ларариум) при огнището, близо до изображенията на пенатите. Всеки месец и при особени случаи им принасяли жертви. Те трябвало да вкусват първите плодове от всяка реколта. Римляните вярвали, че когато семейството напусне завинаги жилището, ларите за разлика от пенатите оставали в него, защото те всъщност са божества на мястото. Ларите били почитани и като покровители на отделните улици, пътищата (на кръстопътищата), полетата и посевите, горите, езерата. В единствено число думата Lar се употребява като синоним на дом, подслон и оте­чество (Овидий, “Средства против любовта” 287; “Тъги” IV, 8, 22; Ливий, I, 29; VІІІ, 9).

ЛАРИЙ - езеро в Италия, днес Лаго ди Комо.

ЛАРИС (ЛАРЕС) - град в Африка на източната граница на Нумидия, на 30 мили от Капса, днес Ларбус.

Лариса - главен град на Тесалия с акропол на невисок хълм, закрилян от река Пеней. Бил прочут с игрите, устройвани по подобие на римските гладиаторски зрелища. Тук се устройвали също и гимнастически и музикални състезания, в които участвували и много чужденци (Овидий, “Метаморфози”, II 534).

ЛАРИЦИЙ ФЛАВУС, СПУРИЙ - римски военачалник във войната с етруските в 509 г. пр. Хр., консул през 506 и 490 г. пр. Хр., помощник на Хораций Коклес в 508 г. пр. Хр., пратеник при Кориолан в 488 г. пр. Хр. (Ливий, IІ, 10-11).

ЛАТИН - според италийското предание син на Фаун и нимфата Марика, според гръцкото (споменато още у Хезиод) - на Одисей (или на Телемах) и на нимфата Кирка, цар на Лациум със седалище град Лаврентий, родоначалник и епоним на племето латини. Дал на Еней гостоприемство, място да си построи нов град и ръката на дъщеря си Лавиния, която според предсказанието трябвало да се омъжи за чужденец и била обещана преди това на вожда на рутулите Турн. След смъртта си бил наречен Юпитер Лациарис като покровител и епоним на Лациум (Вергилий, “Енеида”, VII, 45, 61, 91, 92, 102, 166, 168, 284, 407, 427, 576, 585; VIII, 16; IХ, 274, 389; Х, 66; ХI, 17, 105, 113, 128, 224, 229, 235, 402, 442, 469; ХII, 18, 59, 113, 137, 161, 196, 287; Овидий, “Любовни елегии” II, 12, 21; “Метаморфози”, ХIV 449; Ливий, I, 1-2).

ЛАТИН - цар на Алба Лонга, втори наследник на нейния цар Асканий (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 611 и сл.).

ЛАТИН - известен мимически актьор от края на I в. сл. Хр., услужвал на Домициан също така със своите издайничества.

ЛАТИНИ - племе, населявало областта Лациум. Езикът им бил индоевропейски, но различен от този на останалите италийски племена. Образували латинския съюз, в който влизали 30 града с главен град Алба Лонга. По време на ранната история на Рим водели чести войни с римляните. След изгонването на царете в Рим отношенията с латините силно се влошили и избухнала Първата латинска война, продължила до 493 г. пр. Хр. Рим бил принуден да влезе в съюз с латините при условие да не се меси във вътрешните им работи, да им оказва военна помощ и да дели с тях плячката по равно. По това време латините образували федерация от осем града, наречена Арицийска по мястото на съюзните събрания Ариция. Членовете и били равноправни, начело стоял изборен диктатор. В своя съюз с римляните латините имали по-малки права и това постепенно довело до разпадане на съюза. След Първата самнитска война (343 - 341 г. пр. Хр.) римляните установили господството си в Кампания и с това предизвикали голяма тревога у латините, които започнали Втората латинска война (340 - 338 г. пр. Хр.), завършила с победа за Рим. След тази война Латинският съюз се разпаднал. Жителите на няколко града били включени в състава на римските граждани, като придобили римско гражданство, но без право да гласуват (ius sine suffragio). Останалите латински и волски градове били обявени от Рим за латински съюзници. Техният статут послужил като основа за оформяне статута на латинското гражданство - запазвайки всичките си права в своята държава, жителите им се ползували от някои права на римските граждани - можели да сключват брак с римляни, да влизат в делови търговски отношения с тях под охраната на римското законодателство и държавните власти. За разлика от останалите италийци те можели да се преселват в Рим, където впоследствие често били включвани в състава на пълноправните римски граждани. Едва след Съюзническата война от 90 - 88 г. пр. Хр. те получили пълните права на римски граждани.

ЛАТИНИЙ, ТИТ - римлянин (VІ - V в. пр. Хр.), на когото в 491 г. пр. Хр. Юпитер изпратил вещ сън с изискването да се повторят Големите игри, понеже не били проведени според изискванията (Ливий, IІ, 36).

ЛАТИНСКА АЗБУКА - азбуката на Рим, използвана днес у множество народи. Произхождала от един от западните варианти на гръцката азбука. Съставянето на латинската азбука се приписва от легендата на Евандър или на Херкулес, което указва на гръцкия и произход. Смята се, че тя е била разпространена в Италия от гръцките колонии чрез посредничеството на етруските. Състояла се от 21 букви - A B C D E F G H I K L M N O P Q R S T V X, към които около началото на новата ера били добавени, за де се улесни изписването на гръцки думи и лични имена, буквите Y и Z. Император Клавдий прибавил три нови писмени знака: обърнато F за съгласната [v], която до тогава имала общ знак с гласната [u]; ) за съчетанията ps и bs; ├ за звука [ü], среден между i и u, който дотогава се предавал с i или u, срв. optimus-optumus. Тези наистина необходими букви, свидетелство за отлични познания на фонетиката, били използвани, както показват каменните надписи, само през управлението на Клавдий и след смъртта му били изхвърлени от азбуката.

ЛАТИНСКИ ИГРИ - в древността празник на Стария латински съюз, ръководен от Алба Лонга. След разрушаването на този град и преселването на жителите му в Рим римските царе станали ръководители на съюза и ежегодно извършвали жертвоприношения на Диана на Авентинския хълм, а по-късно - на Албанската планина. По време на Републиката консулите при встъпването си в длъжност обявявали празненствата и принасяли жертва на Юпитер Лациарис - покровителя на Латинския съюз. При отсъствието на консулите от Рим по време на празника се назначавал като временен управител префектът на Рим. Празненствата се провеждали през април или в началото на май и траели 4 дни, през които се преустановявали бойните действия в целия Лациум и всякакви сделки на форума, а богатите потегляли за именията си извън Рим (Ливий, XХІ, 63).

ЛАТИНСКИ СЪЮЗ - федерация на градовете в Лациум, възникнала в началото на І хилядолетие пр. Хр. и включвала според античната традиция 30 града. Първоначално съюзът бил ръководен от Алба Лонга, а от VІ в. пр. Хр. бил оглавен от Рим. Съюзните общини имали общи религиозни празници, съюзното събрание решавало общите въпроси и споровете между тях. Усложняването на политическата обстановка в Рим в края на VІ и началото на V в. пр. Хр. позволило на някои латински общини да се освободят от римското господство. Съюзът начело с Рим бил възстановен в 493 г. пр. Хр. при условие за взаимна помощ по време на война, участие в командуването и подялба на придобитото. След галското нашествие (390 или 387 г. пр. Хр.) съюзът се разпаднал, но после бил възстановен при по-изгодни за Рим условия и просъществувал до Втората латинска война (340 - 338 г. пр. Хр.) (Ливий, VІІ, 25; VІІІ, 4).

ЛАТИНСКИЯТ ПЪТ - пътят, който свързвал Рим с Капуа, като минавал през Лациум (Ливий, IІ, 39; ХХІІ, 12).

ЛАТОНА - латинско име на Лето, дъщеря на титана Цей (гр. Койос), майка от Юпитер (Зевс) на Аполон и Диана (Артемида). Когато предстояло да ражда, никоя страна на земята, ни небето, ни морето й дали подслон от страх пред ревнивата Юнона, накрай над родилката се смилил единствен остров Делос. Там в подножието на планината Цинт (Кинт) под палма богинята дала живот на двамата близнаци. Оскърбена от тиванската царица Ниоба, която се осмелила да разгонва народа от олтарите й и да се сравнява с нея, чрез Аполон и Диана изтребила седемте й синове и толкова дъщери. Оскърбена от ликийските селяни, Латона ги превърнала в жаби. Свещен на богинята е остров Калаврея (Овидий, “Писма от Понта” IV, 14, 57; “Метаморфози”, I 696; III 383; VI 160, 162, 171, 185 и сл., 199, 205, 214, 274, 280, 315, 336, 339 и сл., 346, 383; VII 384; VIII 15, 277; ХI 194; ХIII 635).

ЛАТОНИЯ - прозвище на Диана като дъщеря на Латона (Овидий, “Метаморфози”, VIII 394).

ЛАТРЕЙ - кентавър, убил македонеца Халес на сватбата на Пиритой, но с високомерието си предизвикал Ценей, който го убил (Овидий, “Метаморфози”, ХII 463).

ЛАТРУНКУЛИ - римска тактическа игра за двама души, играна върху разделена на полета дъска (подобна на шахматната) с черни и бели (или черни и червени) пионки, представляващи два отряда войници или разбойници (latrunculi “разбойничета”). Целта била чрез обграждане противниковите пулове да бъдат елиминирани поединично.

ЛАХЕЗИДА (ЛАХЕЗИС) - наречницата, една от трите сестри парки (гръцките мойри), които плетели жизнените нишки на всеки смъртен (Овидий, “Тъги” V, 10, 45).

ЛАХНА - “Вълнено влакно” (гр.), една от хрътките на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 222).

ЛАЦЕРНА - груб плащ, носен от римляните над тогите при пътуване или в студ. Стоенето на обществено място с лацерна се смятало непристойно; в театъра ги носели при лошо време, но ги хвърляли при идване на императора.

ЛАЦЕТАНИЯ - областта на лацетаните, които според Плиний Стари населявали крайбрежието на Североизточна Тараконска Испания (Ливий, XІ, 32).

ЛАЦИЙ - вж. Лациум.

ЛАЦИНИУМ - нос при Кротон в Южна Италия с прочут храм на Юнона (Овидий, “Метаморфози”, ХV 701).

ЛАЦИУМ (ЛАЦИЙ) - област в средна Италия между Етрурия и Кампания по долината на река Тибър и брега на Тиренско море, населявана от латини, днес Лацио. В нея се намира Рим (Ливий, I, 53; VІІ, 4-5; Овидий, “Метаморфози”, I 560; ХIV 327, 390, 452; ХV 626; Вергилий, “Енеида” I, 6, 29, 205, 265, 553; IV, 432; V, 731; VI, 68, 791; VII, 38, 54, 313, 342, 601, 708; VIII, 4, 10, 14, 18, 323; Х, 58; ХI, 139, 168, 216, 231, 362, 431; ХII, 24, 148).

ЛЕАНДЪР - младеж от град Абидос в Троада на малоазийския бряг на Хелеспонт (Дарданелите), възлюбен на тракийската жрица Херо от Сестос, града на отсамния бряг. Преплувал всяка нощ през протока до своята любима, но една нощ бурята изгаси­ла лампата от кулата на Херо и той, лишен от пътеводна светлинка, потънал във вълните. На сутринта девойката видяла трупа му на брега и в отчаянието си се хвърлила в мо­рето (Овидий, “Любовно изкуство” II, 249; “Героини” XII; XIII; “Тъги” III, 10, 41).

ЛЕАРХ - синчето на Атамант и Ино, което баща му убил в пристъп на безумие (Овидий, “Метаморфози”, IV 516).

ЛЕБИНТ - един от Спорадските острови в Егейско море, източно от Наксос, сега Левита (Овидий, “Метаморфози”, VIII 222).

ЛЕВИЙ - римски поет (ІІ - І в. пр. Хр.), чиято сбирка “Любовни шеги” е загубена.

ЛЕВКАДА - остров в Йонийско море срещу западното крайбрежие на Средна Гърция, първоначално свързан чрез провлак с континента. Смятан от археолога В. Дьорпфелд за Одисеевата Итака. На Левкада имало известен храм на Аполон. От скала на този остров се хвърлила в морето Сафо, измъчвана от нещастна любов (Овидий, “Метаморфози”, ХV 289).

ЛЕВКИП - участник в Калидонския лов (Овидий, “Метаморфози”, VIII 306).

ЛЕВКИП - гръцки философ атомист (VІ - V в. пр. Хр.), учител на Демокрит.

ЛЕВКИПИДИ - близначките на Левкип, сгодени за Афарей и похитени от Кастор и Полукс.

ЛЕВКОЗИЯ - малък остров южно от Пестум в Тиренско море, днес Пунта Ликоза (Овидий, “Метаморфози”, ХV 708).

ЛЕВКОН - “Белият” (гр.), един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 218).

ЛЕВКОНОЯ - една от трите дъщери на Миний, превърнати в прилепи за незачитане култа на Бакх, тъй като на неговия празник тъкали и си разказвали истории (Овидий, “Метаморфози”, IV 168).

ЛЕВКОТЕЯ - “Бялата богиня”, името на Ино, дъщерята на Кадъм и Хармония и съпруга на Атамант, след като била превърната от Нептун (Посейдон) в морска богиня (Овидий, “Писма от Понта” III, 6, 20; Овидий, “Метаморфози”, IV 542).

ЛЕВКОТОЯ - “Бялата бегачка”, дъщеря на персийския цар Орхам и на океанидата Евринома. Любимка на Сол (Хелиос), който проникнал до нея под образа на майка й. Заровена жива от баща си, но превърната от бога на слънцето в тамяново растение (Овидий, “Метаморфози”, IV 196 и сл., 208 и сл., 220 и сл., 243).

ЛЕГАТ - “пратеник”, назначаван от сената посланик, лице, упълномощено да изпълни политическо поръчение. В епохата на Късната република - помощник на пълководец извън Рим, по-късно и наместник на римското управление в провинциите (с преторски или консулски ранг), на когото били подчинени гарнизоните на провинцията. От времето на Цезар легати започнали да командуват легиони (Ливий, VІІІ, 9-10; ХХІІ, 12; ХХІІІ, 16; ХХХ, 32).

ЛЕГИОН - основна боева единица в римската армия. Първоначално легион се наричала цялата римска войска, която била около 3000 души пехота и 300 конници и се събирала само по време на война или за военно обучение. През V - ІV в. пр. н. е. броят на легионите се увеличил до два, после до четири и дори повече. От началото на ІV в. пр. н. е. войниците започнали да получават малка заплата. Легионът се състоял от 3000 души тежка пехота (по 1200 принципи и хастати и 600 триарии), 1200 души лека пехота (велити) и 300 конници. Различните категории се комплектували от различни имуществени класове римски граждани. Начело на легиона в периода на Републиката стоял трибун (всеки легион имал 6 трибуни, които се редували в своята служба), а през императорската епоха - легат. Легионът се делял на 30 манипули, командувани от по двама центуриони - старши и младши. Легионът обикновено се строявал в шахматен ред по следния начин: най-отпред били петнадесетте манипули от хастати, строени на известно разстояние помежду си, достатъчно да пропусне една манипула; зад хастатите били разположени манипулите на принципите, застанали в процепа между тези на хастатите; встрани и зад принципите били триариите, строени в тил на хастатите. Армията на един консул обикновено се състояла от два легиона. Когато се налагало, били събирани допълнителни военни контингенти под командуването на претори, бивши консули и бивши претори, диктатори и др. С времето броят и числеността на легионите се увеличили. През императорската епоха армията била професионална, наемна (Ливий, I, 29-30, 32; ІІ, 6, 39; VІІІ, 9-10; ХХІІ, 5, 43; ХХІІІ, 16; ХХІХ, 26).

ЛЕДА - дъщеря на етолийския цар Тестий, съпруга на спартанския цар Тиндарей. Родила от Юпитер (Зевс), който я прелъстил в образа на лебед, Елена и Полукс (Полидевк), единия от двамата Диоскури, а от Тиндарей - Кастор и Клитемнестра. Запазени са антични изображения на Леда и лебеда върху вази, лампи, саркофази, мозайки-стенописи, прочута статуя от Тимотей (Овидий, “Любовни елегии” I, 10, 3; II, 4, 42; II, 11, 29; Овидий, “Метаморфози”, VI 109; Вергилий, “Енеида” I, 652; III, 328; VII, 364).

ЛЕКСОВИИ - галско племе в областта Арморика.

ЛЕКТИКА - носилка, обикновено закрита, въведена в Рим през II в. пр. Хр. и отначало позволена само за матрони, сенатори и болни. През императорската епоха влязла във всеобща употреба. Носели я шест носача или осем за по-изнежените. Пред лектиката на господаря бил изпращан специален слуга, който разчиствал пътя. Освен лектики се използвали и носилки-кресла.

ЛЕКТИСТЕРНИУМ (ЛЕКТИСТЕРНИЙ) - особен вид жертвоприношение, при което статуята на божеството се полага на ложе, застлано със скъпи платове, върху специална възглавница (pulvinar), а пред ложето се поставя отрупана с ястия трапеза (Ливий, XХІ, 52; ХХІІ, 1, 9-10).

ЛЕЛАП - “Вихрушка” (гр.), един от хрътовете на Актеон (Овидий, “Метаморфози”, III 211)

ЛЕЛАП - “Вихрушка” (гр.), кучето на Цефал, което нямало равни на себе си по бяг, но било вкаменено заедно с тевменската лисица (Овидий, “Метаморфози”, VII 771).

ЛЕЛЕГ - старец от Нарикс в Локрида, Средна Гърция, родоначалник на лелегите. Като младеж живял в град Трезен при Питей, участвал в Калидонския лов. Разказал историята на Филемон и Бавкида като пример за величието на небесните сили (Овидий, “Метаморфози”, VIII 312; 568 и сл., 618 и сл.).

ЛЕЛЕГИ - пеласгийско племе, което живеело на много места в Мала Азия, и Гърция (Овидий, “Метаморфози”, VII 443; VIII 6; IХ 645, 652).

ЛЕЛИЙ, ГАЙ - римски военачалник (ок. 235 - ок. 160 г. пр. Хр.). Участвувал във военните действия срещу Картаген в Испания и Африка. В 202 г. пр. Хр. командувал италийската конница на левия фланг на римляните в битката при Зама (Ливий, XХХ, 12; ХХХ, 32; ХХХ, 35).

ЛЕЛИЙ, ГАЙ - римски държавник и оратор, народен трибун в 154 г. пр. Хр., консул в 140 г. пр. Хр. Тъст на Квинт Сцевола Авгура, близък приятел и съратник на Сципион Емилиан Африкански. Най-прочутата от неговите речи е тази за колегиите, произнесена през 145 г. пр. Хр. по време на преторството му. С нея Лелий успял да отклони законопроекта на народния трибун Гай Лициний Крас, според който изборите в жреческите колегии трябвало да се провеждат от народа, а не от самите членове на колегиите. Цицерон му е посветил съчинението си “Лелий, или За приятелството” (Цицерон, “За оратора”, I, 35, 58, 211, 215, 255; II, 22, 154, 286, 341; III, 28; “Брут”, 82-85, 94, 101, 161, 211, 213, 252, 258, 295; “Ораторът”, 232).

ЛЕЛИЯ - дъщеря на Гай Лелий, жена на Квинт Сцевола Авгура и тъща на Лициний Крас (Цицерон, “За оратора”, III, 45; “Брут”, 211).

ЛЕМНИЕЦ - прозвище на бог Вулкан (Хефест), който обитавал остров Лемнос, имал ковачница в загаснал вулкан на острова и бил на особена почит там (Овидий, “Метаморфози”, II 757; IV 185).

ЛЕМНОС - плодороден остров в Северно Егейско море пред Малоазийското крайбрежие, поради вулканичната си природа (вулканът на планината Мозихъл изригвал до времето на Александър Велики) главен център на култа на Хефест (Вулкан). Според един мит лемноските жени съсекли мъжете си, които ги пренебрегнали, като довели на острова тракийки. На острова гърците изоставили Филоктет при похода срещу Троя (Овидий, “Героини” VI, 8, 50, 53, 117, 136; “Метаморфози”, ХIII 46, 313; Вергилий, “Енеида” VIII, 454).

ЛЕМУРИ - общо название на всички духове на покойници, останали на този свят. Добрите от тях се почитали като лари, домашни божества, а лошите - ларви - блуждаели по земята и вършели злини, понеже не могли да намерят покой в подземното царство.

ЛЕНЕЙ - един от прякорите на Бакх, бога на виното и винарството. Идва от гръцката дума lenos със значение на голяма каца, в която се омачква гроздето, за да стане после на вино (в български това съществително е заето в облика “лин”). На празненствата Ленеи през месец януари в Атина пред Ленеон, един от двата главни храма на бога, освен устройваните шествия и пиршества били представяни и трагедии (Овидий, “Метаморфози”, IV 14; ХI 132).

ЛЕНТУЛ ГЕТУЛИК, ГНЕЙ - римски поет и историк, консул в 26 г. сл. Хр., убит в 39 г. от Калигула, понеже организирал заговор срещу него.

ЛЕНТУЛ КЛАВДИАН, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ - легат на Сципион Стари в Испания през 210 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 77).

ЛЕНТУЛ КЛОДИАН, ГНЕЙ КОРНЕЛИЙ - римски държавник, консул в 72 г. пр. Хр., цензор през 70 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 230, 234, 235, 308, 311).

ЛЕНТУЛ КРУС, ЛУЦИЙ КОРНЕЛИЙ - римски държавник, претор в 58 г. пр. Хр., консул през 49 г. пр. Хр., върл противник на Цезар (Цицерон, “Брут”, 268).

ЛЕНТУЛ ЛУП, ЛУЦИЙ КОРНЕЛИЙ - римски консул през 156 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 79).

ЛЕНТУЛ МАРЦЕЛИН, ГНЕЙ КОРНЕЛИЙ - син на Публий Корнелий Лентул Марцелин, претор през 59 г. пр. Хр., консул през 49 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 268).

ЛЕНТУЛ МАРЦЕЛИН, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ - син на Марк Клавдий Марцел, оси­новен от един от Лентуловците, легат на Помпей през 67 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 136).

ЛЕНТУЛ СУРА, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ - един от най-близките съмишленици на Каталина, екзекутиран през 63 г. пр. Хр. (Цицерон, “Брут”, 230, 235, 308, 311).

ЛЕНТУЛ, ПУБЛИЙ КОРНЕЛИЙ - римски държавник, консул през 162 г. пр. Хр., първенец на сената, участник в разправата над Гай Гракх (Цицерон, “За оратора”, I, 211; “Брут”, 108).

ЛЕОНТИНИ - град в Сицилия, на северозапад от Сиракуза, на река Лис. През 214 г. пр. Хр. сиракузкият тиран Хиероним го отнел от римляните. След убийството на Хиероним същата година Марк Клавдий Марцел успял да го завладее отново (Ливий, XХІV, 33).

ЛЕПИД, МАРК ЕМИЛИЙ - един от триумвирите, който като претор през 49 г. пр. Хр. поддържал Цезар, а след това бил наместник в Отсамна Испания (48-47 г. пр. Хр.).

ЛЕПИД, МАРК ЕМИЛИЙ - римски консул в 137 г. пр. Хр. (Цицерон, “За оратора”, I, 40; “Брут”, 95-97, 106, 295).

ЛЕПОНТИИ - келтско племе, което живеело между планината Сан Готар и Голямото езеро, територия, която отговаря по размери и местоположение на днешната Тесинска област. Според други сведения лепонтиите населявали земите между изворите на Рона и тези на Рейн.

ЛЕПТИН - атински политик от времето на Демостен (Цицерон, “Ораторът”, 111).

ЛЕПТИС МАГНА - град, основан от картагенците като емпорион (тържище) в Триполитания, но след II пуническа война им е отнет от Масиниса. Към времето на Югуртинската война е бил федеративен римски град. Най-голям разцвет изживява при император Септимий Север (Салустий, “Югуртинската война”, 19, 77).

ЛЕПТИС МИНОР - древно картагенско поселище, превърнато от римляните в център на голям домен в Проконсулска Африка, днес Лемта (Салустий, “Югуртинската война”, 19).

ЛЕРНА - град и блатиста местност южно от Аргос в Арголида, където обитавала лернейската хидра (гр. “водна змия”), потомка на Тифоей и Ехидна, с много змийски глави, от които едната безсмъртна, и с отровно дихание. Хидрата била убита от Херкулес, който с помощта на Иолай изгарял всяка от нейните рани, защото иначе на мястото на всяка отсечена глава израствали две нови. Героят потопил стрелите си в отровната й кръв и така ги направил смъртоносни. С отровата на лепнейската хидра била напоена и дрехата на кентавъра Нес (Овидий, “Метаморфози”, I 589; IХ 69, 130, 158).

ЛЕСБОС - голям плодороден остров в Егейско море срещу западното крайбрежие на Мала Азия с главен град Митилена, родно място на Сафо и Алкей (Овидий, “Метаморфози”, II 592, ХI 55, ХIII 173).

ЛЕСТРИГОНИ - митическо племе от кръвожадни исполини, управлявано от цар Антифад и с главен град Телепил. Според римляните живели при Формие (близо до Гаета) в Лациум. На техните брегове попаднал Одисей по време на своите скитания. Те запращали цели скали върху корабите на Одисей, и всички били разбити, с изключение на един, с който той пристигнал на острова на Кирка (Овидий, “Метаморфози”, ХIV 233).

ЛЕТА - реката на забравата в подземния свят. Щом сенките поемели глътка от нея, забравяли всякакъв спомен от земния си живот (Овидий, “Писма от Понта” II, 4, 23; IV, 1, 17; “Тъги” IV, 1, 47; 9, 2; “Любовно изкуство” III, 340, 646; “Средства против любовта” 551; “Метаморфози”, VII 152; ХI 602; Вергилий, “Енеида” V, 855; VI 704, 715, 749).

ЛЕТЕЯ - фригийка, която си навлякла нещастие с гордостта си: била превърната в камък. Вкаменен бил също съпругът й Олен, като искал да поеме вината й върху себе си (Овидий, “Метаморфози”, Х 69).

ЛИБЕР - староиталийски бог на оплодяването и засаждането, отъждествен по-късно с бога на виното Бакх. Празникът му Либералии бил чествуван в Рим на 17 март (Овидий, “Метаморфози”, III 520, 528, 636, IV 16, VI 125, VII 294, 359, VIII 177, ХI 105, ХIII 650; “Любовни елегии” III, 8, 52).

ЛИБЕРАЛИИ - празник в чест на бог Либер в Рим, провеждан на 17 март.

ЛИБЕРТИНИ - освободени роби. Робът в Рим можел да бъде освободен при строгото спазване на известни формалности: пред претора и няколко свидетели или по завещание. Либертините обикновено ставали клиенти на бившите си господари. Синовете им имали граждански права‚ но били гледани все пак като не напълно равностойни на свободно родените. Самите либертини стояли в правно отношение по-високо от така наречените перегрини, т. е. свободните жители на римската империя, които не са били римски граждани. Последните са плащали не само поземлен, но и поголовен данък, който в древността се смятал признак за робство. От 304 г. пр. Хр. на либертините се разрешавало да се запишат само в четирите градски триби, които били най-многолюдни и затова влиянието на новодошлите не се чувствало в тях.

ЛИБЕТРИДИ - прозвище на музите.

ЛИБИТИНА - староримска богиня на смъртта и погребението, впоследствие идентифицирано с гръцката Персефона. В храма й се съхранявали всички необходими за погребение принадлежности.

ЛИБИЯ - област в Северна Африка по крайбрежието западно от река Нил. Името на областта се използва често и вместо римската провинция Африка, която се простирала от Египет до Атлантическия океан. Тя била житницата на Рим, в нея богатите римляни притежавали обширни земи (Овидий, “Метаморфози”, II 237; IV 77, 617; V 75, 328).

ЛИБОН, ЛУЦИЙ СКРИБОНИЙ - римски трибун през 149 г. пр. Хр., обвинител в процеса срещу Сервий Галба (Цицерон, “За оратора”, I, 227; II, 263; “Брут”, 89, 90).

ЛИБОН, ЛУЦИЙ СКРИБОНИЙ - тъст на сина на Гней Помпей Велики Секст Помпей, сражавал се през 49-48 г. пр. Хр. успешно срещу флотата на Цезар в Адриатическо море.

ЛИБРА - римска мерна единица за тегло, равна на 327,45 грама и деляща се на 12 унции по 27 грама.

ЛИБУРНИ - леки плавателни съдове, които употребявали жителите на Либурния, област на западното крайбрежие на Гърция. С такива по-леки и по-бързи кораби Август излязъл срещу тежките египетски кораби на Антоний в решителното морско сражение при Акциум през 31 г. пр. Хр.

ЛИБУРНИ - племе, населявало областта Либурния по източното крайбрежие на Адриатическо море.

ЛИБУРНСКИ КОРАБ - лек, бързоходен морски съд, използуван от племето либурни в Адриатика за пиратски набези. На маневреността им Август дължи победата си при Акций.

ЛИВИЙ АНДРОНИК - първият римски писател (разцвет около 240 г. пр. Хр.). По произход грък, освободен роб на Луций Ливий Салинатор, той превежда на латински “Одисея” на Омир, написва по подражание на гръцките много комедии и трагедии, от които са останали само фрагменти (Цицерон, “Брут”, 71-73).

ЛИВИЙ ДРУЗ КЛАВДИАН - бащата на Ливия, съпругата на Август.

ЛИВИЙ ДРУЗ‚ МАРК - римски политик, народен трибун в 91 г. пр. Хр. Въпреки прооптиматските си настроения предприел, следвайки дейността на Гракхите, ред мероприятия, насочени срещу нобилитета. Въвел продажба на евтино жито за плебса и предложил да се отделят земи от неокупираната обществена земя за настаняване на колонисти. Възобновил аграрните закони на братята Гракхи за оземляване на безимотните римски граждани и се домогвал да отнеме съдилищата от ръцете на конническото съсловие и да даде граждански права на италийските съюзници. Сенатът и консулът Филип се опълчили против него, Ливий се одързостил да арестува последния‚ но наскоро след това бил намерен убит в собствената си къща. Смъртта му през време на трибуната му, който му давал право на свещена неприкосновеност, била поводът за избухването на Съюзническата война.

ЛИВИЙ САЛИНАТОР, ГАЙ - римски консул от 188 г. пр. Хр., в 191 г. стоял начело на римската флота във войната срещу Антиох.

ЛИВИЙ САЛИНАТОР, МАРК - консул през 207 г. пр. Хр., победител на Хаздрубал при Сена (Цицерон, “За оратора”, II, 273; “Брут”, 36, 130).

ЛИВИЙ, ТИТ - римски исто­рик (59 г. пр. Хр. - около 17 г. сл. Хр.), родом от град Патавий (днес Падуа). Историята на Ливий обхваща период от 700 години, от основаването на Рим до смъртта на Друз (9 г. пр. Хр.).От огромния му труд в 142 книги са останали в цялост 35 и множество фрагменти.

ЛИВИЛА - съпруга на Друз Млади.

ЛИ